№ 50
гр. Свиленград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200171 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от страна на О. А. С. с ЕГН **********
от ******,ул.****** ****** против НП № *********г. на Началника на РУ
Свиленград, с което за извършено нарушение на чл.16а,ал.2 от Закона за
защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на основание чл.34а, ал.1 от
ЗЗШОС му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 лева.
Жалбоподателят О. А. С. моли за отмяна на обжалвания акт,
който счита за неправилен и незаконосъобразен , издаден при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.Липсвали
обективни и субективни признаци на адм.нарушение ,а що се отнася до
наложеното наказание намира същото за незаконосъобразно и несправедливо.
Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, се явява
лично и с адв.Д. ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Представя писмено становище по същество на спора .
Претендира присъждане на направените по делото разноски.Представя списък
на същите.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
- Началник на РУ – Свиленград, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище.
1
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На *********година от *********ч. на ******г. св.В. М. А. , Р.
И. П. и И. А. И. изпълнявали служебните си задължения –охрана по
обществения ред в гр.Свиленград, когато получили сигнал от дежурния на РУ
Свиленград за нарушаване на нощната тишина на ул.Новоселка ****** в
гр.Свиленград.
Пристигайки на място на адреса около ******часа,вече на
******г. полицейските служители установили група от лица ,събрани в
затворено помещение, да слушат музика с висок звук . Установили,че
собственик на помещението е жалбоподателя,който се намирал в компанията
и бил в нетрезво състояние.
Полицейските служители провели разговор с жалбоподателя,като
разбрали,че в помещението лицата празнуват Коледа, като жалбоподателя им
заявил,че няма да спре музиката и въпреки,че му обяснили че ще му бъде
съставен АУАН по ЗЗШОС,той заявил на служителите,че това не го
притеснява.
В тази връзка ,св. В. М. А. съставил в полицейското управление
на Свиленград срещу жалбоподателя, акт за установяване на
административно нарушение с № ******г. в присъствието на св. Р. И. П. ,без
да присъства жалбоподателя,за извършено нарушение по чл.16а,ал.2 от
ЗЗШОС.
Въпреки,че АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателя ,
св.И. А. И. удостоверил,че жалбоподателя отказва да го подпише и да получи
екземпляр от него и респективно,същият не е изпратен за връчване на
нарушителя.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ -
Свиленград е издал процесното НП № *********г. на Началника на РУ
Свиленград, с което за извършено нарушение на чл.16а,ал.2 от Закона за
защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на основание чл.34а, ал.1 от
ЗЗШОС му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 лева.
НП е редовно връчено на жалбоподателя на ******година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника
на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗШОС
и Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 година изменена и допълнена със
заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година, всичкина Министъра на МВР.
По искане на жалбоподателя бе допуснат и разпитан в качеството
на свидетел-съжителката на жалбоподателя-Ш.М.В., която не оспорва,че на
процесната дата в дома им са пристигнали тримата полицейски служители,но
оспорва,че музиката била висока,както и че на жалбоподателя бил съставен
АУАН в негово присъствие,който той отказал за подпише и да получи
екземпляр от него.
Изложената фактическа обстановка, изложено по горе в мотивите
на съда се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
2
показанията на разпитаните в съдебно заседание,свидетели – В. М. А., Р. И. П.
и И. А. И., както и от показанията на разпитаната св. Ш.М.В..
Следва да се посочи,че разпитаните по делото полицейски
служители установяват датата на твърдяното нарушение и неговият
извършител,както и мястото на извършването му,като в тази им част
показанията им се кредитират от съда с доверие . Не се установява
посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя,
което да го провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
Но ще се отнася до спазване на предвидените в ЗАНН правила за
съставяне на АУАН и неговото предявяване и връчване на
нарушителя,показанията им се разминават съществено,както помежду си,така
и с показанията на св. Ш.М.В., която установява ,че АУАН не е бил съставян
на жалбоподателя и същият е разбрал за повдигнатото адм.нарушение, едва с
факта на връчване на процесното НП. В тази й част /относно отсъствието на
жалбоподателя при съставянето на АУАН/ са и показанията на самият
актосъставител,който установява,че същият е бил съставен в сградата на РУ
Свиленград,без присъствието на нарушителя ,като останалите двама
полицейски служители били свидетели при съставянето на АУАН,а св.И. и
свидетел при отказа на нарушителя да подпише акта и да му се връчи
екземпляр от него. Останалите пък полицейски служители нямат ясен спомен
къде точно е бил съставен акта,но твърдят,че нарушителя присъствал и
отказал да го подпише. Имено поради тези им разминавания,съдът не
кредитира показанията им в тази част , възприема показанията на св.Василева
и показанията на актосъставителя,че нарушителя въобще не е присъствал при
съставянето на АУАН ,както и че не е направен опит да му бъде връчен.
За пълнота следва да се посочи,че датата на нарушението се
установи,от разпита на горепосочените свидетели,като при предявяване на
докладната записка на съставителя й-св.П.,същият уточни,че датата на наряда
им е на *********,а не както е вписал от ******г.,като написаното от него
било техническа грешка и доколкото както полицейските служители, така и
свидетеля на жалбоподателя уточняват,че дома на жалбоподателя е бил
посетен на ******г. в ******часа,съдът намира,че действително в докладната
св.П. е допуснал техническа грешка относно датата на наряда .
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка и при условията
на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на ******г
3
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата
на АНО на ******г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима /
доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно
предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО,приложено по
АНПр/.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна,
за което се излагат следващите правни съображения:
По приложението на процесуалния закон: Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на ФЛ-жалбоподател е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото му на
защита.
Съгласно извършеното удостоверяване в АУАН същият е бил
връчен при отказ.
Процедурата по връчване на акта по този ред е регламентирана с
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като нейното прилагане предполага на
първо място присъствието на лицето, срещу което е издаден актът, след което
то да откаже да подпише съставения му АУАН. Именно този отказ
удостоверява свидетелят по отказа.
Следователно присъствието на нарушителя е елемент от
фактическия състав на процедурата по чл.43, ал.2 ЗАНН, тъй като само по
този начин актосъставителят би могъл да възприеме и констатира
действителния отказ на лицето. Липсата на който и да е елемент от
фактическия състав препятства настъпването на окончателните правни
последици, а оттук и възможността да се приложи описаната процедура.
Връчването на АУАН при отказ представлява редовно връчване, щом са
налице законовите предпоставки за това и е спазена процедурата по
удостоверяване на отказа. Щом лицето, срещу което е съставен АУАН,
самоволно е отказало да получи препис от него, то наказващият орган няма да
допусне нарушение на процедурата по ангажиране на отговорността на
лицето, ако не върне акта на актосъставителя, доколкото същият вече се счита
за редовно предявен (Решение № 1344 от 12.6.2013 г. по н. д. № 663/2013 г.
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2582 от 17.12.2015 г. по н.
д. № 2344/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Не такава е обаче процесната хипотеза, тъй като по делото по
категоричен начин от показанията на свидетелите В. А. и Василева,както и от
показанията на св.И. се установи, че актът е съставен без да е присъствал
санкционираното лице, а следователно и без да е направен конкретен и
изричен отказ за подписване на акта. В тази връзка неясно остава какви точно
обстоятелства е възприел и удостоверил свидетелят по отказа.
Настоящият съдебен състав намира, че не е била изпълнена и
процедурата по връчване на АУАН в отсъствието на нарушителя. Тази
хипотеза за връчване на акта е уредена с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Фактическият й състав включва адресиране на покана до лицето, срещу което
е съставен актът и неговото неявяване.
От материалите по делото не се установява, жалбоподателят да е бил
поканен устно да се яви в сградата на АНО на ******год за съставяне на
АУАН,но въпреки това АУАН е бил съставен без присъствието на
4
нарушителя,като в нарушение на горепосочените разпоредби е
удостоверено,че същият е отказал да подпише акта от свидетел,който дори не
е присъствал при съставянето и отказа на нарушителя,тъй като реално такъв
не е бил налице.
По тези съображения съдът приема, че процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН
за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя също е било опорочена и
актът е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя без да са били налице
законовите предпоставки за това.
В допълнение следва да се посочи, че при съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя трябва да бъде изпълнена и процедурата по чл.43,
ал.4 ЗАНН като той се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване
и подписване.
В случая обаче вместо да бъде изпратен АУАН на нарушителя за
подписване, свидетеля И. е удостоверил отказ от страна на нарушителя да
подпише АУАН.
По този начин се е стигнало до недопустимо смесване на хипотезата на
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
тази на съставяне на АУАН в негово присъствие, но при отказ да го подпише
по чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е и съдебната практика, като същата
изцяло се споделя от настоящия състав (така Решение № 166 от 10.02.2017 г.
по н. д. № 2690/2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1903 от 20.10.2016 г. по н. д. № 1871/2016 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив).
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя е
установено с оглед охраняване правото му на защита, като последният следва
да има гарантирана възможност непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите
действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността
на посочените в акта обстоятелства, от друга страна.Съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до
нарушаване на правото на санкционираното лице да направи възражения при
съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното
против него административнонаказателно производство. Разгледаната
нередовност не може да бъде заздравена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице
предвидените за това законови предпоставки е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като засяга правото на защита на нарушителя,
което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството
(така Решение № 2566 от 22.11.2013 г. по н. д. № 2345/2013 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив).
Състава на съда намира, че при проведеното производство по ангажиране
на административно наказателна отговорност неправилно е приложен и
материалния закон.
Съгласно чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от физически
лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се
излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от
5
неурбанизирана територия за времето от ... до ... ч. и от .. до .. ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари,
автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за
предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Обектите по ал.1 на същия член са „..обекти за производство,
съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и
разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в
жилищни сгради и сгради със смесено предназначение…“
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната
среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете
и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите
зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и
лечебни заведения, училища и научноизследователски организации.
В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от приложното
поле на закона в зависимост от източника на шум – като същият не се прилага
за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, от
домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на работните места, в
транспортните средства и в зони на военни действия.
Видно от нормата на чл.3, ал.3, 4, 5 и ал.6 от ЗЗШОС законът е
разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни
нормативни актове, като алинея 5 предвижда изискванията към шума,
предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се
определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на ЗМСМА, т. е.
законовата делегация, съдържаща се в чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие
на общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно
визираната категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи
в жилищни райони.
Според състава на съда изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в жилищна
район, което е едно от изключенията от приложното поле на закона.
Предвид горното неправилно извършеното от жалбоподателя е
подведено под нормата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС и е наложена санкция по
реда на чл. 34а., ал. 1 от същия закон.
Наложеното наказание по неприложима санкционна норма води до
неправилно приложение на материалния закон и отмяна на НП и на това
основание ,извън горепосоченото допуснато съществено процесуално
нарушение.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400лева.
С оглед изхода от спора, в полза на жалбоподателя се дължат разноски в
претендирания размер ,а именно 400лева.
6
Доколкото преди изменението на чл. 63Д от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на полицията, е отговаряла ОД на
МВР Хасково, а не РУ Свиленград , Съдът намира, че следва посочената
сума да се присъди именно в тежест на ОД на МВР Хасково.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр с ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно НП № *********г. на
Началника на РУ Свиленград, с което на О. А. С. с ЕГН ********** от
*********, ул.****** ****** за извършено нарушение на чл.16а,ал.2 от
Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложено на
основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложено наказание „ГЛОБА” в размер
на 500.00 лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на О. А. С. с ЕГН ********** от *********, ул.******
******,сумата в размер на 400 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №171/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7