Р Е Ш Е Н И Е № 411
гр. Монтана, 12 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 3 септември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 342 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано
е по жалба на М.Ж.С.,*** против Решение № 2153 – 11 – 24 от 26.06.2019 г. на
Директор на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № 25/Протокол
№ 1156 от 18.04.2019 г. на Ръководител „ПО”.
В жалбата твърди,
че трудовият стаж за периода 01.11.1981 г. - 13.11.1989 г., включително (общо
8г Ом. 9д.) е положен в радиоактивна и йонизираща среда и попада в условията на
първа категория (т. 4 от ПКТП, изменена и допълнена с т. 4 „д" от ПМС №
31, прието от 10.04.1990 г.), а не както е прието от администратиьвния орган –
втора категория. Предприятието „Редки метали" е признато за силикозоопасно
със Заповед № 154/17.10.1960г. на Комисията по промишленост и е в среда на
йонизиращи лъчения или труда попада и в т. 61 и т. 61 „а" от ПКТП. Със
съпруга си С*** А*** С*** имат едно и също образование, една и съща специалност
и професия „инженер-геолог", работили са в едно и също предприятие, на
едни и същи обекти, през един и същи период, в едно и също звено и на еднакви
длъжности. Начислявани са им еднакви средства за вредни и тежки условия на
труд, а трудовите им книжки са приключени по един и същи начин („Трудовият стаж
попада по ІІ-ра категория, т. 61 от ПКТП и под т. З, б. „И" от списъка на
ДСО „Редки метали"). През 2003 г., когато съпругът й навършва възраст за
ранно пенсиониране от предприятието му издават УП-3, в което стажът му е признат
за положен в условия на І-ва категория труд. Към датата на нейното право за пенсиониране,
предприятието вече е ликвидирано и тя не е имала възможност за снабдяване със съответния
документ. В съдебно заседание заявява, че няма как да извади УП 3, доказващо
първа категория труд, тъй като фирмата е ликвидирана, а единствено тя може да
го издаде, поради което моли да се приеме заключението на вещото лице и се
отмени оспореното Решение.
Ответната страна -
Директорът на РУСО Монтана, чрез юрк Каменова в съдебно заседание оспорва
жалбата. Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното
Решение на Директора, ведно с разпореждането, което е потвърдено с него. Моли
да се има предвид, че съпоставката на условията за пенсиониране на едно лице с
друго, не е законово установено и положеният от нея труд не може да бъде
зачетен при условията на първа категория, както е при съпругът й, тъй като
пенсионният орган работи изцяло по официални документи, удостоверяващи трудов
стаж и осигурителен доход. В случая за жалбоподателката това е трудовата й
книжка, в която работодателят "Редки метали" е заверил спорния
осигурителен стаж при условията на втора категория или по т. 61 от отменения
Правилник и няма други доказателства в подкрепа на факта, че тя е полагала
труд, при условията на първа категория, какъвто претендира да й бъде зачетен.
Документите на осигурителя, тъй като е прекратен са приети за съхранение в
Обединен осигурителен архив, там колегите са извършили проверка в наличните
разплащателни ведомости. От тях също не може да се установи по безспорен начин,
че има полаган труд при условията на първа категория.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Със заявление вх. №
2113-11-1383 от 19.12.2018 г. до Директор на ТП на НОИ Монтана, оспорващата М.Ж.С.
е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № 25
/ Протокол № 01156 от 18.04.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Монтана, на
оспорващата е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, което
Разпореждане е потвърдено с оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ.
С оспореното
Решение се казва, че преценката за категоризирането на труда при пенсиониране
за осигурителен стаж и възраст се извършва от съответното ТП на НОИ, въз основа
на трудова книжка и удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП-3). Тези
документи се издават на основание чл. 40, ал. 3 от НПОС, въз основа на
изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Същите следва да са издадени от съответното предприятие или
фирма въз основа на първична отчетна документация, доказваща работа при
определени условия за различните производства или работни места. В тези
документи, за различните заемани длъжности, задължително се вписва категорията
на труда, по която се предлага да бъде зачетен стажът положен до 31.12.1999 г. като
се посочва съответната точка от отменения от 01.01.2000 г. ПКТП. Служителите от
пенсионното производство имат правомощия да извършват преценка на категорията
труд, удостоверена от осигурителя или неговия приемник, само и единствено в
рамките на административното производство по отпускане на пенсия и определяне
на нейния размер. Спорният стаж на длъжност "геолог'' за периода
01.11.1981 г. - 14.11.1989 г. в ГПП "Редки метали", обект О*** "
- с. С*** е зачетен в пенсионното производство от втора категория труд по реда
на т. 61а от ПКТП (отм.), тъй като в трудова книжка № 75/13.11,1981 г., на стр.
12-13, осигурителят Комбинат "Редки метали" С*** ", Б*** ,
рудник „С*** " заверява стажа по т. 61 от ПКТП (отм.). Няма спор, че
жалбоподателката е работила от 01.11.1981 г. до 14.11.1989 г. в структурата на
Комбинат "Редки метали", рудник "С*** ," с. С*** , но от
посочената длъжност и място на полагане на труда е видно, че не е участвала
пряко в извличане на радиоактивни руди и метали, не е била в пряк досег с
вредните за здравето на човека вещества през цялото време на осъществяване на
трудовите функции, не е свързана пряко с добива на урановата суровина, поради
което искането й за зачитане на този стаж от първа категория труд, съгласно т.
4д от ПКТП отм., поради липса на писмени доказателства за това е неоснователно.
Приема, че стажът за периода 01.11.1981 г. - 14.11.1989 г. правилно е зачетен при
условията на втора категория по т. 61а от ПКТП отм.
Със заключението,
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, вещото лице установява, че ДСО
„Редки метали” е стопанско обединение в чиито състав попада минно-добивно
поделение „С*** ”, с. С*** , обл. Монтана (тогава Михайловград). М.Ж.С. за
периода 01.1101981 г. - 14.11.1989 г. е работила като „геолог” в „Редки
метали”, рудник „С*** ” с. С*** , което
не е спорно. Това поделение „С*** ”, с. С*** е признато за силикозоопасно и попадащо
в среда на йонизиращи лъчения - т. 5 от Списъците на силикозоопасните обекти,
където е посочено, че в него попадат всички рудници за добив на радиоактивни
вещества от Управление „Редки метали”. Същото поделение е и в Списъка на
подземните минно–добивни поделения, рудници и геолого–проучвателни обекти, за
които се прилага ПМС № 31, където под т. 10, на ред 5 е посочено минно–добивно
предприятие „С*** ”, с. С*** и на ред 11 е посочен геологопроучвателен обект „С***
” с. С*** .
Относно придобитият
трудов стаж, записът в трудовите книжки на оспорващата и нейния съпруг е един и
същ и гласи: „Трудовият стаж е втора категория, попада под точка 61 от ПКТП и
т. 3, буква „И” от списъка на ДСО „Редки метали”. От започване на трудовата си
дейност до прекратяване на трудовото си правоотношение в ДСО „Редки метали” – Б***
, минно-добивно поделение „С*** ”, село С*** , М.Ж.С. е заемала същата длъжност
„геолог”, както нейния съпруг С*** А*** С*** , работила е при същите условия и
в едно и също звено (структурно подразделение). Въпреки, че не открива заповед
№ 154/ 17.10.1960 г. на КП, която е цитирана в Обр. УП-3 на съпруга на
жалбоподателката, въз основа всички останали документи прави извод, че спорният
трудов стаж на М.Ж. С. е от първа
категория, поради което при определяне размерът на пенсията за осигурителен
стаж и възраст, ТП на НОИ Монтана следва да вземе предвид, че превърнатият към
трета категория осигурителен стаж е 43 г., 04 м., 16 д. В с.з. вещото лице
пояснява, че при зачитане на стажа от първа категория, както той е установил,
че е такава, пенсията ще й бъде и по-висока. Вещото лице е посетило Б*** , от
където са му казали, че нямат оставени при тях документи, а същите се намират в
Обединен архив в с. Невестино, Кюстендилско.
Съгласно
Удостоверение Обр. УП–3 на „Редки метали” ЕООД, гр. Б*** , издадено на С***
А*** С*** на 16.07.2003 г. - „Предприятието е признато за силикозоопасно със Заповед
№ 154/ 17.10.1960 г. на Комитета по промишленост и е в среда на йонизиращи
лъчения”.
По делото са приети
като доказателства още трудовата книжка на оспорващата, Заповеди и Болничен
лист, установяващи правомощията на Ръководител „ПО”, опис на осигурителния стаж.
С Разпореждане от
19.07.2019 г. е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, допусната е
съдебно-икономическа експертиза и е дадена възможност на страните да сочат и
други доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
на 11.07.2019 г., видно от поставения при ТП на НОИ Монтана щемпел /л. 3/, а
Решението е надлежно получена на 05.07.2019 г., видно от известие за доставяне
/л. 9/, поради което същата се явява подадена в законоустановения 14 дневен
срок. Подадена е от адресата на акта, поради което се явява подадена и от
надлежно легитимирано лице, поради което жалбата е допустима за разглеждането й
по същество.
Спорът
между страните, касае правилното определяне на категорията труд за посочения в
жалбата период за предприятието „Редки метали“ ЕООД, гр. Б*** , като по
отношение на заеманата длъжност „геолог” и мястото на работа - ДСО „Редки
метали” – Б*** , минно-добивно поделение „С*** ”, село С*** – няма спор, т.е.
положеният от оспорващата труд следва ли да бъде зачетен при условията на т. 4д
или е такъв при условията на т. 61 от ПКТП /отм./.
Съгласно чл. 4д от
ПКТП /отм./, в сила съгласно ПМС № 31/10.04.1990 г. „…. работещите на
надземните шахтови комплекси, работници и
инженерно-технически работници до технически ръководител и ръководител на
направление, изграждащи и извършващи опитно-експериментални,
научноизследователски, лабораторни работи и контролна дейност, ремонт,
реконструкция и модернизация на обекти в действуващи радиоактивни рудници и хидро-металургични
производства (инсталации) в среда на йонизирани лъчения за времето на
строителството, ремонта, реконструкцията и модернизацията ….”.
Съгласно т. 61 от
ПКТ /отм./ - Работещите непосредствено в обсега на рентгенови лъчи,
радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания.
Съгласно § 2 от ЗР
на ПКТП /отм./, в сила от
Съдът кредитира заключението на вещото лице и
приема същото за дадено обективно, безпристрастно и в съответствие с останалите
доказателства по делото. Същото не е оспорено от страните и въз основа на него
приема, че длъжността, на която е работила М.Ж.С. - „Геолог”, най-общо се
свързва с изучаване и изследване на структурата и състава на земната кора,
камъни, фосили, почви и други. В този смисъл в типовата длъжностна
характеристика за тази длъжност и от справочника на рудничния геолог, проверени
от вещото лице, се установява, че геолога извършва търсене и проучване на
находищата на полезни изкопаеми, разработва система за разработване на рудните
находища, пробва проучвателни изработки (минно-проучвателни изработки –
галерия, шахта, травербан, орт, комини и други), извършва опробване при
инженерногеоложко проучване (скален масив), извършва научноизследователска
работа и носи отговорност за безопасното провеждане на геоложките и
геологопроучватените работи. Неговата работа е на повърхността и под земята и
ползва лични предпазни средства, подготвя сондажно – геофизични изследвания,
извършва и други основни и второстепенни работи – експериментални и лабораторни
работи, контролна дейност.
Извън изслушаното
заключение на вещото лице, от доказателствата по делото се установява, че
оспорващата е прекратила трудовата си дейност като „геолог” към ДСО „Редки
метали” – Б*** и по конкретно „С*** ” – с. С*** на 13.11.1989 г., което е преди
приемането на изменение през месец април 1990 г. в ПКТП /отм./ и конкретно с
приемането на т. 4д, с което работата на работещите, извършващи
опитно-експериментални, научноизследователски, лабораторни работи и контролна
дейност, ремонт, реконструкция и модернизация на обекти в действащи
радиоактивни рудници в среда на йонизирани лъчения за времето на
строителството, ремонта, реконструкцията и модернизацията, се приема за първа
категория труд.
С приетата т. 4д от
отм. ПКТП законодателят изрично включва работата на работещите в радиоактивни
рудници да бъде призната за първа категория труд, което е различно от работата
на работниците, посочена в т. 61 от ПКТП /действаща към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на оспорващата и към която дата отбелязване в
трудовата книжка по този текст не е било възможено/, а именно такава, която
също е в обсега на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи
излъчвания, но е на място различно от радиоктивните рудници. С т. 4д единствено
работата на работниците в радиокативни рудници с йонизирани лъчения е изведена от обхвата
на т. 61 на цитирания Правилник и е приета за работа от първа категория, т.е. същият
изрично отнася работата на оспорващата като такава от първа категория труд.
Необосновано и в
противоречие на предвиденото в т. 4д на ПКТП /отм./, административният орган
счита, че няма доказателства, лицето да е участвало пряко в извличане на
радиоактивни руди и метали, да е била в пряк досег с вредните за здравето на
човека вещества през цялото време на осъществяване на трудовите функции, респ.
работата й да е свързана пряко с добива на урановата суровина, каквито
изисквания тази норма не поставя, но с нейното включване в т.4 д тези функции в
случай, че е необходимо да са такива, то те са предположени от законодателя. В
тази връзка безспорно всички рудници за добив на радиоактивни вещества от
Управление „Редки метали”, а в това число и рудник „С*** ” с. С*** , е признат за попадащо в
среда на йонизиращи лъчения - т. 5 от Списъците на силикозоопасните обекти,
респ. в Списъка на подземните минно–добивни поделения, рудници и
геолого–проучвателни обекти, за които се прилага ПМС № 31/1990 г.
Оспорващата не може
да се снабди с Удостоверение обр. № 3, тъй като "Редки метали" вече
не съществува, поради което не може да представи други доказателства, но
данните в Трудовата й книжка дават достатъчно основание да се определи
трудовият стаж от първа категория, тъй като записът, че трудът следва да бъде
зачетен по т. 61 от ПКТП /отм./ от една страна не ангажира пенсионният орган, а
от друга – този орган е длъжен да съобрази всички последвали в този Правилник
изменения до неговата отмяна през 2000 година и да вземе правилното решение,
без да е задължен да приеме правната квалификация отразена в трудовата книжка.
Въпреки че вещото
лице прави сравнение с документите, послужили за пенсиониране на съпруга на
оспорващата, който е извършвал идентична на оспорващата работа, при идентична длъжност
– „геолог” и за същия период, което би било основание за вземане на също така
идентично решение поради сходството на казуса, то следва да се има предвид, че извън
идентичността на случаите, всички останали доказателства по делото в тяхната
съвкупност, категорично навеждат на извод за това, че спорният стаж е от първа
категория, а не втора, както е приел административния орган.
В съдебно заседание
вещото лице установява, че в случай на зачитане на спорния трудов стаж от първа
категория, то това ще доведе до увеличение размерът на пенсията на оспорващата,
което е достатъчно основание, същата да има правен интерес от неговото правилно
и коректно отразяване.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на
материалноправните норми, и целта на закона.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение № 2153 – 11 – 24 от 26.06.2019 г. на Директор на ТП на
НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № 25/Протокол № 1156 от
18.04.2019 г. на Ръководител „ПО”.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за издаване на нов административен акт, в съответния
законов срок и при съобразяване мотивите на настоящото решение при тълкуването
и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: