Определение по дело №42/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 92
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20223200500042
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. гр. Добрич, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500042 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на
подадена от М. СТ. АНТ. , ЕГН ********** ,М. АНТ. АНТ. , ЕГН ********** и Н. АНТ.
АНТ. , ЕГН ********** частна жалба рег.№ 261779/08.12.2021 год. против определение №
260242/01.12.2021 год. по гр.д.№ 99/2020 год. на Районен съд Каварна,с което е оставен без
разглеждане като недопустим,предявеният от тях срещу ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.”Околовръстен път” №
260 , ЕТ“***“,ЕИК ***, Н. Н. П. , ЕГН ********** и Н. ЯН. П.,ЕГН ********** иск по
чл.410 ал.1 от ГПК за установяване,че имуществото върху което е насочено изпълнението
по изпълнително дело № 20197370401180 по описа Частен съдебен изпълнител Л.Т., рег.№
737, с район на действие ОС Добрич,а именно:1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор
35064.501.1142;сграда с идентификатор 35064.501.1142.2 със застроена площ от 42
кв.м.,брой етажи : 1,предназначение:жилищна сграда-еднофамилна;сграда с идентификатор
35064.501.1142.4 със застроена площ от 16 кв.м.,брой надземни етажи:
1,предназначение:селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 35064.501.1142.5,със
застроена площ от 5 кв.м.,брой надземни етажи:1, предназначение:селскостопанска
сграда,не е собственост на ипотекарните длъжници Н. Н. П. и Н. ЯН. П.;прекратено е
производството по гр.д.№99/2020 год. на Районен съд Каварна и във връзка с горното е
разпределена отговорността за разноските ,дължими от ищците на ответниците по
правилото на чл.78 ал.4 от ГПК.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяната му.
Ответникът по частната жалба “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.София,бул.”Околовръстен път” № 260 изразява становищеза
неоснователност на подадената жалба и настоява да не бъде уважавана.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е и основателна.
1
Обжалваното определение е постановено по съображения,че съобразно константната
практика на ВКС,вкл.задължителна,с легитимация по иска по чл.410 ал.1 от ГПК разполага
невладеещото трето лице,чиито права са засегнати от изпълнението.Третото лице имало
нужда,а от там и от правен интерес от защитата по чл. 440 ал.1 от ГПК само ,ако имотът се
държи от длъжника и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо
него.В случай,че третото лице се намирало в имот,обект на изпълнението,то разполагало със
защитата по чл. 435 ал.4 от ГПК.Съдът приел,че не се спори по делото,че ищците са във
владение на процесните имоти от момента на придобиването им,т.е. не били процесуално
легитимирани по предявения отрицателен установителен иск.
Обжалвания съдебен акт не само не е съобразен с константната практика на ВКС,а е
постановен в противоречие със задължително по смисъла на чл. 130 ал.2 от Закона за
съдебната власт тълкувателно решение № 3/10.07.2017 год. по т.д.№ 3/2015 год. на ОСГТК
на ВКС,съобразно т.4 от което искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато
третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с
изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл.
435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена.В мотивите на същото е посочено,че искът по чл.
440 ГПК (чл. 336 ГПК (отм.) е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато
принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не
принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Освен чрез този
иск, защитата на тези трети лица може да бъде осъществена и чрез обжалване на действията
на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, те се намират във владение на вещта, по
отношение на която са предприети действия по принудително изпълнение. В случаите,
когато третото лице се намира във владение на вещта към момента на извършване на
посочените изпълнителни действия, то може да избира между двата способа за защита-този
по чл. 435, ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК. Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като
отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен
интерес. В случаите на предявен въз основа на общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 ГПК
установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства. Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична
законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен,
респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска-
чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за
предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право
от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на
собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено
вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се
противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси
след извършването й. При това законът е очертал и активната легитимация на лицата,
2
имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е
налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение
за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат
права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са
предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването
му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на
длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.
Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и
принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Видно от текста на чл. 440,
ал. 1 ГПК, искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, без да се поставя изискването третото лице да е във владение на вещта или не
каквото е налице за упражняване на правото на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК.
Разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК не поставя изрично допълнителни изисквания за
съществуване на правния интерес от иска и за активната легитимация по същия, извън
посочените такива, нито пък препраща към други разпоредби, в които се съдържат такива
изисквания. Тъй като предпоставките за възникването на правото на иск по чл. 440 ГПК са
предвидени с изрична правна норма, то за упражняването на това право е необходимо да са
налице само предвидените в тази норма предпоставки, които не могат да бъдат разширявани
чрез въвеждането на допълнителни такива по пътя на тълкуването. При анализа на
разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК следва извода, че правото на иск не е поставено в
зависимост от това, дали ищецът се намира във владение на вещта или не. От друга страна,
законът не предвижда изрично, че възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК изключва възможността за предявяването на иск по
чл. 440 ГПК. Налице са два способа за защита на засегнатите от принудителното изпълнение
права на трети лица, поради което, доколкото не е предвидена изрична поредност за
упражняването им, третото лице има възможността само да определи, с оглед обема на
защита, която се предоставя от всеки един от двата и последиците от нея, кой от тях да
упражни, за да защити правата си. Предмет на производството по обжалването по чл. 435,
ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда,
доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното
действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено
нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния
изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. Сила на
пресъдено нещо за последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като
предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се отрече, че
то принадлежи на длъжника. С оглед на различния предмет на двете производства не
съществува пречка, в случай че жалбата му по чл. 435, ал. 4 ГПК не бъде уважена, третото
3
лице да предяви иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, за да установи, че правото на собственост не
принадлежи на длъжника. След като третото лице може да предяви иск по чл. 440 ГПК, в
случай на отхвърляне на жалбата му по чл. 435, ал. 3 ГПК, то с още по-голямо основание
може да направи това и без да обжалва действията на съдебния изпълнител. Искът по чл.
440, ал. 1 ГПК обаче ще е недопустим в случаите, когато жалбата на третото лице по чл. 435,
ал. 4 ГПК е уважена, тъй като тогава вече няма да е налице насочено върху вещта
принудително изпълнение.
Горното налага обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на КРС за
да продължи разглеждането на спора.
По тия съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 260242/01.12.2021 год. по гр.д.№ 99/2020 год. на Районен
съд Каварна и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Каварна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4