О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №200
гр.Хасково, 21.02.2023 г.
Административен
съд – Хасково в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.дело № 199 по описа на съда за
2023 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с Определение № 406/14.02.2023 г. за прекратяване на
адм.дело № 407/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и изпращане на
същото по подсъдност на Административен съд – Хасково. Делото е образувано по предявена
от П.Ж.П., понастоящем в Затвора гр.Стара Загора, искова претенция против
Електроразпределение – Пловдив, НЕК - София и Национален Осигурителен институт -
гр.Пловдив, за обезщетяване на имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер
на 100 000 лева от „незаконосъобразни и зловредни деяния“ на длъжностни лица,
свързани с умишлено ненанасяне и неправилно зачитане спрямо ищеца на трудов
стаж от втора категория и съответно отказване на полагаща му се пенсия в
искания размер. В исковата молба не са наведени твърдения за наличие на незаконосъобразен
акт или на конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице. Заявено е искане за освобождаване от държавна такса и за
допускане на правна помощ.
Настоящата инстанция приема така
заявената искова претенция за недопустима поради следните съображения:
От изложените от ищеца твърдения се
установява, че се касае за искане за присъждане обезщетение от 100 000 лева за причинени
имуществени вреди – пропуснати ползи във връзка с определената на ищеца пенсия
при незачитане на втора категория труд.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените
въпроси се прилага ЗОДОВ. За да възникне право на обезщетение по чл. 203 - 207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. вреда -
имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза); 2.
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, осъществени в 3. изпълнение на административна
дейност, тоест да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на
административна дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
По този повод следва да бъде
отбелязано, че на съда са служебно известни подадените от П.Ж.П. десетки искови
молби, множество от тях с идентични искания за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. В голямата си част образуваните
съдебни производства са прекратени като недопустими, а в останалата си част –
отхвърлени като неоснователни. В тази връзка настоящата инстанция приема, че
предявяването на голям брой искови молби от едно и също лице по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу различни физически и юридически лица, както и държавни
органи, съдържащи идентични оплаквания, представлява злоупотреба с процесуални
права. Забраната за злоупотреба с процесуални права изрично е формулирана в
разпоредбата на чл. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, като задължение за лицата е
да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Жалбата, която
представлява злоупотреба с право, изрично е уредена като недопустима в чл. 35,
пар. 3, б. "а" ЕКПЧОС, която разпоредба, макар и неприложима в случая,
може да бъде използвана във връзка с тълкуването, което Европейският съд по
правата на човека дава на понятието "злоупотреба с право" – като
зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е
създадено. Съответно, всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи
на целта на правото на жалба (респективно иск) и спъва правилното функциониране
на съда и точното провеждане на производство пред него, съставлява злоупотреба
с правото на жалба.
Предявяването от страна на П.Ж.П. на
множество на брой, сходни или идентични, неконкретизирани и недопустими искови претенции
съставлява подобна злоупотреба с процесуални права, която по силата на чл. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК не следва да бъде толерирана. Процесуалният способ за
това е чрез недопускане на исковете за разглеждане по същество като
неконкретизирани и недопустими.
Нещо повече - в процесния случай, освен
че не се твърди да е налице отменен/незаконосъобразен административен акт
или конкретно незаконосъобразно действие или бездействие, от
твърденията в исковата молба не се установяват и релевантни твърдения, свързани
с наличието на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на такива, интересите на правосъдието не
налагат провеждане на съдебно производство с постановяване на акт по съществото
на спора. Съгласно чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република
България, съдът е държавен орган, натоварен с правораздавателна компетентност в
определени сфери, конкретно посочени в съответните процесуални закони.
Дейността на съда следва да е насочена към разглеждане и решаване по същество
на случаите, които са му подведомствени, в какъвто смисъл, предявяването на
многобройни идентични претенции за обезщетение на вреди от незаконосъобразна
административна дейност, относими доводи за наличието на каквато не се
навеждат, затруднява дейността на правосъдните органи, свързана с отстраняване
на нередовности на исковата молба, проверката за допустимостта й, проверка дали
ищецът Ж. вече не е предявил идентично искане пред някое от административните
или граждански съдилища на България. Това спъва правилното функциониране на
съда, точното провеждане на производство пред него и приключването му с акт по
същество на спора в смисъла на цитираната практика на ЕСПЧ по чл. 35, пар. 3,
б. "а" от ЕКПЧОС.
Следва да бъде отбелязано още, че по
всички съдебни производства ищецът предявява и искания за освобождаване от
държавна такса и назначаване на процесуален представител по реда на Закона за
правната помощ, като в случая предявява и конкретно искане за назначаване на
адв.М. И., който да защити интересите му. Безплатна правна помощ за процесуално
представителство по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ се предоставя в
два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по
преценка на съда. Предвид предмета на делото в обсъждания случай не е налице
първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Тоест в случая съдът
разполага с правомощието да прецени необходимостта от предоставяне на правна
помощ с оглед релевантните факти по делото. Предвид установеното поведение на
жалбоподателя, който очевидно злоупотребява с процесуални права, в конкретния
случай е налице отрицателната предпоставка по чл. 24, т. 1 от ЗПП и с оглед
релевантните факти предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на ползата, която би донесла на молителя. Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато
предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето, кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима.
Гореизложеното, освен основание за
недопустимост на исковата молба, с която е сезиран съдът, е основание по чл.
23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП на ищеца Ж. да не се предостави правна
помощ, тъй като интересите на правосъдието не изискват това, правна помощ не е
оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето и
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
По отношение на заявеното искане за
освобождаване от заплащането на дължимата по делото държавна такса, следва да
бъде отбелязано, че от представената от П.Ж.П. декларация се установява, че
понастоящем същият се намира в Затвора гр.Стара Загора, не работи, няма доходи,
не притежава движимо и недвижимо имущество, а наличието на заболявания налага
да прави разходи от 100 лв. месечно.
При това положение следва да се
приеме, че той действително няма достатъчно средства да заплати дължимата
държавна такса по делото. Следователно, в случая са налице предпоставките на
чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, което обуславя уважаването на тази му
молба.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ищеца П.Ж.П., изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора – Стара Загора, от задължението за
заплащане на държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебно
производство по адм. д. № 199/2023 г. по описа на Административен съд –
Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Ж.П., изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора – Стара Загора, за предоставяне на
правна помощ по адм. д. № 199/2023 г. по описа на Административен съд –
Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.Ж.П. против
Електроразпределение – Пловдив, НЕК - София и Национален Осигурителен институт
- гр.Пловдив, за обезщетяване на имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер
на 100 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 199/2023 г.
по описа на Административен съд – Хасково.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от
съобщението до ищеца за постановяването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: