Решение по дело №14860/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4941
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20191100514860
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 13.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                      Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14860 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М.Н.Г. срещу решение от 19.09.2019 г. по гр.д. №72663/2018 г. на Софийски районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „С.в.“ АД иск с правно основание чл.357 вр. чл.188 т.2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение “, наложено със заповед №ДР-663/30.10.2018 г., издадена от изпълнителния директор на „С.в.“ АД, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че неправилно  първоинстанционният съд е приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ищеца на трудови задължения по смисъла на чл.186 КТ. Поддържа, че съдът едностранно е кредитирал показанията на свидетеля на ответното дружество. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.в.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Настоящият съдебен състав намира, а и по делото не е спорно, че процесната уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ /съдържа всички задължителни реквизити/, чл.194 КТ /спазени са преклузивните срокове за налагане на наказанието/, чл.193 ал.1 КТ /работодателят е приел писмените обяснения на ищеца/.

На ищеца е вменено извършването на следното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.10 КТ, а именно: използване на чужд потребителски акаунт с цел достъп до интернет на нейния служебен компютър, въпреки липсата на необходимост от такъв достъп за изпълнение на служебните и задължения, като чуждият потребителски акаунт е групов акаунт international control, който се ползва от служителите на длъжност „Специалист „Технически контрол“ към отдел „Фактуриране“, като е установено, че служителят Истатков /заемащ длъжността „Специалист „Технически контрол“/ е предоставил акаунта international control и паролата за достъп до него.

По делото не се оспорва от ищеца, че е извършила вмененото и действие – използвала е чужд потребителски акаунт с цел достъп до интернет на нейния служебен компютър, спорно е единствено дали това е действие представлява нарушение на трудовата дисциплина, респ. дали е налице виновно поведение и нарушение на вътрешни правила на работодателя.

Неизпълнението на други трудови задължения по чл.187 т.10 КТ включва виновно неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, и без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите /решение №128/28.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 726/2012 г., IV ГО/.

От показанията на свид. В.Б.се установява, че за изпълнение служебните задължения на длъжността, заемана от ищеца, не е необходимо ползването на интернет и наличието на акаунт в интернет, а при необходимост от информация от интернет си има определени лица за контакт, като ищецът не е търсила такива лица през последните 6 мес. Свидетелят сочи още, че няколко пъти е забелязал, че на екрана на компютъра на ищеца е имало игри и е установил, че тя ползва акаунт на неин колега – В.И., като е установено, че ищецът е влизала в интернет от този чужд акаунт, което е нарушение.

От показанията на свид. А.В.се установява, че не е виждала ищецът да ползва компютъра си за нещо, различно от служебните и задължения, както и че не и е известно в ответното дружество да съществуват ограничения за ползване на интернет или за правила. Свидетелят сочи още, че ищецът няма акаунт за ползване на интернет, но и ползвала акаунта на колегата и В.И., което е ставало с разрешение на И.П..

От показанията на свид. И.П. се установява, че заемащите длъжността „Специалист фактуриране“ нямат нужда от достъп до интернет за тяхната работа, като е забранено ползването на чужди акаунти. Свидетелят сочи още, че няма спомен да е разрешавала на ищеца да ползва акаунт на друг служител.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав споделя решаващия извод на СРС, че по делото е установено, че ищецът е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Вмененото на ищеца действие настоящият въззивен състав намира обаче, че представлява нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 КТ – неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, а не както е приел СРС нарушение по чл.187 т.3 КТ. В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание нарушението на трудовата дисциплина е достатъчно добре индивидуализирано, като от събраните по делото доказателства е установено, че в ответното дружество е съществувала забрана за ползване на интернет от служебните компютри, която е била известна на всички служители. Такава забрана обаче не е необходимо да съществува, както е посочил и първоинстанционният съд, тъй като в случая извършеното нарушение не касае самото ползване на интернет, а е свързано с ползване на чужд потребителски акаунт. Всеизвестно е, че потребителски акаунт се създава за определено лице /служител/ и е неговото предназначение е да бъде използван само и единствено от това лице /служител/. Освен това, след като такъв потребителски акаунт не е необходим и не е бил създаден за определен служител, то и житейската логика води до извода, че на този служител /в случая ищецът/ не му е разрешен достъп до интернет от служебния му компютър.

Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели едностранно. И настоящият въззивен състав кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, и съобразявайки ги с останалите по делото доказателства, достигна и споделя решаващия извод на  първоинстанционният съд, че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е законосъобразно и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №221012/19.09.2019 г., постановено по гр.д. №72663/2018 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.

ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, сгр.2А, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.