Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № ………………./ 23.07.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети  юли през  2020 година, в следния  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :  ЙОАНА ГЕНЖОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ГЮРОВА в. гр. дело номер 15991 по описа за  2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Въззивното производство по гр.д. № 15991/2018 г. на СГС, ГО, ІІ-г въззивен състав, е приключило с окончателно решение от 21.07.2020 г., и делото, ведно с първоинстанционното, е върнато на СРС.

Въззивният съд, при извършената служебна проверка по делото, намира, че в решението си от 21.07.2020 г., е допускал очевидна фактическа грешка, при произнасянето относно обжалваемостта на решението, като е указал, че решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай, страни в производството са търговци по см. на чл. 1, ал. 1 ТЗ, а претендираните от ищеца суми се основават на сключен договор за изработка по чл. 266 ЗЗД с ответното дружество, въз основа на който на ищеца „С.“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството му на изпълнител, въззивникът-ответник „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ******* е възложило изработка на марки и платформи, както и изработка на парапети. Дължимите се по процесните фактури плащания възлизат на обща стойност от 5472,83 лв. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът претендира и обезщетение за забава върху главницата, в размер на 1423,51 лв. С оглед на обстоятелството, че исковите суми се претендират на основание сключен договор за изработка, страни по което правоотношение са търговски дружества, то делото следва да се определи като търговско и към него е приложимо изискването на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, съгласно което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. В конкретната хипотеза, цената на иска не покрива поставения минимум от 20 000 лв., за да подлежи решението на касационно обжалване. Предвид горното, настоящият въззивен състав намира, че в решението си от 21.07.2020 г., е допускал очевидна фактическа грешка по повод указанията, които е дал относно обжалваемостта на решението, като е постановил, че решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

  Отстраняването на тази грешка следва да извърши по инициатива на съда и в закрито заседание, без призоваване на страните, съгласно чл. 247, ал. 1, предложение първо и ал. 3 от ГПК.

Въззивното производство е било образувано пред СГС по подадена от „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ******* въззивна жалба, срещу Решение № 496207 от 27.09.2018 г. по гр. д. № 71344/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 62 състав, с което въззивникът-ответник е осъден да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 266 ЗЗД, сумата от 5472,83 лв., представляваща стойността на изработени „марки и платформи“ и „парапети“, за което са издадени и надлежно осчетоводени следните фактури: фактура № **********/10.11.2015 г., на стойност 2926,08 лв.; фактура № 00000005261/10.11.2015 г., на стойност 4392,00 лв. и фактура № 00000005416/16.12.2015 г., на стойност 394,75 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1008,91 лв., представляваща обезщетение за забава, като искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1008,91 лв. до пълно предявения размер от 1423,51 лв. По жалбата е било насрочено открито съдебно заседание пред СГС, делото обявено за решаване, и с решението си от 21.07.2020 г. по настоящето дело, въззивният съд е приел, че предвид обстоятелството, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл на нередовна искова молба, следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и като такова следва да се обезсили изцяло, а производството по делото да се прекрати. Доколкото исковите суми се претендират на основание сключен договор за изработка, страни по който са търговски дружества, и с оглед на цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

            В диспозитива на въззивното решение, обаче, на стр. 6, погрешно е посочено, че решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

            Изложеното сочи, че възизвният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си, която е от технически характер, поправянето й не променя волята на съда, формирана в мотивите относно приетия извод, че като постановено по нередовна искова молба, първоинстанционното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, производството по делото прекратено, а исковата молба върната. Установената грешка следва да се поправи, така че решението да съответства на формираната воля на съда и на императивните норми на процесуалния закон за необжалваемост на постановеното съдебно решение.

Воден от горното, СГС, ІІ-г въззивен състав

 

Р Е Ш И :       

                       

            ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, по инициатива на съда, ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решението си № 4391 от 21.07.2020 г. по въззивно гр.д. № 15991/2018 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, КАТО в дизпозитива на стр. 6 от решението, да се чете „Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.“.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 247, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, след което делото да се върне в СРС.

                                                                                                                                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                 2.