№ 15750
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110153233 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от С.
А. С., ЕГН ********** за защита от домашно насилие от В. В. Т., ЕГН
**********.
Твърди се, че двамата са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат дъщеря. Ответницата осъществила актове на
домашно насилие, като осъществява системен психически тормоз спрямо
молителя чрез иницииране на производства пред различни институции.
На 21.09.2023 г. вечерта в периода от 21.28 часа до 21.35 часа изпратила
на пострадалия поредица от заплашителни съобщения, непровокирани с
нищо, от телефонния си номер **********:
21.28 часа: „Този път ще си го намериш“
21.29 часа: „Проклето животно“, „Ти си напълно болен“
21.30 часа: „Не се занимавай с мен“, „Предупреждавам те“
21.34 часа: „Този път завинаги“, „Не заслужаваш и дума от мен“,
свиньо
21.35 часа: „Гледай какво следва“, „Нищо само гледай“
На 25.09.2023 г. вечерта около 19 часа, ответницата отново започнала да
изпраща съобщения от телефонния си номер ********** на молителя:
18.57 часа: „Смешник“, „Страх ли те е“, „Излез“
Той отговорил със съобщение, че е под охрана и ще се обади в
полицията, в отговор което тя му написала в 18.59 часа: „Излез да говорим“.
Той попитал къде да излезе и в 18.59 часа получил отговор: „Навън“. В
момента, в който се развила тази комуникация, молителят се намирал в дома
си, находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. Георги Рилски“ № 1 (хотел Берлин
1
Парк Витоша). Излязъл навън при бариерата на комплекса, където го чакала
отв. В. Т.. Първоначално разговорът стартирал нормално, после изведнъж, без
да е провокирана, отв. Т. започнала да крещи, като казала, че този път щяла да
вкара молителя в затвора. Тръгнала към колата си и крещяла: „Дано да умреш,
ще те вкарам в затвора!“ Молителят тръгнал след нея, като й казал да спре да
поговорят и да спре да се излага пред съседите. Отв. В. Т. влязла в колата си,
молителят отишъл до нея, отворил вратата и я помолих да спре да се излага и,
че не може да го вкара в затвора заради нищо. В яростта си тя слязла от колата
и го ударила три пъти с юмрук в гърдите. Той не отговорил, отдръпнал се
назад и се прибрал вкъщи.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответницата е майка на пострадалото лице, поради което съдът приема, че е
подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което е
допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди влизане в сила на изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от
1.08.2023 г., то на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди
изменението на закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за неоснователна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от приложеното удостоверение за раждане се установява,
че страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което е
родено детето Юлия С.ова С.а.
Отношенията им са силно влошени.
С Решение № 20184572/03.09.2021 г. по ГД № 61187/2020 г. на СРС,
влязло в сила на 18.01.2022 г., е издадена заповед за защита срещу молителя С.
С. с мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ( (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН.
От приложената кореспонденция се установява, че ответницата е
подложена на системен психологически тормоз от молителя. Същият от 2020
г. постоянно изпраща застрашителни съобщения на ответницата, с които я
заплашва с убийство, физическа саморазправа, обижда, опитва да контролира
поведението й, хората с които се среща, часовете, в които се прибира.
На 21.09.2010 г. страните присъствали на тържество по повод рождения
ден на дъщеря им. В периода между 19.30 – 20.00 часа, когато трябвало да
бъде поднесена тортата, молителят извикал настрани ответницата, двамата
провели разговор, при който той й говорил назидателно. След като
приключил, ответницата била разтреперена и споделила на своята приятелка –
свид. Мировалиева, че молителят я питал какви са тези пръстени, женена ли е,
ще направи всичко възможно, за да й провали бизнеса, няма да я остави да
живее. Впоследствие изпратил съобщения на нейни бизнес партньори в
Турция, считайки, че са интимни партньори на ответницата, че е измамница,
2
поради което не трябва да работят с заедно.
Доказва се от приложените от представените от молителя съобщения и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че впоследствие същата вечер на 21.09.2023
г. в периода от 21.28 часа до 21.35 часа ответницата изпратила до молителя С.
съобщения с посоченото в сезиращата молба съдържание от телефонния си
номер **********:
21.28 часа: „Този път ще си го намериш“
21.29 часа: „Проклето животно“, „Ти си напълно болен“
21.30 часа: „Не се занимавай с мен“, „Предупреждавам те“
21.34 часа: „Този път завинаги“, „Не заслужаваш и дума от мен“,
„свиньо“
21.35 часа: „Гледай какво следва“, „Нищо само гледай“.
На 25.09.2023 г. ответницата решила да направи опит да прекрати
поредния конфликт с молителя и малко преди 19.00 часа отишла пред
бариерата на затворения комплекс, в който живее в гр. София – ж.к. „Бояна“,
ул. „Георги Рилски“ № 1 (хотел Берлин Парк Витоша). Когато пристигнала,
изпратила съобщения от телефонния си номер ********** на молителя:
18.57 часа: „Смешник“, „Страх ли те е“, „Излез“.
Той отговорил със съобщение, че е под охрана и ще се обади в
полицията, в отговор което тя му написала в 18.59 часа: „Излез да говорим“.
Той попитал къде да излезе и в 18.59 часа получил отговор: „Навън“. В
момента, в който се развила тази комуникация, молителят се намирал в дома
си, находящ се в гр. София, ж.к. „Бояна“, ул. „Георги Рилски“ № 1 (хотел
Берлин Парк Витоша). Излязъл навън при бариерата на комплекса, където го
чакала отв. В. Т.. Разговорът прераснал в конфликт, по време на който на
висок тон давмата си разменили реплики. Молителят заплашил ответницата,
че ще я съсипе, тя му казала, че той ще влезе в затвора. В един момент
ответницата се обърнала и тръгнала обратно към автомобила си и се качила в
него с намерение да го приведе в движение. Молителят я последвал, отворил
вратата и я запречил, за да не може да се затвори, направил неуспешен опит
да удари ответницата. Тя, след като се отдръпнала и избегнала удара, успяла
да се изправи, избутала молителя, затворила и заключила шофьорската врата
на автомобила. Молителят направил нов опит да я отвори, но не успял, след
което тя привела превозното средство в движение. Впоследствие и двамата
депозирали сигнали в полицията, въз основа на които били образувани пр.пр.
№№ 48159/2023 г. и 46962/2024 г. на СРП.
Съдът кредитира в цялост показанията на свид. Мировалиева относно
проведения разговор между страните и състоянието на ответницата на
21.09.2023 г. по време на тържеството за рождения ден на Юлия С.а.
Показанията й са логични, непротиворечиви и не са оборени от други
доказателства. Свидетелката има непосредствени впечатления по поведението
на молителя в същата вечер, видимата уплаха, която ответницата
демонстрирала след разговора, последната й пресъздала и неговото
съдържание. Показанията й корелират добре и със сведение от В. Т. по пр.пр.
№ 48159/2023 г. на СРП и обяснение от В. Т. по пр.пр. № 46962/2024 г. на
3
СРП.
Относно деянието на 25.09.2023 г. съдът кредитира в цялост сведение от
В. Т. по пр.пр. № 48159/2023 г. на СРП и обяснение от В. Т. по пр.пр. №
46962/2024 г. на СРП. Те са логични, непротиворечиви и отлично обясняват
хронологията на събитията, включително защо молителят е последвал
ответницата, отворил й е вратата, както и какво е било поведението на
двамата след това.
Не следва да се кредитират показанията на свид. Мустафов. При
съпоставката им с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и сведение на С. А. С. по
пр.пр. № 48159/2023 г. и по пр.пр. № 46962/2024 на СРП се наблюдават
противоречия, които дават основание да се счита, че той не е възприел
събитията по начина, по който твърди. Така той излага, че след като страните
се отместили от бариерата на комплекса, той не е имал видимост към тях, не е
видял удари, но е чул молителя С. да казва „Спри! Защо ме удряш!“.
Същевременно обаче както в сезиращата молба, така и в декларацията се
твърди, че той не е отвърнал по никакъв начин, след получаване на твърдените
удари, а направо се е прибрал в дома си. Твърдение за изричане на подобни
думи няма и в собственоръчно попълнените от молителя сведения в рамките
на двете прокурорски преписки. Отделно то това и двете страни описват, че
след като възникнал конфликт ответницата се е върнала в автомобила си, а
молителят я последвал до колата й и отворил вратата. При това положение,
ако свидетелят Мустафов е имал видимост към страните в началото на
разговора на бариерата, то е следвало да има видимост и към момента, в който
молителката се е върнала там, за да се качи в автомобила си. Констатираните
противоречия дават основание на настоящия състав да счита, че свид.
Мустафов не е бил очевидец на случилото се.
Същевременно достоверността на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и и
сведение на С. А. С. по пр.пр. № 48159/2023 г. и по пр.пр. № 46962/2024 на
СРП в частта относно конфликта на бариерата и поведението на страните са
разколебани от сведение от В. Т. по пр.пр. № 48159/2023 г. на СРП и обяснение
от В. Т. по пр.пр. № 46962/2024 г. на СРП. Това е така, защото последните две
писмени доказателства много по-добре обясняват каква е била поредицата от
действия на всеки участник в конфликта и защо е станало така. Напълно
житейски нелогично е твърдяното от молителя поведение, при което той
последвал ответницата и отворил вратата на автомобила й, преди тя да го
преведе в движение, само за да я помоли да не се излага пред съседите и да й
каже, че не може да го вкара в затвора без причина. Очевидно в създалата се
ситуация на спор, много по-логично изглежда описаното от ответницата, че е
била последвана от молителя, той отворил вратата на автомобила й, направил
опит да я удари, тя избегнала удара, изправила се, избутала молителя,
затворила вратата, заключила я, поради това при повторния опит да я отвори
той не успял, а тя от своя страна успяла да напусне мястото. Посоченото от
нея косвено се подкрепя и трайно установената склонност на молителя да
заплашва, обижда и упражнява физическо насилие спрямо ответницата. В
конктекста на отношенията им, при множеството отправяни заплахи с
физическа саморазправа с ответницата, изглежда невероятно, че в ситуация на
ескалиращ конфликт, молителят е последвал ответницата и е отворил вратата
на автомобила й само, за да я помоли да не се излага пред съседите и да й
4
каже, че не може да го вкара в затвора за нищо.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
В случая установените деяния на не представляват акт на физическо и
емоционално насилие.
Деяението на 21.09.2023 г. в периода от 21.28 часа до 21.35 часа,
осъществено чрез изпращане на посочените в молбата съобщение е така,
защото е малозначително и само формално осъществява признаците на акт на
домашно насилие. То е инцидентен акт с много нисък интензитет в контекста
на трайно влошени междуличностни отношения между двамата родители.
Съобщенията, изпратени от ответницата, са предхождани от множество
заплашителни и обидни съобщения, изпратени от молителя, както и от негово
арогантно поведение по време и след рождения ден на общото им дете, което
само по себе си е годно да се квалифицира като акт на домашно психическо
насилие спрямо отв. Т..
Деянието на 25.09.2023 г. вечерта около 19.00 часа не е доказано, че е
осъществено по начина, посочен в серизащата молба, а установеното от
доказателствата, не дава основание да се счита, че спрямо молителя е
осъществен акт на домашно насилие. Напротив, те сочат, че акт на насилие е
осъществен спрямо ответницата.
Ето защо следва молбата за защита от домашно насилие да бъде
оставена без уважение, като бъде постановен отказ за издаване на заповед за
защита от домашно насилие.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) от ЗЗДН
дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на
молителя, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева.
На основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ЗЗДН молителят
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на
1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от С. А. С., ЕГН
********** за защита от домашно насилие от В. В. Т., ЕГН ********** и
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********по сметка на Софийския районен
съд 25 лв. – разноски в производството на основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр.
102 от 2009 г.) ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Т., ЕГН
5
********** сумата от 1000 лв. – разноски в производството на основание чл.
11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6