Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153,гр.Пазарджик, 08.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в открито
заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
при секретаря Г.М.,
като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело
№87 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при условията на евентуалност иск с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ /отм./ и иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД – за обезщетение
за неимуществени вреди.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от Е.С.К., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адвокат С.П. ***, съдебен адрес:*** против ЗК "Л.И."
АД, ЕИК *********, гр.С., ул."Ч.В." №51 Д, представлявана от
изпълнителните директори М.М.-Г. и П.В. Д. и Г.А.М., с ЕГН **********,***, в
която ищцата, чрез пълномощника си, заявява, че предявява евентуално съединени
искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ и евентуално с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД - за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане. Посочва за първи евентуален ответник ЗК "Л.И." АД, гр.С.
срещу когото предявява главния иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. Ако съдът
не уважи главния иск, предявява при условията на евентуалност иск по чл.45 ал.1 ЗЗД против втория ответник Г.А.М..
Ищцата твърди, че е единственият наследник
на нейния баща С.Б.К., с ЕГН **********, починал на 14.03.2015г. в резултат на
престъпление по транспорта. Твърди, че на 14.03.2015г., вторият ответник Г.А.М.
около 20.00 часа в с.В.Д., област Пазарджик, на ул.“П.“ пред номер 89, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка "", модел "",
регистрационен №********, собственост на Р.Г. А. ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата - "При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория
"В" при движение в населено място е забранено да превишава следната
стойност на скоростта в км/час - 50 км/час - превишил е посочената максимално
разрешена скорост, движейки се със скорост 71 км
/час; чл.119 ал.1 от Закона за движение
по пътищата - "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" - не е
изпълнил това свое задължение при наличието на стъпил и преминаващ по
пешеходната пътека пешеходец и по непредпазливост причинил смъртта на С.Б.К., с
ЕГН **********, бивш жител ***, като деянието е извършено на пешеходна пътека,
поради което и на основание чл.343 ал.3, предл. последно, б."б",
предл. първо, във връзка с ал.1, б."в",
във връзка с чл.342 ал.1 НК, във връзка с чл.2 ал.1 и ал.2 НК, във връзка с
чл.21 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.373 ал.2 от НПК, във връзка с
чл.58а ал.1 от НК и във връзка с чл.54 и чл.36 от НК го осъжда на две години
лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на това
наказание за срок от четири години.
Твърди, че към момента на извършване на
престъплението, извършителят е бил ползвател на лекия автомобил, собственост на
сина му Р.Г. А.. За автомобила е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" със ЗК"Л.И."АД, със застрахователна полица № с
период на валидност 15.12.2014г.-14.12.2015г. Застраховката покрива
претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението и дава възможност,
съгласно чл.226 ал.1 КЗ обезщетението да се претендира пряко от застрахователя.
Сочи, че Пазарджишкият окръжен съд, с
влязла в законна сила присъда на 24.10.2015г. по НОХД №370/2015г. признал
втория ответник Г.А.М. за виновен в извършване на описаното престъпление. Заявява,
че по делото не е предявявала граждански иск срещу този ответник.
Твърди, че смъртта на баща й й се отразила
изключително тежко и негативно на емоционалното и здравословното й състояние. Отношенията им били много добри. Между тях
съществувала силна привързаност, обич и уважение. За продължителен период от
време ищцата изпаднала в силна депресия. Наложило се да взема успокоителни
лекарства. Претърпяла и в бъдеще ще търпи страдания, душевни болки и мъки. Това
са неимуществени вреди, които са й причинени от смъртта на баща й. Размерът им
според нея възлиза на 140 000 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по главния иск ЗК"Л.И."АД, гр.С. да й заплати сумата 140 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението - 14.03.2015г. до
окончателното й изплащане и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ако съдът не
уважи главния иск,
то моли да постанови решение,
с което да осъди ответника по евентуалния иск Г.А.М. да й заплати сумата 140
000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
заедно със законната лихва от датата на извършване на престъплението - 14.03.2015г.
до окончателното й изплащане и сторените-съдебно деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор от първия ответник – ЗК„Л.И.“АД, чрез процесуалния му
представител. Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да
остави производството по делото без движение по следните съображения: Счита, че
исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно описание на процесното
ПТП, в резултат, на което ищцата твърди, че са й причинени неимуществени вреди.
Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти, ответното дружество
не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства не може да се направи извод относно
поведението на бащата на ищцата, с оглед съпричиняването от негова страна на
вредоносния резултат.
Счита, че предявените искове са допустими с оглед
твърденията, изложени в исковата молба, но изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Оспорва предявените искове по основание и размер и счита, че
същите са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Оспорва
всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането,
предмет на претенцията. Оспорва наличието на валиден застрахователен договор,
сключен от дружеството към момента на настъпване на твърдяното ПТП, за лек
автомобил марка „ ", модел „ ", с рег.№********. Оспорва твърденията
за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, както и
твърденията относно периода, през който са търпени, като твърди, че
неимуществени вреди не са възникнали и не са търпени през посочения период или
ако са възникнали не обосновават размера на исковите претенции. Ако съдът
приеме, че са настъпили посочените от ищеца вреди, оспорва размера на
предявения иск за присъждане на парична сума за обезвреда на неимуществени
вреди, като при условие на евентуалност твърди, че размерът на претендираните
вреди е прекомерен и съдът следва да определи размера, съобразно принципа на
справедливост на основание чл.52 от ЗЗД, като вземе предвид всички факти,
релевантни за определянето им. Оспорва твърдението за изключителна вина на
водача М., по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, като твърди, че
починалият с поведението си на пътното платно е съпричинил в голяма степен
настъпването на вредоносния резултат. Това съпричиняване се изразява в
нарушение на вменените му, по смисъла на чл.113 и чл.114 от ЗДвП задължения, а
именно, предприел е навлизане на платното за движение по начин, на място и в
момент, когато това не е било безопасно, с което противоправно поведение е
поставил в риск собствения си живот. Твърди, че починалият не е спазил
императивните разпоредби на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, а именно: - при
навлизането внезапно на пътното платно не се е съобразил с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение,
както и че е пресичал на необозначено за целта място; - спрял е без
необходимост на пътното платно, като е удължил ненужно престоя си и пресичането
по него; - не е предприел внимателно навлизане на платното за движение и е пресичал
при ограничена видимост.
Сочи,
че видно от приложените по делото доказателства е, че починалият в момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие се е намирал в средна към тежка
степен на алкохолно опиянение, което не му е позволило да възприеме правилно
създалата се ситуация на пътя и да вземе най-адекватното решение, за да избегне настъпването на ПТП. Твърди, че противоправното
поведение на бащата на ищцата е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на произшествието. Доколкото никой не може да черпи права от
собственото си противоправно деяние, моли съда ако приеме, че ищцата е
претърпяла твърдените болки и страдания, при определяне на дължимото й
обезщетение да го намали, като приеме, че е налице съществено съпричиняване от
страна на починалия за настъпването на вредоносния резултат.
Твърди, че предявените размери са
прекомерни и предвид наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат,
в посочената степен, от страна на починалия. Оспорва основателността на
акцесорния иск за лихва за забава, предвид аргументите, изложени относно
главния иск. Оспорва началния момент, от който се твърди да е изпаднало в
забава ответното дружество, като твърди, че не са възникнали предпоставките,
регламентирани в чл.224 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Счита, че предявените искове са изцяло
неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли, като присъди на ответното
дружество всички направени по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Не възразява да се приемат приложените към
исковата молба писмени доказателства. Не възразява срещу направените
доказателствени искания.
Прави искане по чл.219 от ГПК – за конституиране
в процеса, като трето лице помагач на страната на ответното дружество ЗК„Л.И."АД,
водачът Г.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***. Сочи, че в исковата молба се
поддържа, че Г.А.М. е причинил виновно пътно-транспортно произшествие, като
също така се твърди, че посоченото по-горе лице е застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди, че в
настоящия случай, ако съдът приеме, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на
водача Г.А.М.. В случай, че претенцията бъде доказана по основание, за застрахователя е налице вземане за лихви за
забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 КЗ (отм.) от
застрахованото лице, респ. до датата на предявяване на прекия иск по чл.226
ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.). Твърди, че в настоящия случай не са
налице данни водачът да е подал до застрахователя изискуемото по закон
уведомление за настъпване на произшествие. Счита, че е налице основание за
ангажиране на регресната отговорност на водача, поради възникването за
застрахователя на право на регресно вземане при условията на чл.274 ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането (отм.) - наличие на употреба на алкохол, респ.
употреба на наркотично вещество и/или негов аналог. По делото не са приобщени
писмени доказателства, от които да се направи извод по отношение на употребата
на алкохол от водача на превозно средство или по отношение употребата на
наркотични вещества. С оглед липсата на релевантни данни по отношение на тези
обстоятелства твърди, че към момента на възникване на произшествието Г.А.М., се
е намирал под въздействие на употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов
аналог. За застрахователя възниква регресно притезание и в случаите по смисъла
на чл.274 от Кодекса за застраховането - при наличие на техническа
неизправност, възникнала по време на движение или неизправност на МПС, която
застрашава безопасността на движението, както и в случаите, при които водачът управлява МПС без свидетелство за управление за
съответната категория превозно средство. С оглед липсата на релевантни данни по
отношение на посочените обстоятелства, твърди,
че към момента на възникване на произшествието Г.А.М. не е притежавал
правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната
категория.
Предвид гореизложеното заявява, че са налице достатъчно данни, обосноваващи
регресната отговорност на посоченото лице спрямо застрахователя, поради което
за ответното дружество е налице основание за ангажиране отговорността на Г.А.М.
и правен интерес от конституирането му като трето лице - помагач на ответното
дружество.
Счита, че за ЗК„Л.И."АД е налице правен интерес от
конституирането на Г.А.М. като трето лице-помагач на дружеството, поради което
моли съда да допусне привличането му и да го конституира като трето лице - помагач в процеса, на страната на ответника.
Прави искане
по чл.176 от ГПК и
други доказателствени искания
– за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, с поставени въпроси.
В срока
по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от втория
ответник Г.А.М..
В срока
по чл.372 от ГПК, не е постъпила допълнителна искова молба от ищцата.
С
Определение №448 от 16.09.2016г., постановено по ч.в.д. №603/2016г. по описа на
Пловдивския апелативен съд е конституиран Г.А.М., с ЕГН **********,***, като
трето лице-помагач на ответника по главния иск ЗК„Л.И.“АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч.В.“ №51д по т. д. №87/2016г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик.
Предявените искове се поддържат в проведените
по делото съдебни заседания от ищцата и нейния пълномощник. Иска се от съда да
уважи предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, заедно със
законните последици, респ. да уважи евентуалния иск. Подробни съображения по
съществото на правния спор са изложени в представените и приети по делото
писмени бележки.
Застрахователното
дружество – ответник не изпраща свои представител в проведените по делото
съдебни заседания. С писмена молба, депозирана по делото, моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани по съображения, изложени в
становището по исковата молба.
Третото
лице помагач по главния иск и ответник по евентуалния иск Г.А.М. се явява лично
и с пълномощника си. Взема становище, че исковата претенция следва да бъде
уважена по отношение на ответното дружество, като доказана по основание, а по
размер – по преценка на съда и по справедливост. Доводи по същество са изложени
в приложената писмена защита.
Съдът, като се запозна с твърденията,
изложени в исковата молба и с възраженията в писмения отговор, като обсъди и
анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие от фактическа страна за установено следното:
Безспорно
установено е по делото, че ищцата Е.С.К. е дъщеря и единствен законен наследник
на С.Б.К., бивш жител ***, починал на 14.03.2015г., за което е съставен Акт за
смърт №0005/16.03.2015г. в с.В.Д., обл.Пазарджик, видно и от Удостоверение за
наследници изх.№470 от 08.12.2015г. на Кметство-В.Д., общ.Септември и от
Препис-извлечението от акта за смърт от 16.03.2015г.
Не се спори, а и от събраните
писмени доказателства, се установява, че с Присъда №41 от 08.10.2015г.,
постановена по НОХД №370/2015г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, третото
лице помагач по главния иск и ответник по евентуалния иск Г.А.М. е признат за виновен в това, че на 14.03.2015г. около 20.00 часа в с.В.Д., област Пазарджик,
на ул.“П.“ пред номер 89 при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка "" модел "", регистрационен №********,
собственост на Р.Г. А. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата - "При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория
"В" при движение в населено място е забранено да превишава следната
стойност на скоростта в км/час - 50 км/час - превишил е посочената максимално
разрешена скорост, движейки се със скорост 71 км /час;
чл.119 ал.1 от Закона за движение по
пътищата - "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" - не е
изпълнил това свое задължение при наличието на стъпил и преминаващ по
пешеходната пътека пешеходец и по непредпазливост причинил смъртта на С.Б.К., с
ЕГН **********, бивш жител ***, като деянието е извършено на пешеходна пътека,
поради което и на основание чл.343 ал.3, предл. последно, б."б",
предл. първо, във връзка с ал.1, б."в",
във връзка с чл.342 ал.1 НК, във връзка с чл.2 ал.1 и ал.2 НК, във връзка с
чл.21 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.373 ал.2 от НПК, във връзка с
чл.58а ал.1 от НК и във връзка с чл.54 и чл.36 от НК е осъден на две години лишаване
от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от четири
години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Така постановената присъда е
влязла в законна сила на 24.10.2015г., видно от направеното отбелязване.
В наказателното производство
ищцата е конституирана само като частен обвинител и не е предявила граждански
иск срещу подсъдимия Г.А.М..
Към момента на извършване на престъплението,
извършителят Г.А.М. е бил
правоспособен водач на МПС. Управляваният от него лек автомобил марка "" модел "", регистрационен
№******** е
бил собственост на Р.Г. А. ***. За автомобила е била сключена на датата 13.12.2014г. застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника
ЗК"Л.И."АД, със застрахователна полица № с период на валидност от 15.12.2014г. 00.00 часа до 14.12.2015г. 23.59 часа. Застраховани лица по нея са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице което ползва моторното превозно
средство на законно основание. Видно от застраховката е, че застрахователните суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие
при едно пострадало лице е 2 000 000лв. Договорено
е разсрочено плащане на застрахователната премия в общ размер от 164,52 лева на
четири вноски, като първата от тях е платима на датата на сключване на
договора, а другите три са с падежи, както следва: 15.03.2015г., 15.06.2015г. и
15.09.2015г. При неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,
застрахователният договор се прекратява с изтичане на 15-дневен срок от датата
на падежа на разсрочената вноска, в съответствие с чл.202 ал.2 от КЗ /отм./,
видно от договора.
От приложената сметка № от
13.03.2015г. е видно, че е платена и втората вноска, с което процесната
застрахователна полица е платена до 14.06.2015г.
Г.А.М., в качеството си на
ползвател на застрахования автомобил, е
уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото на 14.03.2015г. ПТП, при което е починал пешеходецът
Страхил Благоев Коцев, както и за образуваното срещу него досъдебно
производство №96/2015г. по описа на РУП-Септември, с Уведомление вх.№1201/1096 от 16.03.2015г. на основание чл.224 ал.1 от КЗ /отм./ и в срока, предвиден в същата.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели П.С.П. и Й.С.С. се установява, че ищцата е изживяла изключително тежко смъртта на баща си. Отразила се
е негативно, както на емоционалното, така и на здравословно й състояние. Приживе отношенията между ищцата и нейния баща били много добри. Между тях съществувала обич, привързаност и взаимно уважение. Въпреки, че последните години
ищцата не живеела при баща си, тъй като създала свое семейство, те непрекъснато
се чували по телефона, а през почивните дни тя му гостувала, заедно с мъжа, с
когото живее на съпружески начала. Бащата на ищцата бил все още млад и работел.
Подпомагал с каквото може дъщеря си и нейното семейство. Приготвял и им давал
зимнина, плодове, зеленчуци, а понякога и пари. Ищцата разчитала на баща си.
Затова и внезапната му смърт я разтърсила силно. Тя изпаднала в емоционално разстройство, често плачела, не можела да спи,
затворила се в себе си. Наложило
се да взема успокоителни лекарства.
Изслушан по реда на чл.176 от ГПК, ответникът Г.М. обясни, че пътят, по който се е движел този ден му е бил
познат, тъй като всяка седмица ходели на Варварските бани и минали по него. Не
възприел пешеходеца. Движел се и усетил удара. Не си спомня дали е видял знака,
предупреждаващ за пешеходна пътека.
По искане на застрахователното
дружество – ответник и във връзка с направените от него в писмения отговор на
исковата молба възражения, по делото бяха допуснати и изслушани
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, чиито заключения са
приети.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, ударът върху пешеходеца е настъпил в района на кръстовището,
образувано от ул.“П.“ и ул.“11-та“ в с.В.Д. на пешеходната пътека в източния й
край върху дясната лента в посока север /с.Братаница/. В момента на удара върху
пешеходеца, автомобилът е бил разположен изцяло върху дясната лента по посоката
си на движение. Определената скорост на движение на автомобила преди удара и в
момента на удара върху пешеходеца е била 70-72 км/ч. Според вещото лице преди
да предприеме пресичане на пътното платно 4,5-4,96 секунди преди удара, когато
автомобилът е бил на дистанция по-голяма от 90-99,2 метра от мястото на ПТП,
пешеходецът е имал възможност да възприеме наличието на приближаващ автомобил
със запалени светлини и да вземе съответно предпазни мерки. От техническа
гледна точка, пострадалият пешеходец е разполагал с достатъчно време преди да
стъпи на пешеходната пътека да вземе решение и евентуално да промени посоката и
направлението си на движение или да спре при необходимост. В момента, в който
пострадалият пешеходец е стъпил от ляво в лентата за движение на МПС, лекият
автомобил е бил на дистанция от 33.20 метра от мястото на удара. Изводът, който
прави вещото лице е, че времето необходимо на пешеходеца да достигне мястото на
удара, навлизайки в лентата за движение на автомобила е много по-малко от
времето, необходимо на водача да спре автомобила до мястото на удара,
следователно при тази ситуация пешеходецът попада дълбоко в опасната зона на
спиране на автомобила. ПТП е неизбежно, като ударът върху пешеходеца ще протече
през времето на реакция на водача на автомобила. Според вещото лице една от
основните технически причини за настъпване на произшествието е, че пешеходецът
Страхил Коцев погрешно е преценил обстановката и е предприел пресичане на
пътното платно /навлизане в лентата за движение на автомобила/, без да се
съобрази с движението на моторни превозни средства, с тяхното отстояние,
направление или скорост на движение, в момент и на място когато това не е било
безопасно.
В съдебно заседание вещото лице
посочи, че на оглед на място - на местопроизшествието, лично се е убедил, че
има достатъчна видимост, както за водача, така и за пешеходеца, която е в
рамките над 70 метра.
Вещото лице от
съдебно-медицинската експертиза е дало заключение, че пострадалият С. К.към
момента на ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта – 2,36 промили, което
представлява горната граница на средна степен на алкохолно опиване към тежка
степен на алкохолно опиване. Средната степен на алкохолно опиване се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на значително потискане на ЦНС, с понижаване на
чувствителността към болка. При привикнали към алкохола индивиди може горните
отклонения на функциите на организма да са по-слабо изразени. Според
заключението, пострадалият Страхил Коцев, при така установената канцентрация на
алкохол в кръвта, е бил повлиян от нея и преценката му не е била адекватна
относно избор на правилно поведение в ситуацията, описана в исковата молба, при
която се твърди, че е настъпило процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е процесуално допустим, като по съществото
си е основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива имуществената отговорност не само на
собственика на МПС /застрахования /, но
така също покрива отговорността
за причинени вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването
на МПС, предмет на договора, каквото е налице в конкретния случай.
Предявеният главен иск е с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ – за обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени при използването на процесното МПС, предмет на застраховката „Гражданска
отговорност“ с ответника-застраховател, от виновния и отговорен за извършеното
престъпление по чл.343 ал.3, предл. последно, б.”б”, предл. първо, във връзка с
ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП, за което е налице
влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД №370/2015г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд. Затова ответникът-застраховател по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ е легитимиран процесуално пряко да отговаря по този иск. В този
смисъл искът е процесуално допустим и предявен срещу надлежен ответник.
В писмения си отговор, представен
по делото, ответникът-застраховател е оспорил наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
възникнало валидно и действало към датата на настъпване на процесното ПТП.
Оспорването е формално и не е подкрепено с представени доказателства.
Това възражение на ответника
съдът намира за неоснователно, предвид на приложените към исковата молба и
цитирани по-горе, представени от ищцата, писмени доказателства, неоспорени от
ответното дружество, а именно: Застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със застрахователна полица № с период на валидност от 15.12.2014г. 00.00 часа до 14.12.2015г. 23.59 часа и Сметка № от 13.03.2015г., от която е
видно, че застрахователната полица е платена до 14.06.2015г.
Затова съдът приема, че към
датата на процесното пътно-транспортно произшествие е бил налице валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № с ответното застрахователно дружество относно
управляваното от извършителя на ПТП моторно превозно средство – лек автомобил „“
с рег. №********. Процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в срока
на действие на договора – на 14.03.2015г., към която дата са били заплатени в
срок първата и втората вноска от застрахователната премия /т.е. полицата е била
платена до 14.06.2015г./. Няма данни по делото, а и твърдения за настъпили към
момента на ПТП прекратителни условия по договора, в това число и поради
неплащане на вноска/вноски от застрахователната премия, довели до прекратяването
му.
В
конкретния случай ищцата доказа и своята активна процесуална легитимация, като ангажира
доказателства за това, че е дъщеря и единствен законен наследник на пострадалия
от извършеното престъпно деяние и че вследствие на смъртта на своя родител – баща
е изживяла изключително негативни емоции и преживявания.
Безспорно се установи по
делото, с влязлата в сила присъда по НОХД №370/2015г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, която по смисъла на разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, извършването на деянието - престъплението,
неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия процес се установи
наличието на пряка причинна връзка между деянието на извършителя и причинения вредоносен
резултат - душевните болки и страдания на
ищцата от загубата на баща й.
Негативните емоции и изживявания на
ищцата са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на извършителя,
изразяващо се в предизвикването на пътно-транспортното произшествие и
причинената смърт на родителя й. Самото противоправно деяние е установено с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по горепосоченото наказателно дело,
а в настоящото производство бе доказана причинната връзка между него и описаните
болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие смъртта на баща й при пътния
инцидент.
Ищцата е претърпяла посочените вреди, които са резултат и се намират в
пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на извършителя.
Болките и страданията безспорно съставляват
неимуществени вреди по смисъла на закона. Те подлежат на репариране от страна
на застрахователя – ответник по делото, към който е насочен предявения главен
иск.
Неимуществените вреди не са
поправени до настоящия момент. Такива данни няма нито по настоящето дело /няма
и възражения и доводи в този смисъл/, нито по НОХД №370/2015г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, в което ищцата е била конституирана само като частен обвинител и
не е предявила граждански иск. Т.е. наказателният съд не се е произнесъл със
сила на присъдено нещо относно гражданско-правните последици от престъплението.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът взема предвид непрекъснатото нарастване на нивата
на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение
за тяхното периодично осъвременяване, визирано в §4
ал.3 и ал.4
от ДР на КЗ /отм/. Задължението
на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети
увреденото от него лице. При наличието на законовите предпоставки за ангажиране
на пряката отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като
един от критериите за решението на съда по приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС, представляващи задължителна практика по смисъла на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС - Решение
№83 от 6.07.2009г.
по т. д. №795/2008г. на ВКС, II т. о., Решение №1 от 26.03.2012г. по т. д.
№299/2011г., II т. о. Затова в конкретния случай, при определяне на паричния
еквивалент на търпените от ищцата неимуществени вреди, съдът се съобразява с установените
в §27
ал.1 от ПЗР на КЗ /отм./ лимити на застрахователните
суми за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт до 1 000
000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 5 000 000 лв. - при две
или повече пострадали лица.
При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобразява и конкретните обективно съществуващи факти, а именно
характера и степента на претърпените от ищцата неимуществени вреди от загубата
на нейния баща, който е бил само на 54 години – все още млад, жизнен, в
работоспособна възраст. Отчита и съществуващата между тях обич, близост и
привързаност, запазили се и след преместването на ищцата в друго населено място,
както и честите контакти и общуване помежду им, било то по телефона или при
гостувания. Безспорно загубата на родител е голяма и тежка психическа травма. Неминуемо
смъртта на баща й, настъпила преждевременно, внезапно и неочаквано, е
предизвикала у ищцата страдания от загубата на близкия човек и на моралната
подкрепа и опора в негово лице.
Предвид горното и за причинените на ищцата
болки и страдания настоящият състав намира, че с оглед точното приложение на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД
необходимият паричен еквивалент за тяхното възмездяване възлиза на сумата 80 000
лв.
В конкретния случай, с оглед данните по
делото, подробно изложени по-горе, съдът приема, че обезщетение в посочения
размер е справедливо и в съответствие с разпоредбата чл.52 от ЗЗД. Над този размер
и до претендираната от ищцата с исковата молба сума от 140 000 лева, искът
следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.
Основателна е претенцията на ищцата, заявена в исковата молба, за присъждане на законната лихва върху горепосочената главница от 80 000 лева, считано от 14.03.2015г. – датата на извършване на престъплението /и
дата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата, с оглед разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество в писмения му отговор за съпричиняване от
страна на пострадалия
на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на вменените му с
разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.113
ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Ал.2
предвижда, че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Според чл.114 от ЗДвП, на пешеходците е забранено: 1.
да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за
движение при ограничена видимост; 3. да извършват търговия и услуги на платното
за движение.
По
настоящия казус от данните по делото става ясно, че пострадалият е пресичал
пътното платно в населено място – в с.В.Д., на специално обозначено за това
място, а именно на пешеходна пътека, находяща се на осветена улица /главен път/.
Пътното платно е било двулентово двупосочно и без заграждения. По делото е
установено, че пострадалият се е движел по пешеходната пътека със спокоен ход
/видно и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза - стр.10-та на
същата/. Няма данни по делото пешеходецът да е удължил по някакъв начин, още
повече ненужно, пътя и времето си на пресичане при преминаването по пешеходната
пътека. Няма данни да се е спъвал, падал или спирал на самата пешеходна пътека,
респ. на платното за движение. Не е преминавал през парапети и вериги. На
процесната пешеходна пътека няма светофар или други светлинни сигнали, нито има
данни в този момент да е имало регулировчик. В конкретния случай разпоредбата
на чл.113 ал.2 от ЗДвП и нейните предпоставки не следва да бъде изследвани,
предвид на това, че се касае за преминаване на пешеходна пътека в населено
място.
Реално изводът за наличието или липсата на съпричиняване
е поставен в зависимост от даване на отговор на въпроса спазени ли са
предпоставките на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП и тези на чл.114 от ЗДвП.
По отношение на първото задължение на
пешеходеца е нужно да се спомене, че от данните по делото става ясно, че
скоростта на движение на автомобила е била 71 км/ч, т.е. 21 км/ч над
допустимата според чл.21 от ЗДвП
за населени места. Ответникът – водач на автомобила, причинил ПТП, не е
предприел никакви действия, нито по спиране на автомобила, нито за намаляване
на скоростта му или пък за заобикаляне на пешеходеца. На мястото на
произшествието няма спирачен път, а и самият ответник по реда на чл.176 от ГПК обясни,
че въобще не е възприел пешеходеца, а направо е усетил удара. От данните по
делото е видно, че процесната улица, на която се намира пешеходната пътека е
била осветена, така че водачът е можел да разчита освен на фаровете на автомобила
и на уличното осветление, т.е. разполагал е с една доста добра видимост. Освен
това, точно там пътят е прав, което прави видимостта още по-добра. От
съществено значение в случая е и поставеният преди пешеходната пътека пътен
знак, указващ наличието й, с който водъчът също не се е съобразил. С влязлата в
сила присъда ответникът Г.М. е признат за виновен в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, както следва: на чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата - "При избиране на скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория "В" при движение в населено място е
забранено да превишава следната стойност на скоростта в км/час - 50 км/час -
превишил е посочената максимално разрешена скорост, движейки се със скорост 71
км /час; на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата - "При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре" - не е изпълнил това свое
задължение при наличието на стъпил и преминаващ по пешеходната пътека пешеходец.
В конкретния случай и предвид горните данни,
съдът счита, че не може да се приеме, че починалият е могъл да прецени високата
скорост и да не предприеме пресичане. Пешеходецът вече е бил стъпил на
пешеходната пътека, движел се е по нея със спокоен ход, преминал е първата
лента за движение и е бил удар във втората лента, по която се е движел
автомобила. Това от своя страна изключва възможността да се направи извод за
нарушение на чл.113 ал.1, т.1 от
ЗДП.
Нужно е да се спомене и това, че при движение
на лекия автомобил с предвидената от закона скорост и при съобразяване с
пътните знаци и спазване на правилата за движение по пътищата, водачът би могъл
да спре или пък да заобиколи пешеходеца или най-малкото да намали скоростта,
при което процесното ПТП дори и да приемем, че неизбежно би настъпило, то не би
било с такъв тежък резултат, а именно – смъртта на пешеходеца.
При така направената съпоставка на действията
на водача и пешеходеца в случая за съда е несъмнено, че вината за процесното ПТП
е изцяло на водача. Не може да се поставя знак на равенство между задълженията
на двете групи участници в движението при условие, че съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗДвП
по-уязвимата група е тази на пешеходците.
Горното и липсата на ангажирани по делото
доказателства за нарушаване от страна на пострадалия на разпоредбата на чл.114 от ЗДвП
водят до извод за липса на съпричиняване.
Предвид
изложеното, съдът не се счита обвързан от посочените изводи на съдебно-автотехническата
експертиза в противния смисъл, тъй като те са от компетентността на съда, а не
на експерта.
С оглед основателността на
главния иск и неговото уважаване /макар и частично/, съдът не дължи произнасяне
по предявения от ищцата евентуален иск срещу прекия извършител – втория
ответник.
Предвид изхода на делото,
застрахователното дружество-ответник дължи на ищцата част от направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в
размер на 4931,43 лева.
Ищцата дължи на ответника
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения на
вещите лица, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер
на 1212,86 лева. /Съдът изчислява разноските при размер на юрисконсултско
възнаграждение от 2330 лева, предвид отхвърлената част от иска в размер на
60 000 лева, както и при общ размер на възнагражденията за вещите лица от
500 лева/.
Ответното застрахователно
дружество следва да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна
такса по делото, според уважения иск в размер на 3200 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК"Л.И."АД,
ЕИК *********, гр.С., ул."Ч.В." №51 Д, представлявана от
изпълнителните директори М.М.-Г. и П.В. Д. да заплати на Е.С.К., с ЕГН **********,***, с пълномощник адвокат С.П. ***, съдебен адрес:*** на основание чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ сумата в размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на баща й при ПТП, настъпило на 14.03.2015г.,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 14.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на
4931,43 лева, представляваща част от направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 80000 лева и до претендирания с исковата молба размер от 140
000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.С.К., с ЕГН **********,*** да заплати на ЗК"Л.И."АД, ЕИК *********, гр.С.,
ул."Ч.В." №51 Д, представлявана от изпълнителните директори М.М.-Г. и
П.В. Д. разноски по
делото в размер на 1212,86 лева.
ОСЪЖДА ЗК"Л.И."АД,
ЕИК *********, гр.С., ул."Ч.В." №51 Д, представлявана от
изпълнителните директори М.М.-Г. и П.В. Д. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна
такса по делото върху уважения иск в размер на 3200 лева.
Искът с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ /отм./ е разгледан с участието на трето лице помагач по него - Г.А.М., с ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: