О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
в. ч. гр. дело № 982 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 3,
изр. 2-ро от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 23041/23.03.2020
г., депозирана от М.Д.В. с ЕГН **********, А.П.А. с ЕГН ********** и Д.П.А. с
ЕГН ********** ***, ж. к. „Вл. Варненчик“,
бл. 227, вх. 2, ап. 49, действащи чрез адв. В.Т. против
Определение № 3701 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 21139 по описа
за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 129,
ал. 3, изр. 2 от ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовностите
на исковата молба подадена от частните жалбоподатели против М.С. Божков, ЕГН **********
за съдебна делба, същата е върната и производството по делото е прекратено.
В жалбата са наведени
доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, обусловена от нарушаване на
материалния закон и приемане за установени фактически положения, които не съответстват
на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Моли се същият да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия. Сочи се, че ищците
са изпълнили в срок дадените им от съда указания, доколкото по делото служебно
е изпратено и приобщено удостоверение, издадено от Община Варна, от което е
видно, че ответникът към датата на възмездното придобиване на идеалните части
от делбените имоти не е в граждански брак, поради
което исковата молба е изначално редовна в тази част и не е необходимо
депозиране на нарочна молба от страна на ищците, тъй като идеалните части не са
СИО. Досежно указанията да се насочи искът и срещу
лицето Йонка Стойчева се навеждат доводи за това, че последната не е титуляр на
идеални части от делбените имоти, тъй като се е
разпоредила с придобитите от нея по наследство 1/8 ид.
ч., а от патримониума на майка ѝ Петра А. не е
наследила идеални части, доколкото същата приживе се е разпоредила със своите
идеални части от делбените имоти в полза на сина си
Стефан А.. Частният жалбоподател счита, че Йонка Стойчева не разполага с
никакви предполагаеми права върху делбените имоти,
поради което исковата молба е редовна и в тази част.
Частната жалба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно и приложимия закон, приема за установени следните фактически и
правни положения:
От приложеното гр. д. № 21139 по описа за 2019 г.
на РС-Варна, 47-ми съдебен състав се установява, че производството е образувано по
подадена от частните жалбоподателите против М. Божков искова молба с правно
основание чл. 34 от ЗС. С три последователни разпореждания, а именно от 09.01.2020
г.; от 31.01.2020 г. и от 14.02.2019 г. сезираният съд е оставил без движение
производството с идентични указания за отстраняване на допуснатите в исковата
молба нередовности, както следва: 1.) да
се посочи в срок дали ответникът е придобил процесните
идеални части от делбените имоти в режим на СИО и в
случай, че същите са СИО, дали насочва иска и срещу неговата съпруга; 2.) да се
посочи дали ищците насочват иска за делба и срещу лицето Йонка Стойчева
/наследник на Марин А. и Петра А. – първоначалните собственици на делбените имоти/, имайки предвид, че наследствената маса, в
която са включени процесните имоти, е открита през
1982 г., т.е. по време на действието на стария СК и наличието на твърдения, че
Йонка Стойчева се е разпоредила само с 1/8 ид. ч. от делбените недвижими имоти и липса на твърдения същата да е
извършила разпоредителни действия по отношение на останалата придобита част от
наследството.
С
уточняваща молба вх. № 11796 от 11.02.2020 г. ищците-частни жалбоподатели в
изпълнение на дадените им указания са уточнили, че искът за делба не се насочва
срещу Йонка Стойчева, доколкото същата е наследила след смъртта на баща си
Марин А. през 1982 г. единствено 1/8 ид. ч. от делбените имоти, с които се е разпоредила впоследствие.
Сочат, че след прекратяване на СИО-то поради смъртта на наследодателя Марин А.,
в наследствената маса е останала само ½ ид. ч.
от имотите придобити по време на брак, а след смъртта на преживялата го съпруга
и майка на Йонка Стойчева – Петра А. – Йонка А. не е наследила нейните идеални
части от делбените имоти, доколкото Петра А. приживе
се е разпоредила с тях в полза на сина си – Стефан А.. Досежно
указанията за посочване на обстоятелството дали ответникът е придобил идеалните
части по време на брак и дали искът се насочва и срещу съпругата му, ищците са
поискали удължаване на срока с оглед предстоящото снабдяване с удостоверение от
общината за семейното положение на ответника. С разпореждането от 14.02.2020 г.
съдът е удължил срока за изпълнение на указанията до 27.02.2020 г.
По делото на
20.02.2020 г. служебно е постъпило Удостоверение с изх. № 21139/2019/11.02.2020
г., издадено от Община Варна, от което се установява, че ответникът към
настоящия момент не е в граждански брак, доколкото същият е прекратен с влязло
в законна сила решение по гражданско дело № 1156/12.03.2016 г. по описа на
РС-Варна.
По отношение на
първото указание, а именно да се посочи дали ответникът е придобил делбените имоти в режим на СИО и евентуално дали ищците
насочват иска си и срещу неговата съпруга, въззивният
съд намира, че доколкото идеалните части от процесните
имоти са придобити от ответника през 2019 г. въз основа на договор за замяна, обективиран в н.а. № 39, том II, рег. № 2580, дело № 197 от 2019 г., а бракът на ответника е прекратен
със съдебно решение още през 2016 г., то исковата молба се явява изначално
редовна в тази част и не е необходимо ищците с нарочна молба да уточнят, че
идеалните части на ответника не са СИО и че не насочват иска за делба срещу
бившата съпруга на ответника. В тази част доводите на частните жалбоподатели се
споделят от въззивния съд.
Досежно второто указание, а именно да се
посочи изрично от ищците дали насочват иска за делба и срещу Йонка Стойчева с
оглед твърденията за това, че наследството на Марин А. е открито през 1982 г.,
а неговата наследничка Йонка Стойчева се е
разпоредила само с 1/8 ид. ч. от наследените имоти,
като липсват твърдения за разпореждане с останалата наследена част, настоящият
съдебен състав намира оплакванията, наведени в частната жалба, за
несъстоятелни.
Съгласно
чл. 14, ал. 7 от СК, в сила от 22.05.1968 г., при прекратяване на имуществената
общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно
наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца
на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество. В конкретния случай е приложима тази норма, доколкото наследството,
видно от удостоверението за наследници на Марин Стойчев А. с изх. № АУ0791493ВЦ
от 19.08.2019 г., е открито на 17.06.1982 г., т.е. при действието на стария СК
от 1968 г., действащ до 1985 г., като преживялата съпруга Петра А. е наследила
с трите деца на починалия съпруг – Станка Стоянова, Йонка Стойчева и Стефан А..
Лишаването на преживелия съпруг от възможността да получи дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество, когато той е оставил свои деца, е
продиктувано от съображения да се защитят интересите на децата. Това е една
привилегия, установена само в полза на децата. Целта на законодателя е била в
случай на смърт на единия от съпрузите и прекратяването на съпружеската
имуществена общност по тази причина преживелият съпруг да получи само своята
част от общото имущество, а децата да получат дела на починалия съпруг от това
имущество – арг. от ТР № 27 от 15.04.1970 г. на ВС по
гр. д. № 3/1970 г., ОСГК. В конкретния случай наследените от трите деца идеални
части са по 1/6, а в исковата молба се твърди, че Йонка Стойчева се е
разпоредила с 1/8 ид. ч. от делбените
имоти, което обуславя извода за наличие на предполагаеми права върху делбените имоти в патримониума на
Йонка Стойчева, като липсват твърдения за разпореждане с тях в полза на друго
лице.
В
исковото делбено производство по чл. 341
- чл. 355 от ГПК съсобствениците на процесните имоти-предмет на делбата имат качеството на
задължителни и необходими другари, поради това съдът дължи да обезпечи
участието на всички съсобственици в исковия процес, като за това участие съдът
следи служебно с цел да бъде избегната нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 от ЗН.
В отклонение от общия исков процес в особеното исково делбено
производство всеки от съделителите има процесуалното
качество едновременно на ищец и ответник. Поради тези посочени специфики на
особения исков делбен процес в хипотезата, при която
в процеса не е обезпечено участието на всички съсобственици на делбените имоти, е налице нередовност на искането за делба
на тези имоти. За тази нередовност съдът следи служебно и дължи указания до съделителя, от който е направено искането за включване на
имотите в делбената маса за посочване на всички
съсобственици на имота и за заявяване на искане за конституирането им като
страни в процеса. В настоящия случай РС-Варна изрично с разпореждане №
4326/31.01.2020 г. е указал на ищците да насочат иска и срещу Йонка Стойчева,
за която съществуват данни по делото да е титуляр на предполагаеми права върху делбените имоти, като с уточняваща молба с вх. № 11796/11.02.2020
г. ищците изрично са заявили, че не насочват процесния
иск срещу лицето. С оглед необходимостта в делбеното
производство да участват всички лица с предполагаеми права в съсобствеността е
налице нередовност на исковата молба, която не е отстранена от ищците въпреки
дадените им указания в срок, поради което съдът следва да върне исковата молба
като нередовна.
Поради съвпадане крайните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на РС-Варна, обжалваният съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Водим от изложените
мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 3701 от 06.03.2020
г., постановено по гр. дело № 21139 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми
съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред
ВКС е едномесечен срок от
съобщението при условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.