Р Е Ш Е Н И Е
№ 420/25.10.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 534/2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано
е по касационна жалба П.А.К. ***, подадена чрез адв. Ю.М.
- ДАК, срещу Решение №250 от 28.06.2019 г., постановено по НАХД № 1009/2018 г.
по описа на Районен съд - Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения
за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че е доказано извършването
на нарушението. В касационната жалба се твърди, че предметът на дейност на „В и
К- Добрич “АД Добрич, чийто изпълнителен директор е наказан по реда на ЗОП, е
поддръжка и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения. Това налагало във всеки един момент дружеството да разполага с
материали, необходими за отстраняване на аварии. Тъй като процедурата по
възлагане на обществена поръчка отнемала изключително дълго време, дружеството
била принудено да закупи материали, които били заприходени в склада.
Оспорва се изводът на районния съд, че давността за погасяване на наказателната
отговорност не била изтекла. Прави се възражение за явна несправедливост на
наложеното наказание. Излагат се аргументи за наличие на предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради явната несправедливост на наложеното
наказание. Иска се решението на въззивния съд да се отмени като
вместо него се постанови друго за отмяната на незаконосъобразното наказателно
постановление. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв.
М., който заявява, че поддържа касационната жалба и излага твърдения за
несъставомерността на вмененото деяние.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован за съдебно заседание, не се представлява.
Представителят на ДОП дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна и решението на ДРС следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С Наказателно постановление № 11 – 01 –
129/ 09.08.2018 г. Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция, като
е взел предвид, че към 04.01.2016 г. (датата, на която с фактура № *********/
04.01.2016 г., издадена от „Феонекс“ ЕООД, е документирана първата за 2016 г.
извършена доставка на строителни материали), във „ВиК Добрич“ АД (тогава
„ВиК“ ЕООД), П.А.К., в качеството си на управител на дружеството – възложител
на обществени поръчки по смисъла на чл. 7, т. 5, във връзка с чл. 7б от Закона
за обществените поръчки (ЗОП, отм.) и лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.),
не е събрал оферти чрез публикуване на покана при условията и по реда на Глава
Осма „а“ от ЗОП за възлагане на обществена поръчка за доставка на спирателна,
друга водопроводна арматура и принадлежности за изграждане и аварийни ремонти на водоснабдителни мрежи,
въпреки че са били налице всички законови основания за това, както и отчитайки,
че за периода 04.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в дружеството, въз основа на
фактури, издадени от различни доставчици, са извършени доставки на спирателна,
друга водопроводна арматура и принадлежност за изграждане и аварийни ремонти на
водоснабдителни мрежи, възлизащи на обща стойност 38 149.47 лв..
Административният орган е приел, че П.К. е нарушил чл. 101а, ал. 2 във връзка с
чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) Изрично е отразил, че стойността на
извършените през 2016 г. разходи за доставка на спирателна, друга водопроводна
арматура и принадлежности за изграждане и аварийни ремонти на водоснабдителни
мрежи в размер на 475 270.20 лева без ДДС, като 437 120.83 лева са
доставки, осъществени от „ПРОАРМ“ ЕООД София, в изпълнение на договор, сключен
в резултат на открита процедура, а 38 149,37 лева са извън този договор и
тази сума попада в стойностния праг по чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.),
съгласно който възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са
длъжни да приложат условията и реда на Глава Осма „а“ при обществени поръчки за
доставки на стойност от 20 000 до 66 000 лв. без ДДС. Указал е, че за
2015 г., съгласно изготвена от дружеството справка, са осъществени доставки на
спирателна, друга водопроводна арматура и принадлежности за изграждане и
аварийни ремонти на водоснабдителни мрежи, на обща стойност 155 503.23
лева без ДДС. От тях 120 748,38 лева са доставени, вследствие договор с
„ПРОАРМ“ ЕООД София, в резултат на проведена процедура, а останалите на обща
стойност 34 754,85 лева, са доставени извън проведената процедура. В тази
връзка е счел, че предвид нормата на чл. 15, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗОП (отм.)
и с оглед извършените разходи за доставка на спирателна, друга водопроводна
арматура и принадлежности за изграждане и аварийни ремонти на водоснабдителни
мрежи за предходната 2015 г., попадащи в стойностния праг по чл. 14, ал. 4, т.
2 от ЗОП (отм.), за възложителя е било задължително да приложи условията на
посочената глава от закона.
За да потвърди наказателното
постановление, ДРС е приел фактическата обстановка за установена такава,
каквато е описана в АУАН и НП, на база събраните по делото писмени
доказателства. Отговорил е на всяко едно от оплакванията
във въззивната жалба, като е съобразил приложимите правни норми.
Обсъдил е наложената санкция, като е отчел измененията в нормативната
разпоредба и е приел, че наложената по чл. 129, ал. 5 глоба по ЗОП (отм.) е по
– благоприятната за дееца. Изложил е мотиви защо е неприложима за конкретния
случай нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав напълно споделя
изводите на съда.
При приетите за установени фактически
положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните
основания по чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 220 от АПК, материалният закон е
приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. От
извършената проверка на оспорения съдебен акт, касационната инстанция не
установи допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
решението, които да съставляват касационно основание за отмяната му. В мотивите
си Районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице
административното нарушение, визирано в наказателното постановление.
По отношение на повдигнатия пред настоящата инстанция спор за изтекла
погасителна давност, правилно районният съд е установил, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени в рамките на срока по чл. 261, ал.1 от действащия ЗОП, според който
актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни
лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в
който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова
инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на
нарушението. Нарушението е извършено на 04.01.2016 г., а нарушителят е открит
на 20.02.2018 г., когато е съставен актът за установяване на административно
нарушение. Видно е, че нормата на чл.261, ал.1 от ЗОП е специална спрямо чл.34,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като предвижда изрично различни срокове за съставяне
на АУАН за деянията, обявени за противоправни от ЗОП. Същата норма е
действала по силата на отменения ЗОП, видно от чл.127, ал.1 от ЗОП(отм.)
Относно искането
на касатора случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, касационният съд прецени, че то е неоснователно. Както беше
посочено, решаващият съд е изложил обстойни мотиви защо нормата е неприложима в
случая, които напълно се споделят от настоящия състав. Неоснователно е и
искането при условие на евентуалност размерът на глобата да бъде намален, тъй
като е наложен в определения от законодателя минимален размер.
Всички други изложени в пледоарията по
същество обстоятелства са абсолютно неотносими към спора, към извършеното
нарушение и към извършителя му, поради което и съдът намира, че не следва да ги
коментира.
При така изложеното, настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Добрич, І касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №250 от 28.06.2019 г., постановено по НАХД №
1009/ 2018 г. по описа на Районен съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: