№ 2154
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110113117 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът А. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат Р. Д., член на Варненска адвокатска колегия с личен № ***, със
съдебен адрес: ***, е сезирал РС Варна с искова молба с правно основание чл.439 ГПК и
цена на иска: 765,32 лева, против ответното дружество „ А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : ***, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б., М. А. Г..
В сезиращата съда искова молба ищецът навел следните правно-релеванти твърдения:
По силата на Изпълнителен лист от 2009 г. издаден по ч.г.р. № 13125 по описа за 2009 г. на
Варненски районен съд А. М. К. бил осъден да заплати на „Т. Б. А. К.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК ***, сумата от 522,06 лева, представляваща сума по Договор
за кредитна карта от 17.01.2008 г., ведно с лихва в размер на 102,00 лева за периода
01.10.2008 г.до 16.10.2009 г. ведно с неустойка за забава в размер на 16,26 лв. за период от
01.10.2008 г. до 16.10.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда - 01.12.2009 г. до окончателното плащане на
задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и да заплати сумата от 25,00 лв.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена
държавна такса, както и сумата от 100,00 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По молба на „А. Б. Б.“ ЕООД (придобил вземането от „Т. Б. А. К.“ ЕАД по силата на
Договор за цесия от 23.02.2015 г.) с разпореждане на съдебния изпълнител на 09.02.2023 г.
било образувано изпълнително дело № 166 по описа за 2023 г. на ЧСИ С. К. - Д., район на
действие Варненски окръжен съд, вписан в КЧСИ с рег. № ***.
Ищецът счита, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително
изпълнение вземането си по изпълнителния лист е погасено по давност, поради следното:
Изпълнителният лист бил образуван в изпълнително дело № 745 по описа за 2012 г. на ЧСИ
С. К. - Д.. В хода на изпълнителното производство на 23.11.2015 г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на лицето получавано от „ П. “ ООД. През годините взискателят
няколкократно пускал и последващи искания за налагане на запор върху получаваното от
„П.“ ООД трудово възнаграждение, като последното изпратено запорно съобщение било на
14.02.2017 г. След тази дата по делото нямало никакви искания, молби и изпълнителни
действия, като на 25.08.2021 г. изпълнителното дело било прекратено от съдебния
изпълнител с Постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 09.02.2023 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
1
изпълнително дело № 166 по описа за 2023 г. на ЧСИ С. К. - Д..
Ищецът твърди, че вземането на ответното дружество е погасено по давност на
23.04.2022 г. в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като от последното изпълнително действие
на 14.02.2017 г. до момента на подаване на исковата молба изтекъл срок по -дълъг от 5
години. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, пояснява
ищеца, че спирали да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Предвид изложеното давностният срок,
счита ищецът, че не текъл от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, като същият
следвало да бъде удължен със съответния период от два месеца и една седмица или по
конкретно - със 69 дни. При отчитане на горното твърди ищецът, че давностния срок по чл.
110 от ЗЗД за гореописаното вземане изтекъл от 14.02.2017 г. до 23.04.2022 г., като през този
период не били предприемани каквито и да било изпълнителни действия и не било налице
искане от взискателя в тази насока. Взискателят едва на 09.02.2023 г. предприел нови
изпълнителни действия чрез образуване на ново изпълнително производство и били
отправени искания за предприемане на изпълнителни действия.
В правната наука, сочи още ищецът в исковата си молба, че погасителната давност се
разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми,
които я уреждат били императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнемала
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това ставало, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Тя служела за гарантиране на правната сигурност като
допринасяла за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което било в
интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато била безсрочна, създавала
несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския
оборот. След като за едно вземане не се търсела защита в продължителен период от време,
то се предполагало, че отпаднал правният интерес.
При разглеждане на настоящата искова претенция ищецът моли съда да допусне,
приеме и приложи следните писмени доказателства, а именно:1.Съобщение за образувано
изпълнително дело с изх. № 18513/29.07.2023 г. по изп. дело № 166/2023 г. на ЧСИ С. К. -
Д.;2.Изпълнителен лист от 2009 г. издаден от ВРС, по ч.гр.д. № 13125/2009 г.3.С оглед на
ангажиране на доказателства в подкрепа на изложените по -горе твърдения, ищецът желае
съдът по служебен път да изиска препис от изпълнително дело № 166 по описа за 2023 г. и
от изпълнително дело № 745 по описа за 2012 г. /архивно/ на ЧСИ С. К. - Д., район на
действие Варненски окръжен съд, вписан в КЧСИ с рег. № ***, кантора с адрес ***.
С оглед на гореизложеното, ищецът е сезирал съда с искането по смисъла на чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК:
Да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде прието за
установено, че А. М. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***
СУМАТА в общ размер на 765,32 лева представляваща сбор от: сумата от 522,06 лева,
представляваща сума по Договор за кредитна карта от 17.01.2008 г., ведно с лихва в размер
на 102,00 лева за периода 01.10.2008 г.до 16.10.2009 г. ведно с неустойка за забава в размер
на 16,26 лв. за период от 01.10.2008 г. до 16.10.2009 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 01.12.2009 г. до окончателното
плащане на задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и да СУМАТА от
25,00 лв. заплатена държавна такса и СУМАТА от 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение поради погасено по давност право на принудително изпълнение на
вземането по Изпълнителен лист от 2009 г. издаден от ВРС, по ч.гр.д. № 13125/2009 г.
предмет на образувано изпълнително дело № 166 по описа за 2023 г. на ЧСИ С. К. - Д.,
район на действие Варненски окръжен съд, вписан в КЧСИ с рег. № ***, кантора с адрес
***.
Ищецът моли съда да присъди сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
2
производство съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
Моли в случай, че не се яви в първо съдебно заседание, делото да се гледа в негово
отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало по ел.път отговор на
искова молба, чрез юрисконсулт Е. Л..
С отговора на искова молба ответникът признава иска , моли делото да се гледа в
негово отсъствие. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, обосновано с
обстоятелството, че на ответника не е изпратен договор за правна защита. Към отговора е
приложено пълномощно и препис от отговора.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.05.2025 г. ищецът,
представляван от адв.Р.Д. от АК Варна поддържа предявената искова молба, обктивира
искане за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК, ведно с присъждане на
сторените разноски.
За откритото съдебно заседание ответникът е бил редовно призован и не е изпратил
представител.
Видно и от протокола от проведеното о.с.з. / л.72 -74 от делото / съдът е намерил
искането на ищеца за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК като е уважил
същото и прекратил съдебното дирене.
СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон намира за безспорно установено и доказано по делото
следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Както бе посочено и по -горе, видно и от протокола от откритото съдебно заседание от
дата 16.05.2025 г. съдът е намерил , че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237
от ГПК, тъй като ответникът в срока по чл.131 ГПК е признал иска. От своя страна ищецът ,
чрез процесуалният си представител адв.Р.Д. е отправил искането до съда да бъде
постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е признал иска .
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2-ра на същата норма гласи, че в мотивите на решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска а съгласно алинея 3-та , съдът не може
да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая, а именно:
тогава, когато : 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните
предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение,
съобразно пълното признание на основанието и на размера на иска. Единствено и само за
пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да конкретизира, че не са налице
отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне с Решение
при условията на чл.237 ГПК. С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска
съдът уважава иска, така както е предявен.
При този изход на спора, съдът уважава и искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото съдебно - деловодни разноски , съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК .
Видно от листи 8 и 9 , при завеждане на исковата молба ищецът е сторил един разход -
заплатил е сумата от 50.00 лв. в полза на РС Варна, който разход за платена държавна такса
следва като доказан и по основание и размер да му се присъди изцяло съгласно чл. 78, ал.1
ГПК .
Ответникът е оспорил в условията на евентуалност претендираното от ищеца за
възстановяване адвокатско възнаграждение. По подобно възражение съдът не би могъл да се
произнесе, т.к. по делото е представен Договор за правна защита и съдействие носещ дата 13
септември 2024 г.,, по силата на който ищецът и адвокат Р. Д. са постигнали съгласие
клиентът на основание чл. 38, ал.1 , т.2 от Закона за адвокатурата да се освободи от
заплащане на адвокатско възнаграждение, като дължимото се адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв. е договорено да бъде заплатено при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. във
вр. с чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
§ 2а от ДР на Наредбата и съгласно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК .
Представения по делото в заверено за вярност с оригнала копие на договор за правна
3
защита удостоверява факта, че адв.Р.Д. е приела да осъществява безплатна правна помощ на
ищеца при условията на чл. 38 , ал.1 , т.2 ЗАДв. Ето защо и съдът е този , който следва да
определи размера на дължимо се в полза на адв.Д. възнаграждение за оказаната от нея
безплатна правна помощ на ищеца .
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв. съдът определя на адв.Р.Д. възнаграждение в размер от
общо 400.00 лв. по настоящото производство, като прилага нормативно установения
минимум по чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. ,към датата на сключване на договора за
правна защита. Съдът не присъжда на основание §2а ДР от Наредба 1/2004 г. ДДС върху
данъчната основа от 400.00 лв., т.к. по делото не са представени доказателства за
регистрация по ЗДДС от адв.Р.Д..
С оглед изложеното по-горе съдът присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 50.00
лв. сторените от ищеца съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса в полза на
ищеца и в тежест на ответника както и сумата от 400.00 лв. дължимо адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАДв. в полза на адв.Р.Д. и в тежест на
ответника .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца А. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и ответника „ А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : ***, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б., М. А. Г., че А. М. К., ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** СУМАТА в общ размер на 765,32
лева представляваща сбор от: сумата от 522,06 лева, представляваща сума по Договор за
кредитна карта от 17.01.2008 г., ведно с лихва в размер на 102,00 лева за периода 01.10.2008
г.до 16.10.2009 г. ведно с неустойка за забава в размер на 16,26 лв. за период от 01.10.2008 г.
до 16.10.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда - 01.12.2009 г. до окончателното плащане на задължението, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и да СУМАТА от 25,00 лв. заплатена държавна такса и
СУМАТА от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасено по давност право
на принудително изпълнение на вземането по Изпълнителен лист от 2009 г. издаден от ВРС,
по ч.гр.д. № 13125/2009 г. предмет на образувано изпълнително дело № 166 по описа за 2023
г. на ЧСИ С. К. - Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан в КЧСИ с рег. № ***,
кантора с адрес ***, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „ А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***,
представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б., М. А. Г., ДА ЗАПЛАТИ на А. М. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** СУМАТА от 50.00 лв. (петдесет лева) представляващи сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна
такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА „ А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***,
представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б., М. А. Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Д., член на
Варненска адвокатска колегия с личен № ***, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо
400.00 лв. (четиристотин лева )- представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.процесуално представителство на ищеца
пред настоящата инстанция, на основание чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна (чрез РС Варна ) .
4
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5