РЕШЕНИЕ
гр.София,
18.03.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-в състав в публичното заседание на петнадесети март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Велизар Костадинов
при секретаря Валентина Илиева и в
присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 8 688 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 83205 от 05.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 13 394/2015 г. по
описа на СРС, I ГО, 120 състав, са отхвърлени предявените от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******срещу
Д.И.Р., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че Д.И.Р., ЕГН **********
дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.430, ал.1 ТЗ сумата 23 989,56 лева, представляваща главница по договор
за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.11.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.430, ал.2 ТЗ
– сумата 2 820,27 лева, представляваща договорна лихва съгласно чл.15,
раздел IV от договора за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г.; сумата 19 241,21
лева – наказателна лихва, съгласно чл.15, ал.2 от Раздел IV от договора, за
периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г.; сумата 4 159,88 лева – такси по
чл.8, ал.4 от Раздел III от договора за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г.,
както и сумата 115,20 лева – нотариални такси за връчване на кредитополучателя
на покана за доброволно изпълнение, дължими съгласно чл.3, ал.2 от Общите
условия на „Б.П.Б.“ АД, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задъл-жение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 62 029/2014 г. на
СРС, I ГО, 120 състав. Със същия съдебен акт ищецът „Б.П.Б.“ АД е осъден да
заплати на ответника Д.И.Р. на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 000,00 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната н.ищеца – „А.з.с.на в.“ ЕАД.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана
въззивн.жалба от третото лице-помагач „А.з.с.на в.“ ЕАД, ***. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
мате-риалния закон и необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено по
безспорен начин, че на 21.08.2006 г. между „Б.П.Б.“ АД и Д.И.Р. е бил сключен
договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, по който Д.И.Р.
не е изпълнил задълженията си според заключението на съдебно-счетоводната
експер-тиза по делото. Оспорват се изводите на съда, че между страните е
настъпила новация съглас-но сключения помежду им договор за предоставяне на
многоцелеви кредит с ипотека № 38/R/ 2013 от 06.08.2013 г., както и че банката
е неизправна страна по него, като се навеждат дово-ди, че съгласно клаузата на чл.2, ал.1 от договора
от 06.08.2013 г., кредитът се предоставя след изпълнение на изискванията на
Раздел VI, чл.16-18а /предоставяне на обезпечение/ и при спаз-ване на
уговорените в договора срокове за усвояване, а съгласно чл.3, ал.1 от договора
– мно-гоцелевият кредит ще се усвои от кредитополучателите еднократно безкасово
по сметка на клиентите с цел рефинансиране на всички задължения /редовни и
просрочени/ и последващото закриване на кредитните лимити по съществуващите
кредитни карти на И.P., П.Р. и Д.Р. в Банката, след представяне на: 1) окончателно положително правно становище
относно годността на имота за ипотека, в което становище юристката е прегледала
всички допъл-нително изискани от нея документи; 2) удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК за
И.Р., П.P., Д.Р. и „Буларко“АД; 3) представяне на удостоверение за тежести с вписана първа по
ред ипотека в полза на банката“. Твърди се с оглед изложеното, че влизането в
сила на този договор е поставено под
отлагателно условие, като условията са изброени изчерпателно и следва да са
налице кумулативно; че е било безспорно, че в полза на банката е вписана ипо-тека
върху посочения имот, но ответникът не е изпълнил условията за усвояване на
многоце-левия кредит, посочени в чл.3, ал.1 от договора /отрицателен факт/,
поради което правното действие на
договора никога не е настъпвало. Сочи и че ответникът
е бил уведомен писмено от банката за неизпълнението на отлагателното условие на
договора, видно от представената по делото нотариална покана чрез нотариус с peг.№
200 на НК. В подкрепа на твърденията, че не са изпълнени условията по чл.3,
ал.1 от договора, бил и фактът, че по делото не са били предс-тавени никакви
доказателства от ответника, че е представил документите на кредитора си, с
което да е било изпълнено отлагателното условие и договорът да влезе в сила,
както и че Д.Р.
не е оспорил наведеното от третото
лице-помагач в първото по делото заседа-ние възражение за неизпълнение на условията
по чл.3, ал.1 договора от негова страна, в резул-тат на което последният не е
влязъл в сила. Твърди се неправилност на извода на първоинстан-ционния съд, че
ответникът не е бил уведомен за цесията, във връзка с което се инвокират
съ-ображения, че на ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия
с изх.№ УПЦ-С-БП-Т/4243261000215019/02.09.2016 г. по пощата с обратна разписка,
което е било вър-нато в цялост, както и уведомление за извършената цесия с изх.№
УПЦ-С-БП-Т/42432610-00215019/23.11.2016 г. с куриерска фирма „Лео Експрес“,
като съгласно представената по де-лото товарителница, ответникът не е получил
документа, въпреки че е бил посетен два пъти адреса му, залепен е и стикер,
като е търсен и по телефона, респ. договорът за прехвърляне на вземания от
14.01.2016 г. е приложен по делото, поради което Д.Р. следва да се счита уведомен за цесията. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове за следните размери: за сумата 23 989,56 лева – главница,
за сумата 1 699,05 лева – договорна лихва, сумата 19 241,21 лева – наказателна
лихва, сумата 4 159,88 лева – такси и сумата 115,20 лева – нотариални
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2014 г. до
погасяване на вземането.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответ-ника Д.И.Р.,***, с който депозираната
въззивната жалба се оспорва изцяло. Поддържа, че със сключването на договора за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 38/R/2013 г. се прекратява
правоотношението между страните по договора за изда-ване и обслужване на
международна кредитна карта от 21.08.2006 г. и възникнало ново пра-воотношение
по новия договор. Обосновава становище за неоснователност на доводите на
жалбоподателя за неизпълнение на условията по новиращия договор и неспазване на
уговоре-ния срок в него, поради това, че не отговарят на фактическото и правно
положение. Твърди се и че в полза на банката е била учредена ипотека и са
настъпили всички условия, обуславящи влизане на договора в сила, но ищецът не е
изпълнил задължението си за плащане. Релевират се аргументи и че вземането – предмет на
договора за цесия, не е индивидуализирано нито в него, нито в приложението към
договора, което дори не е подписано, както и че цесията не е съобщена на
длъжника, поради което няма действие по отношение на него.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба и от ищеца „Бан.ка Пиреос България“ АД,
гр.София. В подадената от същия жалба се твърди, че СРС правилно е приел, че
между банката и Д.И.Р. е сключен договор за издаване и обслуж-ване на
международна кредитна карта от 21.08.2006 г., по силата на който банката е
предоста-вила на кредитополучателя кредит с кредитен лимит от 25 000,00
лева съгласно /р.III, чл.3/, като договорената сума може да бъде усвоявана и
погасявана многократно чрез използване на издадената кредитна карта, но се
инвокират доводи, че кредитът е падежирал с изтичане срока на договора на
03.11.2012 г. и че въпреки връчената на длъжника на 22.10.2014 г. нотариална
покана, с която му е даден срок за доброволно плащане, в която се съдържа и изявление
на банката за обявяване на кредита за изискуем при неплащане в указания срок,
това не е стана-ло, и след изтичането му банката се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Сочи се и че с договора за предоставяне на
многоцелеви кредит с ипотека 38/R/ 2013 г. банката се е съгласила да предостави
на Д.И.Р., П.И.Р. и И.Д.Р. сума за рефинансиране на задължението по договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. и два
други договора, с краен срок за усвояване – 3 месеца след подписване на
договора, като при неспазването му, независимо от причината за това, банката
има правото да го прекрати едностранно, без да се дължат неус-тойки и
обезщетения; че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че по делото
липсват данни уговорените суми за рефинансиране да са били отпуснати на Д.И.Р., но се оспорват изводите на съдебния
състав, че процесното задължение е било погасено чрез подновяване. Релевират се
доводи, че една от основните последици на новацията е пога-сяването на старото
задължение, което в случая не е станал. Излагат се аргументи, че по-късно
сключеният договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека 38/R/2013 г.
не е поро-дил желаните от страните по него правни последици; че постигнатата уговорка
е била, че ре-финансирането ще се извърши след представяне от страна на И.Р., П.Р.
и Д.Р. на окончателно положително правно становище относно годността на имота
за ипотека, удостоверения по чл.87, ал.6 ДОПК, удостоверения за тежести с
вписана първа по ред ипотека в полза на банката /чл.3/; че същите са уговорили
краен срок за усвояване на кредита 3 месеца след подписване на договора /чл.3,
ал.2/, при неспазването на който, независимо от причината за това, на банката е
предоставено правото да прекрати договора, както и че поради неизпълнение на
условията по чл.2, ал.1 и чл.3, ал.2 от този договор и неспазване на уговорения
3-месечен срок по чл.3, ал.2 последният не е породил правни после-дици. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените по реда на чл.422 ГПК искове, както следва: за сумата
23 989,56 лева – главница по договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта от 21.08.2006 г., сумата 1 699,05 лева – договорна
лихва, сумата 19 241,21 лева – наказателна лихва, сумата 4 159,88
лева – такси и сумата 115,20 лева – нотариални такси.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от ответника Д.И.Р.,***, с който
същата се оспорва в цялост с доводи, идентични с изложените от него такива в
депозирания отговор на въззивната жалба на третото лице-помагач.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск относно договорната лихва по чл.15, ал.1 от раздел ІV
на договора за издаване и обслужване на международна кредитна карта от
21.08.2006 г. за разликата над сумата от 1 699,05 лева до сумата 2 820,27
лева е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, от легитимирани страни в процеса – ищец и третото
лице-помагач на страната на ищеца, на което процесуалният закон признава
самостоятелно право на въззивно обжалване, чието упражняване може да има за цел
единст-вено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото,
не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните
отношения с подпомагания.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и
процесуално допустимо.
За допустимостта на иск,
предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване същест-вуването на вземане-предмет
на заповедта за изпълнение, е необходимо кумулативното осъ-ществяване на
следните предпоставки: 1. издадена за него заповед за изпълнение, която
по-късно да не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2. възражение от
длъжника срещу запо-ведта за изпълнение в законоустановения преклузивен срок по
чл.414, ал.2 ГПК и 3. искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 ГПК, които са приложими неза-висимо от вида на издадената заповед
за изпълнение – по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК.
С определение № 14790 от 10.07.2015
г., постановено по ч.гр.д.№ 5 804/2015 г. по описа на СГС, II-А състав, е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 62 029/2014 г. по
описа на СРС, I ГО, 120 състав и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, като
е оставено без уважение искането на заявителя за постановяване на незабавно
изпълнение за събиране на процесните вземания. Отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист нямат за
последица недопустимост на произ-водството по предявения установителен иск по
чл.422 ГПК. При отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК
отпада само незабавното изпълнение на заповедта, но не и правният интерес от
завеждането на иска по чл.422 ГПК, който е обусловен от наличието на възражение
по чл.414 ГПК. Дали заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение
изначално е обстоятелство, ирелевантно за правния интерес от завеждането на иска
по чл.422 ГПК, който произтича от упражнено в срок право на възражение по
чл.414 ГПК относно съ-ществуването или изискуемостта на материалното право-предмет
на заповедта за изпълнение.
Изложеното обуславя извода, че
при висящо производство по чл.422 ГПК, ако разпо-реждането за незабавно
изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, както в случая, без
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт,
производството по установителния иск не подлежи на прекратяване поради липса на
пра-вен интерес. В посочения смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение
№ 152/ 15.11.2012 г. по т.д.№ 1058/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 143/13.12.2013
г. по т.д.№ 1132/ 2012 на ВКС, I ТО, решение № 1/10.04.2018 г. по т.д.№
335/2017 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
Предвид горните съображения съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на релевираните от жалбоподателите
доводи относно правилността на реше-нието.
Първоинстанционният съд е
сезиран с предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни устано-вителни
искове. В подадената искова молба с направеното уточнение на същата, ищецът „Б.П.Б.“
АД твърди, че на 21.08.2016 г. между „Б.П.Б.“ АД и Д.И.Р. е сключен договор за
издаване и обслужване на международна кре-дитна карта, по сила-та на който
банката е предоставила на картодържателя кредит с кредитен лимит 25 000,00
лева /р.II, чл.3/, като договорената сума може да бъде усвоявана и погасявана
многократно чрез използване на издадената кредитна карта; че кредитополучателят
е изпаднал в забава за плащане на задълженията си, считано от 20.04.2012 г.,
като към 12.11.2014 г. не е погасил 30 поредни вноски с настъпил падеж, дължими
на 20-то число на месеца за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г. Поддържа, че
срокът на договора е изтекъл на 31.10.2012 г., с което кредитът е падежирал; че
на 22.10.2014 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която
му е даден нов срок за погасяване на задълженията, в която се съдържаща
изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за изискуема при неплащане
на посочените в поканата суми в указания срок. Наведени са доводи, че в полза
на банката съществуват изискуеми вземания по договора за издаване и обслужване
на международна кредитна карта от 21.08. 2006 г., които към 12.11.2014 г.
включват: сумата 23 989,56 лева –
главница, сумата 2 820,27 лева – договорна /възнаградителна/ лихва
за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г., дължима съгласно чл.15, ал.1, р.IV
от договора, сумата 19 241,21 лева – наказа-телна лихва за периода: 20.04.2012
г. – 12.11.2014 г., дължима съгласно чл.15, ал.2, р.IV от договора, сумата 4 159,88
лева – такси за неразрешен лимит /съгласно направеното уточнение пред въззивния
съд/ за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г., дължими съгласно чл.8, ал.4, р.III
от договора, сумата 115,20 лева – нотариални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение, дължими съгласно чл.3, ал.2 от Общите условия
на банката. Поддър-жа се и че във връзка с подадено на 13.11.2014 г. заявление,
за посочените суми по ч.гр.д.№ 62 029/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав
на 19.11.2014 г. е издадена заповед за изпълне-ние на парично задължение по
чл.417 ГПК, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът да поста-нови
решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за което е
постановена заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.11.2014 г. до погасяване на вземането, както и да му
се присъдят и сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Д.И.Р. оспорва предявените искове. Не
оспорва обстоятелството, че на 21.08.2006 г. между не-го и ищеца е сключен
договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, но релевира
възражение, че задълженията по същия са новирани със сключения между страните
последващ договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 38/R/2013
г. от 06.08. 2013 г. и нотариален акт № 164, том III, рег.№ 2827 от 14.08.2013
г. за учредяване на договор-на ипотека в полза на банката, с които е договорено
погасяване на текущите и просрочени задължения по картата чрез рефинансиране от
страна на банката, което обаче не е извършено от нея, поради което банката се
явява неизправна страна по тази сделка. Инвокира твърдения и че с нотариална
покана от 08.08.2014 г. на нотариус с рег.№ 200 на Нотариалната камара, банката
е отправила до длъжника изявление за прекратяване на договора от 2013 г., но
същото не е породило действие, тъй като банката е неизправна страна по него, а
кредитоискателят продължава да иска реално изпълнение, за което е уведомил
банката с писмо с вх.№ ИД 71943/03.10.2014 г. и нотариална покана с рег.№ 34259/29.10.2014
г., връчена на 31.10.2014 г. Моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.
Със заявление с вх.№
3157591/13.11.2014 г. „Б.П.Б.“ АД е заявила пред СРС искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Д.И.Р., ЕГН **********, общо за сумата
50 326,12 лева, от която: 23 989,56 лева – главница по договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г., заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, сумата 2 820,27 лева – договорна лихва за периода:
20.04.2012 г. – 31.10.2012 г. по чл.15, ал.1, р.IV от договора, сумата
19 241,21 лева – наказателна лихва за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014
г., дължима на основание чл.15, ал.2, р.IV от договора, сумата 4 159,88
лева – такси за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г. на основание чл.8, ал.4,
р.ІІІ от договора, сумата 115,20 лева – нотариални такси за връчване на
нотариална покана за доброволно изпълнение, дължима съгласно чл.3, ал.2 от
Общите условия на банката.
На 19.11.2014 г. на „Б.П.Б.“ АД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу
посоченото лице за сумата 23 989,56 лева – главница, ведно със законна лихва от
13.11.2014 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 2 820,27
лева за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г., наказателна лихва в
размер на 19 241,21 лева за периода: 20.4.2012 г. – 12.11.2014 г., такса в
размер на 4 159,88 лева за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г., такси в
размер на 115,20 лева, като на заявителя
са присъдени и разноски по делото на стойност от 1 066,52 лева, от които: 1 066,52
лева – дър-жавна такса и сумата 60,00 лева – адвокатско възнаграждение. Въз
основа на заповедта за изпълнение на 19.11.2014 г. е издаден изпълнителен лист
за посочените вземания, за което е извършено надлежно отбелязване върху
заповедта за изпълнение.
На 29.01.2015 г. е депозирано
възражение от длъжника Д.И.Р. по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил
дължимостта на вземанията по заповедта. На 16.03.2015 г. – в срока по чл.415,
ал.1 ГПК – в ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г., ищецът „Б.П.Б.“ АД е предявил
пред СРС иск за установяване съществуването на вземанията му по издадената
заповед.
С определение № 14790/10.07.2015
г., постановено по ч.гр.д.№ 5 804/2015 г. по описа на СГС, II-А състав, е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 62 029/ 2014 г. по
описа на СРС, I ГО, 120 състав и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, като
е оставено без уважение искането на заявителя за постановяване на незабавно
изпълнение за събиране на процесните вземания.
По искане на ищеца е прието
заверено копие от договор за издаване и обслужване на международна кредитна
карта от 21.08.2006 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и Д.И.Р. /неоспорен в
процеса/, по силата на който банката е приела да издаде на името на
картодържателя международна банкова кредитна карта (БКК) с персонален иденти-фикационен
номер (ПИН - код) и да обслужва плащанията с нея в съответствие с действащото в
страната законодателство, тарифата за лихвите, таксите и комисионите на банката
и общите условия на банката /р.I, чл.1/. Съгласно клаузите на този акт, договорът
влиза в сила с полу-чаване на БКК от картодържателя; срокът му на действие
изтича два месеца след изтичане на срока на валидност на БКК и автоматично се
подновява при преиздаване на БКК /чл.26/, както и че валидността на картата
изтича на последното число на месеца и в годината, отпечатана върху лицевата
страна на БКК /р.I, чл.5/. По делото не са ангажирани доказателства относно
срока на валидност на картата, поради което не може да се направи обоснован
извод към кой момент е изтекъл срокът на договора.
С влизане в сила на договора
банката предоставя на картодържателя кредит с кредитен лимит в размер на 25 000,00
лева /чл.3/, като с БКК могат да се извършват следните транзак-ции: 1. плащания
на стоки и услуги в търговски обекти чрез терминални устройства ПОС и
импринтер; 2. теглене на пари в брой чрез терминални устройства ATM и ПОС; 3. плащане на стоки и
услуги по интернет, по телефон и други; 4. резервации на хотели, самолетни
билети, коли под наем; 5. други справочни и неплатежни операции /чл.12/, като картодържателят
извършва операции с кредитната си карта до определения кредитен лимит, като
ползва без-лихвен период за срок до 45 дни, само при положение, че извършва
пълно погасяване на дължимите по картата суми, най-късно до датата на падежа
/чл.13/.
Използваната част от кредитния
лимит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 14.75 % при следните
условия: ▪ в случай че до датата на падежа, която настъпва на 15-тия ден
след датата на последното месечно извлечение, картодържателят погаси част от
кредита, която е равна или по-голяма от минималната погасителна вноска (МПВ),
банката начислява лихва върху формираното задължете в размер на договорения
лихвен процент. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в
месечното извлечение, считано от дата-та на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се
обявява като дължима в следващото месечно извлечение. МПВ се изчислява като 5 %
от общото задължение, изчислено към датата на последното извлечение, плюс непо-гасени
суми по МПВ от предходни извлечения, но не по-малко от 20,00 лева. В случай, че
об-щото задължеше на картодържателя не надвишава 20,00 лева, последният е
длъжен да го пога-си в пълния му размер – чл.15, ал.1, р.ІV и ▪ при
условие, че МПВ не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената част от
МПВ се начислява наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен
процент плюс надбавка от 10 % на годишна база. Лихвата се начислява считано от
деня, следващ датата на падежа, до момента, в който задължението бъде погасено
и се обявява като дължима в следващото месечно извлечение – чл.15, ал.2, р.ІV.
Съгласно чл.8, ал.4, р.ІІІ от
договора картодържателят е длъжен срещу ползването на БКК да заплаща на банката
такси и комисиони съгласно Тарифата на банката. Дължимите такси и комисиони се
внасят от него или се събират служебно за сметка на намаляване на раз-решения и
неусвоен кредитен лимит, за което той изрично се съгласява с подписването на
настоящия договор.
В р.VI, чл.20 от обсъжданото
доказателство е предвидено, че отпуснатият кредит по БККможе да стане изискуем
преди края на срока, определен в договора, след писмено уведом-ление на банката
до картодържателя, ако настъпи поне едно от следните събития: 1. ако се ус-танови,
че картодържателят е представил неверни или неточни сведения, които са мотивирали
банката да сключи договора и да предостави искания кредит по БКК; 2. при
неизпълнение от страна на картодържателя на което и да е от условията от
договора; 3. възникнат събития, които изключват или сериозно възпрепятстват изпълнението
на задълженията на картодържа-теля за плащане; 4. срещу картодържателя са
предприети действия на принудително изпълне-ние от страна на трети лица, а в чл.21,
р.VI – и че при изтичане на срока на договора, усвое-ните суми по кредита стават
незабавно изискуеми, като картодържателят се задължава да по-гаси всички свои
задължения по ползвания кредит, включително главница, лихви и разноски.
С подписването на договора
картодържателят е удостоверил, че е запознат с Общите условия на банката за
издаване и ползване на международни кредитни карти, както и с Тари-фата за
лихвите, таксите и комисионите на банката, приема ги изцяло и се задължава да
ги спазва, както и всички клаузи на договора – чл.28 от Заключителни разпоредби.
Във връзка с предмета на спора
са ангажирани от ищеца и неподписани от ответника Общи условия към рамков
договор за издаване и използване на международни кредитни кар-ти, какъвто
рамков договор по делото не е представен, както и неподписани Общи условия на „Б.П.Б.“
АД. В р.I, т.1.1 е предвидено, че същите са приложими спрямо всички договорни
правоотношение на банката или нейните клонове и отделните клиенти, а в р.III,
т.3.2 – че клиентът се задължава да заплаща всички разходи /всички данъци,
такси, заст-рахователни премии, телефонни, пощенски и други разходи по
комуникации, съдебни разнос-ки към трети лица и др./, свързани с действия,
осъществени по негово нареждане или в негова полза и всички други разходи във
връзка със съдебно или извънсъдебно принудително изпъл-нение срещу имуществото
на клиента или срещу имуществото на трети лица, предоставено като обезпечение
на задълженията на клиента, включително и всички разходи, свързани с
подновяване на обезпеченията. До приключване на устните състезания пред СРС
ищцовата страна не е представила доказателства относно момента на влизането в
сила на тези общи условия.
Приложена е и Тарифа за таксите
и комисионите на „Б.П.Б.“ АД, из-менена с Протокол № 13/11.06.2014 г. на
Изпълнителния комитет.
По искане на ответника е приет
и договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 38/R/2013 от
06.08.2013 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД – от една страна, и П.И.Р., Д.И.Р. и И.Д.Р.
– от друга страна, в качеството на кредитополучатели, и „Буларко“ АД – като
ипотекарен длъжник. Съгласно чл.1, ал.1,
р.I с влизане в сила на този договор банката предоставя на кредитополучателя
мно-гоцелеви кредит в размер на 48 912,95 евро, а с оглед клаузата на чл.1,
ал.2, р.I – предоста-веният по силата на договора банков кредит ще бъде
използван от кредитополучателя за рефинансиране на всички дължими суми по
кредит, отпуснат от банката по договор за изда-ване и обслужване на
международна кредитна карта от 21.08.2006 г. с № 4243261000215019, договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. с № 4243-261000219003
и договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08. 2006
г. с № 4243261000218005 /главница, лихви, такси и други разноски/, както и
начислените лихви от датата на подписване на договора до представяне на
удостоверение за тежести за вписване на първа по ред ипотека в полза на банката
като обезпечение на договора. По силата на чл.1, ал.5, р.I договорът влиза в
сила след подписването му между страните.
Съгласно клаузите на тази
сделка кредитът се предоставя за усвояване по разплащател-на/спестовна сметка,
открита на името на кредитополучателя при „Б.П.Б.“ АД след изпълнение на
изискванията по Раздел VI, чл.16 – чл.18а и при спазване на угово-рените в
договора за кредит срокове за усвояване – р.II, чл.2, ал.1; че срокът на действие
на договора започва да тече, считано от датата на заверяване на сметката на кредитополучателя
със сумата и по съответния начин, посочен в ал.1 – р.II, чл.2, ал.2; че многоцелевият
кредит ще се усвои от кредитополучателите еднократно безкасово по сметката на
клиентите с цел рефи-нансиране на всички задължения /редовни и просрочени/ и
последващото закриване на кре-дитните лимити по съществуващите кредитни карти
на И.Р., П.Р. и Д.Р. в банката след представяне на: окончателно положително
правно становище относно годността на имота за ипотека /в което становище
юристката е прегледала всички допълни-телно изискани от нея документи/;
удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК за И.Р., П.Р., Д.Р. и „Буларко“АД; представяне
на удостоверение за тежести с впи-сана първа по ред ипотека в полза на банката –
р.II, чл.3, ал.1. Крайният срок за усвояване на кредита е 3 месеца след
подписване на договора, като страните изрично приемат и се съглася-ват, че при
неспазване на крайния срок за усвояване на кредита, независимо от причините за
това, банката има право да прекрати едностранно този договор, без да се дължат
каквито и да е неустойки и обезщетения, и без да се възстановяват направените
от която и да е от страните разходи при сключването на този договор за кредит –
р.II, чл.3, ал.2.
За обезпечаване точното
изпълнение на условията по договора от 06.08.2013 г. и сроч-ното издължаване на
сумите по кредита, ведно с лихвите, вкл. и наказателните, както и разнос-ките
по събирането на всички вземания кредитополучателят/ипотекарният длъжник са
приели да учредят в полза на банката първа по ред ипотека върху следния техен собствен
недвижим имот: апартамент С5 на две нива с площ от 140,73 кв.м., заедно с мазе
СЗ с площ 5,69 кв.м., заедно с 34,02 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, който апартамент представ-лява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 02676.501.2333.1.31 в гр.Банско, ул.„Вар-дар“ № 6, вх.С, ет.3, в
жилищна сграда с подземни паркоместа и фитнес, която сграда е пост-роена в УПИ III-2333,
кв.292 по плана на гр.Банско, с площ от 300 кв.м. – чл.16, ал.1.
Във връзка с това задължение е
ангажиран нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 164, том II, рег.№
2817, дело № 284 от 14.08.2013 г. на нотариус С.В., рег.№ 489 на Нот.камара, по
силата на който ипотекарният длъжник „Буларко“ АД е учредил в полза на „Б.П.Б.“
АД договорна ипотека върху собствения му недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 02676.501.2333.1.31 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Банско, Община Банско, област Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: гр. Банско, п.к.2770, ул.„*********, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
02676.501.2333, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 2, с площ за първо ниво: 70,37 кв.м. и с площ за второ
ниво: 70,37 кв., ведно с прилежащите на самостоятелния обект 34,02 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект съставлява част от „Жилищна
Сграда с Офис и Студио“, построена съгласно Разрешение за строеж № 274/19.11. 2004
г., въведена в експлоатация с удостоверение № 57/07.07.2006 г. на гл.архитект
на община Банско, построен в УПИ I – пл.№ 2333, кв.292 по плана на гр.Банско,
целият с площ от 932 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15 м./.
Съгласно данните от приложеното
удостоверение за вписвания, отбелязвания и залича-вания с изх.№ 1566/2013 г. от
20.08.2013 г. на АВ, горепосочената ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД е първа по
ред.
По делото е представена и нотариална
покана с рег.№ 10009 от 20.10.2014 г., в която се съдържа изявление на ищцовата
банка, че към 15.10.2014 г. общата сума на задълженията по договора за издаване
и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. на Д.Р., в
качеството му на кредитодържател, възлиза на 49 022,00 лева, от
които: 24 049,56 лева – дължима
главница, 18 539,67 лева – дължими лихви и 6 432,77 лева – дължими
такси, както и с тази покана го информират, че същият е просрочил с повече от
90 дни изпъл-нението на изискуемите му задължения за плащане по договора, и тъй
като банката не е получила плащане на дължимите изискуеми и просрочени суми го
кани в срок от 7 работни дни от получаване на поканата да погаси тези задължения,
ведно със начислената лихва за периода на закъснението съгласно договора за
кредит. Обективирано е и изявление и че ако не получи плащане до 17,00 ч. на
последния работен ден, банката ще счита кредитната експози-ция за предсрочно и
незабавно изискуема и ще предприеме мерки за принудителното съби-ране на
вземането си. Съгласно данните от извършеното удостоверяване по реда на чл.592,
ал.1 ГПК от нотариус М.К., адресираната до Д.Р. покана е връчена на 22.10.2014
г. чрез Тихомира Петрова Радева – майка, със задължение да я предаде.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо-то лице В.П.. От заключението
на същата, неоспорено от страните, се установява, че по процесния договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08. 2006 г. са отпуснати
суми като главница в размер на 68 085,07 лева, от които: 63 885,07
лева за покупки и 4 200,00 лева за теглене в брой; че неиздължената част
от главницата към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 13.11.2014
г., е в размер на 24 643,66 лева. Видно е и че размерът на неиздължената
договорна лихва /възнаградителна/ за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г. възлиза
на сумата 1 699,05 лева, а този на неиздължената наказателна лихва /неустойка/
за периода: 20.04.2012 г. – 20.11.2014 г. на сумата от 20 265,99 лева.
Посочено е и че начислената такса по договора за времето от 20.04.2012 г. до
20.11.2014 г. е в размер на 5 149,07 лева.
С договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 14.01.2016 г. в хода на процеса, „Б.П.Б.“ АД е прехвърлила на „Агенция за
събирания на вземания“ ЕАД станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания
/по отношение на вземанията с нас-тъпил падеж/ и ликвидни и дължими вземания /по
отношение на вземанията с ненастъпил па-деж/, произхождащи от договори за
кредит/заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потре-бителски кредити по
смисъла на ЗПК, сключени от цедента с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, като вземанията ще се индивидуализират в Опис – Прило-жение
№ 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съста-вяне. Формата и съдържанието на документа се съгласува между страните и е
посочена във вид на бланка на Приложение № 1 към договора /р.III, чл.3.1/.
Приложение № 1, касаещо индивидуализирането на прехвърлени вземания, има
минимум следното съдържание: уника-лен номер на кредит, имена на длъжника,
имена и ЕГН на поръчител/и, дата на договора за кредит, отпуснатата главница,
остатък от дължимата сума, който е засечен към деня на извър-шване на цесията и
лихва за забава /р.III, чл.3.2/. Към договора е приложено непълно копие от стр.47
от Приложение № 1, както и „Потвърждение“ за сключена цесия на основание чл.99,
ал. 3 от ЗЗД.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с положителни установителни
искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за
признаване със сила на присъдено нещо съществу-ването на оспорените от длъжника
вземания на банката, за които е издадена заповед за изпъл-нение.
Не е спорно между страните, че
на 21.08.2006 г. са сключили договор за издаване и обс-лужване на международна
кредитна карта, по силата на който „Б.П.Б.“ АД е предоставила на Д.И.Р. кредит
с кредитен лимит в размер на 25 000,00 лева, което се потвърждава от
представеното по делото заверено копие от този договор. По отно-шение на този
договор приложение намират нормите на чл.430- чл.432 ТЗ, а не на ЗПК /отм./,
действал в периода: 01.10.2006 г. – 12.05.2010 г., както и на ЗПК в сила от
12.05.2010 г., тъй като се касае за материалноправни норми, които имат действие
занапред, и не са приложими спрямо процесния договор, сключен на 21.08.2006 г.
– преди тяхното влизане в сила.
Съгласно чл.430, ал.1 ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Зае-мателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката – съгласно чл.430,
ал.2 ТЗ. С нормата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението,
заедно с обезщетение за забава. По силата на разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза безспорно е установено в процеса, че са налице
непогасени задължения по процесната сделка относно заплащането на минималните
погасителни вноски по главницата, начиная от периода: 20.04.2007 г. – 07.05. 2007
г., както и на договорната лихва по чл.15, ал.1 – възнаградителна, и на
наказателните та-кива по чл.15, ал.2 от същия акт, представляващи по своята
правна същност неустойка, които
обстоятелства обуславят извод, че кредитополучателят е неизправна страна по
договора за издаване и обслужване на международна кредитна карта с оглед
констатираното неизпълне-ние на задълженията му за погасяване на негови
изискуеми задължения в определените със съконтрагента му срокове, предвид което
в патримониума на банката се е породило потеста-тивното право по чл.20, ал.2 от
договора с едностранно писмено уведомление да обяви кре-дита за предсрочно
изискуем. Това право е било упражнено от „Б.П.Б.“ АД с нотариална покана, връчена
на адресата чрез лице, попадащо в кръга на чл.46, ал.2 ГПК, като с достигането
на волеизявлението на банката до адреса на кредитополучателя на 22.10.2014 г.,
последното е породило целените правни последици – кредитът е обявен по смисъла
на т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и е станал изцяло предсрочно изискуем след изтичане на дадения седмодневен
срок от получаване на поканата.
От неоспореното заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се констатира и че възникналите в патримониума
на банката след обявяването на кредита за предсрочно изис-куем изискуеми вземания:
за връщане на отпуснатия на ответника кредит – е на стойност 24 643,66
лева; за възнаградителна лихва по чл.15, ал.1 от р.IV от договора за периода: 20.04. 2012 г. – 31.10.2012 г. – в размер на 1 699,05
лева, а този на наказателна лихва /неустойка/ по чл.15, ал.2 от р.IV от договора за
времето от 20.04.2012 г. до 12.11.2014 г. –
за сумата от 19 851,66 лева.
Обективната даденост на
изложените обстоятелства е предпоставка да се приеме, че кредиторът по договора
за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08. 2006 г. –
ищец по делото, има изискуеми вземания по него срещу ответника в посочените
по-горе стойности, което заявените от „Б.П.Б.“ АД искове по реда на чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ и
чл.92, ал.1 ЗЗД по отношение на тези три претенции се явяват доказани по своето
основание, първият и третият – изцяло и по размер, а вторият – частично.
Неоснователно е
възражението на ответника, че задълженията са било погасени чрез новация. В
решение № 138/22.08.2013 г., постановено по т.д.№ 27/2012 г. на ВКС, II ТО, ре-шение
№ 210/22.12.2014 г. по т.д.№ 4090/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение №
175/25.02.2016 г. по т.д.№ 2602/2014 г. ВКС, ТК, II ТО в каузалната тълкувателна
част на мотивите е посо-чено, че предпоставките, които характеризират
обективната новация, са: 1/. съществуване на валидно възникнало задължение,
което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/
разлика между погасеното и новосъздаденото задължение; 4/ намерение за
новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството
си пред-полага нов елемент в състава на облигационното отношение и трябва да
засяга някои от съ-ществените му елементи. При обективната новация новият
елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по
споразумение с кредитора нов дълг с нов пред-мет или ново основание в замяна на
старото. В последните две решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК,
е прието, че обективната новация изисква ясна воля за поемане на длъжника на
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по
сключения с кредитора договор. С решение № 110/17.07.2015 г. по т.д.№ 1568/ 2014
г. на ВКС, I ТО на поставения въпрос е отговорено, че обективна новация по
смисъла на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в
договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се
твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД, с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за
погасяване на стария дълг и за заместването му с нов /решение № 85 от
01.09.2017 г. по т.д.№ 2286/2015 г.на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В случая страните са сключили последващ
договор за кредит от 06.08.2013 г., обез-печен с първа по ред договорна ипотека
в полза на банката, с цел рефинансиране на задълже-нията по 3 броя договори за
издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08. 2006 г. с
номера: 4243261000215019, 424326100019003, 4243261000218005, сред които не се
спори, че попада и процесният. Не се касае обаче за обективна новация,
доколкото не е налице уговорка за внасяне на нов елемент в съществуващото между
страните правоотношение по реда на чл.107 ЗЗД, касаещ предмета или основанието
му, каквато уговорка би била налице, например, при постигнато съгласие между
страните по договор за покупко-продажба, че неизплатената цена на договора ще
се дължи на основание – заем. В случая между страните по договора за издаване
на кредитна карта е възникнало последващо правоотношение, с което обаче по
никакъв начин не се внася промяна в съществен елемент на предходното такова. Обстоятелството,
че с последващия договор за кредит страните са постигнали съгласие относ-но
целта на отпускане на кредита – за погасяване на предходни задължения, по
никакъв начин не променя изложените съображения, че новация не е налице. В
допълнение, между страните не се спори, че сумата по последващия договор за
кредит от 06.08.2013 г. не е била отпусната на ответника от страна на банката.
Въпросът за изпълнението на задълженията по този втори договор и изправността
на съконтрагентите по него е извън предмета на настоящия спор и в случай, че
ответникът твърди, че е изправна страна по него, но въпреки това кредит не му е
бил отпуснат, би могъл да ангажира договорната отговорността на банката в
отделно исково производство.
При събрания доказателствен
материал в първоинстанционното производство настоя-щата инстанция намира, че в полза
на ищеца не е възникнало вземане за такси по Тарифата на банката /т.13.4.15/ на
основание чл.8, ал.4 от договора за издаване и обслужване на междуна-родна
кредитна карта. Съгласно уточняващата молба от 13.11.2017 г. претенцията на ищцовата
Б.на разглежданото основание, касае месечни такси за неразрешен лимит. С
ангажира-ните по делото доказателства ищцовата Б.– в съответствие с изискването
на чл.154, ал.1 ГПК, не е установила възникването на предпоставките за
начисляването на този вид такса за исковия период от време от 20.04.2012 г. до
12.11.2014 г., т.е. че е налице неразрешен креди-тен лимит и периода на същия.
В полза на ищеца не е
възникнало и вземане за платени такси, начислени като разходи за връчване на нотариални
покани – с рег.№ 10009/20.10.2014 г. и с рег.№ 7540/08.08.2014 г. по описа на
нотариус М.К.. Основанието на тази претенция е обосновано на представените по
делото Общи условия на „Б.П.Б.“ АД. От клаузите на процесния договор, е видно,
че неразделна част от него са Общи условия на „Б.П.Б.“ АД за издаване и
ползване на международни кредитни карти /чл.32/, с които имен-но общи условия кредитополучателят е декларирал, че е запознат
/чл.28/. Тези общи условия не са представени по делото, а са ангажирани друг
вид общи условия на „Б.П.Б.“ АД, които не са идентични с Общите условия, въз
основа на които е сключен про-цесният договор, видно от него самия. От друга
страна, приложените общи условия, за които не са налице данни относно момента
на влизането им в сила, не са подписани от ответника, като липсват и доказателства
той да ги е приел, поради което същите не го обвързват и не пораждат никакви права
и задължения за него. Предвид горните обстоятелства в полза на ищеца не е
възникнало вземане за разноски, касаещи заплатените от него нотариални такси
във връзка с допуснатата от длъжника забава в изпълнението на задълженията му
по договора.
По изложените съображения
предявеният иск за главницата по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК
и чл.430, ал.1 ТЗ се явява изцяло основателен, като с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес същият следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер от 23 989,56 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението на 13.11.2014
г. до окончателното й изплащане. Искът за възнаградителна
лихва по чл.15,
ал.1, раздел IV от договора за периода: 20.04.2012 г. –
31.10.2012 г. по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.2 ТЗ е доказан по основание и размер за сумата 1 699,05 лева, до която последният
следва да се уважи, а искът относно наказателната лихва по чл.15, ал.2, раздел IV от договора, представляваща
по правното си естество неустойка – с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.92, ал.1 ЗЗД е изцяло
основателен и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва
да се уважи в пълния му предявен размер от 19 241,21 лева за периода:
20.04.2012 г. – 12.11.2014 г. Претенцията относно заявения вид неиздължени банкови
такси в размер от 4 159,88 лева за времето: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г.
и искът за претендираните нотариалните такси, начис-лени като разходи за
връчване на два броя нотариални покани, в общ размер от 115,20 лева – и двата с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното реше-ние следва да се отмени в
частта, с която са отхвърлени претенциите за главницата, за възнаг-радителната
лихва до размера на сумата 1 699,05 лева и за наказателната лихва
/неустойката/. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата над 214,45
лева до 2 000,00 лева – разноски по делото. В останалата обжалвана част
решението е правилно и следва да се потвърди.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК
и чл.430, ал.2 ТЗ иск относно договорната /възнаградителна/ лихва по чл.15, ал.1, раздел IV от сделката
от 21.08.2006 г. за разликата над сумата от 1 699,05
лева до сумата 2 820,27 лева е влязло в сила, като необжалвано.
На ищеца следва да се присъди
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 952,16 лева – раз-носки за заповедното
производство, сумата 1 166,43 лева – разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата 898,59 лева – разноски за въззивната инстанция, съобразно ува-жената
част от исковете и жалбата.
Не се установява ответникът по
жалбата да е направил разноски във въззивното произ-водство, поради което
такива не му се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На третото лице-помагач не се
дължат разноски на основание чл.78, ал.10 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 83 205 от 05.04.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 13 394/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав – в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******срещу Д.И.Р., ЕГН ********** искове за
признаване на установено, че Д.И.Р., ЕГН ********** дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******на
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ сумата 23 989,56 лева, представляваща
главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от
21.08.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11. 2014 г. до
окончателното изплащане на задължението; на основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.430, ал.2 ТЗ сумата 1 699,05
лева, представляваща договорна лихва съгласно чл.15, ал.1 от раздел IV от
договора за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г. и сумата 19 241,21 лева – наказателна лихва, съгласно
чл.15, ал.2 от раздел IV на договора, за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 62 029/2014 г. на СРС, I ГО, 120 състав, както и в ЧАСТТА, с която „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******е
осъдена да заплати на Д.И.Р., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата над 214,45 лева до 2 000,00
лева – раз-носки по делото, като неправилно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 ТЗ, че Д.И.Р., ЕГН ********** дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******сумата 23 989,56 лева /двадесет и три
хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща главница по договор за издаване и обслужване на международна
кредитна карта от 21.08.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11. 2014
г. до окончателното изплащане на задължението; иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.2 ТЗ, че Д.И.Р., ЕГН ******-5308
дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******сумата 1 699,05
лева /хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща
договорна /възнагради-телна/ лихва, съгласно чл.15, ал.1 от раздел IV от същия
договор за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г., както и по иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.92, ал.1 ЗЗД, че Д.И.Р.,
ЕГН ********** дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******сумата 19 241,21 лева /деветнадесет хиляди двеста
четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ – наказателна лихва
/неустойка/, съгласно чл.15, ал.2 от Раздел IV от договора, за периода:
20.04.2012 г. – 12.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.11. 2014 г. по
ч.гр.д. № 62 029/2014 г. на СРС, I ГО, 120 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 205 от 05.04.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 13 394/ 2015 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав – в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******срещу Д.И.Р., ЕГН ********** искове по
реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за
признаване на установено, че Д.И.Р. дължи на „Б.П.Б.“ АД сумата 4 159,88 лева – такси за неразрешен лимит по
чл.8, ал.4 от Раздел III на договора за издаване и обслужване на международна кредитна карта от
21.08.2006 г., за периода: 20.04. 2012 г. – 12.11.2014 г., както и сумата 115,20 лева – разходи за нотариални такси за връчване на
кредитополучателя на покани за доброволно изпълнение във връзка с чл.3, ал.2 от
Общи условия на „Банка П.Б.“ АД, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 62 029/2014 г. на СРС, I ГО,
120 състав.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК
и чл.430, ал.2 ТЗ иск относно договорната лихва по чл.15, ал.1 от раздел IV на процесния
договор за разликата над сумата от 1 699,05
лева до сумата 2 820,27 лева не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ
на „Б. П.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 952,16 лева /деветстотин петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ – разноски за заповедното производство; сумата 1 166,43
лева /хиляда сто шестдесет и шест лева и чети-ридесет и три стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата 898,59 лева /осемстотин деветдесет и осем лева и петдесет
и девет стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца: „Агенция за събирания на вземания“
ЕАД, ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.