Р Е
Ш Е Н
И Е
№51
Ботевград, 27.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1224 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.*** №**, бл.**, вх.В, с ЕИК:***, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А., моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника Л.Г.Г. ***, с ЕГН: **********
на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед
№ *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№
***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от ***лева,
представляваща незаплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на
заявлението на ***г. до окончателното заплащане, както и да се присъдят и
разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.86/.
В с.з. ищецът е депозирал писмена молба с
вх.№*** от ***г., чрез пълномощник юрк.Г.С. Г. /пълномощно на л.87/, с която
заявява, че поддържа изцяло предявения иск. Оспорва писмения отговор на
ответника.
Ответникът-Л.Г.Г. *** е направил
възражение по иска и е представил писмен отговор /наречен възражение/ с вх.№ *** от ***г., в предвидения
в закона срок.
В
писмения отговор ответникът оспорва вземането като твърди, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
В с.з. ответникът редовно призован, не се
явява и не взема становище по иска.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № ***г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на
ищеца издаване на Заповед № *** от ***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на
РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от ***лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.,
както и за сумата от 30лв., представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за период от 26.06.2018г. до 28.08.2018г., както и за сумата
от 18.83лв., представляваща законова лихва за забава за период от 26.06.2018г.
до 28.08.2018г., както и за законната лихва за забава върху горната
сума-главница, считано от ***г. до окончателното заплащане.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника Л.Г.Г., ответник по настоящето дело при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.64/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на ***./л.66/
за възможността на предяви иск срещу длъжника по чл.422, ал.1 от ГПК с
Разпореждане №***от ***г./л.64/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа
на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.07.2019г.
в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 11.07.2019г., т.е. в едномесечния
срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за потребителски кредит *** Стандарт
№ *** от ***г., по който „***“ ЕООД е
кредитор, от една страна, ответникът Л.Г.Г. е клиент /кредитополучател/ от
друга страна, при следните параметри: сума по кредита-3000лв., размер на
месечна вноска от 185.46лв., срок на кредита 24 месеца, или общо дължима сума
по кредита е 4451.04лв. В общата сума на кредита е включен допълнителен пакет
от услуги в размер на 3601.44лв., размер на вноска от 150.06лв., за което общо
задължението по кредита и пакет от допълнителни услуги е сумата от 8052.48лв. и
общ размер на вноската от 335.52лв. с дата на погасяване 25-ти ден от месеца.
Неразделна част от договора за
потребителски кредит са приложените копия от Общи Условия към него (наричани
още за краткост ОУ). Съгласно описания по-горе договор за кредит от на ответника е отпуснат кредит в размер на 3000лв.
Кредитът е усвоен от ответника, съгласно уговореното в договора и ОУ чрез
извършен паричен превод на сумата от 3000лв., която е преведена по посочена от
ответника негова лична банкова сметка, ***.05.2018г. съгласно приложените за
това писмени доказателства-копие от Транзакции /л.34/.
Горното се установява от приложените по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства-копия от искане за
отпускане на потребителски кредит „*** Стандарт“ №*** от ***г., от декларации,
от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, от допълнителна преддоговорна информация представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, от договор за потребителски кредит „*** Стандарт“ №*** от ***г., от Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от ***г., от Общи условия на „***“
ЕООД към договор за потребителки кредит, Погасителен план към Договор за
потребителски кредит №*** от ***г. и Транзакции.
Ответникът
не е заплатил нито една погасителна вноска, за което изпада в забава и на 28.08.2018г.
ищецът прекратява едностранно горния договор и обявява предсрочната изискуемост на останалата част
от дълга по договора. Ищецът твърди, че на 29.08.2018г. е изпратил уведомително
писмо до ответника за обявената предсрочна изискуемост, което е приложено по
делото в препис, но няма данни да е получено от него.
От
приложеното писмено доказателство-копие от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №*** към дата 10.07.2019г., се установява, че няма платени
месечни погасителни вноски и общата дължима от ответника сума е в размер на 8052.48лв.
и съответно са посочени размери на месечна погасителна вноска от главница и
лихва, включващи и сумите от Допълнителен пакет от услуги.
Няма данни ответникът да е извърши плащане
по процесния договор за потребителски кредит.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
срещу ответника е допустим, тъй като
е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 8052.48лева, представляваща
парично вземане по Договор за потребителски кредит №*** от ***г. е частично
основателен и следва да се уважи
само за сумата-главница от 3709.20лв.
като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните договор за потребителски
кредит Стандарт №*** от ***г.,
твърдейки неизпълнение на задълженията от ответника, който е кредитополучател и
позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по този договор и автоматичното му прекратяване на 28.08.2018г.,
т.е. преди подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на ***г., по което е образувано ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който му е предоставил кредит в твърдения размер, както и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем сума и
лихви.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит от ***г.
се установява фактът на сключване на договора между ищцовото дружество и
ответника. Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е предоставил
реално на ответника договорената парична сума от 3000лв. Видно от ДПК заедно с
приложения към него погасителен план, че към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция на 27.01.2020г., срокът за плащане
не е изтекъл, тъй като последната погасителна вноска е на 25.05.2020г., но са
падежирали 20 броя месечни погасителни вноски за периода от 25.06.2018г. до
25.01.2020г., които възлизат съгласно приложения погасителен план в общ размер
от 3709.20лв. главница и възнаградителна лихва / 20 вноски по 185.46лв.= 3709.20лв./.
С оглед на това, че срокът на договора не е изтекъл съдът следва да обсъди
доводите за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
кредит. Независимо, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ, даденото в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по тълк.дело
№4/2013г. на ОСГК разрешение е необходимостта да се изпрати до длъжника
изявление на кредитора за обявената предсрочна изискуемост следва да се прилага
не само по договор за банков кредит, но и при разсрочени парични задължения по други
потребителски договори. В случая липсват данни ответникът-длъжник да е уведомен
за твърдяната предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград. Това
обуславя извод за ненадлежно упражняване на правото на кредитора за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита по отношение на длъжника и едностранното
прекратяване на договора.
Недоказаното настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, не води
до извод за неоснователност на предявения иск за незаплатената част от
уговорения между страните кредит от главница и договорна лихва. Искът следва да
бъде уважен за незаплатените съобразно падежите в договора вноски по кредита
към датата на приключване на устните състезания, към която и последната вноска от 25.01.2020г. е с
настъпил падеж. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение
№ 139 от 05.11.2014г. по т.д.№57 от 2012г. на ВКС, І т.о., Решение № 180
от 23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г. на ВКС, І т.о., Решение № 190 от
14.12.2016г. по т.д.№ 23**/2015г. на ВКС, І т.о. и др./
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен иска за разликата над
сумата-главница от 3709.20лв. до пълния предявен размер от 8052.48лв., като
неоснователен и недоказан.
Следва да се посочи, че ответникът е получил
кредит в размер на 3000лв., като кредиторът освен тази сума с възнаградителна
лихва от общо 1451.04лв. е следвало да получи и сумата от 3601.44лв., която
сума включва и вноска по закупен пакет от Допълнителни услуги / с месечна
вноска от 150.06лв./. С оглед на това съдът приема, че така както е уговорена
тази вноска, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и
представлява противоречие с добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете
престации-тази на кредитора и тази на заемателя, което е значително и в ущърб
на последния. Заплащане на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги
е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените услуги, както е посочено и в
самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване
на добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни
услуги.
Съдът намира, че в противоречие
с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от Закон за потребителския
кредит/ЗПК/ клаузите в Споразумението за допълнителни услуги са формулирани
неясно, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски,
дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се
заплаща за ползването им. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице
данни ответникът да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни
услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към
бъдещи несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което уговарянето
им е в нарушение на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Съдът счита, че Споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно:
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с Постановление на МС на РБ. По този начин значително се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена
не е включена в определения в договора годишен процент разходи и води до
значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за
кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги-3601.44лв. е
несъответстваща по размер с този на отпуснатата в заем сума от 3000лв.
Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради
противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да породят желаните
от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от
услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй
като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и
няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП са нищожни.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните Споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, което е
основание за отхвърляне в тази част на така предявения иск.
Поради гореизложеното предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата от 3709.20лв. до
пълния предявен размер от 8052.48лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Основателното е и искането за
установяване на съществуване на вземането на ищеца срещу ответника за заплащане
на законната лихва върху сумата-главница от 3709.20лв., считано от деня на
подаване на заявлението на ***г. до окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска сумата от 174.18лв. за направени разноски по настоящето
дело, включващи платена държавна такса/74.18лв./ и юрисконсултско
възнаграждение/100лв./. Същият ще следва да заплати на ищеца и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград,
а именно сумата от общо 124.18лв. за платена държавна такса/74.18лв./ и
юрисконсултско възнаграждение/50лв./, отчитайки размера на уважения иск и че в заповедното производство са присъдени и
други суми /такса и законна лихва за забава/, които не са предмет на настоящия
иск.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за
установено по отношение
на Л.Г.Г. ***,
с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на ”***”ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.*** №**, бл.**, вх.В, с ЕИК:***, за което
е издадена Заповед № *** за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 3709.20 лева/три хиляди седемстотин и девет лева и 20 стотинки/,
представляваща незаплатени 20 броя погасителни вноски-главница и
възнаградителна лихва за периода от 25.06.2018г. до 25.01.2020г. включително по
Договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на ***г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата-главница от 3709.20лв. до пълния предявен размер
от 8052.48лв./осем хиляди и петдесет
и два лева и 48 стотинки/, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Л.Г.Г. ***, с ЕГН: **********
да заплати на ”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.*** №**,
бл.**, вх.В, с ЕИК:*** сумата от 174.18лв. /сто седемдесет и четири лева и 18 стотинки/ за направени разноски по делото
пред настоящата съдебна инстанция, както
да заплати и сумата от 124.18лв./сто двадесет и четири лева и 18
стотинки/ за направени разноски по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./