Решение по дело №157/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260049

 

Гр.Пловдив, 31.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 17.06. две хиляди и двадесета година  в публично заседание в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                              ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                  Иван Анастасов                                                                                            

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№157/ 2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.**** – **** чрез юр.П.Б. против решение № 4220/06.11.2019 г., постановено по гр. дело № 18780/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, 15 гр. състав, с което се отхвърлят предявените искове за признаване за   установено вземането му по отношение на обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че В. П.Н. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ****, сумата от 637,89лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2552260/09.05.2016 г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“АД, вземанията по  който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. на "Агенция за събиране на вземания“ООД; сумата от 34,86лв. – договорна лихва за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г.; сумата от 308,25лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г., сумата от 98,79лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.07.2016 г до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 03.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5504 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІ Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата и вместо него а постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. П.Н. чрез особения си представител адв.С.К. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда. Претендира адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на материалния и процесуалния закон първоинстанционния съд е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от стана на първоначалния кредитор/цедента/ Изи Асет Мениджмънт“АД на цесионера  ЕАД – нито преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито в рамките на исковото производство, а същото е връчено на назначения й особен представител, поради което е приел, че не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия и тя не е произвела действие по отношение на длъжника. Счита, че за редовността връчването на уведомление на особен представител е важно да е спазена процурата за уведомяване по ГПК – неправилно РС е приел обратното, защото длъжникът не може да черпи права от собственото си неправоомерно поведение, изразяващо се в нарушене на чл.94/1/ Закона за гражданската регистрация, където е казано, че в рок 30 дни лицето следва да заяви промяната на настоящия си адрес; от чл.29,ал.5 ГПК  следва, че особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно по чл.34,ал.3 ГПК.. Позовава се на трайната съдебна практика и решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС, 1 ГО, р.3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на 1 ТО, съгласно които ако към ИМ по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника с връчване на препис от ИМ, това съставлява надлежно уведомление за цесията съгласно чл.99,ал.3,пр.1 ЗЗД, прехвърлянето поражда действие на осн. чл.99,ал.4 ЗЗД; че особеният представител може да наприв всички възражения срещу ИМ, в т.ч. и да получи всякакви уведомления.

В отговора на особения представител на въззиваемата се оспорва основателността на въззивната жалба. Не оспорва, че може уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника  ведно с книжата, приложени с исковата молба, но не и по иск с пр.осн.чл.422 ГПК, когато заявлението е одадено от новия кридитор; счита, че не могат да се връчат на особения представител, тъй като той не е назначен от страната, която представлява, а от съда; че връчването на особен представител не е връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на представителя, които да доведат до знанието на длъжника за цесията, поради което той би могъл да изпълни на стария кредитор без да е бил уведомен.

Първоинстанционния съд е приел, че уведомлението за цесия, направено на особения представител на страната, не може да се приравни на уведомяване на длъжника  поради това, че представителството на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуално представителство по конкретното дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания, който извод се споделя от настоящия въззивен състав.

 По спорните въпроси в жалбата и отговора, ПОС намира следното:

Видно от приложеното заповедно производство по ч.гр.д.5504/2018 г. на ПРС, 17 гр.с., заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47,ал.5 ГПК.

Не се спори по делото, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на дължника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложние към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си  за изпълнение на цедираното вземане с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 ГПК. В тази насока е и съд.практика на ВКС- р.№78/9.7.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г. 2ТО.

От приетата по делото справка /л.31/ В. Н. има постоянен адрес *** от 18.01.2013 г. и настоящ адрес *** от 2018 г., но призовката по делото се е върнала с отбелязване от дл.лице, че въпреки многократното търсене не е открита на постоянния /напуснала квартирата/ и на настоящият й адрес, както и няма лице, което да получи съобщението; на същата не е връчено съобщение и по месторабота в „БЛБ-42“ЕООД, поради което й е назначен особен представител на осн.чл.47,ал.6 ГПК. 

 Съгласно съдебната практика на ВКС - р. №198/18.1.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС,1ГО, се приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно ак.о е направено на особения представител и от г. пот.д.№ този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В С р.148/02.12.2016 г по т.д.№2072/2015 г. на ВКС,1 ГО, р.№25/3.5.2017 г. по г.д.№60208/2016 г. на ВКС,2 ГО се приема, че банката може да избере начин за връчване на уведомлението на длъжника вкл. и чрез нотариална покана и връчването е редовно ако е била проведена процедурата по чл.50 ЗННД, вр. с чл.47,ал.1-5 ГПК, т.е. и без да необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

Друга част от практиката приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, когато съобщението е било съобщено единствено на неговия особен представител, което се подкрепя от настоящия състав: длъжникът не се представялва от упълномощен от него представител, който би могъл да доведе до знанието му всички относими към спорното право факти, в т.ч. и знанието за извършената цесия, т.к. е назначен с акт на съда по чл.47,ал.6 ГПК и е ограничена от чл.29,ал.5 ГПК, където е казано, че той може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, което води до извода, че особения представител не може да приема волеизявления, свързани с промяна в материалнотото правоотношение.Това е така, т.к. той не би могъл да доведе до знанието на страната съобщението аа цесията и  съответно как цесията се породи действие за длъжника; с договора за цесия се променя една от страните по материалното правотношение – кредитора, която промяна не зависи от настъпването на обективни факти, предвидени в договора, между страните.  В този смисъл  е и р.№74 от 27.7.2017 г. по в.т.д.№154/2017 г. на БАС, недопуснато до кас.обжалване с о.№567/18.9.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, 1 ГО. Събобщението за цесията на длъжника има още една функция – цесионерът да е сигурен, че вземането не е цедирано на трето лице.

Изложеното налага извода, че цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени -решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Разноски от въззиваемия не са правени и не се присъждат.

Следва да бъде осъден въззивникт да заплати 300 лв.- възнаграждение на особения представител на въззиваемия – адв.С.П.К. от Пловдивска АК. Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 4220/06.11.2019 г. по гр.д. № 18780/2018г. по описа на Пловдивския районен съд,15 гр.състав.

ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.**** да заплати на адв.С.П.К. от П. АК адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв за процесуално представителство на В. П.Н. пред ПОС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                         2.