Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 3385
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, в размер
на 52 000 лева за неимуществени вреди и 500 лева за имуществени вреди.
Пълномощникът
на ищеца Л.А.А. излага, че ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 1347/2011 г. на 5 РПУ СДВР, обединено с досъдебно производство №
1494/2011 г. на 5 РПУ СДВР. Първоначалното обвинение с постановление от
30.06.2011 г. било за престъпление по чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 4 вр. ал. 1 от НК. С последващо постановление от 02.09.2011 г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК. По това обвинение на
17.01.2012 г. в СРС бил внесен обвинителен акт
по досъдебно производство № 1347/2011 г. на 5 РПУ СДВР, прокурорска
преписка № 17096/2012 г. на СРП. Обвинението срещу ищеца било за това, че за
периода 17.05.2011 г. – 03.06.2011 г. в гр. София при условията на продължавано
престъпление в съучастие като помагач чрез обещание да се даде помощ след
извършване на деянието умишлено улеснил извършителя П.В.С.да отнеме 2 бр. чужди
леки автомобили от владението на Т.А.Т.и К.Х.К.с намерение противозаконно да ги
присвои. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 823/2012 г. на СРС
111 с-в. С разпореждане от 11.05.2012 г. било насрочено първо заседание по
делото на 25.06.2012 г. По делото били проведени общо 9 открити заседани , на
които ищецът като подсъдим се явил лично. С присъда от 19.06.2014 г. съдът
признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, като отхвърлил предявения
граждански иск. Присъдата е протестирана, като по протеста било образувано
ВНОХД № 1582/2015 г. на СРС (печатна грешка в ИМ, очевидно ищецът има предвид
СГС). С решение № 508 от 30.04.2015 г. въззивният съд потвърдил
първоинстаницонната присъда. Продължителността на делото била общо 3 години и
10 месеца, без делото да се отличава с фактическа или правна сложност, а за
забавянето допринесли допуснати процесуални нарушения. След привличането му
като обвиняем ищецът бил задържал за 72 часа до довеждането му пред съда. П.поискала
на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По
това искане било образувано ЧНД № 12397/2011 г. на СРС НО 1 с-в, като на
03.07.2011 г. на обвиняемия била определена мярка за неотклонение „парична
гаранция“.
Ищецът
твърди, че вследствие воденото срещу него наказателно производство му били
причинени неимуществени вреди. Ищецът изпитал унижение да бъде смятан за
участник в престъпление, потиснатост и тревожност от неизвестния изход на
делото, възможност да бъде осъден за престъпление от общ характер, угнетяващо
чувство да бъде обвинен в тежко престъпление против собствеността , да бъде
маргинализиран за обществото човек, накърняващ правото на собственост и
нормалното му упражняване. Били засегнати неговата чест и достойнство,
отношенията му с негови близки и колеги, тъй като бил третиран като обществено
неприемлива личност с нарицателното „автоджамбазин“. Изпитал притеснения,
свързани с организирането на лична и адвокатска защита, напрегнатост,
произтичаща от участието му в процесуално-следствени действия и съдебни
заседания. Предишното осъждане на ищеца и фактът, че наказателното производство
започнало в изпитателния срок по чл. 66 от НК, което го карало да изпита страх,
че ще бъде осъден за деяние, което не е извършил и за което ще трябва да
изтърпи отложеното наказание по предишната присъда.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до
съда да осъди ответника П.на Р. България да заплати на ищеца Л.А.А. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 52 000 лева и за имуществени вреди в
размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението
в сила – 30.04.2015 г.
Ответникът
П.на Р. България оспорва иска с възражения за недоказаност на пряка причинна
връзка между твърдените вреди и обвинението по досъдебното производство; за
прекомерност на претендираното обезщетение; позовава се на предишни осъждания и
полицейски регистрации, от които следвал изводът, че ищецът бил с трайно
изградени престъпни навици и твърденията за претърпени от него неимуществени
вреди са силно преувеличени. По отношение на законната лихва прави възражение
за изтекла погасителна давност.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване процесуалните действия по привличане към наказателна отговорност на
ищеца от органите на досъдебното производство и прокуратурата:
-
привличане на ищеца като обвиняем по ДП № 1347/2011 г. на 5 РУП СДВР, към което
било присъединено ДП № 17096/2012 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 т. 4 от НК;
-
задържането на ищеца за 72 часа по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК;
-
внасяне на обвинителен акт по това обвинение в СРС.
Прието
е за безспорно установено образуването на НОХД № 823/2012 г. на СРС НО111 с-в
по внесения обвинителен акт, приключването на първоинстанционното съдебно
производство с оправдателна присъда от 19.04.2014 г. и потвърждаването на
присъдата с решение № 508 от 30.04.2015 г. по ВНОХД № 1582/2015 г. на СГС.
От
приложените към делото материали по НОХД № 823/2012 г. на Софийския районен съд
и приложеното към него досъдебно производство е видно, че действията по
привличане на ищеца към наказателна отговорност са започнали на 30.06.2011 г. с
постановление за привличане като обвиняем (ДП л. 42). Лицето е било задържано
на 29.06.2011 г. със заповед за задържане по ЗМВР (ДП л. 15). При привличането
на ищеца като обвиняем, разследващият орган е направил предложение за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ (ДП л. 97). С постановление от
30.06.2011 г. прокурор в СРП е задържал ищеца за срок до 72 часа, считано от
часа на привличане като обвиняем на 30.06.2011 г. до същия час на 03.07.2011 г.
Разпоредено е довеждане на обвиняемия пред СРС на 03.07.2011 г. в 9:00 ч. за
разглеждане на мярката му за неотклонение (ДП л. 98). Искането за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ е постъпило в СРС на 04.07.2011 г.
и по него е образувано НЧД № 12397/2011 г. на СРС. В съдебно заседание на
04.07.2011 г. съдът е оставил без уважение искането за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и е взел по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 600 лева. Протоколът от съдебното
заседание е с дата 03.07.2011 г., но след сравнение с датата на образуване на
производството по чл. 64 от ГПК съдът приема, че отбелязаната дата е погрешна и
съдебното заседание е проведено на 04.07.2011 г. В досъдебното производство не
е приложен акт на разследващия орган или прокурора за освобождаване на ищеца,
но доколкото в ппротокола от съдебното заседание не е отбелязано довеждане на
ищеца от органите на МВР или ГД „Охрана“, съдът приема, че ищецът е бил
освободен на 03.07.2011 г., с изтичане на срока за задържането му по чл. 64 ал.
2 от НПК. Обвинението срещу ищеца в досъдебното производство е било изменено с
постановление на разследващия орган от 02.09.2011 г. (л. 106), като са
конкретизирани деянията, включени в продължаваното престъпление. Производството
е било предявено на ищеца с протокол от 18.11.2011 г. (ДП л. 244). Срокът на
досъдебното производство от датата на привличането на ищеца като обвиняем и
задържането му по чл. 64 ал. 2 от НПК – 30.06.2011 г. до датата на предявяване
на разследването – 18.11.2011 г., е бил 4 месеца и 17 дни.
На
06.12.2011 г. прокурор в СРП е внесъл обвинителен акт по обвинение на Л.А.А. за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 4 вр. ал. 1 НК, и обвинение на П.В.С.за престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Образуваното НОХД № 23360/2011 г. по описа на СРС е било прекратено с
разпореждане на съдията докладчик от 21.12.2011 г. по реда на чл. 248 от ГПК,
като делото е върнато на П.за отстраняване на допуснати процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт. На 17.01.2012 г. в СРС е внесен обвинителен
акт срещу ищеца А. и обв. Стефанов по обвинения, цитирани по-горе. Първоинстанционното
производство пред СРС е било образувано на 18.01.2012 г. като НОХД № 823/2012
г. 111 с-в. С разпореждане от 11.05.2011 г. съдът е насрочил делото в открито
заседание на 25.06.2012 г., като е потвърдил взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение парична гаранция. Делото е разгледано в общо 9 заседания,
от които на първите три заседания не е даден ход на делото: на заседанието на
25.06.2012 г., поради нередовно призоваване на пострадал, а на заседанията на
17.10.2012 г. и 06.02.2013 г., поради неявяване на защитника на подсъдимия А. –
ищец по настоящото дело. В съдебно
заседание на 08.05.2013 г. е даден ход на делото, конституиран граждански ищец,
даден е ход на делото и ход на съдебното следствие. Съдебното следствие е
продължило общо в шест заседания за периода от 08.05.2013 г. до 19.06.2014 г.,
като на последното заседание е даден ход на съдебните прения и е постановена
присъдата. С присъда от 19.06.2014 г. съдът е признал подсъдимия А. за
невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения. Присъдата е била потвърдена
с решение № 508 от 30.04.2015 г. по ВОХД № 1582/2015 г. на СГС, което е
окончателно. Срокът на съдебното производство е бил общо 3 години 3 месеца и 12
дни, като общата продължителност на наказателното производство от задържане на
ищеца по чл. 64 ал. 2 от НПК до влизане на оправдателната присъда в сила е 3
години и 10 месеца.
По
делото е разпитан като свидетел лицето М.Ц.Ц.във връзка с твърдения на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди. В показанията си пред съда свидетелят
твърди, че след привличане на ищеца като обвиняем се променил характерът и
поведението на ищеца А. – същият изглеждал притеснен, започнал да изпитва
трудности в ежедневието и работата си. Според свидетеля, ищецът напуснал работа
си в магазин „Джъмбо“, защото го „одумвали“, че бил престъпник. Горното му
причинило значителни затруднения при изплащане на заем и помощ към семейството.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:
Нормите,
съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на
отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби,
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от
изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е
привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо
действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За
възникване на отговорността на държавата, съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, следва
привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от прекратяването на
наказателното производство или (както в конкретния случай) оправдаването на
лицето с влязла в сила присъда.
С
привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу
него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността
лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на
неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото
поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които
ищецът е бил привлечен като обвиняем: квалифициран състав на кражба по чл. 195
ал. 1 т. 2 от НК, извършена при условията на продължавано престъпление в
съучастие като помагач на друго лице, което престъпление е наказуемо с лишаване
от свобода от една до десет години.
От
значение в конкретния случай са и взетите по отношение на ищеца мерки за
процесуална принуда – задържане за 72 часа от органите на П.за довеждане пред
съда с искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
последващата мярка за неотклонение „парична гаранция“. Съдът не взе предвид
задържането от органите на МВР на 29.06.2011 г. като мярка на административна
принуда по чл. 63 от действалия към тази дата ЗМВР (отм.), тъй като ищецът не
се позовава на това обстоятелство в исковата си молба. Задържането по чл. 64
ал. 2 от НПК ограничава правото на лична свобода и неприкосновеност и правото
на свободно придвижване, които са сред основните права на задържаното лице
съгласно чл. 30 ал. 1 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията и чл. 5 § 1 от ЕКПЧ. Тези
права са в по-малка степен ограничени и от взетата от съда на 04.07.2011 г.
мярка за неотклонение „парична гаранция“. Горното следва от разпоредбата на чл.
59 ал. 2 от НПК, според която обвиняемият, на когото е взета мярка за
неотклонение, без значение каква, се задължава да не променя местожителството
си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Това задължение,
както и последиците по чл. 66 ал. 1 и 2
от НПК, обуславя ограничителния характер на мярката спрямо личната свобода и
правото на свободно придвижване на обвиняемия.
Положението
на ищеца като обвиняем и подсъдим и взетата по отношение на него мярка за
процесуална принуда е продължило общо 3 години и 10 месеца, до влизане в сила
на оправдателната присъда на 30.04.2015 г. Независимо, че с продължителността
на срока на разследване - 4 месеца и 17 дни не се нарушава изискването за
провеждане на разследване в разумен срок, а прокурорът е внесъл своевременно
обвинителен акт, общата продължителност на наказателното производство,
включително и в съдебната му фаза, е в причинна връзка с обвинението срещу
ищеца и следва да се вземе предвид при преценката на дължимото обезщетение.
Съдът следва да съобрази и поведението на защитника на самия ищец в съдебното
производство, чието неявяване е причинило двукратно отлагане на делото и
неговото забавяне с 5 месеца и 21 дни.
Според
горните съображения, при определяне размера на неимуществени вреди съдът следва
да вземе предвид характера и степента на нарушение на основните права на ищеца и
последиците от това нарушение върху неговата личност. Обвинение срещу невинен
човек в извършване на престъпление е по същество пряко засягане на личността и
личния живот на човека. Действията по вземане на мерките за неотклонение –
първоначалното задържане за 72 часа, последвано от мярка „парична гаранция“, е
нарушение на основните човешки права на свобода и свободно придвижване.
Ограничаването на тези права само по себе си е вреда, нанесена на лицето,
спрямо което обвинението е повдигнато и мерките за процесуална принуда са
взети. Тези вреди имат неимуществен характер и обезщетението за тях следва да
се определи по справедливост. Като взе предвид изложените обстоятелства, съдът
намери, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 6000
лева.
Искът
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователен в частта му над сумата от 6000 лева до пълния предявен
размер от 52 000 лева. Ищецът не е доказал причинени неимуществени вреди,
чийто характер и интензивност да обосноват по-голям размер на обезщетението.
Показанията на свидетеля Ц.не съдържат доказателства за емоционално-психични
промени в състоянието на ищеца по време на воденото срещу него наказателно
производство. Показанията за състояние на умисленост, мълчаливост, затруднения
в работата и неразбирателство и конфликти с близките не обуславят извод за
настъпили по-тежки вреди за ищеца извън обичайна психична и поведенческа
реакция на обвиненията и мерките за принуда по отношение на него. Показанията
на свидетеля Ц.за „цели“ на ищеца за развитие и кариера свидетелстват за
намерения, но не и за реални постъпки за реализация на конкретни планове, на
които обвинението да е попречило. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел в частта им, в която твърди, че обвинението срещу ищеца му е попречило
на работата в магазин „Джъмбо“ и е причинило неговото напускане. Според
показанията на същия свидетел, ищецът А. е започнал работа в магазин „Джъмбо“
през 2010 г. По време на започване на работа ищецът е бил осъждан за извършен
от него грабеж в съизвършителство с друго лице – престъпление по чл. 198 ал. 1
във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК (л. 91) и това осъждане не е попречило на
трудовата му дейност. Несъстоятелни са и твърденията на ищеца в исковата молба
за страх, че ако бъде осъден за деяние, което не е извършил, ще изтърпи и
предходната си присъда, тъй като при започване на процесното наказателно
производство същият е бил в срока по чл. 66 ал. 1 от НК, определен при
предходното осъждане. От представената справка за съдимост (л. 91, НОХД л. 336)
е видно, че ищецът е бил признат за виновен в престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК със споразумение от 12.01.2006 г., в сила от същата дата, като му е наложено
наказание една година лишаване от свобода, което е било отложено по реда на чл.
66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Изпитателният срок е изтекъл на
12.01.2009 г. Деянията, за които ищецът е бил обвинен, са били извършени за
периода от 17.05.2011 г. до 03.06.2011 г., след изтичане на изпитателния срок.
Поради това, неоснователно ищецът се позовава на опасения, че ще изтърпи и
отложеното си наказание.
Върху
обезщетението в размер на 6000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва
за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.04.2015 г.
до окончателното изпащане. Ответникът с отговора на исковата молба е направил
възражение за погасяване на претенцията за лихва. Възражението е основателно в
частта му за периода от 30.04.2015 г. до 17.03.2017 г. Вземането за законна
лихва за този период е погасено с изтичане на тригодишната погасителна давност
по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, приложим и за законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.Поради
това, следва ответникът да бъде осъден да заплати присъденото обезщетение от
6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2017 г.
до окончателното изплащане. В останалата част искането следва да бъде
отхвърлено като погасено по давност.
Искът
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500 лева е неоснователен. Като доказателство за направени
разходи за адвокатска защита в наказателното производство ищецът представя по
настоящото дело копие от договор за правна защита и съдействие с адвокат
адвокат Г.С.В.с уговорено адвокатско възнаграждение от 500 лева (л. 41). В
досъдебното производство е приложен договор за правна защита без уговорено
адвокатско възнаграждение (ДП л. 41). В първоинстанционното наказателвно
производство не е представен друг договор за правна защита, сключен с ищеца. Договорът,
който е приложен като доказателство по настоящото дело, е бил представен по
ВНОХД № 1582/2015 г. (л. 29) с дата
27.04.2015 г. – датата на заседанието пред въззивния съд. В договора е
уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 500 лева, платимо в брой. В
самия договор не е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е било реално
заплатено от ищеца на защитаващия го адвокат – в частта „платена сума“ няма
такова отбелязване. Не е представен и друг документ, удостоверяващ заплащане на
уговорената сума. При липса на доказателства, че ищецът е направил по
наказателното дело разхода, за който претендира обезщетение, искът с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от НК за имуществени вреди в размер на 500 лева,
следва да се отхвърли.
Ответникът
П.на Р. България следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1,10
лева, според уважената част от иска. Според размера на предявения иск и в
съответствие с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението по чл. 38 ал. 1 от ЗА
е 2105 лева. От тази сума ответникът П.на Р. България следва да заплати на
адвокат Т.Н.М. възнаграждение в размер на 231,55 лева, според уважената част от
иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
П.на Р. България гр. София адрес: гр. София бул. „******да заплати на Л.А.А.
ЕГН **********, посочен адрес за призоваване: гр. София район Триадица ул. „******сумата
от 6000 (шест хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обвинение в извършване на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК, повдигнато с постановление
за привличане на обвиняем по 30.06.2011 г. по ДП № ЗМ 1347/2011 на V РУ на МВР
гр. София, пр.пр. 17096/2011 г. на СРП, по което е бил оправдан с присъда от
19.04.2014 г. по НОХД № 823/2012 г. на Софийския районен съд, в сила на
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 18.03.2017 г. до окончателното
изплащане.
Отхвърля
предявения от на Л.А.А. срещу П.на Р. България гр. София иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
частта му над сумата от 6000 лева до пълния предявен размер от 52 000 лева
като неоснователен, а искането за заплащане на законна лихва в частта му за
периода от 30.04.2015 г. до 17.03.2017 г. като погасено по давност.
Отхвърля предявения от на Л.А.А. срещу П.на Р.
България гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева.
Осъжда
П.на Р. България да заплати на Л.А.А. разноски по делото в размер на 1,10 лева,
а на адвокат Т.Н.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 231,55
лева, според уважената част от иска
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: