№ 26
гр. С.З., 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501780 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Й. Т. Й.
от гр.Г., действащ чрез адв.Г.М., против решение № 21/17.09.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 238/2021 г. по описа Гълъбовския районен съд в частта
му, в която е отхвърлен предявеният от въззивника против Т. Й. Й. иск по
чл.144 от Семейния кодекс за разликата над присъдената месечна издръжка от
50 лв. до пълния предявен размер от 300 лв.
Първоинстанционното решение се обжалва, като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят излага оплаквания, че доказателствените и правните
изводи на съда са формирани в разрез с изразените от страните становища,
събраните доказателства и правилата на житейската логика.
Претендира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, а на страната бъдат
присъдени сторените пред първата инстанция разноски в пълен размер, както
и сторените пред въззивната инстанция разноски.
В законоустановения срок въззиваемият Т. Й. Й. не е представил
отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание нито една от двете страни не
се явява лично и не се представлява от процесуален представител.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира
1
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е
подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответните
му части, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен иск по чл.144 СК. Ищецът Й. Т. Й.
твърди в исковата си молба, че ответникът е негов баща, с когото майка му
З.П.П. била разведена. Навършил бил 18 години. В момента учел в ПГЕ "Д.А.
гр. С.З., 11„б" клас, специалност "микропроцесорна механика". От 2007 г. до
2014 г. бил с майка си в Г., където тя работела. От 6 години се установили да
живеят с нея в гр. Г.. От 4-годишната му възраст до навършване на
пълнолетие тя полагала всички необходими грижи за него, а ответникът
плащал минимална издръжка. След навършване на пълнолетие баща му спрял
да плаща издръжка. Понастоящем ответникът работел като международен
шофьор и често пътувал в чужбина. Получавал значително високи
възнаграждения. След започване на обучението на ищеца в гр.С.З. значително
се увеличили разходите му за нормален живот и образование. Те се
изразявали в разходи за петдневното му пътуване с автобус от гр. Г. до гр.
С.З. и обратно, пълноценна храна, набавянето на необходими материали,
консумативи, изисквани в учебната практика за сглобяване на платки, ремонт
и поддръжка на компютри, помагала и учебници по английски, немски, които
били скъпи. Майката на ищеца понастоящем му помагала колкото може, но
заплатата й на продавач-консултант на бензиностанция в гр. Г. била
недостатъчна, за да се покриели всички, макар и минимални, нужди на двама
им. Лично не разполагал с недвижими имоти. Не получавал стипендия или
др. средства, чрез които да можел да си помага финансово.
След допуснатото по искане на ищеца намаляване на размера на
предявения иск, искането е да се осъди ответника да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 300 лева, считано от подаване на исковата молба в съда
до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване.
Ответникът Т. Й. Й. е подал отговор, с който изразява становище за
отхвърляне на предявения иск, като неоснователен, с възражения, че не
реализира високи доходи, както и че издържа ненавършило пълнолетие дете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
иска до размера на 50 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 300 лв.
го е отхвърлил. Приел, че податните възможности на ответника в аспекта на
чл.144 от СК са съответни на направеното с отговора на исковата молба
признание в тази насока.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява,
че Й. Т. Й. е роден на 01.12.2002 г. Негови родители са ответникът, сега
въззиваем – Т. Й. Й. и З.П.П..
Страните не спорят, че сключеният между родителите на ищеца
2
граждански брак е бил прекратен с развод, като упражняването на
родителските права спрямо него е било предоставено на неговата майка, а
ответникът е бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка.
На 01.12.2020 г. Й. Т. Й. е навършил пълнолетие, но е продължавал да
учи редовно в ПГЕ „Д.А.” в гр. С.З., като за учебната 2020/2021 г. е бил
записан в 11“б“ клас на това училище, което следва да завърши през 2022 г.
съгласно чл. 73, ал. 3 ЗПУО.
Страните не спорят, а е видно и от декларацията му за СИС, въззивника
не получава никакви доходи и не притежава имущество, от които да се
издържа.
Страните не спорят, а въззивникът признава, че майка му е работила в
Република Г. и след като се е върнала в страната е закупила апартамент в гр.
Г., в който живеят заедно.
Страните не спорят и по факта, че Й. Т. Й. пътува за училище от гр.Г. до
гр.С.З. и обратно с автобус всеки делничен ден от учебната година.
Липсват представени доказателства, какви доходи получава майката на
въвззивника и какво имущество притежава.
Въззиваемият също не е представил по делото декларация за семейното
си и имотно състояние. Страните обаче не спорят, а се установява и от
представените с отговора му и неоспорени от насрещната страна
удостоверение за раждане, допълнително споразумение и фиш за получено
трудово възнаграждение, че Т. Й. Й. има родено на 27.10.2016 г., от
съжителството си с И.П.И., и друго дете - Т.Т. Й., което е малолетно.
Страните не спорят и по факта, че ответникът работи по безсрочно
трудово правоотношение в „Б.П.“ ЕООД, от което, видно от представения от
него фиш и удостоверение, получава брутно месечно трудово възнаграждение
в размер на 657.80 лева.
От представеното от работодателя удостоверение се установява още, че
същият е назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и
повече тона“, на която изпълнява и по 1 или 2 международни курса на месец
от България до Германия и обратно (или средно по 1,5 курса месечно), всеки
от които е с времетраене от 5 до 7 дни (или средно 6 дни), за които получава
по 27 евро дневни по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. Или средномесечно въззиваемият получава за тези
си командировки извън страната още 243 евро месечно, чиято левова
равностойност по фиксинга на БНБ е 475.27 лева (Р № 223 на БНБ от
31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото - обн. ДВ, бр. 1/1999
г., в сила от 1.01.1999 г.). Или Т. Й. Й. получава средномесечен брутен доход
от 1 113.07 лева от трудово възнаграждение и посочените дневни
командировъчни пари (657.80 лева трудово възнаграждение + 475.27 лева
дневни).
От представеното със становището му по чл. 312, ал. 2 ГПК съобщение
за налагане на запор е видно още, че притежава и два леки автомобила, които
са запорирани по изп.дело № 20117240400055 по описа на ЧСИ В.Т. по молба
3
на взискателя „О.“ АД, а от представеното от този ЧСИ по делото
удостоверение за размера на дълга му по същото изпълнително дело е видно
още, че Т. Й. Й. е солидарен съдлъжник с още две лица, размерът на дълга по
което е 33 348.44 лева към 06.08.2021 г.
Следва да се вземе предвид съгласно нормата на чл. 175 ГПК и
признатият от Т. Й. Й. в отговора му факт, защото е неизгоден за него и не се
опровергава от останалите доказателства, че може да отделя без затруднения
по 50 лева месечно за издръжка на пълнолетния си син.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл.144 СК родителите дължат издръжка и на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите и имуществото си, когато учат редовно в средни или висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна
възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както
задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл.143,
ал.1 от СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се
дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. В случая
предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на чл.144 СК,
са налице - по делото не е било спорно, че въззивника е навършил пълнолетие
син на въззиваемия, който за учебната 2021/2022 г. продължава обучението си
в средно образователно училище в редовна форма на обучение и не разполага
с доходи и имущество, от които сам може да се издържа.
При установените по делото релевантни факти, относими към
податните възможности на въззиваемия (доходи и имущество, съотнесени
към задълженията му за собствена издръжка и другите му задължения)
въззивният съд намира, че за Т. Й. Й. е налице възможност без особени
затруднения да заделя сумата от 100,00 лв. месечно за издръжката на
пълнолетния си син.
С оглед на тези съображения решението на първоинстанционния съд
следва да бъде частично отменено в частта му, в която искът е отхвърлен за
сумата от 50,00 лв. до 100,00 лв., вместо което следва да се постанови ново, с
което искът се уважи за разликата до 100,00 лв. месечна издръжка, дължима
считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпването на
правопроменящи, правопогасяващи или правопрекратяващи обстоятелста,
ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане до
изплащането му.
В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
Относно разноските и държавните такси:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. Й. Й.
следва да бъде осъден да заплати на Й. Т. Й. допълнително сумата от 50,00 лв.
– разноски в първоинстанционното производство и 60,00 лв. – разноски във
4
въззивното производство, за платени адвокатски възнаграждения съразмерно
на уважената част от иска.
Върху присъдената допълнително сума за издръжка Т. Й. Й. следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Районен съд – Г. допълнителна държавна такса в размер на 72,00 лв. и по
сметката на Окръжен съд –С.З. държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 36,00 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235, ал.3 от ГПК
Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21/17.09.2021 г., постановено по гр.д. №
238/2021 г. по описа на Районен съд – Г. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Й. Т. Й., ЕГН - **********, с адрес гр. Г., кв. *********
срещу Т. Й. Й., ЕГН - **********, с адрес : гр. К., ул. ***** иск по чл.144 от
Семейния кодекс за разликата над присъдената за месечна издръжка сума от
50,00 лв. до сумата от 100,00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от Семейния кодекс Т. Й. Й., ЕГН -
**********, с адрес : гр. К., ул. *****, да заплаща на Й. Т. Й., ЕГН -
**********, с адрес : гр. Г., кв. *********, редовна месечна издръжка от още
50,00 лева (петдесет лева), (общ размер на издръжката 100,00 лева (сто лева),
считано от 03.06.2021 г. до настъпването на правопроменящи,
правопогасяващи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със законната
лихва върху всяко просрочено месечно плащане до изплащането му.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/17.09.2021 г., постановено по гр.д. №
238/2021 г. по описа на Районен съд – Г. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Й. Т. Й., ЕГН - **********, с адрес гр. Г., кв. *********
срещу Т. Й. Й., ЕГН - **********, с адрес : гр. К., ул. ***** иск по чл.144 от
Семейния кодекс за разликата над сумата от 100,00 лв. (сто лева) до заявения
размер на исковата претенция от 300,00 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
Т. Й. Й., ЕГН - **********, с адрес : гр. К., ул. ***** да заплати на Й. Т. Й.,
ЕГН - **********, с адрес : гр. Г., кв. ********* сумата от сумата от още
50,00 лв. (петдесет лева) – разноски в първоинстанционното производство и
60,00 лв. (шестдесет лева) – разноски във въззивното производство, за
платени адвокатски възнаграждения съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс
Т. Й. Й., ЕГН - **********, с адрес : гр. К., ул. ***** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на по сметката на Районен съд – Г.
допълнителна държавна такса в размер на 72,00 лв. (седемдесет и два лева) и
по сметката на Окръжен съд –С.З. държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 36,00 лв. (тридесет и шест лева).
5
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6