РЕШЕНИЕ
№ 1632
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116796 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, срещу Г.
П. С. от гр. *****, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 703,84 лв. -
главница, дължима по договор за кредитна карта с ревовиращ кредит №
****** г., сключен между страните, и сумата от 37,69 лева – обезщетение за
забава за периода от 04.07.2019 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 2569/ 02.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 5923/2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII гр. с-в.
Ищецът твърди в исковата молба, че на ***** г. между страните е
сключен договор за договор за кредитна карта с ревовиращ кредит № *****,
по силата на който на ответника била издадена кредитна карта Master Card, с
максимален кредитен лимит в размер на 2500 лева. Върху усвоената сума се
начислявала лихва за времето на неговото ползване. Кредиторът издавал
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число, след което
настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи
погашение. Месечните погасителни вноски се правили до първо число на
месеца, следващ издаването на извлечението. в чл. 4 от договора била
предвидена възможност за възползване от услуга „Покупка на изплащане“,
1
чрез която кредитополучателят можел да изплати избрана от него стока или
услуга посредством усвояване от кредитния лимит. На **** г. ответникът се
възползвал от предвидената възможност, като било извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит. За
ползването на услугата били договорени годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите. На ***** г. ответникът преустановил плащанията, като
поради просрочване на две или повече месечни вноски, на ****** г. кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем. Доколкото не последвало изпълнение на
задължението от ответника, ищецът депозирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч. гр. д. № 5923/2020 г. на ПРС, ХII гр. с-в, и била издадена Заповед № 2569/
02.06.2020 г. за процесните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради ищецът което обосновава
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за
тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар
исковата молба и приложенията да са връчени редовно лично на същия.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като
в изпратената до същия призовка /л.75 от делото/, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не
се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л.32, а именно
сумата в размер на 225 лева в исковото производство, включващи държавна
такса в размер на 125 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
2
разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
П. С., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК: *********,
на основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД
сумата от 703,84 лева /седемстотин и три лева и осемдесет и четири
стотинки, представляваща главница, дължима по договор за кредитна карта с
ревовиращ кредит № ******г., сключен между страните, и сумата от 37,69
лева /тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ – обезщетение за
забава за периода от 04.07.2019 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 2569/ 02.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 5923/2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII гр. с-в.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: **********, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК: *********, сумата от общо 225 лева /двеста двадесет и пет
лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лева
/седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство, сторени по ч
ч.гр.д. № 5923/2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3