РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Благоевград, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101646 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
представлявано от Ч. К. С. – изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Е.М.а против Й. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. .
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с Й. С. С., по силата на
което е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град .
Сочи, че с влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката
действала Наредба № Е-РД-04 -1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществявала
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Поддържа, че към
настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Заявява, че клиент на
топлинна енергия за битови нужди бил собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот. Излага, че ответникът бил абонат на топлопреносното
дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик
на имота в топлоснабдената сграда, които условия имали действия спрямо него. Заявява, за
претендираните вземания е била издадена по ч.гр.д. № 776/2023г. по описа на РС-
Благоевград заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. Оспорва твърденията, че била налице предоставяна топлинна енергия за
посочения в иска период, като се твърди, че до обекта на ответника нито били доставяни
количества на претендираната стойност, нито пък същата изобщо била правилно изчислена.
Оспорва се и размерът на претендираната мораторна лихва.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
1
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ - за иска за
сумата от 1329,61 лв. /хиляда триста двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ -
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. , ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението -
20.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - за иска за сумата от 229,28 лв. /двеста
двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ - лихва за забава за периода от
09.07.2020г. до 22.02.2023г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 360 от 13.04.2023г. по ч. гр. д. №
776/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
връзка чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение,
между ищеца и ответника-клиент, по силата на което ищецът е доставял на последния
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ; 2/ реалното доставяне на клиента
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 3/ стойността на доставената
и ползваната топлинна енергия за процесния период и на сумата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на
ответника, в качеството му на клиент за заплащане стойността на доставената топлинна
енергия.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От представения препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №72,
том 2, дело №243 от 22.08.2012 г. на нотариус Н. З., с район на действия РС-Перник се
установява, че ответникът Й. С. С. е собственик на процесния имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор , находящ се в гр. .
От представения препис от Заявление за откриване на партида за битови нужди с вх.№
1010 от 29.08.2012г. става ясно, че ответникът, след като е закупил процесния апартамент, е
подал заявление до ищцовото топлофикационно дружество за откриване на партида за
плащане на топлинна енергия за битови нужди на горепосочения адрес в гр. Перник на
топлофицирания имот. По това подадено заявление е била открита партида на името на
ответника за процесния имот.
Ето защо, ответникът е битов клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр. 8.
Ищецът е доставял през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. топлинна енергия
в жилището, притежавано от ответника. Съдът счита, че този извод следва от представените
2
по делото писмени доказателства, както и от приетото по делото заключение на вещото лице
инж. А. С. Т. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Установява се от заключението
на вещото лице инж. А. Т., че общите и ежемесечни разходи на топлоенергия отчетени по
общия топломер в Сградата в режим на етажна собственост (СЕС) за периода от 05.2020г. до
04.2021г. и периода от 05. 2021г. до 04. 2022г са дадените показания на топломера в
абонатната станция /АС/ № 17 , район -19 от отчетената топлинна енергия за разпределяне
между отделните клиенти. Експертът е установил от направените справки по показанията на
топломера в абонатната станция, че са направени отчисления за сметка на “Топлофикация -
Перник“АД технологични разходи на топлинна енергия. Общите и ежемесечни разходи на
топлоенергия отчетени по общият топломер в СЕС за периода от 05.2020г. до 04.2021г. са
дадените показания на топломера в абонатната станция /АС/ №17, Район -19, където е
отчетена топлинна енергия 340.52 Mwh, от която са приспаднати технологични загуби 1.615
Mwh., като енергията за разпределение е 338.9 Mwh. Общите и ежемесечни разходи на
топлоенергия отчетени по общият топломер в СЕС за периода от 05.2021г. до 04. 2022г. са
дадените показания на топломера в абонатната станция /АС/ №17, Район -19, където е
отчетена топлинна енергия 360.79 Mwh, от която са приспаднати технологични загуби 1.598
Mwh., като енергията за разпределение е 359.195Mwh. Става ясно също така, че от
предоставения протокол за посещение от представител на “Д.” ЕООД за отчети на
индивидуални водомери за топла вода и разпределители на разхода за отопление е видно, че
не е осигурен достъп за имота. При неосигуряване на достъп за имота за отчет на
индивидуални водомери за топла вода и разпределители на разхода ТЕ за отопление,
изравнителните сметки се определят по чл.139б ЗЕ, като ТЕ за БГВ чл.69.ал.2 т.2, а ТЕ за
отопление за всяко отоплително тяло по т.6.4.приложение към чл.61 ал.1 Наредба № Е-РД-
04-1. Установява се, че не са подавани възражения в законоустановените срокове срещу
всяка една изравнителна сметка, касаещи имота на клиента. Става ясно, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката чл. 68, чл. 69, чл. 71 и
приложение към чл. 61, т. 5.2, т. 6.1.1, т. 6.3 от Наредба № Е-РД-04-1 и чл. 139а ЗЕ. Дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост е извършено от “Д.”
ЕООД съгласно чл.139а ЗЕ, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и приложение към чл.61, т.5.2,т.6.1.1,т.6.1.3
т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. ДВ. бр.25 март 2020г. Фактурираните суми за
топлина енергия за даденият период от 05.2020г. до 04. 2022 отчетената топлинна енергия за
дялово разпределение е включващи изчислени суми за топлоенергия по отделните
компоненти са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката чл. 68, чл. 69, чл. 71 и приложение към чл.61, т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 от Наредба № Е-
РД-04-1 и чл.139 ал.1 ЗЕ. Вещото лице е категорично, че сумите за топлинна енергия за
имота на ответника-клиент с абонатен № ********** са начислени съгласно действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката за процесния период. При изслушването си,
проведено в открито съдебно заседание на 11.11.2024г. от 10:00 часа, вещото лице, поясни,
че при изчисляването си „Топлофикация Перник“ АД не са изчислявали само върху
жилището на ответника Й. С., а и върху останалите потребители на топлинна енергия в
процесната сграда, които не са подали данни.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
Синя Т. се установява, че общо дължимата сума за топлинна енергия за процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., касаеща процесния топлоснабден имот с абонатен номер
********** е в размер на 1329,61 лв. Става ясно, че тази сума не е платена към момента на
изготвяне на експертизата /09.12.2024г./
Следователно така ангажираните от ищеца доказателства са достатъчни за създаването на
пълна увереност, че за ответника е възникнало задължение за заплащане и на сумата в
размер на 1329,61 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена
от ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден
3
имот, находящ се в гр. .
С оглед изложеното се налага крайният извод за основателност на предявения иск за
главница.
2.2. Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на паричен дълг, произтичащ от незаплащането на
дължимата се сума за главница; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размера на
претендираното обезщетение за забава и 4/ липса на погасяване на задължението за лихва за
забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен дълг,
произтичащ от валидно облигационно правоотношение, между ищеца и ответника-клиент,
по силата на което ищецът е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.
Експертът по приетата съдебно-счетоводна експертиза е изчислил и размера на
мораторната лихва върху главницата за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г., като същият
е в размер на 225,07 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на вещото лице. Вещото
лице е установило, че няма данни тази сума да е платена.
При това положение ответникът дължи мораторна лихва в размер на 225,07 лв. за периода
от 09.07.2020г. до 22.02.2023г., като за разликата до пълния предявен размер от 229,28 лв.
този иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 80,43 лв. и в
исковото производство в общ размер на 1811,11 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Й. С. С., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. , дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от Ч. .
Ст. – изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 360 от 13.04.2023г., издадена по ч. гр. д. № 776/2023г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 1329,61 лв. /хиляда триста двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ -
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. , а ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението -
4
20.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
- 225,07 лв. /двеста двадесет и пет лева седем стотинки/- представляваща лихва за забава
за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 229,28 лв. /двеста двадесет и девет лева
и двадесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. , представлявано от Ч. К. С. – изпълнителен директор, разноски, сторени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 80,43 лв. /осемдесет лева и четиридесет и три стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 776/2023г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 1811,11 лв. /хиляда осемстотин и единадесет лева и единадесет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
1646/2023г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5