Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 05.03.2021г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8 289 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците – Е.П.Я., Л.М.Я. и М.М.Я. твърдят, че на 17.11.2017г. на път ПП – 4, км. 35+650  е настъпило ПТП, в резултат на управлението на автобус марка „Мерцедес“, модел „814Д Варио“ с рег. №********същият навлиза в лентата за насрещно движение и се е блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от Й.О.А., при което е причинена смъртта на М.К.Я. /пътник в автобуса/,  който е баща на втория и третия ищец, и съпруг на първия. Ищците твърдят, че търпят непоправими неимуществени вреди, тъй като са били в близки отношения с починалото лице, живеели са в едно населено място и са поддържали постоянен контакт. Предвид здравословното състояние на съпругата си и дъщеря си Л.Я., починалото лице полагал особени грижи за тях, придружавал ги на медицинските прегледи и проследявал здравето им. В момента грижата за тях е поета от другата дъщеря, тъй като те се чувстват безпомощни и не могат да се възстановят психически след случилото се. Посочват още, че ответникът е застраховател на описания автобус по застраховка гражданска отговорност, която е валидна към датата на ПТП и въпреки направеното искане от ищците, е отказано изплащане на обезщетения. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати по:

- 200 000 лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 17.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски от ищците съгласно чл. 80 от ГПК, които се изчерпват с адвокатско възнаграждение за техния процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. /лист 79 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – З. „Л.И.“ АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:

 - наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания автобус,

- настъпилото на 17.11.2017г. ПТП и

- признание за всеки един от исковете до сумата от 80 000 лв. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски от ответника съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 80 от делото/.

Към исковата молба като писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на първия и втория ищци са приложени:

- експертно решение № 1007 от зас. № 129 от 02.08.2013г., с което на ищцата Е.П.Я. е определена 71% трайно намалена работоспособност за периода до 01.08.2016г., с водеща диагноза: Биполярно афективно разстройство, което е установено на 02.09.2011г. и

- експертно решение № 1923 от зас. № 115 от 12.09.2016г. на втората ищца – Л.М.Я. е определен 80% трайно намалена работоспособност за периода до 01.09.2019г., с водеща диагноза: Параноидна шизофрения, непрекъснат ход, персистираща параноидна симптоматика, устойчив дефицит.

С разпореждане № 15 294 от 08.05.2019г., постановено по настоящото дело е извършена служебна справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ относно наличие или липса на визираните в чл.3, ал.2, т.11 от Наредбата - правни ограничения по отношение на ищците Е.П.Я. и Л.М.Я.. От извършените служебни справки от НБД Население не се установява по отношение на тези лица да са наложени определени правни ограничения в дееспособността им.

По почин на съда е допуснато изслушването на съдебно-психиатрична експертиза по отношение на ищцата Е.Я., което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че при Е.Я. е налице Биполярно Афективно разстройство – сегашен епизод умерена, лека депресия, като заболяването към настоящия момент се намира в състояние на медикаментозна ремисия. Вещото лице посочва, че Е.Я. разполага със запазена психична годност, за да се грижи за своите работи и да извършва правни действия. В открито съдебна заседание, вещото лице пояснява, че при редовен прием на медикаменти лицето би могло, след приема на антидепресанти, да бъде провокирано и да влезе във фазата на манията, обратната фаза на депресията. В обсъждания случай, към момента на освидетелстване, лицето в лек депресивен епизод, регистриран от наблюдаващия психиатър, вероятността от загубата на близък човек и други фактори могат да провокират потъването на тези хора в състояние на депресия. При лек депресивен епизод лицата са вменяеми, разбират и могат да ръководят своите действия. Вещото лице заявява, че в конкретния случай не се долавят елементи на психотичност и лицето е дееспособно, и може да извършва правни действия.

По делото е изслушана и приета и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на ищцата Л.Я., което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че при Л.Я. е налице Дг. Параноидна шизофрения – пристъпно епизодично протичане, при което заболяване към настоящия момент се намира в състояние на медикаментозна ремисия. Вещото лице посочва, че в момента на прегледа не се установява наличие на дифузен психоограничен синдром или преживявания и поведение с психотично качество, респ. няма данни за обостреност на психоза или деменция. Не е нарушено ежедневното й функциониране за удоволетворяване на собствените й нужди и интереси. Експертът посочва, че към настоящия момент в психичните годности на Л.Я. за оценка на житейските ситуации и ръководене на поведението за защита на собствените си интереси, не е налице болестно увреждане. Описва, че в състояние на медикаментозна ремисия Л.Я. разполага със запазена психична годност, за да се грижи за своите работи и да извършва правни действия. 

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

         - сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно автобуса, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,

- настъпване на процесното ПТП,

- механизма на настъпване на процесното ПТП е описания в исковата молба,

- вина за настъпване на ПТП е на водача на автобуса,

- в резултат на настъпилото ПТП е починало посоченото в исковата молба лице, което е било пътник в автобуса и

- починалото лице е било съпруг на първия ищец и баща на втория, и третия ищци и

- признание за всеки един от исковете до сумата от 80 000 лв.

         По делото на лист 9 е представен и приет Констативен протокол№ 82  от 15.12.2017г. относно описаното в исковата молба ПТП.

По делото на лист 19 - 21 е представена писмена претенция, изпратена по пощата до ответното дружество на 15.02.2018г., /видно от представеното на лист 22 пощенско клеймо/, като по делото липсват данни ответното дружество да е определило и изплатило обезщетение на ищците.

По искане на ищците пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Е.В.Г.. Свидетелят посочва, че М.., Л., М. и Е., са живели в едно жилище в центъра на гр.Перник. След като М. се омъжила, тя напуснала жилището и отишла да живее, под наем, за който наем баща й й помагал. Впоследствие се наложило да продадат къщата на Върба, която била негова родна къща и помогнал на М. да закупи апартамента, в който тя живее. Свидетелят посочва, че в семейството поддържали нормални отношения. М. помагала на баща си за грижите за майка й и сестра й. Свидетелят сочи, че основно М.. се грижил за Е. и Л., с подкрепата на М.. Всички приели тежко загубата на М... М. била доста шокирана, плакала и не можела да се успокои. От М. разбрала, че и Л. и Е. трудно приели факта. Сега М. се грижи за нуждите на майка й и сестра й, тъй като до преди това М.. се грижел и се справял с всичко необходимо. Г. сочи, че на ищците им е притеснено, страх ги е, трудно понасят загубата. На М. й липсва много баща й, защото имало много силна връзка между тях.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Относно предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за претърпени неимуществени вреди

Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищците е да установят:

1. на коя дата ищците са предявили претенции към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП и

 2. представяне от страна на ищците на всички изискани от ответника документи във връзка със заведените щети.

От представената и описана по-горе писмени доказателства, се установява, че ищците са предявили писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 15.02.2018г. От същата се установява, че са приложени и удостоверения за банкови сметки на ищците. По делото липсват данни ответникът да е определил и изплатил обезщетение на ищците.

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК  практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения.

В случая събраните гласни доказателства сочат, че пострадалия М.. Я. е полагал специални грижи за съпругата си Е. и дъщеря му - Л., предвид тяхното здравословно /психично/ състояние и тримата са живеели в едно домакинство, като другата му дъщеря - М. също е участвала и помагала в грижите за другите две ищци. Към датата на настъпване на процесното ПТП пострадалия е бил на 75 години, активен физически и освен, че сам се е грижел за себе си, е помагал и на всяка от ищците. През годините семейните връзки между тези лица са се запазили и поддържали. Както от заключенията на съдебни – психиатричните експертизи, така и от разпита на свидетеля се установява, че загубата на бащата на две от ищците и съпруг на третата е оказало своето силно въздействие върху тях, като при съпругата му е установена лека депресия. 

Предвид изложеното и като съобрази обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие – 2017 г., съдът намира за справедливото обезщетение за всеки от ищцата по 150 000 лева.  Съдът намира този размер за адекватен  и обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта, като за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.

 

Относно претенцията за присъждане на законна лихва   

Предвид основателността на главната претенция, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху определената главница по всеки един от предявените искове.

Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

  В конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 15.02.2018г., като 3-месечният срок е изтекъл на 15.05.2018 г. и от 16.05.2018г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважено, считано от 16.05.2018г. до окончателното изплащане, като се отхвърли за периода 17.11.2017г. – 15.05.2018г.   

 

 

         Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.” адвокатско възнаграждение в размер на 13 590 лева, съразмерно на уважената част от исковете. По отношение наведеното искане за начисляване на ДДС върху адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, предвид непредставянето на документи до приключване на устните състезания, от които да се установи, че същото е регистрирано по ЗДДС.

В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде присъдена сума в размер на 225 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение /по 75 лв. за отхвърлената част, относно всеки един от предявените искове, при първоначално определен размер на юрисконсултско възнаграждение за всеки един от тях – 300 лв./.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса по делото, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 18 000 лв., както и сумата от 402 лева, представляваща част от съдебно – деловодни разноски платени от бюджета на съда за уважената част от исковете /заплатени от бюджета на съда са депозитите по допуснатите съдебно – психиатрични експертизи в общ размер на 536 лв./.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.П.Я., ЕГН - **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – чрез адвокат И.Й. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.11.2017г., при което причинена смъртта на нейния съпруг – М.К.Я., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от 200 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 17.11.2017г. до 15.05.2018г.

         ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.М.Я., ЕГН - **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – чрез адвокат И.Й. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.11.2017г., при което причинена смъртта на нейния баща – М.К.Я., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от 200 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 17.11.2017г. до 15.05.2018г.

         ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.Я., ЕГН - **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – чрез адвокат И.Й. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.11.2017г., при което причинена смъртта на нейния баща – М.К.Я., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от 200 000 лева, както и искането за законна лихва за периода от 17.11.2017г. до 15.05.2018г.

         ОСЪЖДА Е.П.Я., ЕГН - **********, Л.М.Я., ЕГН - ********** и М.М.Я., ЕГН - ********** трите със съдебен адрес: ***, офис 4 – чрез адвокат И.Й., да заплатят на  З. „Л.И.” АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 225 лв.

         ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 18 402 лв.

         ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.”, регистрирано по ф. д. №10724/2007г. на СГС, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 13 590 лв.

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: