№ 323
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500237 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 18.08.2022г по т.д. № 26/2021г Окръжен съд- Кюстендил е осъдил
ЗД”ДаллБогг: Живот и здраве”АД да заплати на Й. С. С. сумата от 11 490лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на
16.09.2020г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на
осн. чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2020г, като е
отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за сумата до 30 000лв и изцяло – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
претендиран размер от 490лв. Съдът е приел, че по делото не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
С определение от 15.11.2022г по същото дело Окръжен съд- Кюстендил е оставил
без уважение молбата на застрахователя за изменение на решението в частта за
разноските , на осн. чл.248 от ГПК.
Решението на ОС-Кюстендил е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната
си част за сумата до 5 490лв- обезщетение за неимуществени вреди, както и в
1
отхвърлителната си част за сумата от 490лв- обезщетение за имуществени вреди.
Решението на КОС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Й. С., представлявана
от адв. З., в отхвърлителната му част за сумата до 30 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Оспорва началната дата , от
която съдът е определил забавата на застрахователя. Моли решението на ОС-
Кюстендил да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер, ведно със
законна лихва считано от 20.11.2020г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве АД в осъдителната част за сумата над 5 490лв до 11490лв-
обезщетение за неимуществени вреди, с твърдение за неправилност. Въззивникът
поддържа, че ОС-Кюстендил неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от
ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените ,
претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Оспорва и извода на първата
инстанция за липса на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Моли
решението на ОС-Кюстендил да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над
5490лв. Претендира разноските , направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Страните са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната им страна,
с който отговор оспорват жалбата.
В о.с.з. въззивникът – ищец Й. С. се представлява от адв. З., който поддържа
жалбата си и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски по делото , съобразно
списък, който представя.
Адвокат З., като пълномощник на Й. С., депозира писмена защита по делото, с
която поддържа, че искът е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло
уважен.
Въззивникът-ответник ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД се представлява от юрк.
И., която заявява, че поддържа жалбата на застрахователя и оспорва въззивната жалба
на ищеца. Моли жалбата на ответника да бъде уважена, по съображенията изложени в
нея. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който
представя. Прави възражение, че ищцата няма основание за получаване на безплатна
правна помощ, поради което на пълномощника й не се дължи възнаграждение по чл.38
от ЗА.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на ОС-
Кюстендил е влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от
5490лв, претендирано на процесното основание / се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД дължи на ищцата заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 16.09.2020г
от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ,
сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
3
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
52години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р Л., ортопед-травматолог, се
установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на лява ключица с оток
и болки, имала е болезнени и ограничени движения в лява раменна става. На
17.09.2020г на ищцата е извършена оперативна репозиция на счупената ключица с
последваща метална остеосинтеза с една Киршнерова игла. Според вещото лице това
лечение е с цел точното възстановяване на анатомичната цялост на костта с
последваща по-ранна рехабилитация и раздвижване на раменната става. Последвал е
гладък следоперативен период. На 20.11.2020г. е направена контролна рентгенография
на която се установява зарастване на фрактурата. Според вещото лице за периода от
получаване на счупването след операцията и провеждането на раздвижването на левия
горен крайник , ищцата е имала силни болки и затруднени движения в областта на
лявата раменна става и ключична област, затруднения при извършване на ежедневните
физиологични нужди , като хранене , къпане, обличане, събличане , за период от
няколко месеца до пълното зарастване на костта и възстановяване обема на движения в
областта на лявата раменна става. Очаква се в бъдеще да има болки при по-голямо
натоварване на ръката. Вещото лице сочи, че от представената по делото документация
няма данни за провеждане на специализирани рехабилитационни процедури в здравно
заведение , което не е и задължително , защото при този вид увреда с последващо
оперативно лечение с метална остеосинтеза и тъй като счупването е извънставно е
възможно раздвижването на раменната става да се извърши при домашни условия с
препоръки от лекуващия лекар до пълното възстановяване на обема на движения .
Според вещото лице зарастването на счупването означава, че пациентката е спазвала
режима и лекарските указания за по -бързото и качествено възстановяване.
В о.с.з. на 31.05.2022г вещото лице допълва заключението като сочи,че
счупването на ищцата засяга ключицата , а не ставата.
В о.с.з. на 22.02.2022г е изслушан свидетеля Ж. С., син на ищцата , който
4
установява, че е видял майка си след катастрофата , в болницата и тя била в шок.
Установява,че ищцата престояла в болницата 7-10 дни, а след като се прибрала у дома
и за нея се грижела сестра му. Ищцата не можела да се обслужва около месец-два.
Според свидетеля и понастоящем майка му се оплаквала при претоварване , изпускала
предмети, боляло я и при студено време. Свидетелят установява,че произшествието й
се отразило много зле, около 5месеца не искала да се качва на кола и досега се
страхува.Преди инцидента работела- ходела да мете, да копае картофи, но сега вече не
работела селскостопански труд.
Съдът счита,че може да кредитира свидетелските показания, доколкото
свидетелят съобщава факти които лично е възприел и които се подкрепят от събраната
медицинска документация и изслушаната СМЕ.
С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищцата травми-
счупване на ключица, като съобрази претърпяната операция, продължителността на
възстановителния период- 2-3 месеца, болките при операцията и по време на
раздвижването на ръката, като съобрази още, че ищцата продължава да има болки в
счупената ръка, като съобрази и първоначалната необходимост от чужда помощ в
ежедневието, което е неудобство за възрастен, жизнен човек, както и като съобрази
претърпяния стрес, който дава отражение в живота на ищцата и понастоящем , но и
като съобрази зарастването на счупването и възстановяването на пъдвижността на
ръката на ищцата съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на
ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 22 000лв. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента
на настъпване на увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни
изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение.
Претърпените вреди от пострадалото лице не се презюмират, същите следва да се
установят от ищеца чрез главно и пълно доказване. При определяне на дължимите се
по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента
на настъпване на увредата , доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на
увреждането поради противоправно поведение на ищеца, като във въззивната жалба
поддържа единствено възражението за съпричиняване поради неползване на
обезопасителен колан от ищцата.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
5
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото от изслушаната СМЕ се установява, че ищцата би получила
идентични травми независимо от това дали е ползвала обезопасителен колан или не
като пътник в л.а. Опел Астра.
При така установеното съдът приема, че по делото не се установява причинна
връзка между противоправно поведение на ищцата и настъпилото нейно увреждане.
По делото няма доказателства, че ищцата е пътувала без предпазен колан към момента
на настъпване на ПТП, като тежестта за доказване на този факт е върху ответника. На
следващо място – получените травми не са зависими от ползването на обезопасителен
колан. Т.е. няма причинна връзка между обстоятелството дали ищцата е била с колан
или не и получените от нея травми. Съпричиняване се отчита когато поведението на
увреденото лице е допринесло за неговото увреждане. В случая , дори и да е имало
противоправно поведение от страна на ищцата поради неползване на обезопасителен
колан, то това поведение не е в причинна връзка с настъпилите травми. Възражението
като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
От изложеното следва , че върху застрахователя се възлага плащането на
обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Съдът е определил справедливо
обезщетение в размер на 22 000лв, от която сума следва да се извади доброволно
заплатената от 6510лв/ остатъкът от заплатената сума до 7000лв е прието ,че погасява
претенцията за имуществени вреди/. Остатъкът от 15490лв следва да се възложи за
изплащане върху застрахователя.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като нач„алният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Ето защо в разглеждания случай съдебният състав приема,че върху
обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи лихва за забава
считано от 20.11.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
6
претенция е отхвърлена за сумата над 11 490лв до 15490лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 20.11.2020г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от КОС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат още 442.81лв-
възнаграждение за защита пред първата инстанция .
Застрахователят дължи по сметка на КОС държавна такса от още 160лв, както и
съдебно-деловодни разноски от още 26.00лв.
Решението на КОС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на застрахователя за сумата над 450.15лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 80лв.
На пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 446.44лв, определени с оглед изхода от спора от общо
дължимите се при материален интерес от 18510лв- 2065.90лв. Неоснователно е
възражението на застрахователя, че поради заплащането на част от претендираното
обезщетение за неимуществени вреди ищцата не попада в категорията на лицата,
имащи право на безплатна правна помощ. По делото ищцата е упълномощила
адвокатска защита при хипотезата на чл.38 от ЗА още пред първата съдебна инстанция
и с действие до приключването на производството по делото и към този момент се
преценяват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Заплащането
на суми за обезщетяване на неимуществени вреди в по-късен момент не могат да имат
отношение към договорката за безплатна правна помощ, постигната преди този
момент.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Дължат му се разноски за юрк.
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв и с оглед изхода от спора
възлага върху ищеца заплащането на сумата от 78.39лв..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 24 от 18.08.2022г , постановено по т.д. № 26/2021г на
Окръжен съд- Кюстендил в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Й. С. С.
против ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД за сумата от 11 490лв до 15 490лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на законна лихва за забава върху главницата от 15 490лв
за периода от 20.11.2020г , както и в частта , с която Й. С. С. е осъдена да заплати
разноски по делото за сумата над 450.15лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на Й.
С. С. с ЕГН ********** сумата от още 4 000лв, представляващи разликата между
присъдените 11490лв и дължимите се 15 490лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.09.2020г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 20.11.2020г до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на Й.
С. С. с ЕГН ********** законна лихва за забава върху главницата от 11 490лв за
периода от 20.11.2020г до 10.12.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 18.08.2022г , постановено по т.д. № 26/2021г
на Окръжен съд- Кюстендил в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати
адвокат Х. З. от САК сумата от още 442.81лв- възнаграждение за защита пред КОС,
както и сумата от 446.44лв - възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Окръжен съд- Кюстендил сумата от още 160.00лв- държавна такса, съдебно
деловодни разноски от още 26.00лв, а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата
от 80лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. С. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве АД с ЕИК ********* сумата от 78.39лв- разноски по делото пред въззивната
инстанция , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9