РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр. Пловдив, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1523 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „Асет Иншурънс“, против решение № 1260
от 03.04.2019 г., постановено по гр.
дело 3063 от 2018 г. на Районен съд Пловдив, V гр. състав, с което решение
жалбоподателят ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, е
осъден да заплати на Ф.Б., сумата от 15 000 лв. главница, представляваща
застрахователно обезщетение по Застрахователна полица по застраховка Злополука
№ 6021610000240 от 21.06.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 20.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо
2550 лв. – разноски по делото, включващи сумата от 600 лв.- държавна такса,
сумата от 150 лв. - депозит за ССЕ и 1800 лв. - заплатен адвокатски хонорар.
Във въззивната жалба
се сочи, че решението е неправилно и същото следва да бъде отменено.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата
обстановка по делото, обсъдил е доказателствата едностранчиво, направил е
грешни и противоречиви изводи, което е довело до постановяване на грешно
решение. Сочи се, че според посоченото в отговора на исковата молба и в
писмените бележки по делото, при предявяване на доброволната претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, ищецът Ф.Б. декларира
пътнотранспортно произшествие, причина за което е поведението на друг участник
- лек автомобил, който бил маневрирал и засякъл ищеца. Сочи се, че от това ПТП
са пострадали хора - ищецът, което е налагало уведомяването на служителите на
МВР, които да посетят мястото на произшествието, да извършат съответните проверки
и да съставят Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Сочи, че няма данни по делото ищецът или този твърдян
друг участник да са уведомявали органите на МВР, нито това да е сторено при
постъпване на ищеца в болничното заведение, нито има индикации за съставен
документ за събитието. Тези обстоятелства като цяло налагат извода, че
декларираните при предявяване на претенцията данни и обстоятелства не
съответстват на действително реализиралите се и че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора за застраховка. Тези обстоятелства, обаче, били
неглижирани от съда, който е дал вяра на последващо променената от ищеца теза,
че сам бил паднал, без участието на друг автомобил. Тази промяна на тезата
дошла едва след отговора на исковата молба и след като ищецът е установил, че
няма документ, с който да докаже
твърдяното от него ПТП, т.е. твърдяното от него застрахователно събитие (което
е декларирано преди това пред застрахователя). Сочи се, че съдът, противно на
всякаква правна логика, е приел, че едно ПТП може да се документира с
медицински документи - амбулаторни листове, болнични листове и т.н., без да
изследва въпроса защо пострадалият твърди едно събитие пред застрахователя, а
след отговора на исковата молба го променя. Сочи се, че документите, с които се
удостоверява настъпване на едно ПТП са нормативно и изчерпателно изброени,
което следва да се знае и прилага от съда, а това са: Протокол за ПТП,
Двустранен констативен протокол за ПТП и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Между тези документи няма нито амбулаторни, нито болнични
листове, нито епикризи, нито направления за изследвания и т.н. Сочи, че с оглед
твърдението на ищеца, че вследствие на произшествието му е нанесена средна
телесна повреда, която е довела до неговата неработоспособност за период
по-дълъг от 30 дни, задължително е следвало се образува досъдебно производство,
тъй като има данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК,
съставя се констативен протокол за ПТП с пострадали лица, извършват се
съответните процесуално-следствени действия, които имат за цел да установят
причините, поведението на участниците и виновното за произшествието лице,
проверяват се участниците за употреба на алкохол и т.н. Счита се, че ищецът не
е доказал твърдяното от него събитие.
Сочи се, че новият механизъм на произшествие се установява едва с
разпита на свидетеля Н., което според жалбоподателя означава, че до този момент
застрахователят е очаквал протокол за ПТП и не може да му се вмени забава за
това, че ищецът е твърдял други обстоятелства пред него, поради което се счита,
че първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата на законната
лихва от 19.10.2016 г. Съдът неправилно е установил, сочи жалбоподателят, и
действителното правно положение между страните. Застрахователният договор е
строго формален и се сключва под формата на полица. Безспорно по делото било установено, че ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД издава полиците си по всички застраховки в печатна форма
(т.нар. pdf формат), от електронна централизирана система на дружеството, която
не предполага допълнителни корекции, извършвани ръчно. Безспорно по делото било установено, че
полицата е изпратена от Централното управление на застрахователя до
застрахователния посредник, с указания за разпечатване и подпис, т.е. застрахователят
е дал конкретни инструкции, които са били нарушени от страна на
застрахователния посредник в договореност с ищеца. Сочи се, че както е било
установено при разпита на свидетелката П., същата е познавала ищеца от дълго
време, което обяснява договорените им действия против интересите на
застрахователя, изразяващи се в последваща корекция на съдържанието на
застрахователната полица. Твърди се, че в случая е налице поправка на частен
документ, извършена в съглашение между ищеца и свидетелката П., при ясното
съзнание на последната, че това не може да се направи по този начин, с която
поправка се изменя волята на една от страните по този документ. Посочва се, че
е без значение каква предходна застраховка е имал ищецът в друга компания, за
друг период. Въпреки това, след като съдът ги е сравнявал, е следвало да отчете
и разликата в застрахователната премия в двата договора - този на ЗАД „Асет
Иншурънс” АД и на „Дженерали“, като отчете, че премията по полицата на
Дженерали, с покритие и на риска от временна загуба на работоспособност, е
по-висока, т.е. платено е допълнително за повече покритие. Твърди се, че
неправилно съдът е приложил и правните норми, касаещи прекратяването на
застрахователния договор и неплащането от страна на ищеца на дължимата от него
четвърта вноска от разсрочената застрахователна премия.
Сочи се относно прилагането от страна на съда на
презумпцията на чл. 301 от ТЗ, че същото е неправилно. Застрахователят ЗАД
„Асет Иншурънс“ АД се е противопоставил веднага, когато е разбрал за добавената
допълнителна корекция по полицата - когато е предявена претенцията за изплащане
на застрахователно обезщетение, като е информирал за това ищеца. От съвместния
разпит на свидетелите П. и И. не се установи последният да е нареждал на
първата да поставя допълнителни отметки по полицата. Даже при този разпит
показанията на свидетелката П. са се променили, което отново следвало да се
прецени от съда, преди да ги обяви за „безпристрастни, последователни и
безпротиворечиви“, поради което се счита, че не е налице валидно покритие по
посочения в исковата молба риск „временна загуба на работоспособност“ и
застрахователят не дължи плащане на обезщетение по него. Сочи, че поради тези
причини не е налице иск за неработоспособност и застрахователят не дължи
обезщетение по него. Посочва, че съдът
неправилно е приложил правните норми, касаещи прекратяването на
застрахователния договор и неплащането от страна на ищеца на дължимата от него
четвърта вноска от разсрочената застрахователна полица. Относно претендираната
законна лихва, се сочи, че съдът и тук
неправилно е приложил разпоредбите на КЗ. Сочи се, че ищецът пред
застрахователя и пред съда твърди пътнотранспротно произшествие по смисъла на
ЗДвП, което събитие се установява и доказва с изрично нормативно посочени
документи, каквито не са представени и към настоящия момент. Претенцията за
лихва зависи от самата претенция за обезщетение и от необходимите за това
документи.
Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение
като неправилно и необосновано, и вместо него да бъде постановено друго такова,
с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Ф.Б.
срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД искове. Моли
се да бъдат присъдени сторените за двете инстанции разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от Ф.Б.,
чрез адв. П. и адв. Б.. Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил събраните
доказателства в тяхната съвкупност. Сочи се, че въззивната жалба е
неоснователна, и че в нея не се излагат
оплаквания, които да обосноват отмяна на първоинстанционното решение. Оспорват се аргументите, посочени във въззивната жалба. Сочи се, че е невярно оплакването, че не е
доказано застрахователно събитие, както и, че предявеният иск правилно е уважен
като основателен и доказан. Сочи се, че на основание разпоредбата на чл. 394 от
Кодекса на застраховането, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор. Посочено е какви доказателства са били
събрани в първоинстанционното производство. Счита се, че първоинстанционния
съд правилно и законосъобразно е уважил
предявените искове, поради което се моли настоящия състав да потвърди първоинстанционното решение. Моли се
присъждане на разноски по образуване и водене на настоящото дело.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима.. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. При
извършената проверка за правилност съгласно релевираните основания в жалбата,
съдът установи, че решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
Настоящият състав, при анализа на фактическата
обстановка по делото прие, че установеното в решението от първоинстанционния
съд от фактическа страна съответства на доказателствата по делото, поради което
не е необходимо да преповтаря посоченото от първоинстанционния съд, а следва да
препрати към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК.
Спорът в производството е бил дали застрахованият е
претърпял злополука, представляваща покрит застрахователен риск по
застрахователната полица. Относно претърпяната злополука е видно, че от
твърденията на страните и установеното по делото действително злополуката
представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т. 30 от ДР на
ЗДВП, тъй като представлява събитие, което е възникнало в процеса на движението
на пътното превозно средство (велосипеда) и е предизвикало нараняване на ищеца.
Неоснователно обаче е възражението на жалбоподателя, че ПТП е задължително и
необходимо да се установява със съответните писмени документи – Протокол за
ПТП, Двустранен констативен протокол за ПТП, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. За установяването на злополуката са допустими всички възможни
доказателства за установяването ѝ, включително гласни доказателства.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че липсата на писмен документ,
удостоверяващ определено събитие, не обуславя извод, че събитието не е настъпило.
Нито в закона, нито в представените от застрахователя общи условия не фигурира
задължение на застрахования да представи точно конкретно посочените във
въззивната жалба писмени документи – протоколи за настъпило ПТП, за
установяване на инцидента. На следващо място, посочените от жалбоподателя писмени документи – Протокол
за ПТП и Двустранен констативен протокол за ПТП с пострадали лица поначало са официални
свидетелстващи документи и като такива се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В този смисъл, при
положение че длъжностно лице на мястото на инцидента не е било установено по
делото, то констатациите в протокол за ПТП не биха имали обвързваща
доказателствена сила за съда относно механизма на злополуката. В тази връзка и
с оглед гореизложеното, допустимо е било провеждането на пълно и главно
доказване на твърдяната злополука чрез ангажирането на гласни доказателства и разпита
на свидетел-очевидец на инцидента. Съдът правилно е кредитирал показанията на
свидетеля Николов, тъй като те са последователни и убедителни, а свидетелят е
незаинтересован от изхода на спора.
Възражението на жалбоподателя, че не е отговарял за
покрития риск „временно намалена работоспособност“ по полицата, също е
неоснователно. Установено е по делото, че при полагането на подписа на
застрахования, като покрит риск е било отбелязано и „временна нетрудоспособност
вследствие на злополука“, маркирано с мастилна паста. Отбелязването е било
извършено от свидетелката П., която е действала като застрахователен агент, и
представител на застрахователното дружество. Двата подписани екземпляра на
полицата, приложени по делото, са представени от страна на ищеца (л. 7 от
първоинстанционното дело) и от страна на ответника (л. 100 от
първоинстанционното дело), като и на двата е маркирано полето за покрит риск –
временна нетрудоспособност. Установено е, че застрахователната полица, с положените подписи и положената маркировка с
химикал е била изпратена на ответното дружество. В тази връзка е правилна
констатацията на първоинстанционния съд, че търговецът е потвърдил действията
на представителя си съгласно чл. 301 от ТЗ. Неоснователно е възражението, че
търговецът се е противопоставил веднага когато е узнал – когато е била
предявена претенцията от ищеца за заплащане на застрахователното обезщетение.
Видно от показанията на свид. И., така посочената полица е доведена до знанието
на търговеца веднага след получаването ѝ в централата на дружеството, а
не 3 месеца след сключването ѝ. Правилно първоинстанционният съд е
посочил, че нарушението
на вътрешните правила на ответното дружество, съгласно които застрахователните
агенти не следва да нанасят поправки в изготвените от електронната система
застрахователни полици, не се отразява върху действителността на постигнатата
уговорка между страните по застрахователния договор. Това обстоятелство може да
се отрази на отношенията между застрахователя и застрахователния агент, но не и
на сключения между застрахователното дружество и застрахования застрахователен
договор, който е предмет на настоящото производство.
Действително възражението на жалбоподателя
за направеното сравняване на процесната полица с полици на друг застраховател е
основателно, доколкото не попада в предмета на настоящото дело и не е следвало
да бъде обсъждано от първоинстанционния съд, но то не касае крайните изводи в
първоинстанционното решение.
Неоснователно е възражението, че е
липсвала официална оферта до ищеца и че е нямало обвързващо предложение по
смисъла на ТЗ. Очевидно със самото подписване на застрахователната полица
ищецът е приел направеното му предложение от представител на застрахователното
дружество.
Относно твърдението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно правните норми, касаещи
прекратяването на застрахователния договор, съдът намира, че в случая
релевантен е моментът на настъпване на застрахователното събитие. Доколкото към
момента на настъпването на застрахователното събитие няма спор, че ищецът е
заплатил всички застрахователни суми по застрахователната полица, то и размерът
на дължимото обезщетение не следва да бъде намаляван. В тази връзка съдът
правилно е отхвърлил и възражението за прихващане на ответника, като се е
обосновал с приложението на чл. 370 от КЗ. Застрахователното обезщетение се е
дължало към момента на настъпване на събитието и към момента на прекратяването
на договора застрахователният риск се е бил реализирал, съответно и е
възникнало задължението на жалбоподателя да изплати застрахователната сума. С
неплащането ѝ, застрахователят е изпаднал във виновно неизпълнение на
задължението си и застрахованият законосъобразно е прекратил договора. По тази
причина се явява неоснователно и възражението за прихващане на ответника.
Изводите на първоинстанционния съд за
момента, от който застрахователят дължи законната лихва за забава, също са
правилни. Действителният момент на настъпване на забавата на застрахования е
посочения от първоинстанционния съд, а именно – след изтичането на срока по
чл. 459, ал. 4 КЗ. До този момент
застрахователят може да заплати доброволно дължимата сума, след като е бил
поканен за това от ищеца, и едва след изтичането на срока изпада в забава. Възражението
на жалбоподателя за грешка при преценката на съда за определянето на датата на
забавата е формулирано по-скоро с оглед акцесорността на претенцията на лихва
спрямо главната претенция, доколкото се твърди, че застрахователят би изпаднал
в забава след представянето на документите за ПТП. Както се установи по делото
обаче, застрахователната сума е била дължима от застрахователя. Прави
впечатление, че изначално основанието за отказа на застрахователя да заплати
дължимата застрахователна сума е обстоятелството, че според него не е бил
покрит рискът „временна загуба на трудоспособност вследствие на злополука“, а
не липсата на необходимите за установяването на злополуката документи. В тази
връзка настоящият състав счита, че това възражение е неоснователно.
Въз основа на изложеното, настоящия състав счита, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените в настоящото
производство разноски в размер на 1100 лв., за които въззиваемият е представил
доказателства. Касателно направеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност, съдът отчете, че в настоящия случай минимално дължимото
адвокатско възнаграждение при материален интерес в размер на 15000 лв. съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 4 от ГПК е 980 лв. (830лв. + 3% от 5000лв.). С оглед на
фактическата и правна сложност на делото, множеството направени възражения във
въззивната жалба и процесуалната активност на представителя на въззиваемия,
съдът счете, че така претендираното възнаграждение не е прекомерно, поради
което го уважи в пълен размер
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1260 от 03.04.2019 г.,
постановено по гр. дело 3063 от 2018 г.
на Районен съд Пловдив, V гр. състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул.
„Тодор Александров“ № 81-83 да заплати на Ф.Б. с ЛНЧ **********, адрес:г*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
в размер на 1100 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.