МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 11 ПО ОПИСА НА ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020 ГОД., ІV
СЪСТАВ
Провадийската
районна прокуратура е внесла в ПРС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимата Ш.А.С. родена на ***г***, община Провадия,
област Варна, ЕГН **********, по обвинението
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
Подс. Ш.А.С.:
В периода от месец март 2018г. до
месец ноември 2019г., вкл. в с.Р., общ.Дългопол, обл.Варна, след като е била
осъдена с Решение №310 от 01.12.2016г. по
гражданско дело №581/2016г. по описа на
Районен съд - Провадия, II състав, влязло в законна сила на 17.12.2016г., да
издържа свой низходящ - сина си А. А. Р., роден на ***г., като заплаща месечна
издръжка чрез неговия баща и законен представител А. Р. Х. в размер на 110,00
лева месечно, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 21 /двадесет и една/ месечни вноски по 110,00 лева, на
обща стойност 2310 лева /две хиляди триста и десет лева/, като деянието е
извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила присъда № 5 от
22.02.2018год. по НОХД №557/2017г. по описа на Районен съд - Провадия, в сила
от 10.03.2018год.
След
внасяне на обвинителния акт, съдът насрочи делото за разглеждане в
разпоредително съдебно заседание, с оглед характера на проведеното досъдебно
производство, като в съдебно заседание служебно разясни възможността предвидена в разпоредбата на чл.370, ал.1 и 2 от НПК за предварително изслушване по делото.
В
хода на разпоредителното заседание подс. С., чрез процесуалният си представител
адв. Г. Г., АК-Варна,
изрази своето желание наказателното производство да продължи по реда на
съкратеното съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и моли съда да признае за виновна подсъдимата, като й
наложи наказание „лишаване от свобода“, намалено при условията на чл.58а от НК,
на четири месеца „лишаване от свобода“ в минимален размер, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът
на подс. С., моли за алтернативното предвидено в закона наказание „пробация“.
Подсъдимата
Ш.А.С.
призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 т.2 от НПК и даде
съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. След даване
ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимата без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели, дадени на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимия и свидетелите. В последната си дума заявява, че
няма какво да каже и ще направи всичко възможно, за да плати издръжката, която
дължи за детето си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Ш.А.С. и св.А. Р. Х.
живели на семейни начала от 2004 год. до 2016 год. в гр.***. От съвместното им
съжителство на 16.11.2005 год. се родило детето им А. А. Р.. Подс.С. и св.Х. се
разделили през 2016г., след което тя отишла да живее в с.З., общ.Провадия,
обл.Варна. Детето А. Р. останало да живее със св.Х.. През 2016г. св.Х. предявил
искова молба за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на
детето А. Р., определяне на местожителство при него, определяне на режим на
лични отношения с подс.С. и осъждането й да заплаща месечна издръжка. Било
образувано гражданско дело №581/2016г. по описа на Районен съд гр.Провадия, по
което било постановено решение №310 на 01.12.2016г. С посоченото решение съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. Р.
на бащата - св.Х., и осъдил подс.С. да заплаща в полза на детето А. А. Р.
месечна издръжка, в размер на 110 /сто и десет/ лева месечно чрез неговия баща
и законен представител - св.Х., считано от 01.07.2016г. с падеж до 20-то число
на месеца, за който се дължи. Решението на Районен съд-Провадия влязло в сила
на 17.12.2016г.
Тъй като подс.С. не заплащала
дължимата издръжка било образувано изпълнително дело №20173130400056 по описа
на ДСИ-Провадия, а св.Х. подал и жалба. Впоследствие било образувано НОХД №557/2017
год. по описа на PC - Провадия, по което с присъда № 5/22.02.2018 год.,
влязла в сила на 10.03.2018 год., подс.С. била призната за виновна, в извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК - за това че за времето от 17.12.2016год. до
31.10.2017год., след като била осъдена с влязло в сила решение на Районен съд -
Провадия по гр.дело № 581/2016год. да издържа свой низходящ - сина си А. А. Р.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 110,00 лева, съзнателно не изпълнила
задължението си за повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски или
общо за сумата от 1210,00 лева. Подс.С. била осъдена на наказание „пробация“
със съответни пробационни мерки със срок от шест месеца.
Така наложеното наказание обаче
не оказало превъзпитателно въздействие върху подс.С. и тя отново не била
изрядна в изплащането на дължимата месечна издръжка. Извършила плащания в
размер на общо 4 дължими месечни вноски, които покрили най- старите задължения
от месец ноември 2017 год. до месец февруари 2018 год. включително. Но за
месеците от март 2018 год. до ноември 2019 год. включително, подс.С. не
изплатила дължимата месечна издръжка за малолетното си дете А. А. Р..
Неизпълнявайки задължението за заплащане на дължимата издръжка, се формирал
период, през който подс.С. е проявила бездействие в изпълнение на вмененото й
задължение със съдебно решение /Решение №310/01.12.2016год. по гражданско дело
№ 581/2016 год. по описа на Районен съд гр.Провадия, II състав, влязло в
законна сила на 17.12.2017год/ да издържа свой низходящ - сина си А. А. Р.,
роден на ***г., а именно от месец от март 2018год. до ноември 2019год.
включително, през който не са били заплатени 21 /двадесет и една/ месечни
вноски по 110,00 лева, на обща стойност 2310 лева /две хиляди триста и десет
лева/.
Гореизложеното се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на св.А. Р. Х., обясненията на
подс.С., приложените писмени доказателства: препис от Решение 300 от
01.12.2016г. по гр.дело №581/2016г. по описа на Районен съд - Провадия, справка
за съдимост, справка с характеристични данни и др.
Според постоянната съдебна
практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи
безусловно от родителите. Съгласно чл.143 ал.2 от Семейния кодекс -
’’Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
а именно- обясненията на подсъдимата, свидетелските показания, свидетелство за
съдимост и другите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Ш.А.С.:
ЗА ВИНОВНА
В ТОВА, ЧЕ:
В периода от месец март 2018г. до месец ноември 2019г.,
вкл. в с.Р., общ.Дългопол, обл.Варна, след като е била осъдена с Решение №310
от 01.12.2016г. по гражданско дело №581/2016г. по описа на Районен
съд - Провадия, II състав, влязло в законна сила на 17.12.2016г., да издържа
свой низходящ - сина си А. А. Р., роден на ***г., като заплаща месечна издръжка
чрез неговия баща и законен представител А. Р. Х. в размер на 110,00 лева
месечно, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 21 /двадесет и една/ месечни вноски по 110,00 лева, на
обща стойност 2310 лева /две хиляди триста и десет лева/, като деянието е
извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила присъда № 5 от
22.02.2018год. по НОХД №557/2017г. по описа на Районен съд - Провадия, в сила
от 10.03.2018год.
- престъпление по чл. 183, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения:
От обективна
страна деянието е осъществено чрез бездействие на подсъдимата, относно едно
свое алиементно задължение по отношение изплащане издръжка на свои низходящи.
От субективна
страна- деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Смекчаващи
отгворността обстоятелства- признаване на вината и добрите характеристични данни.
Отегчаващи
отгворността обстоятелства- голям брой неплатени месечни вноски, значително
надвишаващи изискуемите две за съставомерност на деянието.
Причини
за извършване на деянието- незачитане задължението за издържане на низходящ
и на родителските задължения.
Предвид
обстоятелството, че производството е по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът
приема, че на основание чл.373 ал.2 от НПК, следва при определяне на
наказанието на подс. Ш.А.С. да бъде приложен чл.54 ал.1 от НК, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Деянието не се отличава с висока степен на
обществена опасност. При определяне на вида наказание съдът отчита и
обстоятелството, че е налице привест на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като от друга страна отчита и целите на индивидуалната и на генералната
превенция. При демонстрираното от подсъдимата самокритично отношение към извършеното
следва да се приеме, че тези цели могат да бъдат постигнати и с по-малка доза
строгост на закона. Подсъдимата Ш.А.С. е млад човек и спрямо нея следва да се
приложи точната мяра строгост на закона, с оглед и общия принцип визиран в чл.
35 ал.3 от НК, че „наказанието е съответно на престъплението”. В този смисъл съдът определи
наказания „ПРОБАЦИЯ”, която да се изпълни чрез приложението на следните
пробационни мерки:На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една
година с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице 2 пъти седмично;На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК: -Задължителна периодични срещи с
пробационния служител за срок от една
година.На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 6 от НК:- Безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 100 часа, за срок от 1 година, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за обяви в кметство с. З.,
област Варна.
По този начин и с така наложеното наказание съдът
счита, че те съответстват в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца. С налагането им последния ще има възможност да преосмисли постъпката си,
да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
По този начин и с това наказание съдът
счита, че по отношение на подсъдимата ще бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ :