№ 264
гр. Варна, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600347 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения А. Ф.Т. срещу протоколно
определение №937 от 02.11.2022г. по ЧНД №1143 по описа за 2022г. на
Окръжен съд Варна, с което му е отказано условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1г. по НОХД№909/2017г. на Районен съд
гр.Варна. Излагат се съображения за наличие на доказателства за
основателността на направеното искане. Моли се постановеното определение
да бъде отменено, като съдът допусне условно предсрочно освобождаване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 1г. по НОХД №909/2017г. на Районен съд гр.Варна на
05.03.2022г., като към 10.11.2022г. е изтърпял 9мес.7дни, от които:
фактически 8м.5дни и 1м2дни –от работа. Неизтърпеният остатък от
1
наказанието е в размер на 2м23дни.
Едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“ е осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора
от наложеното наказание.В конкретния случай тази законова предпоставка по
чл.70,ал.1 от НК е налице.
Осъденият е постъпил в Затвора Варна на 30.11.2020г. за изтърпяване
на присъда по НОХД№1685/2017г. на Районен съд Варнаж за извършено
престъпление по чл.354а от НК за срок от 1т.11мес. Първоначалната оценка
на риск на осъденото лице от рецидив е показала средно ниво-41точки, такава
е и оценката за риска от вреди по отношение на обществото. Отчетените зони
на дефицит са: отношение към правонарушението, образование и обучение,
начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Осъденият търпи
наложеното наказание при „строг“ режим“.
Изготвеният на 16.09.2022г. профил на оценката на риск от рецидив е
отчел занижено ниво от 34т., като е отчел компенсация в зоните „отношение
към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение и „увения за
мислене“. Осъденият търпи наложеното наказание при „строг“ режим, който
не е бил променян.
От представените писмени доказателства от затворническата
администрация се установява, че осъдения не проявява активност по
отношение на провежданите и общодостъпни за всички лишени от свобода
програми, насочени към соцеална рехабилитация и корекция на личностни
дефицити, на образователни,квалификационни, спортни и културно масови
дейности, поради което не е включван в такива. С него се провеждат
единствено разговори и беседи, в индивидуален формат, насочени към
постигане на мотивация за водене на законосъобразен живот на свобода.
Същият неколкократно е изведен на работа за полагане на добоволен
труд,който е преустановяван, поради неспазване на трудовата десциплина.
Със Заповед №143 от 20.05.2022г. на Началника на ЗО „Разделна“ е изведен
на работа да полага доброволен неплатен труд. Следствие регистрирана в
деловодството на ЗО“Разделна“ ДЗ от 14.07.2022г. е констатирано неспазване
на трудовата дисциплина, поради което от м.юли осъдения не полага труд.
Със Заповед №213 от 05.05.2022г. на Началника на ЗО“Разделна“ на
2
осъдения е наложено наказание „писмено предупреждение“, поради
констатиран положителен теста за наркотици-мариуана. Със Заповед №437 от
26.08.2022г., същият е награден с „писмена похвала“.
Лишеният от свобода се стреми да спазва правилата за поведение и
дисциплина, но само поради необходимост, като в поведенчески аспект е
„хитър и пресметлив“ и умее да се нагажда. Настроен е външно обвинително,
т.е. обвинява „другите“ за своето положение и омаловажава вината си.
Същият не проявява критичност към извършеното и декларира само
формална мотивация за промяна. Липсва стабилна мотивация за постигане на
качествена промяна. Според служителите на затворническата админисрация,
които имат пряк поглед върху поведението на осъдения, приемане и участие в
изпълнение на изготвения план на присъдата са само формални, което
осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи и корекционни
цели, респ. възпрепятстват процеса на ресоциализация.
Посочените изводи се подкрепят и от експертната оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения. Заключението на експерта
сочи за срезна оценка на криминогенните потребности. По отношения на
осъдения съществуват проблеми в социалната адаптация и риск за добра
ресоциализация.
Чл.439а от НПК очертава кръгът от доказателства, които сочат за
установяване на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай видно от приложеното досие такава
тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност
и осъзнатост. Участието на осъдения в полагане на доброволен труд,
стремежа да спазва установените правила и дисциплина сочи на една
положителна стъпка към поправянето и превъзпитанието му. В същото време
при полагане на труд са конктатирани нарушения на трудовата дисциплина, а
наложенато наказание е отново за употреба на наркотични вещества, за което
изтърпява присъда. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е
преценил, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни
навици. Резултатът от започналата известна позитивна промяна е лишен от
категоричност.
На 16.09.2022г. е изготвен нов индивидуален план за работа с осъдения,
който продължава да се изпълнява и към този момент. Същият е насочен към
3
проблемните зони на дефицит, а именно отношение към правонарушението,
злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Поставени са конкретни
задачи и начин за въздействие. Индивидуалният план за изпълнение на
присъдата се подготвя и променя в зависимост от резултатите при оценка на
риска от рецидив и вреди и по съществото си е насочен към корекция на
факторите, формиращи риска и обработване на лични дефицити, с цел
ограничаване на вероятностите от престъпно повторение и причиняване на
значителни вреди. Изложеното не свидетелства за отстраняване на
престъпното мислене, нито пък за доказателства в насока трайност на
„превъзпитание“.
Правилният подход при преценка наличието на втората предпоставка
на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага
замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно
освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за
прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето
защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат
показатели за положителния ход на корекционния процес. Видно от
материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието не е
променян. Именно преминаването през отделните етапи свидетелства за
съзнателна промяна в личността и активна самокорекция, чийто финал е
постигане на УПО. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен
аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на
наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за
полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на
поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно
ресоциализиран.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Отчитайки изложеното се налага извода за необходимост от
4
продължаване на провежданата с осъдения корекционна дейност за
затвърждаване и разширяване на процесите на позитивно развитие в
личностен план и гарантиране в бъдеще неговото законосъобразно поведение.
От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са
изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна
предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №937 от
02.11.2022г. по ЧНД №1143 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с
което е отказано на А. Ф. Л. условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1г. по НОХД№909/2017г. на Районен съд гр.Варна,като
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5