О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. Русе, 17.01.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Русе, VІІI състав, в публично заседание на дванадесети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 540 по описа за 2023 година., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.129, ал.7 ДОПК вр. чл.156
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и параграф 2 от ДР
на ДОПК вр. чл.
159, т. 4 АПК.
Образувано е по жалба на „ВИП
АЛ 07" ЕООД, със седалище: гр.Русе, чрез процесуален представител –
адв.В.М., срещу Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/
№ П-03001823106203-004-001/28.06.2023 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП -
Варна, потвърден с Решение № 182 от 11.09.2023 г. на директора
на Дирекция ОДОП-Варна. Претендира
се обявяване нищожността на оспорения АПВ, а в условията на евентуалност –
отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се и сторените в производството
разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение
за юрисконсулт от ответника.
Ответната в производството страна – Директор
на Дирекция ОДОП-Варна, в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл.159, ал.2 ДОПК вр. чл.129, ал.7 ДОПК, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Здравко
Енев, оспорва основателността на
подадената жалба. Претендира присъждане на направените в производството разноски
за юрисконсултско възнаграждение, за които представя списък /л.76 от делото/.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От приложеното по преписката Решение № 36/31.01.2023 г. на
директора на ТД на НАП - Велико
Търново /л.33-л.35 от преписката/ и Решение за възобновяване на производството по чл.99 АПК №45/20.02.2023
г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново /л.30-л.31 от преписката/ се
установява, че по образувано изп. дело №*********/2017 г. по описа на ТД на
НАП-Велико Търново, офис Видин, е проведен търг с тайно наддаване за продажба
на движими вещи.
Оспорващото дружество „ВИП АЛ
07" ЕООД е участвало в търга и е обявено
за купувач за вещ №2 - специализирана машина МАН, модел
24.463ФНЛ, peг. № ВН2322ВК, при предложена цена в
размер на 15 760 лева. След довнасяне на пълната цена на вещта /депозит за
участие в търга – 3100лв. и довнасяне - 12 600лв. на 17.02.2022 г./ и
заплащане на дължимия данък към общината, е издадено Постановление
за възлагане на движима вещ изх. № С22005-091-0000173/25.02.2022 г. на купучава – оспорващото по настоящото дело дружество.
С
молба вх. № С220005-000-0233432/20.05.2022 г. „ВИП АЛ 07" ЕООД е поискало
възстановяване на платената сума в търга – цената на
вещта, общо в размер на 15 700лв. /депозит за участие в търга – 3100лв. и
довнасяне - 12 600лв. на 17.02.2022 г./, тъй като
е установено, че възложеното му МПС
липсва и не може да му бъде предадено /л.51, гръб от
делото/.
Искането на купувача /жалбоподателя по делото/ не е удоволетворено от публичния изпълнител,
като последният е уведомил дружеството с отговор №
С220005-173-0012394/25.05.2022 г., че
платената сума не може да бъде възстановена, тъй като има влязъл в сила акт за
възлагане и тя е разпределена по изпълнителното дело /л.52 от делото/.
В
резултат на отказа и невъзстановяване от публичния
изпълнител на платената цена на вещта, дружеството ,,ВИП
АЛ 07" ЕООД е предявило искова молба по реда на чл.17, ал.6 ДОПК вр. чл.1 от Закона
за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу НАП-София, въз основа на която е образувано адм. дело № 560/2022 г.
по описа на АС – Русе, което към
момента е висящо, видно от приложената от деловодната система на АС-Русе
справка за движението на делото. От изискания от настоящия съд и приложен
препис от исковата молба /л.33-л.39 от делото/ е видно, че притезанието на ,,ВИП
АЛ 07" ЕООД е
обосновано с бездействия на публичния изпълнител и неизпълнение на задълженията му по опазване на вещта,
закупена от дружеството на публичната продан, съхраняването й във вида, в който
е запорирана, както и във вида й при извършване на описа, а също и
непредаването й на купувача от публичната продан /жалбоподателя в настоящото
производство/. Претенцията е за обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 16 106.71 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 02.03.2022 г. до
окончателното изплащане, като видно от наведените в исковата молба
обстоятелства и приложени към нея писмени доказателства в главницата са включени сумите: 3100 лева
- депозит за участие в търга /платежно
нареждане от 10.02.2022 г. на л.42, гръб от делото/ и сумата 12 660 лв. – доплащане на цената на
вещта след спечелване на търга и обявяване на дружеството за неин купувач
/преводно нареждане към ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин от 17.02.2022 г.
на л.44, гръб от делото/.
Последвало е Решение № 36/31.01.2023 г. на директора на ТД
на НАП Велико Търново /л.33-35 от преписката/, с
което
са обявени за нищожни: протокол
за провеждане на търг с тайно наддаване с изх. № С220005-102-0000295/16.02.2022
г. в частта, с която е обявен за купувач „ВИП АЛ 07" ЕООД на вещ № 2,
поради невъзможността да бъде предадена вещта на купувача;
две разпореждания за разпределение на
сума в общ размер 15 760.00 лв. и постановление за възлагане на движима вещ
изх. № С22005-091-0000173/25.02.2022 г., а административната преписка е
изпратена на публичния изпълнител при ТД на НАП- Велико
Търново, ИРМ Видин за предприемане на действия по компетентност
съобразно мотивите на решението.
В изпълнение на горното решение, с Разпореждане
№ С230005-026-0017387/03.04.2023 г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП-Велко Търново, офис Видин е разпоредено на участника в
публичната продан и купувач -
„ВИП АЛ 07" ЕООД да бъде
възстановена по банкова сметка ***.00 лв., представляваща всички извършени от
дружеството плащания по повод проведен търг с тайно наддаване за горепосочената
движима вещ /л.10 от преписката/. Това е и направено като сумата в
общ размер на 15 760.00 лв., от които 3100 лева -
депозит за участие в търга и 12 660 лв. – доплащане на цената на
вещта, е преведена по сметка на „ВИП АЛ 07" ЕООД, по нареждане на ТД на НАП- Велико Търново, офис Видин, видно от
приложените банкови документи на л.8 и л.9 от преписката.
Непосредствено след това, на 05.04.2023 г. „ВИП АЛ 07" ЕООД е
превело по сметката за принудително събиране
на публични вземания на ТД на НАП Велико Търново, офис Видин BIC: ***, IBAN:*** суми, съответно 12 660 лв. и 3100 лева, с посочено
основание за плащане: „грешно преведена сума без основание“ /преводни нареждания за плащане на л. 12 и л.13 от преписката/.
В
служебна бележка с изх. № 10720/01.06.2023 г. от директора на дирекция
„Събиране" при ТД на НАП Велико Търново до ТД на
НАП-Варна, е посочено,
че сумата общо в размер на 15 760 лв. е по сметка на дружеството в ИС “Събиране“, статусът на сумата е
„неразпределена“ и предвид, че дружеството няма задължения, не могат да бъдат
предприети действия от страна на служители на Дирекция „Събиране“ и същата стои
надвнесена. Според писмото сумата следва да се възстанови на „ВИП АЛ
07" ЕООД по реда на чл. 128 - чл. 129 от ДОПК от орган по приходите /л.1 от преписката/.
По повод постъпилата служебна бележка е образувано настоящото производство с
резолюция
за извършване на проверка №
П-03001823106203-0ПР-001/06.06.2023 г. на Началник на сектор при ТД на
НАП-Варна - орган по приходите от
компетентната териториална структура на НАП, предвид седалището на
дружеството в гр.Русе и правилото по чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК. /л.5 от
преписката/. Установено е, че в данъчно-осигурителната сметка на
„ВИП AЛ 07" ЕООД към 28.06.2023 г. няма задължения
от публичен характер, респ. такива към НАП.
Обосновавайки се с тези обстоятелства, органът по приходите при ТД на
НАП-Варна е издал оспорения по делото АПВ, с който на „ВИП АЛ
07" ЕООД, по реда на чл. 128 - чл. 129 от ДОПК, e възстановена сумата от 15760
лв. /сбор от сумите от 3100 лв. и
12 669 лв./. При оспорването му по административен ред, съгласно чл.129,
ал.7 ДОПК вр. чл.152 ДОПК, АПВ е потвърден с Решение № 182 от 11.09.2023 г. на директора
на Дирекция ОДОП-Варна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Процедурата
по прихващане и възстановяване е уредена в глава
16, раздел първи на ДОПК. Според чл.129, ал.1 ДОПК - прихващането
или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите
или по писмено искане на лицето. Според ал.7 на нормата
актовете
за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на
ревизионните актове.
В случая оспореният АПВ № П-03001823106203-004-001/28.06.2023
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -
Варна, е потвърден с Решение № 182 от 11.09.2023 г. на директора
на Дирекция ОДОП-Варна т.е спазено е изискването за провеждане на административен контрол
на акта пред горестоящия административен орган, като условие за допустимост на
оспорването по съдебен ред на АПВ, съгласно чл.156, ал.1 ДОПК, приложим поради
препратката на чл.129, ал.7 ДОПК.
Независимо от това, съдът намира, че оспорването на издадения АПВ е
недопустимо.
С АПВ, по инициатива на органа по приходите, на „ВИП AЛ
07" ЕООД е възстановена сумата от 15 760 лева /сбора от 3100 лв. и 12 669 лв./, след като е
установено, че дружеството няма
изискуеми публични вземания,
събирани от НАП, а тази сума е
налична като „неразпределена" в
данъчно-осигурителната му сметка.
Издаденият АПВ е изцяло позитивен за адресата, поради което за последния липсва
правен интерес от оспорването му.
Процесуалният
интерес от обжалване на административен акт се обосновава с необходимостта да
се защити материално субективно право на лицето, засегнато от оспорения акт,
като засегнатите права и законни интереси следва да бъдат налични.
Процесуалноправният интерес от съдебно оспорване следва да бъде насочен към
премахване на неблагоприятни правни последици или към предотвратяването им, или
съответно постигането на благоприятни правни резултати, ако такива са били
отказани с оспорения административен акт. Но във всеки отделен случай
релевантно за установяване наличие на процесуалноправен интерес е обективното
наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от
правото интерес, засегнат от акта. В конкретния случай не е налично засягане на
субективно право или защитен правен интерес, тъй като правният ефект е изцяло в полза на дружеството – в патримониума му се възстановява
недължима от него сума, по инициатива на приходния орган, каквато хипотеза
закона предвижда.
Съдът не приема тезата на оспорващия, че правният му интерес за оспорване
на акта произтича от това, че е възможно впоследстие, в хода на ревизионно производство
в условията на чл.129, ал.3, изр. второ от ДОПК, да бъде задължен да върне възстановената с АПВ сума. Според цитираната разпоредба - независимо от извършването на
прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е
обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски
подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Изложеното от оспорващия е само хипотетично
предположение, което не сочи на правен интерес, който да е пряк и непосредствен. В случая дори и
хипотетичното засягане е изключено, предвид на това, че възстановената сума не касае
данъчни или осигурителни задължения на жалбоподателя, които впоследствие да могат да бъдат предмет на установяване в ревизионно производство.
Необосновава интерес от оспорване на издадения АПВ и наличието на висящ
спор между дружеството и НАП по реда на чл.17, ал.6 ДОПК вр.
чл.1 от ЗОДОВ - визира се висящото производство по адм.дело №560/2022
г. по описа на АС-Русе, описано като страни и предмет по-горе в мотивите на
настоящия съдебен акт. В частност съдът не споделя доводите, че с издаване на
АПВ се препятства възможността на дружеството да получи справедливо обезщетение за вреди от
бездействията на публичния изпълнител по реда на ЗОДОВ; че причина за издаване
на процесния акт е желанието на ответника да се освободи от отговорност за
забава в исковото производство с постановеното с процесния акт възстановяване
на сумите, претендирани като главница по адм.дело №560/2022 г. на АС-Русе.
Производството по ЗОДОВ е самостоятелно и независимо от настоящото. В спора
по адм. дело №560/2022 г. на АС-Русе, съдът следва да даде разрешение на
въпроса осъществен ли е фактическият
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията:
незаконосъобразен акт, който да е отменен по съответния ред; действие или
бездействие на орган, чиято незаконосъобразност следва да бъде установена от
съда на основание чл.
204, ал. 4 от АПК, вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Разглеждането на този
спор неотпада поради издаване на процесния АПВ. Дали възстановените с акта суми
репарират заявени имуществени вреди по реда на ЗОДОВ и ако да – има ли това
значение, с оглед евентуална забава на длъжника, при съобразява на момента на
получаване на сумата от дружеството в хода на висящото производство, са въпроси,
чието разрешение се следва в исковото производство по адм. дело №560/2022 г. на
АС-Русе.
Наличието
на правен интерес от обжалването представлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на производството. Отсъствието
й, както е в разглеждания случай, има за
последица оставяне на жалбата без разглеждане, респективно прекратяване на
образуваното въз основа на нея производство.
За разноските.
При този изход на делото на ответника се следват
разноски за юрисконсулт, но неправилно от страната определянето
им се претендира в хипотезата на чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съобразно приложения списък на л.76 от делото.
Нормата
на чл.
161 не съдържа уредба за
разноските при прекратяване на съдебното производство, а предвижда право на
разноски на администрацията при решаване на спора по същество – когато жалбата
бъде отхвърлена. Поради това и на основание § 2 от ДР
на ДОПК,
в случаите на прекратяване на делото, за отговорността за разноски субсидиарно
приложение следва да намери чл.
143, ал. 3 АПК / в този смисъл определение по адм. д. № 10059/2021 г., VIII
о. на ВАС/. Разпоредбата на чл.
143, ал. 3 АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/.
Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, съобразно
вида и обема на осъществената защита и това, че се касае за спор с материален
интерес, съдът определя на 100 лева на основание чл. 24,
изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от
изложеното и на основание параграф 2 от ДР на ДОПК вр. чл.
159, т. 4 АПК и чл.253 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно
заседание на 12.01.2024 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „ВИП АЛ 07" ЕООД, със седалище: гр.Русе, чрез процесуален
представител – адв.В.М., срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №
П-03001823106203-004-001/28.06.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 182
от 11.09.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
административно дело № 540/2023 г.
по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА „ВИП
АЛ 07" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Pvce, ул.
„Стоян Михайловски" № 9, вх. 1, ет. 2, ап. 6, да заплати на
НАП-София сумата 100 лева разноски по делото.
Определението може да се
обжалва от страните с частна жалба в 7- дневен срок от връчването му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: