Р Е Ш Е Н И Е
92/31.1.2020г.
31.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3435 по описа на ШРС за 2019 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Г.Ш.Н., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. В. К.от ШАК срещу С.М.Н., с ЕГН**********,***,
област Шумен, ул.“***“ №15, с която моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен, като
приеме, че вина за това има ответника. Моли след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име Х., като сочи, че е напуснала семейното жилище е желае
същото да бъде предоставено за ползване
на ответника. Моли да бъде осъден ответникът да й заплати направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.В. К.от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично, като заявява, че не желае прекратяване на брака.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата
Г.Ш.Н. и ответникът С.М.Н. сключили
граждански брак на 03.10.1994 год. в с.***,
община Хитрино, област Шумен. От брака си имали родени две деца, които към
настоящия момент били пълнолетни. Отношенията между двамата не вървели добре от
самото начало. Ответникът често употребявал алкохол, при което ставал ревнив и
започвал да тормози и заплашва съпругата си. Не й позволявал да работи и да
излиза извън къщи. Като в същото време и той самият не работел и не осигурявал
средства за издържка на семейството. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо
се в с.***, община Шумен, област Шумен, ул.“***“ №15. Преди няколко месеца
ищцата напуснала семейното жилище и заминала на работа извън границите на
Република България.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
И. З. Ф.Р., Н. Ш. Ф., М. С.М., както и от приетите като писмени доказателства Договор
за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно; Удостоверение за
сключен граждански брак – дубликат, Вносна бележка от 15.11.2019 год. за
заплатена държавна такса.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите И. З. Ф.-Р. и Н. Ш. Ф.. Същите почиват
не техни преки впечатления от отношенията между страните, като заявяват, че са
били свидетели на случаи, в които ответникът е осъществявал физическо насилие
на д ищцата, като я удрял, включително и с лопата. Показанията на двамата
свидетели са непротиворечиви, последователни и кореспондират, както помежду си
така също и с изложената по делото фактическа обстановка.
По отношение показанията на свидетеля М. С.М.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият
свидетелства, че родителите му се намират във фактическа раздяла и че майка му
е напуснала семейното жилище и е заминала да работи в чужбина. Тази част от
показанията на свидетеля кореспондира напълно с останалия събран по делото
доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка. В същото
време обаче в останалата си част показанията на свидетеля са твърде объркани,
непоследователни и лаконични, което вероятно се дължи на факта, че същият е син
на страните и на неудобството му да свидетелства в тяхно присъствие, както и на
факта, че след раздялата на страните, М. продължава да живее заедно със своя
баща. Поради изложеното съдът намира, че частта от показанията на свидетеля, в
която същият заявява, че баща му не употребява алкохол, че не проявява ревност
към неговата майка и че между двамата не е имало конфликти по време на
съвместното им съжителстване не следва
да бъде кредитирана.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във
фактическа раздяла, която е продължила няколко месеца. От материалите по делото
и по–конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И. З. Ф.-Р. и Н. Ш. Ф. става ясно, че
ответникът е злоупотребявал с алкохола, упражнявал е физическо насилие над
ищцата, обиждал я, като я ревнувал и не й позволявал да работи и да излиза
навън. В същото време по време на съвместния им живот Н. не работел, не
получавал доходи и не полагал грижи за издръжката на семейството си. При преценка на гореизложеното, съдът намира,
че доказателства в тази насока се съдържат предимно в гласните доказателства на
посочените по-горе свидетели И. З. Ф.-Р. и Н. Ш. Ф.. В същото време, доколкото
по изложените по-горе съображения съдът намира, че дъщите следва да бъдат
кредитирани изцяло същите са годно доказателство за посочените факти и обстоятелства. От
изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите
е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието,
уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само
формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на
морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради
което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава
нормални условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във
фактическа раздяла от няколко месеца, от когато и не поддържат контакти помежду
си говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и
имуществени, поради което и никой от тях не желае продължаване на брака. В тази
връзка съдът съобрази изявлението на ответника в съдебно заседание, в което
няколкократно изяви желание брака им да бъде прекратен доброволно, след което
промени становището си и заяви, че не желае да се развежда. Разстройството на
брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила един значителен период от време,
което според константната практика на ВКС се счита за важно обстоятелство,
налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че
запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. От
материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелите И. З. Ф.-Р. и Н.
Ш. Ф., се установява, че ответникът е злоупотребявал с алкохола, проявявал е
болезнена ревност спрямо ищцата, упражнявал е физическо насилие над ищцата, като
я обиждал и не й позволявал да работи и да контактува с други хора. В същото
време самият той не работел и по никакъв начин не допринасял за издръжката на
семейството. Поради изложеното настоящият състав намира, че вината за
разстройството на брака принадлежи на ответника, доколкото същият със своето
поведение е допринесъл за трайното и непоправимо нарушаване на нормалните
брачни отношения. От страна на ответника не са представени доказателства, които
да оборват или да поставят под съмнение така установената по-горе и приета от
настоящия състав фактическа обстановка.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака има ответникът.
Предвид обстоятелството, че родените от брака на
съпрузите деца са навършили пълнолетие, съдът намира, че с решението си не следва
да се произнася по въпросите относно упражняването на родителските права,
личните контакти, местоживеенето на децата и тяхната издръжка.
Доколкото никой от съпрузите не е направил искане
за заплащане на издръжка за съда не съществува задължение за произнасяне по
този въпрос.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Семейния
кодекс, намиращо се в с.***, община Шумен, област Шумен, ул.“***“ №15 е било
напуснато то ищцата и към настоящия момент се ползва от ответника. В същото
време ищцата в исковата молба е изразила изрично съгласие семейното жилище за в
бъдеще да бъде предоставено за ползване на ответника, поради което същото
следва да бъде уважено.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име Н., а в настоящото производство прави искане след прекратяване на брака да
бъде възстановено предбрачното й фамилно име Х.. При преценка на този въпрос
съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за
възстановяване на предбрачното фамилно име или запазване на брачното такова е
предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при
сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или
неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не
изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото
е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови
предбрачното си фамилно име Х., то настоящия състав намира, че искането в тази
насока следва да бъде уважено.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, както и
обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да
реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за
страната, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в
настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от
материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е
внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат
приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до
пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и
разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните разноски по
делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото съдът е приел
с решението, че именно той има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 625 лева, от които
25 лева – първоначално заплатена държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.Ш.Н., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв. В. К.от ШАК
и С.М.Н., с ЕГН**********,***, област Шумен, ул.“***“ №15, сключен с Акт за граждански брак №5/03.10.1994
год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга - С.М.Н..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
намиращо се в с.***, община Шумен, област Шумен, ул.“***“ №15 на ответника С.М.Н., с ЕГН**********,
като констатира, че ищцата Г.Ш.Н., с ЕГН********** го е напуснала.
След прекратяване на брака ищцата Г.Ш.Н., с ЕГН**********
възстановява предбрачното си фамилно
име Х..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.М.Н., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет
и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, както и 5 /пет/ лева такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.М.Н., с ЕГН********** да заплати на ищцата Г.Ш.Н., с ЕГН********** сумата от 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева,
представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: