Решение по дело №6532/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3961
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20193110106532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                  /30.09.2019 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 24.09.2019г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6532 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от А.Й.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. С.Д. ***, кантора с адрес: гр.Варна, бул. ****№16, вх.А, ет.2, против „****

3691, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание иск с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ищецът не дължи на „Е.П." АД, ЕИК: ****, сумата в размер на 1428,80 лв. по издадена фактура №**********/25.03.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес в с. ****, ул. Скът №6 А за период на потребление от 31.10.2018г. до 28.01.2019г. по клиентски номер: **** с абонатен номер:****. Претендира за присъждане и на сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителен иск, навеждайки следните фактически твърдения: Собственик е на недвижим имот находящ се в с. ****, ул. Скът №6 А, като ползваната от ищеца ел.енергия на този адрес се заплаща на ответното дружество „Е.П."АД, по клиентски номер **** и абонатен номер ****. Твърди, че през месец април 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се претендира сума в размер на 1428,80 лв. по издадена фактура №**********/25.03.2019г. за период на потребление от 31.10.2018г. до 28.01.2019г. Твърди, че в последствие му е изпратено писмо с изходящ номер 51700_КП1801277_2/25.03.2019г., в което е посочено, че е извършена проверка на електромера и в резултат на констатирано неточно измерване е направено преизчисление на количествата потребена електрическа енергия. Приложена била процесната фактура, справка за корекция на неточно измерена ел. енергия, констативен протокол от метрологична експертиза №328/12.03.2019г. на БИМ и протокол за проверка 1801277/28.01.2019г., чиито констации относно констатирано неправомерно въздействие върху електромера оспорва. Твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество.

Ответникът „ЕнергоПро Продажби” АД депозира писмен отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 28.01.2019 год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на потребителя. Изтъква се, че при проверката на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера - проводници с червена и бяла изолация свързани помежду си при запояването им към платката на електромера, като по този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа исковите си претенции.

Ответникът – „Е.П.” АД, чрез процесуалния си представител поддържа възраженията в депозирания писмен отговор и моли за отхвърляне на предявения иск.

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото констативен протокол №1801277/28.01.2019г., служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили проверка на електромер с фабр. №1114021564380090, монтиран на обект с адрес: с. ****, ул. „Скът" №6А,с клиентски №**** и абонатен №****. Същият е бил с налични държавна и ведомствена пломба. След извършено измерване с еталонен уред е установена грешка от „-83.63%". От текста на Констативния протокол се установява, че сигнал до органите на полицията не е бил подаван. Констативен протокол №1801277/28.01.2019г. е подписан от съпругата на абоната.

От изготвения Констативен протокол №328/12.03.2019г. от БИМ, Г.Д. „МИУ" P.O.- Русе се установява, че при проведеното изследване на СТИ е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера - проводници с червена и бяла изолация свързани помежду си при запояването им към платката на електромера. Установено е, че електромерът не съответства на метрологични и технически характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия.

Представена е справка за корекция при неизмерване на ел.енергия №51700 4С70 от 22.03.2019г., без посочено правно основание за изготвянето й, за периода от 31.10.2018г. до 28.01.2019г., с която е служебно начислена консумация на ел.енергия в размер от 7228 кВтч. За начисленото количество ел.енергия е издадена фактура №**********/25.04.2019г. за сумата от 1428.80лв.

От заключението на проведената по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Н.В. се установява, че съществуват данни за неправомерно вмешателство върху измервателната схема на процесния електромер и е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на голяма част от преминала по захранващият проводник към електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие на установеното даване на късо двата проводника от платката на електромера. Реално електромерът е отчитал само 16% от цялата потребявана ел.енергия в обекта.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума.

Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално доставена еленергия за цитирания период.

Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм. д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.

След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел. енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.

Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т. о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.

При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.

Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл. 48 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 28.01.2019 г., следва да се отрече изцяло.

Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ, са продължили да действат разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на съвкупния доказателствен материал за незаконосъобразност на корекционната процедура.

От събраните по делото доказателства и в частност от заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния случай е налице промяна в схемата на свързване на измервателния уред, поради което разглежданата хипотеза попада в приложното поле на действащата и към настоящия момент норма, обективирана в чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Според текста на разпоредбата, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

Установената корекционна процедура е основание за ангажиране отговорността на потребителя, като с цел защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, в Правилата с императивни норми е предвидена специална процедура, гарантираща обективното установяване на предпоставките за възникване на правото за извършване на едностранна корекция у патримониума на оператора на съответната мрежа. Въведени са задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да отговаря на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ и да е съставен в присъствието на орган на полицията, като гаранция за обективност на извършените действия.

Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е от императивен порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на полицията, представляват задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. В този смисъл констативният протокол, съдържащ само подписи на проверяващите и на свидетели и поради това - представляващ частен свидетелстващ документ, не би могъл да породи целените от енергийното предприятие правни последици. В този смисъл е Решение № 104/16.08.2016 г. по т. д. № 1671/15 г. на ВКС, I ТО, в което се посочва, че в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Вследствие на изложеното, последицата от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител, респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.

От събраните доказателства се установява, че в настоящия случай се касае за промяна в схемата на отчитане електиречската енергия, преминала през електромера, като при извършване на проверката и съставяне на протокола не е присъствал орган на полицията. С оглед изложеното и предвид цитираната по-горе практика, ответникът не установява наличието на предвидените в чл. 48 ПИККЕ предпоставки, даващи възможност да коригира сметката на потребителя за минал период и да ангажира отговорността му за заплащане на допълнително начисленото количество ел. енергия. При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ. Не се установи и че посоченото количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, тъй като същото е определено по изчислителен метод.

В обобщение, съдът намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи правото на ответникът да начисли и претендира процесната сума от ищеца. При всичко изнесено до тук, настоящият съдебен състав намира, че след като предпоставките за извършване на законосъобразна корекция на сметките, не са били налице, вземането на ответното дружество не е възникнало на твърдяното основание, предвид че процедурата по констатиране и установяване на нарушението, съгласно издадения констативен протокол е нарушена.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

Предвид изхода от спора и направено от ищеца искане, в тежест на ответното дружество следва да се възложат сторените от ищеца разноски за заплатени държавни такси от 64,16 лева и адвокатско възнаграждение от 350 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Й.И. с ЕГН ********** с адрес ***, не дължи на „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1428,80 лв. по издадена фактура №**********/25.03.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес в с. ****, ул. Скът №6 А за период на потребление от 31.10.2018г. до 28.01.2019г. по клиентски номер: **** с абонатен номер:****, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 414,14 лева/четиристотин и четиринадесет лева и 14 стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: