Р Е Ш Е Н И Е № 243
гр.
Сливен 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 371/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б.Г.Х., ЕГН **********, подадена чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-1670-000137 от 21.09.2021 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни и са отнети СРМПС/регистрационен сертификат за регистрация на МПС с рег. № ******* и 2 броя регистрационни табели № *******.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че в случая липсва предпоставката за приложената ПАМ, тъй като Б.Г.Х. е управлявал с. си МПС, р. във В. и същият притежава СУМПС издадено от В. Счита, че липсва материалноправната предпоставка – водач, който управлява без да е правоспособен. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни, издадена в противоречие с материалния закон.
В
о.с.з. Б.Г.Х., редовно призован не се явява. Представлява
се от адв. Х.Х., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор "РУ" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Б.Г.Х. на 21.09.2021 г. около 11:20 ч. в г. С. на у. „Е.“ - до *** п. ю.-с., като водач на МПС - БМВ, Държава В., бил спрян за проверка от служители на Сектор „Районно управление” към ОДМВР Сливен, които установили при извършена проверка и направена справка с ОДЧ, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС; не е поставил обезопасителен колан по време на движението, с който е оборудван автомобила; превозва дете на предната седалка на автомобила, което е без система за обезопасяване в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV; не е осигурил безопасното превозване на един пътник на предната седалка на автомобила, който не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. За констатираните нарушения на чл. 150, чл. 137а, ал.1, чл. 137б, ал. 1, чл. 132, т. 2 от ЗДвП е съставен АУАН бл. № 002359/21.09.2021 г. подписан с възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата. На същата дата жалбоподателя е дал сведения, че на 21.09.2021 г. са били свалени а. номера на МПС, което е управлявал, като заявява, че няма да регистрира автомобила в РБ и ще го управлява в А.
Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000137 от 21.09.2021 г. от Началник сектор "РУ" към ОДМВР - Сливен, с която на Б.Г.Х. *** на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни и са отнети СРМПС/регистрационен сертификат за регистрация на МПС с рег. № ******* и 2 броя регистрационни табели № *******. Като мотиви в заповедта е посочено, че лицето управлява МПС – БМВ, с рег. № ******* /а. р./, като при извършена проверка и направена справка с ОДЧ се установило, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС. Управлява ППС без да е правоспособен водач, установено при извършената проверка на 21.09.2021 г., за което е съставен АУАН № АВ2359. Заповедта е връчена на лицето на 13.10.2021 г. С жалба вх.№ СД-01-01-3709 от 26.10.2021 г. Б.Г.Х. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на АУАН № АВ2359/21.09.2021 г.; НП № 21-0804-002751/07.10.2021 г., сведения от Б.Х., справка за нарушител/водач, Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, копие с превод от а. на български на временна шофьорска книжка на лицето Б.Г.Х., издадена на 01.12.2020 г.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началник на "РУ" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 21.09.2021 г. на Б.Г.Х..
Съгласно чл. 171, т. 2а, б А от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия Х., административният орган се е позовал на наличието на първата от посочените в чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП хипотези, а именно – Х. управлява МПС без да е правоспособен водач. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. В тежест на автора на издадения административен акт е да докаже пред съда, че при издаване на ЗППАМ са били налице материалноправните предпоставки, които обосновават извод за нейната законосъобразност.
Настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно нормата на чл. 151а ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от същия закон.
От изложеното следва, че за да са налице материалноправните основания за издаване на заповед от категорията на оспорената не е достатъчно водачът да не притежава СУМПС издадено от оторизиран български орган, но и от такъв по чл. 151а ЗДвП.
По делото липсва доказателство, че е извършена проверка дали Х. не притежава СУМПС, издадено от В. Съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато последното е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Безспорно е обстоятелството, че към датата на издаване на оспорения административен акт В. не е държава – членка на Европейския съюз /считано от 01.02.2020 г. /. В. обаче е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата и 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. От така цитираната разпоредба следва, че свидетелство за управление на МПС, издадено от В., която е държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, попада в хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, т. е. към момента на проверката Х. е притежавал валидно свидетелство за управление. Следователно издаденото от тази държава свидетелство за управление на МПС е валидно на територията на Република България за категориите, за които е издадено. Видно от приетото по делото като неоспорено от страните копие от временно свидетелство за управление на МПС, издадено във В., лицето Б.Х., притежава право да управлява МПС категория "В", какъвто е процесният автомобил, към датата на проверката. Свидетелството е валидно до 30.11.2030 г. Отделно от това нито в хода на настоящото производство, нито в приобщената като доказателство по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, се съдържат други данни и доказателства, от които да се направи заключение, че Х. е бил неправоспособен водач към момента на проверката. Изложените фактически обстоятелства в заповедта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Административният орган не е установил и доказал по безспорен начин материалноправната предпоставка за налагане на процесната принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП – жалбоподателят да е неправоспособен водач.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 400 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000137 от 21.09.2021 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен, с която на Б.Г.Х., ЕГН **********, на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни и са отнети СРМПС/регистрационен сертификат за регистрация на МПС с рег. № ******* и 2 броя регистрационни табели № *******.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на Б.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: