О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 22.12.2020 г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2.МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Неделчева ВНЧД № 612 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXII-ра, чл.341, ал.2 и сл. НПК.
Производството е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от адв.К.Г., защитник на подсъдимия З.К.К., против протоколно
определение по НОХД №1644/2020 г. по описа на СНС, 22-ри състав, постановено на
10.12.2020 г. С частната жалба се иска отмяна на определението като се
моли АСНС да измени мярката за неотклонение на подсъдимия К. от „Домашен арест в
по-лека такава.
В депозираната
от адв.Г. частна жалба се излагат аргументи за неправилност на атакуваното
определение в частта, в която СНС е приел, че е налице опасност подзащитният й да
извърши престъпление, поради което е оставил молбата за изменение на мярката за
неотклонение по отношение на подс.К. без уважение. Сочи се също така, че
здравословното състояние не е отчетено като допълнителен аргумент, затрудняващ
извършването на престъпление, наред с фактори, които имат значение за крайния
извод и вярно посочени от СНС-лицето е неосъждано, семейно и трудово
ангажирано, социално и житейски с установена уседналост.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намери за
установено следното:
Специализираната прокуратура е внесла за
разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу подсъдимия З.К.К.
и още шест лица като е образувано НОХД № 1644/2020 г. по описа на СНС, 22-ри
състав. С обвинителния акт на подсъдимия З.К. е повдигнато обвинение за
престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр.
чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1, т.3, т.4 и т.5 от НК, чл.213А, ал.2, т.5,
вр. ал.1 от НК, чл.143, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213А,
ал.2, т.5, вр. ал.1 от НК
По отношение на подсъдимия З.К.К. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на 16.10.2019 г. по ЧНД №3930/2019 г. по
описа на СНС и с Определение от 26.03.2020 г. постановено по ВНЧД №140/2020 г.
по описа на АСНС тази мярка за неотклонение е изменена в „Домашен арест“.
Въззивната
инстанция, при спазване на презумпцията за невинност на подсъдимите, намира, че към настоящия момент не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение обоснованото предположение или да
го разколебават, поради което тази
предпоставка за задържането продължава да е налице.
На следващо място
настоящият въззивен състав споделя изводите на Специализирания наказателен съд,
в насока, че риск от укриване на подсъдимия З.К. не съществува към момента, тъй
като същият е с установен адрес по местоживеене и семейна обвързаност на
територията на Р.Б., а именно има семейство, за което да полага грижи.
По отношение
на подсъдимия З.К. съдът намира, че рискът от извършване на престъпление е все
още реален, а не хипотетичен такъв, поради което Определението на СНС, 22-ри
състав, постановено на 10.05.2020 г. по НОХД №3455/2019 г. по описа на СНС
следва да бъде потвърдено. Рискът подсъдимият К. да извърши престъпление се
извежда не само въз основа тежестта на предвиденото наказание за престъпленията
по чл.321 от НК, чл.214, чл.213А и чл.143 от НК, а същият се установява от
характера и спецификите на твърдяната престъпна деятелност във внесения в СНС
обвинителен акт. Престъпната дейност по чл.321 от НК, очертана в обвинителния
титул се сочи, че е реализирана в един продължителен период от време от месец
октомври 2019 г. до 14.10.2019 г., като и броя на участниците в престъпното
сдружение е значителен. Престъпленията с правна квалификация чл.214, ал.2 от НК, които са с комплексен обект имуществото и личността на различни граждани,
са описани в обвинителния акт като такива реализирани от подс.К. след употреба
на заплахи, като се сочи, че и причинените имуществени вреди от деянията са в
значителен размер.
По отношение
на здравословното състояние на подсъдимия З.К., настоящия съдебен състав
намира, че действително по делото са представени доказателства, че към юли и
август месец 2020 г. подсъдимият К. е бил лекуван и му е поставена диагноза
„остро възпаление на средното ухо“, а през ноември и декември месец му е
поставена диагноза запушване на дуктис холедохус. Видно от медицинските
документи по отношение на подс.К. е проведено необходимото лечение, в това
число и оперативно такова, и неговото здравословно състояние е подобрено. Освен
това СНС по реда на чл.62, ал.1 от НПК е уважил всяко едно искане на подс.К. за
напускане на адреса му по местоживеене с цел извършване на прегледи,
хоспитализация и медицинско лечение.
Съдът, след
като съобрази изложените аргументи от адв.Г. в депозираната частна жалба,
намира, че мярката за неотклонение „домашен арест“ е съобразена с всички
обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НПК, включително и
данните за семейно, имотно и здравословно състояние на подс. З.К., находящи се
в кориците на делото.
Към настоящият
момент срокът на изпълняваните мерки, с които се ограничава свободното
придвижване на подс.К., съдът намира, че се явява в рамките на разумния, тъй
като видно от внесения обвинителен акт са повдигнати обвинения на 7 лица за
общо 21 на брой престъпления, които се сочи в обвинителния акт, че са извършени
в различни форми на съучастие. С оглед на горното става ясно, че делото се
отличава с фактическа и правна сложност. От материалите по съдебното
производство може да се направи извода, че съдебният състав полага необходимата
грижа като провежда ритмично съдебни заседания.
Водим от горното и на осн. чл.341, ал.2 от НПК, АСНС, II – ри състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 10.12.2020 г. по НОХД №1644/2019 г. по описа на СНС, 22-ри състав, с което е
оставена без уважение молбата на адв.К.Г. и подзащитния й З.К.К., ЕГН:********** за изменение на мярката
му за неотклонение по НОХД № 1644/2020 г. от „Домашен арест“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.