Присъда по дело №820/2020 на Софийски градски съд

М    О    Т    И    В    И

       към присъда по НОХД № 820/2020 г. по описа на СГС, НО, 1 състав 

 

        Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Ц.И.Ц. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК за това, че на 19.10.2019 г. около 01,10 часа в гр. Монтана, на ул. „********“ в района на кръстовището с ул. „Иван Вазов“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен номер ARBB-0007.

         В хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа повдигнатото на подсъдимия Ц.Ц. обвинение като намира, че в хода на наказателното производство, както в неговата досъдебна, така и в съдебна фаза, се доказва същото. Твърди, че от приобщени по делото писмени доказателства се установява, че полицейските служители Ц.И. и Ц.Ц., които са извършили проверка на подсъдимия Ц. притежават професионална специализация младши автоконтрольор, т.к. по време на обучението си те са получили първоначална теоретична подготовка за работа с техническо средство - Алкотест дрегер независимо, че не са имали практически занимания. Прокурорът се позовава на показанията на свидетеля Ц.Ц. дадени в хода на съдебното следствие, в които същия заявява, че когато е спрял за проверка подсъдимият, той е заявил, че е употребил домашна ракия, каквито данни твърди, че се съдържат и в показанията на свидетеля Ц.И.. Позовава се на приложен по делото дневник за проведен инструктаж на полицейските служители Ц. и И., който е приложен по делото от Пътна полиция – Монтана, както и на извадка от книгата за описване на взетите проби, където под № 13 е посочено, че на 19.10.2019  г. е измерена стойност от 1.53 промила концентрация на алкохол в кръвта, както и на данните отразени в ежедневна форма на отчет за смяната от 20.00 часа на 18.10.2019 г. до 08.00 часа на 19.10.2019 г., в който под № 29 е посочено, че е извършена проверка на лек автомобил с ДК № ******в 01.00 часа с водач Ц.И.Ц.. Прокурорът заявява, че обвинението се доказва от събраните по делото доказателства, каквито са показанията на свидетелите Ц.И., Ц.Ц., от техните длъжностни характеристики, удостоверенията издадени от Академията на МВР, приложените ежедневни ведомости за отчет, дневник за провеждане на инструктаж, дневник за установена проба, писмата изпратени от ДА „Метрологичен  и технически надзор“, както и заповедите на председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, а също така от изготвените в хода на досъдебното производство и съдебно следствие съдебни експертизи. Счита, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Посочва като смекчаващ наказателната отговорност факта на липса на предходни осъждания за подсъдимия Ц.. Моли съда да определи адекватното наказание на подсъдимия Ц. като приложи чл. 58а НК.

         Процесуалният представител на подсъдимия Ц., адвокат Б. не споделя изложеното от страна на представителя на държавното обвинение становище, както и представената в обвинителния акт обвинителна теза спрямо подсъдимия. Твърди, че по делото са събрани множество доказателства, чрез които се установяват редица нарушения, които са свързани с процедурата за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС и други нормативни актове, които касаят и предпоставят в същото време спазването на разпоредбите на Наредбата. Защитата оспорва професионалната компетентност на служителите, които са извършили пробата с процесното техническо средство на подсъдимия Ц., позовавайки се на приложените и приети по делото писмени доказателства. Твърди, че в настоящото производство, въпреки положените огромни усилия от страна на съда, не са представени документи, които да доказват, че полицейските служители, които са извършили пробата, отговарят на законовите изисквания за компетентност и техническа грамотност. Защитата твърди, че в съставените на подсъдимия Ц. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в талона за проведено медицинско изследване, които са приети като писмени доказателства по делото, не е отразен номерът на пробата, която е взета от него независимо, че в режим на работа техническите средства, с които се извършват различни проби, дават идентификатор и пореден номер на извършване на пробата. Посочва, че за да може дадена проба, която е взета от конкретно лице, да се свърже именно с личността на това лице, то следва този изричен идентификатор на пробата да бъде отразен в документите, които се издават по реда на наредбата. Посочва, че дори в обвинителният акт, както в обстоятелствената му част, така и в неговия диспозитив не е отбелязан номер на проба, която да се приписва, че е взета на неговия подзащитен. Твърди, че от талона, който е издаден за медицинско изследване по делото, не става ясно дали е придружен от задължителните 7 броя стикери, които задължително трябва да се залепят на всеки един от екземплярите от талона, в т.ч. и върху АУАН, т.к. от наличната доказателствена съвкупност не може да се установи дали такива стикери са били издадени, а същите са пряко свързани с формата на талона за изследване и представляват негов изричен реквизит, който удостоверява неговата валидност. На следващо място защитата излага подробни съображения и относно часа на взетата проба от подсъдимия Ц. като посочва, че пробата, която се приписва на подсъдимото лице е взета според паметта на техническото средство в 01,23 часа, докато в протокола за ежедневната отчетност на двамата полицейски служители, боравили с процесното техническо средство е записано, че проверката на подсъдимия е започнала в 01,02 часа и е завършила в 01,11 часа, поради което твърди, че пробата е взета 11 минути по-късно, без надлежен документ или след като проверката е завършила според отчетността на двамата полицейски служители. Посочва, че въпреки изисканите от ЦСМП - Монтана доказателствата, които са задължителни по смисъла на Наредбата, а именно амбулаторен журнал и протокол за медицинско изследване, то последния липсва. Посочва, че първоначалната проверка на процесното техническо средство е била извършена от Българския институт по метрология през месец март 2010 г., но по делото липсва протокола на преминалата първоначална проверка на същото. Според защитата първата проверка на техническото средство след това е извършена на 13.12.2010 г. независимо, че от заповедта на председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор периодичността на измерване е определена с изрична заповед и тя е в размер на 6 месеца или първата последваща проверка на техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с № ARDM0007 е извършена 9 месеца след първоначалната проверка, както и че този срок не е спазен и при последващите извършени проверки. Твърди, че с изключение на 4 от последващите от общо 18 извършени проверки са направени в рамките на около 5-6 месеца от определения за това срок. Защитата анализира и последващите извършени на техническото средство проверки и в тази връзка посочва, че след извършеното изследване на 24.08.2018 г. е извършено друго на 02.04.2019 г. или 8 месеца след предходната проверка, както и, че по-малко от месец по-късно същото техническо средство отново е предоставено за проверка, на 03.05.2019 г. или 20 дни след предходната проверка. При така изложеното защитата изразява съмнения по отношение валидността на протокола за премината от процесното техническо средство проверка от 03.05.2019 г., който е относим към процесния по делото случай, поради което счита, че след като е пропуснат 6-месечният срок, то следва задължително да се направи друг тип проверка, а не нова последваща проверка в противен случай се създава, ако не друго, то поне съмнение по отношение на валидността на техническото средство и по-точно по отношение валидността на резултатите, които същото отчита. Процесуалният представител счита, че не са спазени указанията за употреба на техническото средство. Твърди, че в настоящото производство не е налице годно пряко доказателство, въз основа на което по безспорен и категоричен начин да се установява, че опцията на техническото средство, която регистрира наличието на алкохол в устатата, така както е отразено в резултатите от назначените експертизи, е била активирана към настоящия момент. Заявява, че ако опцията не е била активирана, то при всички случаи резултатът, който е даден, подлежи на много обосновано съмнение, а конкретни доказателства в тази насока в това производство липсват. Твърди, че техническите инструкции на техническото средство „Алкотест дрегер“ са изрични, а именно, че трябва да има отстояние от момента на консумиране на алкохолна напитка или от употребата на друг вид напитки, като изрично е посочена и водата за уста, до момента на осъществяване на пробата, като в указанията не е записано според защитата, че в такъв случай пробата би била невалидна, както е отчетено в експертизата, а че полученият резултат не би бил действителен. При така изложените съображения защитата моли да бъде постановена оправдателна присъда. Моли също така да се отчете, че подсъдимия Ц. е лице с чисто съдебно минало, лице, чиято личност по никакъв начин не може да се свърже с противообществени, опасни, вредоносни прояви, лице, чиято личност е свързана със заемането на високопоставена държавна позиция, лице, за което не може да се каже, че е свързано с една трайна престъпна нагласа или друг вид нагласа за нарушаване на установените закони, принципи и морални норми в Република България. Посочва, че по делото са налични множество доказателства, от които се установява, че подсъдимия Ц. е лице с множество тежки здравословни проблеми, които също са установени по надлежния ред. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на подсъдимия и приеме, че деянието е явно незначително, макар да покрива формално признаците на престъпния състав в случай, че съда счете обвинението за доказано.

         Подсъдимият Ц. не желае и не дава обяснения в хода на съдебното следствие, поддържа казаното от своя адвокат.

         В своята последна дума предоставена му на основание чл. 297, ал. 1 НПК подсъдимият Ц. иска да бъде оправдан.

       Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

        Подсъдимият Ц.И.Ц. – 54 г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, заместник областен управител в Областна администрация - Монтана, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********.

        Към 2019 година подсъдимият Ц.Ц. бил заместник-областен управител в Областна администрация – Монтана и кандидат за общински съветник, регистриран от ОИК гр. Монтана под №1/24.09.2019 г. в листата за общински съветници на ПП „Атака“ за община Монтана с Удостоверение за регистрация на кандидат общински съветници по чл. 87, ал. 1, т. 14 от Изборния кодекс за участие в избори за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г.

        Към 2019 г. година свидетелите Ц.И. и Ц.Ц. били назначени на длъжност „Младши автоконтрольор“, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – гр. Монтана, след успешно завършен курс за професионална специализация по „Младши автоконтрольор“ в Академия на МВР, Център за специализация и професионална подготовка в гр. Казанлък.

        За времето от 20:00 часа на 18.10.2019 г. до 08:00 часа на 19.10.2019 г. двамата изпълнявали служебните си задължения по дежурство като полицейски автопатрул на територията на гр. Монтана. Съвместният наряд на полицейските служители се осъществявал с лек автомобил с рег. № ********като на същите било зачислено и техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, за проверка на водачи на МПС за употреба на алкохол.    

          Полицейските служители И. и Ц. били запознати с методическите указания относно реда за работа и установяване на употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“ и инструкцията за употребата му, като и двамата притежавали практически умения за боравене с измервателното средство.

          Около 01:10 часа на 19.10.2019 г., в района на кръстовището между ул. „22 септември“ и ул. „Иван Вазов“ в гр. Монтана, полицейските служители И. и Ц. спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********. В хода на проверката свидетелите Ц.И. и Ц.Ц. установили като водач на лекия автомобил - подсъдимия Ц.И.Ц.. Свидетелите също така възприели непосредственото състоянието на подсъдимия, който лъхал на алкохол, поради което го поканили да бъде изпробван за употреба на такъв. На подсъдимия Ц. в 01:23 часа била извършена проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, /преминал технически преглед за изправност и годност на 03.05.2019 г., със срок на валидност от 6 месеца/. Техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания от него въздух над 1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда.

       Предвид отчетения резултат свидетелят И. съставил срещу подсъдимия Ц.Ц., акт за установяване на административно нарушение GA № 110823/19.10.2019 г., в който горепосочените обстоятелства намерили словесно отразяване. Актът бил предявен на подсъдимия за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.

        На подсъдимия Ц. бил съставен и талон за медицинско изследване с бланков № 0063025 от свидетеля И..

        След като на подсъдимия Ц. били съставени посочените писмени документи, същият бил транспортиран от полицейските служители – свидетелите И. и Ц. до МБАЛ „Д-р С.И.“***, с цел да даде кръв за провеждане на химическо изследване.

        На място в лечебното заведение, подсъдимият Ц. отказал да даде кръв за изследване, като приел резултата от проверката с техническото средство „Алкотест-Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007. По посочената причина на Ц. не била взета кръв и съответно не била извършена химическа експертиза за определяне съдържание на алкохол в кръвта му.

         В хода на извършената проверка, подсъдимият Ц. се легитимирал пред полицейските служители със служебната си карта на заместник-областен управител в Областна администрация – Монтана.

         На 21.10.2019 г., началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Монтана Е. И. издал заповед № 19-0996-000684, с която наложил на подсъдимия Ц. принудителна административна мярка, като временно отнел свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за неговата отговорност, но не повече от 18 месеца.

         На 21.10.2019 г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Монтана Е. И. издал заповед № 19-0996-000685, с която наложил на подсъдимия принудителна административна мярка, като прекратил регистрацията на ППС – лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ******за срок от 1 година.

         От разпечатката от паметта на техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 е видно, че проба с номер 02371 от дата 19.10.2019 г., направена в 01:23 часа е с резултат 1,53 на хиляда.

         Техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, с който на 19.10.2019 г. бил тестван подсъдимия Ц. имал извършена на 15.03.2010 г. първоначална проверка за допускането му в употреба от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел – ИТСИ. Техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 е преминало успешно последващи /периодични/ проверки за периода от 21.12.2010 г. до 30.10.2019 г. Към инкриминираната дата 19.10.2019 г., техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, имало извършена на 03.05.2019 г. последваща /периодична/ проверка в Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха при ГД „Национална полиция“. За проверката бил съставен Протокол № 11-35-19 за проверка на анализатор на алкохол в дъха за „Алкотест 7510“ № 4812, фабричен номер ARBB-0007, в който било дадено заключение „съответства“, т.е. налично съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на методиката за проверка. Срокът на валидност на последващата проверка бил 6 месеца – 03.11.2019 г. Съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и допълнение №18.10.4812.1 към него, издадени от БИМ, анализатор за алкохол в дъха тип Алкотест 7510 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4812.

        От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която е изслушана в хода на съдебното следствие, оспорена е от защитата и е приета от съда като обективно и безпристрастно дадена, т.к. вещото лице Н.С. е отговорил в пълнота на поставените му въпроси и в кръга на своите знания, опит и компетентност или така, както от друга страна заявява и адвокат Б., защитник на подсъдимия Ц.Ц.. Вещото лице е установило, че при проверката на подсъдимия Ц. като водач на МПС с техническо средство  „Алкотест Дрегер“ е установено 1,53 промила алкохол в издишания въздух, което според експерта показва, че подсъдимия се е намирал в състояние на лека степен /към горната граница/ на алкохолно опиване. Същото може да се реализира след консумация на около 200 мл етилов алкохол с концентрация 40 градуса /ракия, уиски, водка/, както и количеството употребена домашна ракия посочено от подсъдимия при извършената му проверка. Експерта е посочил още в своето експертно заключение, че дезинфекционната вода „Елудрил“ съдържа незначително количество алкохол и в препоръчителната лечебна доза /15 мл в мерителната чашка с допълване до горе с вода/ и по начина на използване, съобщен от подсъдимия Ц./две промивки на уста/ не е възможно според експерта да реализира установеното с техническото средство „Алкотест-Дрегер“ количество етилов алкохол от 1,53 промила. В заключение експерта посочва, че установеното количество алкохол от 1,53 промила с техническото средство „Алкотест-Дрегер“ в организма на подсъдимия Ц. не се дължи на извършени промивки с дезифекционния медикамент „Елудрил“, а на консумация на етилов алкохол от около 200 мл 40 процентова алкохолна напитка - ракия, уиски, водка, домашна ракия. 

       В хода на съдебното следствие вещото лице С. поддържа своето заключение. Заявява, че личен преглед на подсъдимия Ц. не е извършил, а при изготвяне на експертното си становище е ползвал цялата документация в досъдебното производство. Вещото лице разяснява предназначението на дезинфекционна вода „Елудрил“, която посочва, че се използва за дезинфекция на устната кухина и съдържа специфични медикаменти и холоробутанол, последното е вид алкохол в определената 0,5 % концентрация, които са описани на листовка за употребата на дезинфекционна вода. Заявява, че подсъдимия Ц. е ползвал дезинфекционна вода „Елудрил“ по предписание на специалист стоматолог за лечение на зъбен камък, защото има парадонтоза. Експерта анализира и разяснява съставките на обсъжданата вода, които съставки заявява, че е анализирал в своето заключение, но посочва, че не може да каже до какъв процент може да дадат отражение в съдържанието на алкохол в кръвта, при описаното в материалите по делото, но независимо от това според вещото лице тези съставки не могат да причинят установената алкохолна концентрация от 1,53 промила, която категорично се дължи на приет отвън изпит алкохол. Разяснява още, че предписаната доза е лечебна, не е токсична и в упътването на самото лекарство винаги се предписва лечебната доза, активната ефективна доза, а не тази, която води до повишаване в такива граници на алкохола в кръвта, при което лечебната доза в случая е два пъти сутрин и вечер по една мерителна чашка, както е описано или 15 милилитра се наливат в мерителната чашка и се допълва догоре с вода, т.е. допълнително се разрежда. Според експерта начинът на употреба на дезинфекционна вода „Елудрил“ след нейното разреждане с вода е изплакване или жабуркане, промиване на устната кухина и не би трябвало да се поглъща, не би трябвало да се пие. Вещото лице посочва, че е възможно лигавицата на устната кухина да резорбира, но до 5% в зависимост от приетото количество, от времето на жабуркане, от времето за което е контактувал алкохолът с устната кухина. Експерта посочва още, че дезинфекционната вода „Елудрил“ съдържа веществото бутанол, което е подобно като алкохола и в цялото шише е 0,5%, но не е етилов алкохол, но т.к. в случая не е взета кръвна проба, а е направен единствено газхроматографският, то и техническото средство Алкотест Дрегер отчита общото количество на алкохола. Експерта изчислява, че при разреждане с вода ще се намали концентрацията на бутанол и това е логично основание за това, че изпитото количество не може да даде толкова много алкохол в кръвта на изследваното лице. Експерта заявява, че не може да каже, какво количество алкохолна концентрация може да се установи, както и да бъде измерено количеството алкохол при жабуркането с тази вода, но независимо от това сочи, че дезинфекционната вода съдържа незначително количество алкохол, сравнявайки 0,5% хлорбутанол с 40% алкохол на ракията, в т.ч. и домашната, каквито данни в делото има за употребена ракия, както и че изпитата силна ракия не може да даде 1,53 промила алкохол в кръвта.

        По искане на защитата на подсъдимия Ц.  и след изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза в хода на досъдебното производство по делото, както и след събиране на допълнителни писмени доказателства по делото, съдът намери, че следва да бъде уважено искането за допускане на комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, при която вещите лица да извършат изследване на подсъдимия Ц.Ц. чрез използване на техническо средство за измерване на алкохола „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007, като при изследване вещите лица следва да установят чрез измерване с „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007 количеството алкохол в издишания от подсъдимия Ц. въздух преди и след употребата на дезинфекционната вода за уста „Елудрил Класик“, която е вписана в рецепта издадена на подсъдимия от д-р Б.И. намираща се на лист 27, том 2 от досъдебното производство. Съдът също така указа на вещите лица, че следва да закупят от аптечната мрежа вода за уста „Елудрил Класик“, както и указа на директора на ОД на МВР Монтана да осигури „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007 за нуждите на изследването провеждано от определените вещи лица.

От допуснатата в хода на съдебното следствие от настоящия съдебен състав комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза изготвена от вещите лица доц. д-р М.Г. и К.К. се установява, че вещите лица са отговорили на поставените им от съда въпроси при съблюдаване на дадените към тях указания, за което са закупили дезинфекционната вода за уста „Елудрил Класик“, а от страна на директора на ОД на МВР Монтана им е осигурено техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007, с което на инкриминираната по делото дата – 19.10.2019 г., е било извършено тестване на подсъдимия Ц. за наличие на алкохол в издишания от него въздух.  От заключението на вещите лица се установява, че на подсъдимия Ц. са направени две проби с техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007. Първата е направена преди употребата на дезинфекционната вода за уста „Елудрил Класик“ от подсъдимия Ц., при което пробата е била с отрицателен резултат за наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух.

Експертите са извършили втора проба, при която двукратно са тествали подсъдимият Ц. с техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007, при която подсъдимия Ц. двукратно от 10:18 часа до 10:19 часа е жабурил устата си с вода за уста „Елудрил Класик“, след което при извършеното му изследване с техническото средство, последното е показало ясно изписан резултат на дисплея „Алкохол в устата“. При извършената втора проба на подсъдимия Ц. в 10:32 часа техническото средство е показало отново резултат „Алкохол в устата“.

Експертите са провели още едно изследване на подсъдимия Ц. с техническото средство, при което изследване подсъдимия Ц. е свалил своята предпазна маска /задължителна маска носена във връзка с Ковид-19/ и е вентилирал устната си кухина чрез нормално дишане за времето от 10:38 часа до 10:42 часа. В 10:43 часа или 24 минути по-късно, след приема на течности и съблюдавайки ръководството за употреба на техническото средство, е било извършено тестване на подсъдимия с техническото средство, без повторно жабурене от негова страна, при което изследване отчетеният резултат с техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ-0007 е бил 0,00% /нулев/, за което към експертизата е приложена разпечатка. Вещите лица са показали на подсъдимия Ц. данните от проведеното изследване.    

        В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение. Вещото лице К. представя към Протокол – Приложение № 1 разпечатка от дрегер „Алкотест 7510“ за тест резултатите, които са получени преди употребата на „Елудрил“ и след употребата му от подсъдимия. Също така представя в оригинал приемно-предавателен протокол във връзка с предоставени му от управителя на „Дрегер Сейфти България“ 10 броя мундщуци, собственост на търговското дружество, които са били използвани по време на изследването, с оглед поставената задача от съда, както и закупени от тях 2 броя от водата за дезинфекция на устната кухина „Елудрил“ - едната опаковка с розова капачка сочат, че е българско производство с изменен съставът от този на основния производител, в който има алкохол  и втора опаковка „Елудрил“, поставена в картонена кутия, която не е разпечатана и е на френски производител, в която няма алкохол. Посочват, че към изготвеното от тях експертно заключение са приложили ксерокопие на Протокол – Приложение № 1, който са изготвили във връзка с допусната от съда експертиза и в който са описали извършените действия по време на изследването на подсъдимия, съгласно задачата на съда, а също е и подписан от присъствалите на изследването лица Ц.И., Ц.Ц. иЛ.Д.. Заявяват, че няма разлика между вписаното в Протокол – Приложение № 1, изготвен от вещото лице К., и данните, които са вписали в самата експертиза. Експертите посочва, че при проведеното от тях изследване на подсъдимия Ц. са използвали водата на българския производител, защото изследваното от тях лице е използвало по негови данни същата по състав вода на българския производител към момента на извършената му полицейска проверка. Експертите разясняват, че тестването е извършено от тях след проверка на техническото средство, при което средството за измерване е отчело нулева стойност.

Вещото лице К. посочва, че проба 2706 от 07.12.2020 г., която е извършена в 10.15 часа е направена преди подсъдимия Ц. да жабури с дезинфекционната вода „Елудрил Класик“ и тя е с резултат 0,00% /нулев/, а резултатът от проба 2707 от 07.12.2020 г. направена в 10.45 часа или след повече от 15 минути след жабуренето с „Елудрил“ от подсъдимия, а също и след изчистване на устната кухина. Експертите разясняват още, че резултатът на проба № 2707 е получен след направена вентилация на устната кухина на подсъдимият, без поставена маска от него или резултата е получен в рамките на период от 4 минути, в интервала от 10:38 часа до 10:42 часа, след което е направено измерване в 10:43 часа, което е отчело резултат 0.00% алкохол. Разясняват, че техническото средство е произведено така, че да показва дали алкохолът е в устната кухина, или в издишания въздух; че техническото средство е снабдено със система, която отчита устния алкохол и не следва да се взима под внимание неговото показание, както е записано в инструкциите за употреба; че междинните резултати отчетени с техническото средство не показват стойност, защото няма такава стойност, а отчита единствено, че има алкохол в устатата и този алкохол в устата е остатъчният алкохол след жабуренето с „Елудрил“ в устната кухина. Вещото лице Г. посочва, че има разлика 2 минути от жабуренето до правенето на пробата и това е отчетено в експертизата, което е времето от 10:18 часа до 10:19 часа, когато подсъдимия Ц. е жабурил двукратно с „Елудрил Класик“. Посочват още, че използваната от тях опаковка вода „Елудрил“ се разрежда с вода, но при проведеното изследване не са разреждали с вода използваното количество „Елудрил“, с което подсъдимия Ц. се е жабурил пред тях два пъти с по 15 милилитра, защото същият е заявил, че се е жабурил към инкриминираната по делото дата – 19.10.2019 г. без да разрежда количеството „Елудрил“. Също така посочват в своите разяснения, че след двукратното жабурене с количеството „Елудрил“, подсъдимият е изплю течността, направил е дълбоки двукратни вдишвания и едва тогава са извършени пробите, които са отчетени на дисплея на дрегера. В заключение експертите заявяват, че при тези две жабурения от подсъдимия Ц., категорично не може да се получи резултат от 1,53 % алкохол в издишания въздух в устната кухина, като разликата при отчитане на издишан въздух на дрегера е ± 5%, т.е., но ако е в резорбционна фаза трябва да се извадят 5%, а ако е във фаза на излъчване, в зависимост от срока на употребата на алкохола, трябва да се прибавят тези 5%. Експертите заявява, че алкохолът в издишания въздух се отчита на десетата-петнадесета минута след употребата му през устата, което е доказано, написано е в учебник. Твърдят, че ако е взета проба на кръв за изследване, ако е в резорбционна фаза може да е под 1.53 промила, ако е във фаза на излъчване трябва да добавим тия 5% и ще е над 1.53 %.

 

      

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

         Тези факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.В.И., Ц.К.Ц., К.К.И. и Б. К. И.; писмени доказателства и доказателствени средства: акт за установяване на административно нарушение серия GA №110823, талон за изследване №0063025, справка за нарушител/водач,  2бр. заповед за прилагане на принудителна административна мярка, удостоверения за регистрация на кандидат общински съветници по чл. 87, ал. 1, т. 14 от Изборния кодекс-копие, медицинска рецепта от 17.09.2019г., медицинска документация по отношение на подс. Ц. (л. 67- л.147, т. 2 от ДП), удостоверение за професионална специализация по „Младши автоконтрольор“ за мл. инспектор Ц.И., протокол за назначаване на Ц.И. на длъжност „Младши автоконтрольор“ II степен, типова длъжностна характеристика, удостоверение за професионална специализация по „Младши автоконтрольор“ за мл. инспектор К.Ц., протокол за назначаване на К.Ц. на длъжност „Младши автоконтрольор“ I степен, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, типова длъжностна характеристика, ежедневна форма на отчет от дата 18.10.2019г., дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства за Алкотест дрегер ARBB-0007, ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за провеждане на инструктаж на служителите от сектор „ПП“ – гр. Монтана за 18.10.2019г., писмо на председателя на ДАМТН с изх. № 57-00-76 /1/ от 01.07.2020г., писмо на председателя на ДАМТН с изх. № 57-00-76 /2/ от 01.07.2020г., протокол № 1-36-19 от 30.10.2019г. за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, заповеди № 2050-4 от 11.02.2019г., № 2050-4 от 11.02.2019г., № 2050-10 от 14.05.2019г. на председателя на ДАМТН, справка за извършени медицински и дентални  дейности на подс. Ц., писмо на гл. секретар на БИМ с изх. № 11-00-29-2/03.07.2020г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-21031/10.05.2019г., заповед № А-0-014/27.05.2015г., заповед №А-0-009/31.03.2014г., заповед №А-0-003/07.02.2014г., заповед №А-0-031/11.11.2011г., заповед №А-0-004/28.01.2009г. на председателя на ДАМТН, протокол № 38-5-2011 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-25-2012 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-26-2012 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-35-2013 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-36-2013 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-35-14 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-35-15 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-36-15 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-37-15 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-35-16 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-36-16 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-35-17 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-36-17 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-37-18 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 3-37-18 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-35-19 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 11-35-19 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, протокол № 1-36-19 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха, писмо на и.д. председател на БИМ с изх. № 31.07.2020г., протокол № 9 за резултати от първоначална проверка на анализатор на алкохол в дъха, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.04.4812, допълнение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812, писма на директора на Център за специализация и професионална подготовка гр. Казанлък с рег. № 578100-64/30.07.2020г., рег. № 578100-71/19.08.2020Г., писмо на началник на сектор „ПП“ гл. инспектор с УРИ 301000-15747/04.08.2020г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-19736/07.05.2020г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-48589/04.11.2019г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-21031/10.05.2019г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-51322/01.11.2018г., списък на успешно преминалите след ремонт последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“  с дата 24.08.2018г., списък на успешно преминалите след ремонт последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“  с дата 30.03.2018г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-46854/10.11.2017г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-18747/04.05.2017г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-44679/14.11.2016г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-18017/18.05.2016г., ., списък на успешно преминалите след ремонт последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“  с дата 11.12.2015г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №3286р-8380/15.05.2015г., списък на преминалите последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане на Лабораторията, списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №У-59859/20.05.2014г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №У-118693/20.11.2013г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №У-69833/08.07.13г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с дата 07.12.2012г.,  списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с рег. №ОВ-6107/11.06.2012г., списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с дата 21.12.2011г., протокол от последваща проверка №306-ИТСИ/27.06.2011г., протокол от последваща проверка №342-ИТСИ/21.12.2010г., методически указания за реда за работа и установяване на употреба на алкохол с техническо средство Dreger 7510, инструкции за работа с Alcotest Dreger 7510, инструкция № Iз-2295/08.12.2006 г. за „ППД“ на МВР, инструкция №8121з-929 от 02.12.2014 г. за „ППД“ на МВР, писмо на началник на сектор „ПП“ при ОДМВР-гр. Монтана с УРИ:301000-20693; писмо на директора на ОДМВР-гр. Монтана с УРИ:301000-1532/26.01.2021г.; план за въвеждане в работа на Ц.В.И.; приемо-предавателен протокол във връзка с КСМТЕ, списък на успешно преминалите последваща проверка на средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха тип „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с дата 26.10.2020 г.; Протокол- приложение № 1 към КСМТЕ; приемо-предавателен протокол от 10.02.2021 г.; писмо от МБАЛ „Д-р С.И.“*** с приложена справка от медицински журнал; и справка за съдимост; способи за доказване : заключенията на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, справка за съдимост, както и всички останали приети и приложени по делото доказателства.

       Така възприетите от съда факти и обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени източници. При разглеждане на всички приобщени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка по настоящото наказателно производство, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а също така и след извършената на същите преценката с оглед на тяхната достоверност и логичната обвързаност помежду им, съдът констатира, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и непротиворечащи си досежно фактите и обстоятелствата, относими към главния предмет на доказване по делото, който е очертан от внесения в съда обвинителен акт от страна на държавното обвинение – управлявал ли е подсъдимия Ц. процесния лек автомобил след употреба на алкохол в концентрация от 1,53 промила установена по надлежния ред от свидетелите И. и Ц.. На следващо място при обсъждане и проверка на показанията на разпитаните по делото свидетели и в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3 НПК, съдът оцени показанията на всеки един от разпитаните свидетели и ги съпостави с останалия събран по делото доказателствен материал, при което изведе своите фактически, а в последствие и правни изводи. Така чрез събраната по делото доказателствена съвкупност по несъмнен и категоричен начин се установява датата и часа на извършеното деяние от подсъдимия Ц. - 01.10 часа на 19.10.2019 г. и мястото на извършване на деянието - гp. Монтана, кръстовището между ул. „22 септември“ и ул. „Иван Вазов“.

       Именно очертаният от прокуратурата предмет на доказване по конкретното дело следва да установи процесния механизъм при извършване на престъплението, а именно: управлявал ли е подсъдимият Ц.И.Ц. моторното превозно средство на инкриминираната дата и място под въздействието на алкохол, при това с определена алкохолна концентрация, установена при спазване на законовата процедура, т.е. по надлежния за това ред.

        Съобразявайки тази поредност, при анализиране на съставомерните факти съдът прие, че няма никакво съмнение по отношение за това, че на 19.10.2019 г., около 01.10 часа, подсъдимият Ц. е бил спрян за проверка в района на кръстовището между ул. „22 септември“ и ул. „Иван Вазов“ в гр. Монтана, в момент, в който е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ********. Обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, управлявало личния си автомобил в момента на предприетата проверка от полицейските служители на процесната дата, се установява по категоричен начин въз основа на показанията на свидетелите И. и Ц., които в резултат на извършената полицейска проверка и при изпълнение на своите служебни задължения са установили самоличността на водача на лекия автомобил като подсъдимия Ц.Ц., което обстоятелство се установява без противоречиво и чрез данните отразени в изготвения АУАН GA № 110823/19.10.2019 г., който е подписан от подсъдимия лично, без забележки и възражения.

        Съдът се довери изцяло на данните, изнесени в показанията на свидетелите И. и Ц., събрани в хода на съдебното производство. Съдът констатира, че показанията на двамата свидетели са логични, обективни, добросъвестно дадени и от своя страна кореспондират на съдържанието на изготвените писмени доказателства по делото, които са съставени по надлежния ред. Така по несъмнен и категоричен начин се установява от показанията на свидетелите И. и Ц., че в качеството си на полицейски служители и в изпълнение на свои служебни задължения по време на изпълняван наряд като автопатрул за времето от 20,00 часа до 08,00 часа на 19.10.2019 г., когато са извършили проверка на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********. Установи се от показанията на двамата свидетели, че процесния лек автомобил е бил управляван от подсъдимият Ц., който е бил спрян със звуков и светлинен сигнал и полицейска палка в процес на движение на превозното средство, т.е. налице е управление на автомобила по смисъла на закона. От процесните гласни доказателствени средства се изясни, че след спирането за проверка на лекия автомобил, двамата свидетели са упражнили пълноценно и обективно своите служебни задължения, независимо, че водачът на процесния лек автомобил – подсъдимият Ц., е изтъкнал пред тях положението си на заместник-областен управител на гр. Монтана, което обстоятелство не ги е препятствало при изискването на документи от същия за управляваното от него МПС и извършването на надлежна проверка съобразно правомощията на органите на реда. В тази връзка двамата полицейски служители, независимо един от друг, депозираха сходни по съдържание и насоченост сведения, които еднопосочно изясняват, че при извършването на проверката водачът на автомобила е лъхал на алкохол, което е станало причина да поканят подсъдимия Ц. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, при което пробата е дала положителен резултат 1,53 промила. Разбираемо, свидетелят Ц. нямаше ясен спомен за датата и часа на спиране на процесния автомобил, управляван от подсъдимия, както и за точния час на тестването му с техническото средство, предвид изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства от страна на полицейския служител – 19.10.2019 г., и тази на депозиране на показанията пред съда – 01.02.2021 г. Тази липса на спомен бе успешно преодоляна чрез прочитане и приобщаване на показанията на свидетеля Ц. от досъдебната фаза на процеса в тези им части, на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. Разпитът на свидетеля от досъдебното производство, осъществен в период по-близък до инкриминираното деяние, отразява по-ясно, пълно и точно спомените на свидетеля, поради което съдът се довери именно на тях, а и след прочитането на показанията в съответните части, свидетелят Ц. потвърди верността на прочетеното му, като както вече се каза пропуските в изложеното от него в съдебно заседание могат да бъдат обяснени с изтеклото време, заличило част от спомените на свидетеля за конкретни факти. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че свидетелите са полицейски служители и при упражняване на служебните си правомощия многократно възприемат сходни фактически обстановки, поради което е съвсем естествено да не са в състояние да възпроизведат в детайли конкретно възприети от тях факти и обстоятелства. Независимо от изминалото време и рутинната по характер проверка обаче, двамата свидетели имаха ясен спомен за състоянието на подсъдимия, което е станало повод за тестването му и е логично да е направило по-силно впечатление. Служителите на полицията се явяват независими свидетели от конкретен интерес, свързан с изхода на делото, в чиято незаинтересованост, съдът не намира основание да се съмнява. Отделно от това по делото нито се твърди, нито се установява свидетелите И. и Ц. да са били заинтересовани и съзнателно и в ущърб на подсъдимия да дават показания срещу него или пък да са извършили полицейската проверка преднамерено и по причини, стоящи извън изпълнението на конкретните им служебни задължения. Съдът констатира на следващо място, че данните в показанията на свидетелите И. и Ц. кореспондират по категоричен начин и с данните вписани в приетите по делото писмени доказателства – АУАН GA № 110823/19.10.2019 г. и данните съдържащи се в извлечението от паметта на техническо средство „Алкотест дрегер 7510” с фабричен № ARBB 0007, от което се установява, че отчетения при тестването на подсъдимия Ц. резултат е от 1,53 промила. В случая показанията на свидетелите И. и Ц. не са лишени от житейска логика относно изнесените от тях данни за времето на спиране на подсъдимия Ц. за полицейска проверка и относно часа, в който е извършено тестването му за наличие на алкохол в издишания въздух с процесното техническо средство затова, защото е логично лицето, което се спира за полицейска проверка първо да бъде спряно, да му бъде установена самоличността и проверени личните документи и документите за управлявания от него автомобил и едва след това да бъде тествано лицето за наличие на алкохол в издишания въздух при преценка от полицейските органи. В настоящия случай от данните в показанията на двамата свидетели И. и Ц., както и от данните вписани в съставените от тях писмени документи /АУАН GA № 110823/19.10.2019 г./ удостоверяващи правно значимите факти и обстоятелства свързани с извършената на подсъдимия Ц. проверка се установява, че същият е спрян за извършване на полицейска проверка на 19.10.2019 г., около 01,10 часа, а в хода на извършената проверка с техническото средство е установено в 01,23 часа, че подсъдимия управлява МПС с наличие на алкохол в издишания въздух от 1,53 %. Последното обстоятелство несъмнено и категорично е установено вследствие на тестването на подсъдимия Ц. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, за което по делото е приложена разпечатка на извършената проба, от която е видно времето на извършения му тест. При това положение от показанията на свидетелите И. и Ц. категорично се установява времето и мястото, на което подсъдимия Ц. е бил спрян, установените при извършеното му тестване с процесното техническо средство данни на отчетеното количество алкохол в издишания въздух, при което е констатирано извършено от него деяние. Настоящият съд не установи в показанията на свидетелите И. и Ц. противоречия относно обстоятелствата предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, поради което прие и отчете същите като пълни,  последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи си едни на други и взаимно допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. На следващо място, заявеното от посочените свидетели, че на подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване, че същият е бил придружен от тях до съответното болнично заведение и сам подсъдимият се е отказал от правото си да му бъде извършена допълнителна проверка за наличното количество алкохол чрез даването на кръвна проба, се потвърждава от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – талон за медицинско изследване № 0063025, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества /приложение № 4 към чл. 14, ал. 2/ и справка от медицинския журнал на МБАЛ „Д-р С.И.“***. В последната справка е обективиран отказа на подсъдимия Ц. да му бъде взета кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта. При извършената служебна проверка на писмените доказателства, които са относими към правно значимите факти и обстоятелства включени в предмета на доказване по делото и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка, съдът не откри допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното съставяне, което да обоснове и изключването им от доказателствения материал по делото. В тази връзка следва да се посочи, че съставените от двамата свидетели И. и Ц. писмени документи в качеството им на полицейски служители при изпълнение на служебните им задължения, които са приобщени по делото са предявени на подсъдимия Ц. в момента на тяхното съставяне и в който е вписано, че подсъдимият Ц. е управлявал процесния лек автомобил, както е вписан и отчетения от техническото средство положителен резултат – 1, 53 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух, е подписан от него без възражение. Независимо, че е издаден талонът за медицинско изследване на подсъдимия Ц., то по делото се събраха доказателства, чрез които се установява, че подсъдимият в качеството си на водач на процесния лек автомобил е приел показанията на техническото средство без да има възражения в тази връзка, и сам се е отказал от правото си да даде кръвна проба, макар и да е бил придружен до болничното заведение. Всички действия на полицейските служители свидетелите И. и Ц. – съставяне на АУАН, издаване на талон за медицинско изследване, съпровождане на подсъдимия до медицинско заведение за даване на кръвна проба, са логични, последователни и хронологични, същите са обективирани в съставените от тях писмени документи и съответстват на показанията им дадени непосредствено в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав. На последно място, процесните свидетели безпротиворечиво излагат пред съда и причината, поради която подсъдимият Ц. не е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, а именно, поради представения от последния документ за участието му в предстоящите избори като кандидат за общински съветник, като заявеното от тях в тази насока се потвърждава и от приложеното по делото Удостоверение за регистрация на кандидат общински съветници по чл. 87, ал. 1, т. 14 от Изборния кодекс за участие в  избори за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г., издадено от ОИК гр. Монтана, видно от което подсъдимият Ц. е вписан под №1/24.09.2019г. в листата за общински съветници на ПП „Атака“ за община Монтана. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетелите И. и Ц., в които същите пресъздават факти и обстоятелства от инкриминираното деяние, са обективни, логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно на събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло.

        На следващо място, съдът разгледа показанията на свидетеля К.И., депозирани на досъдебната фаза и приобщени чрез прочитането им. Съдът намира, че следва да кредитира твърденията на свидетеля И., от които се установява, че е посетил процесната вечер подсъдимия в дома му, както и повода за срещата помежду им – изразена от подсъдимия молба към свидетеля И., последният да разлепи плакати във връзка с предстоящите избори. Въпреки това показанията на този свидетел не носят никаква относима към предмета на делото информация, тъй като същият не е очевидец на процесните действия на подсъдимия и тези на полицейските служител, няма преки възприятия за това изобщо управлявал ли е подсъдимия Ц. своя автомобил, извършвана ли му е била проверка за употреба на алкохол, а заявеното от него, че подсъдимият в негово присъствие не е употребявал алкохол, по никакъв начин не изключва възможността Ц. да е употребил алкохолни напитки в по-ранен момент, предхождащ пристигането на свидетеля в дома му. От друга страна данните в показанията на свидетеля И. не могат да бъдат приети за достоверни и поради обстоятелството, че този свидетел се е намирал и в неформална зависимост от подсъдимия Ц., дотолкова, доколкото е бил ангажиран с организацията по предизборната кампания на ПП „Атака“, чийто член е подсъдимия и от която желае да бъде избран за общински съветник, а именно чрез разлепване на плакати за същата политическа партия и подсъдимия като неин кандидат. Ето защо, съдът намира показанията на свидетеля И. за лишени от доказателствена стойност, защото чрез тях не се изясняват правно значими за делото факти и обстоятелства, т.к. не са пряко свързани с предмета на обвинението, а единствено целят да допринесат за евентуалното облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия Ц., да не понесе наказателна отговорност за своето противоправно поведение.

       Съдът намира показанията на свидетелката Б.И., депозирани в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав за достоверни, доколкото тази свидетелка изнася данни свързани със здравословното състояние на подсъдимия и провежданото му лечение, поради което и за тези обстоятелства ѝ се довери. Установи се, че свидетелката И. е лекуващ стоматолог на подсъдимия Ц. от 2009 г., която в детайли изяснява същността на поставената му диагноза „пародонтоза“, причините обуславящи заболяването му и методиката на лекуването му. От показанията на свидетелката И. се установява, че още през 2017 г. на подсъдимия е било назначено лечение с дезинфекционна вода за уста марка „Елудрил“, поради обостряне на съществуващо при него заболяване на венците „пародонтоза“. Обсъжданото заболяване се изразявало в кървене на венците и било характерно за пациенти над 60 годишна възраст, както и се провокирало от употребата на определени антикоагуланти, каквито подсъдимия е приемал към 2017 г. Според описаната от свидетелката схема на лечение при пациенти с подобна диагноза в зависимост от стадия на болестта се провежда антибиотично лечение или се изписва поддържащо лечение с вода за уста марка „Елудрил“. От подробните разяснения на тази свидетелката се изяснява и начина на употреба на обсъжданата вода за уста, който се изразява в жабурене с количество от същата в размер на ½ мерителна чаша, който се разрежда с вода, в продължение на няколко минути. В зависимост от състоянието на пациента, свидетелката И. посочва, че препоръчва използването на вода за уста марка „Елудрил“ два пъти дневно - сутрин и вечер. От показанията на свидетелката И., съдът установи, че през есента на 2019 г. подсъдимият Ц. е посетил кабинета й, където му е бил извършен преглед и му е била предоставена рецепта за закупуване на вода за уста „Елудрил“, а с оглед състоянието на подсъдимия се налагало на същия да бъде предписана именно вода за уста „Елудрил“ и то от вида „ Класик“, за лечение с продължителност до 14 дни, а не от другия вид на същата търговска марка, който е предназначен за ежедневна грижа. Независимо, че твърденията на личния стоматолог на подсъдимия Ц. не могат да бъдат проверени чрез представената по делото справка от НЗОК за извършените на последния дентални манипулации, съдът не намира основания да се усъмни в показанията на свидетелката И.. Аргумент за това на първо място е обстоятелството, че процесната справка отразява единствено манипулации, поемани от здравната каса, каквато манипулация в настоящия случай, която да се поеме от здравната каса не е налице, което обстоятелство е видно и от показанията на свидетелката И., която заявява пред съда, че лечението на пародонтоза не подлежи на регистрация пред НЗОК. Данните в показанията на свидетелката И. намират отражение и в издадената от нея медицинска рецепта от дата 17.09.2019 г. на името на подсъдимия, от която е видно, че на подсъдимия е била предписана вода за уста „Елудрил Класик“. С оглед на изложеното, съдът не откри доводи за наличие на основание за съмнение в показанията на тази свидетелка затова, защото ако същата целеше да улесни подсъдимия Ц., то същата вероятно би посочила предписана от нея терапия на лечение, с която да оправдае констатираното процентно съдържание на алкохол в издишания въздух от подсъдимия при извършената му полицейска проверка. В случая тази свидетелка изнася достоверни по своето значение и съдържание данни за налично при подсъдимия Ц. дентално заболяване, каквото е парадонтозата, както и данни за неговото овладяване чрез вода за уста „Елудрил Класик“, представляваща дезинфекционно по своето предназначение средство.

        Основният спорен въпрос по делото, касае обстоятелството дали концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия Ц. въздух е установена по надлежния ред и дали тя е установена по категоричен и несъмнен начин по надлежния за това ред.

        Преди да пристъпи към обсъждане на възраженията на защитата, съдът държи да подчертае, че намира концентрацията на алкохол в организма на подсъдимия за установена при спазване на всички изисквания посочени в Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Безспорно установено в съдебната практика е, че цитираният подзаконов нормативен акт урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е „надлежният ред“, предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, който следва да бъде спазен, за да се приеме, че величината на инкриминирането на алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена.

       Първото възражение на защитата, касае професионалната компетентност на полицейските служители за работа с техническото средство, с което е извършена процесната проверка за употреба на алкохол на подсъдимия Ц.. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Свидетелите И. и Ц. изложиха подробни показания относно процедурата по използване на техническото средство и действията, които се предприемат от страна на полицейските служители по време на извършване на проверка за установяване наличие на алкохол в издишания въздух от водачи на МПС с измервателното техническо устройство, от които без съмнение може да се изведе обоснован извод, че същите притежават нужната техническа грамотност и професионална подготовка за употребата му. И двамата заявиха не само подготвеност за работа с процесното техническо средство, но и детайлно описаха начина, по който са процедирали с техническото средство при извършването на проверката на подсъдимия Ц. на процесната дата, като изложеното тях изцяло съответства на дадените от производителя на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ инструкции за неговото използване. Видно от събраните по делото писмени доказателства, тази инструкция е съобразена при изготвянето на адресираните спрямо полицейските служители Методически указания на Директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“ за реда за работа и установяване на употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, представени в писмен вид по делото. С представените и приети по делото като писмени доказателства Методически указания, както и с инструкцията за работа с уреда се установи, че свидетелите И. и Ц., в длъжностното им качество на „младши автоконтрольори“ изрично са били запознати, което е видно от приложеното по делото писмо на Директора на ОДМВР- гр. Монтана /л.398 съдебното производство/ и приложения план за въвеждане на свидетеля И. в работа от 09.05.2016 г. От посочените писмени доказателствени източници несъмнено се установява, че двамата свидетели И. и Ц., в длъжностното си качество младши автоконтрольори са преминали и нарочен инструктаж за работа с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ в ОДМВР – гр. Монтана. На тази основа може с категоричност да се приеме, че са изпълнени изискванията посочени в методическите указания, а именно до работа с уреда да бъдат допускани само служители, които са обучени и са запознати с указанията за използване на техническото устройство. Противно на доводите на защитата, съдът намира, че по делото липсват каквито и да било основания да се счита, че свидетелите И. и Ц. не са спазили инструкцията относно работата с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ или Методическите указания № ОВ-2491/10.03.2010 г. на ГДОП. Напротив, от показанията на свидетелите И. и Ц. се установи, че действията им по реализиране на конкретната проверка на подсъдимия Ц. с техническото средство са били осъществени съвсем точно и в пълно съответствие с условията за извършването на проба с техническото средство, залегнали в т.2.5 от посочените Методически указания. В настоящия случай съдът не установи допуснати съществени по своето значение нарушения при извършеното тестване на подсъдимия Ц. с процесното техническо средство от страна на свидетелите И. и Ц., които да поставят под съмнение компетентността и техническата грамотност на полицейските служители за боравене с дрегера. Вярно е в случая, че по делото се събраха данни от Центъра за специализация и професионална подготовка гр. Казанлък към Академията на МВР, от които се установява, че по време на обучението си в курс за професионална специализация „Младши автоконтрольор“ двамата свидетели И. и Ц. не са били обучени за работа с техническо средство Алкотест дрегер, но независимо от това по делото се събраха данни, че след завършения от тях курс на обучение, за което им е било издадено Удостоверение № 623/20.02.2012 г. на свидетеля Ц. и Удостоверение № 391/11.07.2016 г. на свидетеля И., то те са били запознати с всички относими указания относно техническото боравене с процесния Алкотест дрегер в съответствие с методическите указания № ОВ-2491/10.03.2010 г. на ГДОП и са били практически обучени и подготвени за неговата експлоатация при тестването на водачи на МПС за наличие употребата на алкохол. Аргумент в подкрепа на този извод се явява не само представеното по делото писмо на Директора на ОДМВР- гр. Монтана удостоверяващо за проведен на последните инструктаж за работа с „Алкотест Дрегер 7510“, но и чрез своите показания пред съда двамата свидетели И. и Ц. потвърждават, че подобно обучение действително им е било провеждано от началника на „Пътна полиция“ в ОДМВР- гр. Монтана. При това положение съдът се довери на предоставената му писмена информация от Директора на ОДМВР Монтана и не намери основание да дискредитира същата, предвид обстоятелството, че изхожда от длъжностно лице, което в кръга на своите служебни задължения е призвано да предоставя само и единствено вярна, точна и достоверна информация чрез която да допринася за разкриване на престъпни деяния. От друга страна полицейските служители И. и Ц. по делото имат качеството на свидетели и като такива носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, което на свой ред ги поставя под угрозата да понесат наказателна отговорност за невярно дадени показания. При така изложеното не може да бъде споделен довода на защитата, че компетентността на полицейските служители за работата с техническото средство следва да бъде нарочно удостоверена чрез документ за преминат задължителен курс за работа с Алкотест Дрегер, в противен случай би се стигнало до дискредитиране на информация, която се изнася от орган призван в своята професионална дейност да подпомага и да разкрива извършени престъпления. На следващо място изискването за техническа грамотност е поместено в длъжностните характеристики на свидетелите И. и Ц., което изискване предполага налични технически знания за заемане на длъжността към датата на постъпване в МВР на длъжност „младши контрольор“. По-важното в случая обаче е, че такова задължително обучение за работа с техническо средство „Алкотест дрегер“ на служителите на МВР не е предвидено в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която както вече се каза определя надлежния ред за установяване на употребата на алкохол от водачи на МПС. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата е предвидено употребата на алкохол да се установява от служители на МВР, преминали специализирано обучение, но само тогава, когато това се извършва посредством доказателствен анализатор в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. По аргумент на противното следва да се приеме, че такова специализирано обучение не е необходимо да бъде преминавано от полицейските служители, когато употребата на алкохол не се установява с доказателствен анализатор, какъвто именно е и настоящият случай. Ето защо съдът приема, че свидетелите И. и Ц. са притежавали необходимите знания и умения за работа с техническото средство „Алкотест дрегер 7510“, тъй като са били запознати с Методическите указания № ОВ-2491/10.03.2010 г. на ГДОП за реда за работа и установяване на употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, както и с инструкцията за употребата му, а така също са били обучени в достатъчна степен да боравят с устройството при постъпването им на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР-гр. Монтана, които обстоятелства се установиха, както чрез писмените документи приети като писмени доказателства по делото, така и се изясниха чрез данните в показанията на свидетелите И. и Ц..

       На следващо място защитата прави възражение относно номера на пробата, с която е отчетено инкриминираната стойност от 1,53 на хиляда чрез техническото средство за измерване „Алкотест Дрегер“, както и излага възражения за неустановеност на връзката на процесната проба с личността на привлеченото към наказателна отговорност лице. За настоящия съд няма каквото и да било съмнение относно номера на процесната проба, с която подсъдимият Ц. е бил изпробван за отчитане на употребата на алкохол в издишания въздух, респективно – каква стойност е установена посредством това изследване. В тази насока настоящият съд отчете и се позова на данните изводими от приложената по делото разпечатка от паметта на процесното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0007, видно от която - проба с № 2371 е направена на 19.10.2019 г. в 01:23 часа и с нея е отчетен резултат 1.53 на хиляда. Вярно е, както сочи защитата, че в акта за установяване на административно нарушение и в издадения на подсъдимия Ц. талон за медицинско изследване този номер на пробата не е посочен, което обаче само по себе си не представлява никакво нарушение, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че контролния орган вписва в АУАН само часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство, но не и номера на пробата. Точно тези данни за вида, модела и фабричния номер на техническото средство, отчетения при проверката с последното резултат и неговия час са вписани в съставения акт за установяване на административно нарушение с GA № 110823/19.10.2019 г., както и в талона за медицинско изследване с № 0063025 от страна на свидетеля Ц.И., което на свой ред потвърждава направените по-горе фактически изводи от съда за наличните у свидетелите – полицейски служители знания и квалификация за боравенето с технически средства за измерване на количеството алкохол в издишания въздух, както и познанията ми касаещи относимата за това нормативна уредба. На следващо място правната значимост на визираната проба с № 2371, с оглед нейната индивидуализация посредством дадените ѝ дата и час - 19.10.2019 г., 01:23ч., напълно съответства на датата и часа на извършеното тестване на подсъдимия за употреба на алкохол, които са вписани в АУАН GA № 110823/19.10.2019 г. и в талона за медицинско изследване, с което на свой ред вън от всякакво съмнение е, че именно това е пробата, с която е тестван подсъдимия на инкриминираната дата и по инкриминираното време, в която връзка същият за нейната отчетена стойност не е направил и възражение при предявяването ѝ. Обстоятелството, че представителят на държавното обвинение не е вписал в обвинителния акт номера на пробата, с която е констатирана инкриминираната концентрация на алкохол, предмет на обвинението, също не е от естество да разколебае изводите на съда за това, че подсъдимият Ц. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,53 промила. Това е така, защото номера на пробата не е съществен елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а е въпрос от фактическо значение и подлежи на установяване с допустимите по НПК доказателствени средства, което в конкретния случай е сторено и спорният момент бе изяснен по небудещ съмнение начин, ерго съдът не е препятстван по никакъв начин да приложи правилно материалния закон, като приеме, че именно проба с № 2371 е процесната в случая и се отнася до подсъдимия Ц.. Според задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 1983 г. на Пленума на ВС, пияното състояние на дееца може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК.

На последно място е нужно да се обсъди и твърдяното от защитата противоречие между данните от паметта на техническото средство за времето на изпробването на водача за употреба на алкохол – 01:23 часа и отразеното в ежедневния отчет на полицейските служители за времевия диапазон на извършената проверка – 01:02 часа до 01:11 часа. Съдът намира, че времето на инкриминираното деяние се установява безспорно чрез събраните по делото писмени доказателства, какъвто е АУАН GA № 110823/19.10.2019 г., в който е отбелязан часа, в който подсъдимият е спрян за проверка – 01:10 часа,  разпечатката от паметта на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 за проба с № 2371 от 19.10.2019 г. в 01:23 часа, ведно с показанията на свидетелите И. и Ц.. Последните категорично заявиха, че посочения час в АУАН е часът, в който подсъдимият Ц. е спрян за проверка. Свидетелите потвърдиха, че АУАН е бил съставен на място след проверката на подсъдимия, като при нея в 01:23 часа е използвано техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 с цел проверка на подсъдимия Ц. за употреба на алкохол, предвид обстоятелството, че същия е лъхал на алкохол. Без значение по отношение установяване наличието, авторството и съставомерността на деянието са изтъкнатите от защитата обстоятелства, касаещи противоречия в хронологията между отбелязаните часове в горепосочените писмени доказателства по делото и часовете посочени в други писмени доказателства, а именно часовете на започване и приключване на проверката, посочени в ежедневния отчет на полицейските служители. Доколкото хронологията на събитията е установена от кредитираните показания на свидетелите И. и Ц., подкрепени от АУАН GA № 110823/19.10.2019 г. и разпечатката от паметта на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 за проба с № 2371 от 19.10.2019 г. в 01:23 часа, а оспорването на достоверността на часовете вписани в ежедневния отчет не може да се приеме като негоден доказателствен материал по делото, защото така посочените часове отразяват едностранно вписани данни от страна на полицейските служители, които не се отразяват на съставомерността на деянието. При това положение искането на защитата да не се кредитират от съда е неоснователно, защото в случая са ирелевантни вписаните данни в ежедневния отчет, който се изготвя от полицейските служители, както се каза за съставомерността на деянието, защото те имат отчетен, регистрационен характер, още повече от момента на спиране на подсъдимия до момента на изискване на документа му за самоличност е изминал период от време, който е отчетен единствено в ежедневния отчет, докато в АУАН полицейските служители коректно са записали часа, в който вече е установена самоличността на подсъдимия и обстоятелството, и че в този час същият е управлявал МПС след употреба на алкохол. Няма как и е житейски и логично невъзможно още в момента на спиране на подсъдимия да се тества същия за наличие на алкохол в издишания от него въздух с техническото средство, защото за да бъде извършено това действие е необходимо да се установи самоличността на водача, чрез извършване на проверка на документите му за самоличност и тези на управляваното МПС, които действия определено изискват макар и кратък период от време, с което полицейските служители са спазили и изискването по чл. 8 , ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. От друга страна в конкретиката на настоящия случай се установи, че между полицейските служители – свидетелите И. и Ц. и подсъдимия Ц. е възникнал спор по повод заеманата към инкриминираната дата служебна длъжност от подсъдимия Ц., който се е легитимирал като заместник-областен управител на Монтана, а не е предоставил свой личен документ за установяване на самоличността си. Действително, съдът за проверка на тези обстоятелства изисква справка от ОДМВР Монтана, както и записите от камерата позиционирана в полицейския лек автомобил, но се установи, че същите предвид изминалия период от време не се съхраняват. Независимо от тази липса на запис – видео и звуков, който не е бил иззет от органа по разследване не води до разколебаване в направените от съда изводи, които се основават на данните в показанията на разпитаните по делото свидетели И. и Ц., защото тези двама свидетели не са се възпрели да извършат проверката на подсъдимия Ц., мотивирани да изпълнят своите служебни задължения, независимо от изпълняваната от него длъжност, която самия подсъдим им е заявил, считайки, че по този начин ще избегне полицейската проверка. В този смисъл, неоснователно е твърдението на защитата, че подсъдимият е изпробван с процесното техническо средство след приключване на полицейската проверка и без за това действие да са съставени надлежни документи. Напротив, изключително подробно и изчерпателно е описано деянието на подсъдимия, както и обстоятелствата, при които е извършено то в съставеният му АУАН GA № 110823/19.10.2019 г. В обстоятелствената част на АУАН е посочена датата, времето, мястото и посоката на движение на автомобила на подсъдимия, качеството на подсъдимия, а именно, че същият е бил водач на лекия автомобил, индивидуализиран като марка, модел и регистрационен номер, проверката, извършена с техническо средство на подсъдимия Ц. като водач на МПС, с посочени параметри на техническото средство, както и отчетения резултат или същите са вписани незабавно след извършване на измерването в присъствието на подсъдимия Ц., по отношение на който е извършено установяването или в съгласие с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Посочен е също така номера на талона за медицинско изследване, който е бил издаден, както и нарушената законова разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява ППС под въздействие на алкохол. Подобно твърдение освен това не намира опора и в изисканата от съда разпечатка от паметта на техническото средство за инкриминираната дата, видно от която разпечатка е регистрирана отчетена проба от 1,53 на хиляда в 01:23:32 часа, а предходната и последващата проби са взети, респективно в 01:00:39 часа (т.е. преди подсъдимият да бъде спрян) и в 05:21:17 часа или около 4 часа след спирането на подсъдимия за проверка, с което са спазени изискванията към тестваното лице, които са поставени в Инструкцията за употреба на „Алкотест Дрегер“ 7510 от страна на производителя. В тази насока отново не могат да бъдат упрекнати двамата свидетели изпълняващи своите полицейски задължения при установяване употребата на алкохол в издишания въздух от водач на МПС с техническо средство „Алкотест дрегер“, за това, че не са обучени за работа с посоченото техническо средство, защото е видно, че са спазили изискванията за тестване към лицето – подсъдимия Ц. /тестван в 01:23:32 часа/ или времето на изчакване за тестване на подсъдимия след предходното измерване /извършено в 01:00:39 часа/, което необходимо време е посочено в инструкцията за употреба на техническото средство и който времеви период е повече от 15 минути след предишното измерване независимо от концентрацията на алкохол в издишания въздух. Ето защо за съда не съществува съмнение, че подсъдимият Ц., управлявайки МПС е спрян за проверка в 01:10 часа на 19.10.2019 г. и непосредствено след това в 01:23 часа му е извършено тестване с технически изправно средство за измерване „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, чрез което е установено, че подсъдимият е имал 1.53 промила алкохол в издишания от него въздух, като впоследствие същия е отказал да даде кръвна проба, поради което въз основа на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г., за целите на наказателното производство се взема предвид установената с техническо средство Алкотест дрегер концентрация на алкохол в издишания въздух, която е достоверна.

        Следващия спорен момент по делото касае годността на техническото средство, с което е бил тестван подсъдимият Ц. за наличие на алкохол в издишания въздух. Подсъдимият е бил изследван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4812, видно от приложеното по делото като писмено доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и допълнение № 18.10.4812.1 към него, издадени от Български институт по метрология. На 15.03.2010 г. техническото средство е преминало първоначална проверка за допускането му в употреба от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел – ИТСИ. В периода от 21.12.2010 г. до 30.10.2019 г, техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 е преминало успешно общо 18 последващи проверки. На 03.05.2019 г., техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, е преминало последваща /периодична/ проверка в Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха при ГД „Национална полиция“, която е със срок на валидност 6 месеца. За проверката му е бил съставен Протокол № 11-35-19 за проверка на анализатор на алкохол в дъха за Алкотест 7510 № 4812, фабричен номер ARBB-0007, в който било дадено заключение „съответства“, т.е. налично съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на методиката за проверка. Което ще рече, че към процесната дата – 19.10.2019 г., процесното техническо средство № 4812, фабричен номер ARBB-0007 е било валидно проверено, а това от своя страна е достатъчна гаранция за коректността и достоверността на отчетените от него стойности, включително и тази от тестването на подсъдимия Ц.. Просрочването на шестмесечния срок през 2010 г. /с 2 месеца/, през 2012 г. /с 3 дни/ и през 2013 г. /с 1 месец/, но не и през 2014 г. доколкото от информацията, представена от ГД „Национална полиция“ се установи, че последващата проверка на техническото средство през второто полугодие на 2014 г. е била извършена от фирма „Хигитест“ ЕООД, според съда не означава непременно, че към 2019 г. техническото средство е отчитало погрешно показателите, доколкото както вече се посочи към инкриминираната дата, а и след нея техническото средство, с което е изпробван подсъдимия е преминало успешно контрол за техническа изправност, при това общо 18 пъти. Обстоятелството, че на прибора е извършван ремонт, както и е бил подложен на проверка преди изтичането на шест месечния срок за валидност, по никакъв начин не би могло да компрометира резултата от тестването на подсъдимия. Напротив, така извършените му проверки са гаранция, че по отношение на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0007 е полагана необходимата грижа по поддържането му в технически изправно състояние, че установените при последното неизправности са били отстранени в рамките на извършваните му ремонти, както и че след тези ремонти устройството е било технически годно за употреба, при това последното обстоятелство е удостоверено няколкократно, както сочи защитата, включително преди да е изтекъл 6-месечния срок за валидност. Следователно изследването на концентрация на алкохол в издишания въздух при подсъдимия Ц. на инкриминираната дата - 19.10.2019 г. е проведено с технически изправно средство, поради което и резултат от 1, 53 ‰ следва да се отчете като достоверен.

         Настоящият съдебен състав констатира, че при извършеното тестване на подсъдимия Ц. с техническо средство „Алкотест Дрегер“ са спазени установените правила в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в хипотезата на отказ на лицето да даде кръв за изследване. Подсъдимият е бил съпроводен от свидетелите И. и Ц. до МБАЛ „Д-р С.И.“ АД, където в присъствието на полицейските служители и на дежурния лекар отказал да даде кръв за химическо изследване. Това обстоятелство е ясно отразено в медицинския журнал на лечебното заведение, потвърждава се от показанията на полицейските служители и не се отрича от самия подсъдим. Съдът отчете също така, противно на доводите на защитата, че в посоченото лечебно заведение е бил изготвен и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества /л. 169 – л.171, т. 2 от ДП/, поради което възражението, че такъв не е бил изготвен, се явява неоснователно. Неоснователно се явява и следващото възражение на защитата, с което се твърди като допуснато нарушение при извършената полицейска проверка на подсъдимия Ц., а именно твърденията за липса на поставени стикери върху талона за медицинско изследване, при положение, че от доказателствата по делото се установи, че подсъдимият, с поведението си е осуетил вземането на кръв за алкохолна проба, като не е получил талона за медицинско изследване и е отказал да даде кръв за да се изпълнят законовите разпоредби на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и че със стикери със сериен номер по чл. 3, ал. 3 от Наредбата се запечатват съгласно чл. 17, ал. 4 от същата Наредба вакуумните епруветки и контейнерите за урина, съдържащи пробите или  могат да бъдат залепени, едва след като се даде кръв от изследваното лице.

       Отказът на подсъдимия да даде кръвна проба за изследване е ясно манифестиран, като в този случай съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Количество алкохолна концентрация е отразеното в съставения АУАН GA № 110823/19.10.2019 г. като установено показание вследствие на извършеното изследване с техническото средство, а именно 1,53 на хиляда, съгласно направената разпечатка от паметта на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007.

       Следователно показателите, които са отчетени с него - 1.53 промила, при отказа на водача да предостави кръв за изследване, съгласно чл. 6 от Наредбата, установяват по несъмнен начин и главно по изискуемия „надлежен ред“, визиран в самата Наредба № 1 от 19.07.2017 г., действителната концентрация на алкохол от водача - подсъдимия Ц.Ц. от 1.53 промила, установена чрез измерването в издишания въздух с доказателствен анализатор от служители на МВР, които са преминали специализирано обучение, съгласно приложените по делото писмени данни и обсъдени по-горе от съда, при което не са допуснати отклонения в предписаната процедура и без да е допуснато накърняване правото на защита на подсъдимия.

        На последно място, опитите на защитата да разколебае обвинителната теза с мотива, че подсъдимият е жабурил устата си с дезинфекционна вода за устна хигиена „Елудрил“, съдържаща алкохол, съдът намира за напълно опровергани чрез допуснатите и приети по делото съдебно медицински и техническа експертизи.

        На първо място достоверността на така лансираната версия се изключва чрез заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от вещото лице д-р Н.С., основно с извода, че подобна алкохолна концентрация може да се реализира, но след консумация на около 200 мл. 40 –процентова алкохолна напитка /ракия, водка, уиски/ или алкохол с друга концентрация /домашна ракия/ и съответно количество, но не може да се дължи на извършени промивки с дезинфекционния медикамент „Елудрил“. За да достигне до този извод, вещото лице е съобразило, че дезинфекционният медикамент съдържа незначително количество алкохол, което съобразно установения при подсъдимия начин на използване – две промивки с лечебна доза от 15 мл., което количество се разрежда с вода, не може да доведе до концентрация на алкохол в кръвта му от порядъка на процесните 1,53 промила. Експертизата е изготвена от компетентно лице, което в кръга на своите знания, компетентност и опит е отговорил обективно и пълно на поставените му задачи, поради което съдът кредитира заключението на вещото лице.

        С оглед направените от страна на защитата възражения при изслушване и приемане на заключението на вещото лице д-р С. и с цел осигуряване в пълнота на правото на защита на подсъдимия, съдът допусна по искане отново на защитата комплексна съдебно медицинска и техническа експертиза, при изготвяне на която съдът даде указания на вещите лица за извършване на лично тестване на подсъдимия Ц. чрез използване на същото процесно техническо средство, с което е бил тествам на инкриминираната по делото дата от свидетелите И. и Ц., в качеството им на полицейски служители изпълняващи длъжността „младши автоконтрольори“ в ОДМВР Монтана, както и с указание да се отчете резултат при тестването преди и след жабурене на подсъдимия с идентичен на ползвания от него дезинфекционния медикамент „Елудрил“. Така дадените от съда указания са изпълнени от вещите лица, като при проведеното тестване от вещите лица по указания от съда начин, подсъдимият Ц. не е направил възражения, каквито не се правят и пред съда при изслушване и приемане на заключението на експертите. При така проведеното експертно изследване е видно, че изводът до който е стигнало и вещото лице д-р С. се затвърждава и от заключението на допуснатата и приета в хода на съдебното следствие от настоящия съдебен състав комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.Г. и К.К.. Съдът намира експертното заключение за обективно и му се довери, поради обстоятелството, че вещите лица са извършили непосредствено изследване на подсъдимия със същото техническо средство, с което е бил изпробван за употреба на алкохол на процесната дата, а именно „Алкотест Дрегер 7510“, с  фабричен номер ARBB-0007, като за целите на експертизата подсъдимият е подложен на изследването първо преди да е употребил вода за уста „Елудрил“, в резултат, на което е отчетен отрицателен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух, след което е предприет нов тест, извършен непосредствено след двукратно жабурене от страна на подсъдимия с вода за уста „Елудрил“. От постигнатия резултат след второто проведено изследване на подсъдимия, при което същия е жабурил с водата за уста „Елудрил“ е, че техническото средство е отчело като резултат „Алкохол в устата“. Същият резултат е отчетен и при повторно предприето изпробване на подсъдимия с техническото средство „Алкотест дрегер“ в 10:32 часа или 12 минути по-късно. Експертите са тествали подсъдимия и при свалена от него предпазната маска и вентилиране на устната кухина чрез нормално дишане при времева дистанция от 24 минути след използване на водата за уста „Елудрил“, при който тест с уреда е отчетен нулев резултат или от 0.00 ‰ алкохол в издишания от подсъдимия въздух или след повече от 15 минути след последния извършен тест. При това положение съдът намира, че защитната версия на подсъдимия не намира опора в твърденията му, че именно използваната от него дезинфекционна вода за уста „Елудрил“, макар и предписана му от стоматолог, е оказала влияние върху резултата от извършеното му изследване на инкриминираната дата - 19.10.2019 г. за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор или с процесното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с  фабричен номер ARBB-0007. Съдът се довери на отчетената на 19.10.2019 г. с техническото средство концентрация на алкохол в издишания въздух, защото алкохолна концентрация като показание на техническото средство от 1,53 ‰ може да се получи само и единствено следствие на консумиран от подсъдимия алкохол, защото по експертен път се установи, че концентрация в инкриминирания размер не може да се постигне само и единствено от жабурене на уста с дезифекционната вода „Елудрил“. От друга страна и в тази насока по делото се съдържат данни, макар и извън процесуално изнесени лично от подсъдимия Ц., а именно, че е изпил около 200 грама домашна ракия преди да се качи и управлява процесното моторно превозно средство или преди да бъде спрян от полицейските служители при ОДМВР Монтана – свидетелите И. и Ц..

        Възражението на защитата, че по делото е останало недоказано обстоятелството дали при използване на техническото средство, с което е направено измерването за алкохол в издишания въздух на подсъдимия на 19.10.2019 г. е била активирана функцията, която регистрира алкохол в устната кухина, съдът намира за неоснователно. В тази насока съдът съобрази показанията на свидетелите И. и Ц., от които се установява, че те не извършват никакви допълнителни настройки на техническото средство, след като последното им бъде зачислено за съответното дежурство. Установява се също така, че полицейските служители нямат достъп до менюто на измервателния уред, който им се предава предварително настроен на автоматичен режим. Съпоставяйки данните от показанията на полицейските служители с факта, че при експертното изследване на подсъдимия е било използвано същото техническо средство, съдът намира, че доколкото при това експертното изследване функцията показваща алкохол в устната кухина е била активна, но без да е била нарочно активирана от вещите лица или полицейските служители, то следва да се приеме, а и противното няма опора в събраната доказателствена маса, че същата е включена в настройките на техническото средство и е била активна, и към инкриминираната дата. Допълнителен аргумент в тази насока са и разясненията на вещото лице Г. дадени непосредствено пред съдебния състав, от които се установява, че тази  функция не може да бъде ръчно изключена от този, който използва техническото средство.

        Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия за неоснователни за това, че върху отчетената с техническото средство алкохолна концентрация от 1.53 промила влияние и е оказало жабуренето на подсъдимия с вода за уста „Елудрил“. Данните по делото напълно неопровержимо сочат, че тази стойност на уреда е отчетена вследствие съзнателно изпитото от него количество алкохол на 19.10.2019 г. Нещо повече, съдът намира, че така лансираната версия е изцяло измислена за нуждите на наказателното производство и представлява несполучлив опит за изграждане на защитна версия с цел подсъдимият да избегне наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. Дори да се приеме, че подсъдимият действително има здравословен проблем с венците, за лечението на който му е предписано да използва дезинфекцираща вода за уста „Елудрил“, то от показанията на свидетелката И. /личен стоматолог на подсъдимия/ се установи, че срока на това лечение е с продължителност до 14 дни и непременно изисква прекъсване. В настоящия случай от приложената по делото като писмено доказателство медицинска рецепта е видно, че обсъжданата дезинфекционна вода за уста „Елудрил“ е била предписана на подсъдимия Ц. на 17.09.2019 г., а процесното управление на МПС, за което се поддържа, че е станало след употреба на този медикамент, е било установено на 19.10.2019 г., далеч след указания от свидетелката И. срок от 14 дни за неговата употреба. Разбира се, не може да бъде изключена възможността, съзнателно подсъдимият да е пренебрегнал този срок и по своя воля да е продължил приема на дезинфекционна вода за уста „Елудрил“. Въпреки това обаче, открит остава въпроса защо, ако действително подсъдимият се е жабурил с вода за уста „Елудрил“ непосредствено преди да бъде спрян за проверка от контролните органи, то той не е заявил това обстоятелство преди изпробването му с процесното техническо средство. Вместо това подсъдимият не е оспорил констатацията в съставения му АУАН, за констатирана употребата на алкохол, предшествала управлението на МПС, не е заявил пред полицейските служители, че е употребил вода за уста „Елудрил“, не е показал шише или друг съд, от който е пил, въобще в нито един момент по време на проверката, нито после, когато бил отведен в болницата не е твърдял да е използвал обсъжданата дезинфекционна вода за уста „Елудрил“. Друга слабост на тази версия се явява и обстоятелството, че ако беше вярно, че подсъдимия се е жабурил с дезинфекционна вода за уста „Елудрил“ непосредствено преди да бъде спрян за проверка от свидетелите И. и Ц., то отчетения от техническото средство резултат би бил същия като този получен в хода на проведеното по указания от съда начин в хода на експертното изследване, а именно резултата който би бил отчетен - „Алкохол в устата“.

При анализ на приложените по делото писмени доказателства, съдът установи, че съставеният акт за установяване на административно нарушение от формална страна отговоря на всички законови изисквания като официален документ и се ползва с необходимата за това доказателствена сила. В същия няма направени от подсъдимия Ц. възражения в насока, че не е употребил алкохол или друго вещество, което може да има отражение, идентично с това на алкохола. Съгласно нормативните изисквания, на подсъдимия е бил издаден талон за извършване на медицинско изследване, от който не се е възползвал и не дал кръв, а е отказал лично пред лекар от медицинското заведение в гр. Монтана, с което да се потвърди или отхвърли резултатът, отчетен от проверката с техническото средство. По делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Ц. чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор от 1,53 % е била установена както с годно техническо средство /видно от приложените справки/, така и по надлежния за това ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

       С оглед на изложеното до момента съдът намира, че по един категоричен и несъмнен начин по делото, чрез събраните гласни доказателствени средства, писмени доказателства и експертни заключения се изяснява фактическата обстановка по делото касателно извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия Ц., за което е ангажирана неговата наказателна отговорност.

 

      ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

       При така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Ц.И.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.

       Обективните съставомерни признаци на деянието, времето и мястото на осъществяването му, и неговото авторство, се установяват безпротиворечиво посредством взаимния анализ на доказателствената съвкупност. От извършения доказателствен анализ по безспорен начин се установи, че на инкриминираната дата и място - на 19.10.2019 г., около 01.10 часа, в гр. Монтана, на ул. „********“ в района на кръстовището с ул. „Иван Вазов“, подсъдимият Ц.И.Ц. e управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.53 на хиляда, установена по надлежния ред въз основа на показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0007.

       Нормативно предвиденият ред за установяване на употребата на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства към датата на деянието е закрепен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Съгласно чл. 6, ал. 1-3 от същата Наредба № 1, при съставяне на акт за административно нарушение на лице, за което е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, се попълва и талон за изследване, в който лицето собственоръчно попълва дали приема или не показанията на техническото средство, вписани в акта и талона. Отделно от това съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1, при отказ от страна на лицето да даде проби за медицинско изследване на употребата на алкохол и концентрацията й в кръвта, същата се установява въз основа на показанията на техническото средство.

        В конкретния случай подсъдимият Ц. е вписал в талона за медицинско изследване, че приема показанията на техническото средство и е отказал да даде кръв за изследване, за да се установи употребата на алкохол от негова страна и наличната концентрация. При това положение съдът намира, че за определянето на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., според която концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство– „В случай на отказ на лицето да получи талон за медицинско изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста.” Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза „...показанията на техническото средство…” означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка. В съставения АУАН GA № 110823/19.10.2019 г., е посочено техническото устройство -  „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0007, използвано за отчитане на наличието на алкохол в организма на управляващия МПС-то – подсъдимият Ц., и конкретно измерената концентрация. В това писмено доказателство е отразена стойността на положителния резултат от взетата на подсъдимия проба, а именно – 1.53 на хиляда. По делото е установено, че процесният уред -  техническото устройство -  „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0007, е бил подложен на проверка за неговата изправност на 03.05.2019 г.,  същият се намира към датата на инкриминираното деяние в законовия срок от шест месеца на преминал успешно преглед за неговата изправност, съгласно Протокол рег. № 11-35-19, поради което при отчитане на инкриминирания резултат е бил в изправност. При наличните данни, че използваното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, е бил изправен и технически годен да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на МПС, показанията му следва да се считат за валидни. За подсъдимият е била налице възможност, предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., чрез медицинско изследване да се установи действителната стойност на алкохолна концентрация в кръвта му. Подсъдимият Ц. е отказал извършване на такъв вид изследване, като е приел отчетената от уреда стойност, поради което и на основание чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., тази стойност е определена за действителна. С оглед изложеното, наличната алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, е определена на базата на отчетената от уреда стойност от 1,53 на хиляда, при спазване на правилата на Наредба № 1от 19.07.2017 г.

        Предвид управлението на процесния лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила – 1.53 промила, осъществената от подсъдимия Ц.Ц. деятелност е съставомерна от обективна страна по чл.343б, ал.1 НК.

         От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Ц.Ц. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че е употребил алкохол, след което с действията си привежда в движение процесния лек автомобил, който управлява до времето на извършената му проверка от свидетелите И. и Ц., в качеството им на полицейски служители по опазване на обществения ред и контрол на пътя, както и е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат от своето неправомерно поведение, но въпреки това от волева страна подсъдимият Ц. е искал да управлява процесното МПС-то и то след като е употребил алкохол. Достатъчно е било да съзнава, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност и застрашава обществените отношения, свързани в правилното и безопасно функциониране на транспортната дейност. Съдът, намира, че няма никакво съмнение в това, че подсъдимият Ц. като правоспособен водач на МПС е бил наясно със забраната да се управлява лек автомобил след употреба на алкохол. Именно тази констатация подкрепя извода, че подсъдимият е имал ясна представа и за обществената опасност на поведението си и е предвиждал общественоопасните последици от него. За да е налице установената концентрация на алкохол в кръвта му, несъмнено подсъдимият е изпил съзнателно значително количество алкохол. Подсъдимият Ц. се е съгласил с това състояние и е приел настъпването му безразлично, защото се е качил и е управлявал МПС, а ине на последно място у него е била формирана субективна нагласа, че в случай на извършена му проверка ще избегне понасянето на отговорност предвид заеманата от него длъжност към датата на инкриминираното деяние – заместник-областен управител на Монтана, за което данни се съдържат в показанията на свидетелите И. и Ц.. Ето защо и настоящият съд намери, че в случая престъплението е извършено при пряк умисъл от подсъдимия Ц., а не при евентуален умисъл, т.к. е знаел, че поглъщането на конкретното голямо количество алкохол води до високата степен на натрупването на такова значително ниво на алкохолна концентрация в кръвта.    

 

      ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

      За извършеното от подсъдимия Ц.Ц. престъпление в санкционната част на приложимата материалноправна норма чл. 343б, ал.1 НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г НК и лишаване от право да се управлява МПС.

      За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия Ц., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и данните за неговата личност. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия /същият е реабилитиран/ и трудовата му ангажираност. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита предходните нарушения на Закона за движение по пътищата, видни от справка картон на водача за издадени наказателни постановления, относително високата концентрация на алкохол – 1,53 на хиляда, която следва да се съпоставя не с границата на наказателната отговорност – 1,2 на хиляда, а с границата, над която шофирането след употреба на алкохол е наказуемо – 0,5 на хиляда, т.е. повече от три пъти над разрешеното, и то с направеното по-горе уточнение, че шофирането след употреба на алкохол е забранено изобщо. Съдът намери заеманата от подсъдимия отговорна длъжност – заместник-областен управител, като улесняващо дееца обстоятелство при извършване на престъплението, предвид на което той следва да има още по-голяма отговорност за спазване на закона и избягване по всякакъв начин нарушаването му, но независимо от това е пренебрегнал дължимото се от него обществено значение на заеманата длъжност, считайки, че заемането на тази му длъжност ще доведе до избягване на наказателна отговорност. Ето защо и така обсъжданото обстоятелство следва да се отнесе към отегчаващите вината такива за подсъдимия Ц.. При това положение, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по реда на чл. 54 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да мотивират настоящия съд да приложи разпоредбата на чл. 55 НК при определяне на вида на наказанието, което да бъде наложено.

       При така установеното, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ц. е „Лишаване от свобода“, което следва да се отмери към средния, предвиден в санкционната част на диспозицията на материално правна наказателна норма, размер. Именно в такъв размер наказанието би се явило подходящо и справедливо, според настоящия съд, което да е адекватно и съразмерно на обществената опасност на извършеното деяние и личността на дееца. С оглед така изложените съображения, съдът счита, че на подсъдимия Ц.Ц. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, както и наказанието „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Подсъдимият е трудово ангажиран, реализира доходи и глоба в посочения размер не би била непосилна за него.

        Съдът прие, че това наказание изцяло съответства на степента на обществената опасност на деянието и на дееца и ще изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и най-вече специалната по отношение на дееца. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Съдът счита, че по  отношение на така наложеното на подсъдимия Ц. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца следва да се приложи института на условното осъждане, като се отложи изпълнението на наказанието за изпитателния срок от 3 /три/ години. Това е така, защото целите на наказанието по чл. 36 НК биха могли да се постигнат спрямо подсъдимия Ц. и без неговото ефективно изтърпяване в пенитенциарно заведение, т.к. не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му социална среда. При прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК съдът съобрази здравословното състояние на подсъдимия Ц., което обстоятелство не е отчетено при условията на чл. 54 НК и не следва да се отчита нито като отегчаващо, нито като смекчаващо вината обстоятелство, а също и като такова, което да се субсумира при условията за приложение на чл. 55 НК, каквито не са налице в конкретния случай. При  това положение, определеният изпитателен срок на условното осъждане притежава и силно възпиращо въздействие чрез своята превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите, каквато между другото е била и целта на заеманата от него длъжност, която на свой ред го е задължавала да се въздържа от извършване на противоправни деяния и да бъде обществен пример за поведение.

       Съдът намери за необходимо и за засилване на превантивното въздействие на наказанието да наложи на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимият Ц.Ц. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила съгласно чл. 49, ал. 2 НК. Съдът при определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ се съобрази с възприетото ограничение от законодателят в материално правната разпоредба на чл.49, ал.2 НК, според която срока на това наказание може да надминава срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ най-много с три години, което в случая е в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. Така определения размер от 2 /две/ години на наложеното кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, съдът счита за релевантен на обществената опасност на дееца и извършеното от него деяние, в който срок подсъдимия Ц. ще бъде лишен от възможността да управлява МПС и по този начин ще се гарантира успешното реализиране на целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване или би била изпълнена не само индивидуалната, но и генералната превенция, като демонстрират високото ниво на обществена нетърпимост спрямо подобни престъпни прояви и така изпълняват ролята си на сериозно предупреждение спрямо останалите членове на обществото. Това е така още, защото радикалното отстраняване на подсъдимия от управлението на МПС със сигурност предотвратява възможността му отново да шофира в пияно състояние в разумно дълъг период, в течение на който той би следвало да преосмисли поведението си, включително и чрез осъзнаване на неудобствата от поставените ограничения на личната му правна сфера.     

      При тези данни съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята превантивна, превъзпитателна и възпираща роля спрямо подсъдимия Ц., с цел постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, както спрямо него, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените норми и правила на поведение в обществото, които към датата на инкриминираното деяние е бил длъжен да спазва предвид желанието си да се кандидатира за общински съветник от квотата на политическа партия, както и предвид изпълняваната длъжност – заместник-областен управител на Монтана, което на свой ред го е задължавало да спазва установения в страната правов ред, да бъде пример за останалите членове на обществото и да гарантира чрез своя пример и поведение ще допринесе за нормалното обществено политическо функциониране на общността на територията на област Монтана. Така преценените периоди, както на лишаване от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.

        На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Ц. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 21.10.2019 г.

       

         ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Ц.Ц. направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на СГП разноски по делото в размер на 256,20 /двеста петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ лева, както и да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 1281,80 /хиляда двеста осемдесет и един лева и осемдесет стотинки/ лева.

        На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия Ц. да заплати и 10 /десет/ лева държавна такса по сметка на СГС за служебно издаване на два броя изпълнителен лист.

 

        Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

         

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: