Решение по дело №330/2017 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 161
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Стоян Ангелов Момов
Дело: 20173610100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

04.07.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2019                   Град В.П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – В.П.                                                трети състав

На 23 (двадесет и трети) май                                                      Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 330 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

           

           

            Производство за делба във фаза на извършването й.

            С решение № 19/18.01.2018 г., влязло в сила на 13.02.2018 г., ВПРС е допуснал до делба следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Осмар: 1. Лозе с площ 31,680 дка, пета категория, в местността „Мешето”, съставляващо имот № 071001 по картата на възстановената собственост; 2. Лозе с площ 36,436 дка, шеста категория, в местността „Бакраджа”, съставляващо имот № 030001 по картата на възстановената собственост   и 3. Лозе с площ 11,934 дка, шеста категория, в местността „Корбалар”, съставляващо имот № 126011 по картата на възстановената собственост, при квоти на участието в съсобствеността: 1/2 идеална част за Ж.Д.В. и 1/2 идеална част в общ дял, представляващ съпружеска имуществена общност за Ж.В.Н. и Н.Я.Н..

            В съдебно заседание на 23.05.2019 г., след предявяването на страните на проекта за разделителния протокол за делба на недвижимите имоти съобразно дяловете на участието им в съсобствеността, ищецът Ж.В., чрез пълномощника си, не прави възражение и изразява желание делбата да бъде извършена чрез съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол, и теглене на жребий.

            Ответниците Ж.Н. и Н.Н., чрез пълномощника си – адвокат, изразяват становище, че в случая тегленето на жребий се явява неудобно, тъй като съделителят Н. притежавала имот, съседен на един от новообразуваните и поради спецификата на отглеждането на лозови насаждения, било необходимо той да бъде поставен в неин дял. Отправя искане, делбата да бъде извършена чрез разпределение от съда по реда на чл. 353 от ГПК.

            По реда на чл. 346 от ГПК, във фазата по извършване на делбата – на 13.09.2018 г. – в първото заседание след допускане на делбата, ищецът, чрез пълномощника си предявява устно искане с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 от Закона за собствеността, за сумата 70000 лв., или по 10000 лв. годишно, която ответниците-съделители следва да му платят, представляваща съразмерното с частта на участието му в съсобствеността участие в ползите от общите вещи – 1/2 част от пазарната стойност на принадлежащи му добиви от поделяемите имоти – събрани плодове – грозде, през седемте стопански години – от 2011/2012 г., до 2017/2018 г., включително.

            Становището на ответниците е, че искането е неоснователно. Същите се позовават на изтекла преди предявяването на искането погасителна давност – относно претенцията за стойността на плодовете, събрани до 2015 г. (за стопанските 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г., вкл.), както и на обстоятелството, че съделителите Ж.Н. и Н. Николови не са стопанисвали лично процесните лозя, а са ги отдавали под наем и аренда (с уточнението чрез признаване на обстоятелството, че през стопанската 2015/2016 г. ответникът Ж.Н., лично, в качеството на земеделски производител, е ползвала лично 1/2 от имотите по предназначението им). С това си искане по сметките ищецът претендирал добити плодове от поделяемите имоти – добитото грозде, а не събрани от ответниците суми, представляващи наеми, поради което претенцията се явявала неоснователна. Третото си възражение срещу същото искане основават фактически и на липсата на отправена им покана за плащането на стойността на принадлежащата на ищеца част от добивите от имотите през процесния период. Молят, искането да бъде отхвърлено като неоснователно.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: до делба са допуснати следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Осмар, ЕКАТТЕ 54273, община В.П., област Шумен: 1. Лозе с площ 31,680 дка, пета категория, в местността „Мешето”, съставляващо имот № 071001 по картата на възстановената собственост, при граници: имот № 000076, имот № 000068, имот № 000092; 2. Лозе с площ 36,436 дка, шеста категория, в местността „Бакраджа”, съставляващо имот № 030001 по картата на възстановената собственост, при граници: имот № 030002, имот № 030003, имот № 030004, имот № 030005, имот № 030006, имот № 030007, имот № 030009, имот № 030010;, имот № 028005, имот № 028004, имот № 028003, имот № 028002, имот № 028001, имот № 000102; 3. Лозе с площ 11,934 дка, шеста категория, в местността „Корбалар”, съставляващо имот № 126011 по картата на възстановената собственост, при граници: имот № 126013, имот № 000126, имот № 000118, при квоти на участие в прекратяваната съсобственост: 1/2 идеална част за Ж.Д.В. и 1/2 идеална част в общ дял, представляващ съпружеска имуществена общност на Ж.В.Н. и Н.Я.Н..

            След влизане в сила на решението по допускане на делбата, със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр. 71 от 28.08.2018 г., стр. 107, влязла в сила в деня на обнародването й, са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., съгласно които, видно от актуализираните работни скици-проекти по проектите за делба, приложени към заключението по съдебно-техническата експертиза, поделяемите имоти, като обекти на кадастъра, получават следната индивидуализация:

            1. поземлен имот с идентификатор 54273.71.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Мешето”, с площ на ПИ: 31 678 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, 5-та категория;

            2. поземлен имот с идентификатор 54273.30.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Бакраджа”, с площ на ПИ: 36 432 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, 6-та категория;

            3. поземлен имот с идентификатор 54273.126.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Корбалар”, с площ на ПИ: 11 934 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, 6-та категория.

            Видно от представените договори за наем от 09.06.2011 г., 20.06.2012 г., 13.06.2013 г. и 13.06.2014 г., договори за аренда от 18.08.2016 г. и 09.12.2016 г. е, че през посочените години съделителите Н.Н. и Ж.Н. предоставяли процесните имоти за ползване на наемател, съотв. арендатор – трети лица за делбата, срещу уговорена наемна, респ. арендна цена. Съдът констатира от писмо изх. № 07-01-5-1/08.03.2019 г. на Изпълнителна агенция по лозата и виното (л. 219 от делото), че декларираният добив от процесните имоти, съгласно данните от подадените декларации в териториалното звено на агенцията за произведено количество грозде е описан в табличен вид, като за 2016 г. възлиза общо на 34102 килограма.

            От представените от ищеца и отделно приложени към заключението на назначеното вещо лице – агроном писмени данни от Държавен фонд „Земеделие” изх. № 02-270-6500/1267 от 08.03.2019 г. (л. 210 и 249 от делото) се установява, че заявяването за подпомагане по схемите и мерките на директни плащания по реда на ЗПЗП, е извършено за кампаниите от2013 г. до 2018 г., от „В.И.О.” ООД, с изключение на това за 2016 г. – последното – извършено от съделителя Ж.Н..

            Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза от 28.08.2018 г. (вх. при ВПРС № 3473/29.08.2018 г.), неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, недвижимите имоти са реално делими на два реални дяла, в два варианта, съответстващи на квотите на страните – варианти, посочени в приложения №№ 3 и 4 към заключението (л. 121-128 от делото, актуализирани – л. 310-319 от делото), включващи изготвени от вещото лице инж. И.И. актуализирани работни скици-проекти по проектите за делба на поделяемите имоти, съобразени с издадени от СГКК проектни идентификатори. С протоколно определение от съдебно заседание на 23.05.2019 г. съдът е предявил на страните съставения въз основа на заключението на вещото лице проект за разделителен протокол за разпределянето на недвижимите имоти въз основа на първия от вариантите. Изслушани са съвпадащите становища на участващите в заседанието чрез пълномощници страни, според които по-подходящ за прилагане в случая е предложеният първи вариант за разделяне. Съгласно отделните два варианта на обявения в съдебно заседание проект за разделителен протокол:

ПЪРВИ  ВАРИАНТ:

            ДЯЛ ПЪРВИ включва:

            1. Новообразуван имот с идентификатор 54273.71.2 (от имот с идентификатор 54273.71.1) – лозе, с площ 15,839 дка, пета категория, в местността „Мешето” – на стойност 25800,50 лв.;

            2. Новообразуван имот с идентификатор 54273.30.11 (от имот с идентификатор 54273.30.1) – лозе, с площ 18,216 дка, шеста категория, в местността „Бакраджа” – на стойност 26302,50 лв.;

            3. Новообразуван имот с идентификатор 54273.126.14 (от имот с идентификатор 54273.126.11) – лозе, с площ 5,967 дка, шеста категория, в местността „Корбалар” – на стойност 8679,00 лв.;

            ОБЩА ПЛОЩ на имотите по дял първи – 40,022 дка;

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на недвижимите вещи, съставляващи дял първи, възлиза на 60782,00 лв. и е равна на стойността на дела.

            ДЯЛ ВТОРИ, включващ:

            1. Новообразуван имот с идентификатор 54273.71.3 (от имот с идентификатор 54273.71.1) – лозе, с площ 15,839 дка, пета категория, в местността „Мешето” – на стойност 25800,50 лв.;

            2. Новообразуван имот с идентификатор 54273.30.12 (от имот с идентификатор 54273.30.1) – лозе, с площ 18,216 дка, шеста категория, в местността „Бакраджа” – на стойност 26302,50 лв.;

            3. Новообразуван имот с идентификатор 54273.126.15 (от имот с идентификатор 54273.126.11) – лозе, с площ 5,967 дка, шеста категория, в местността „Корбалар” – на стойност 8679,00 лв.;

            ОБЩА ПЛОЩ на имотите по дял втори – 40,022 дка;

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на недвижимите вещи, съставляващи дял втори, възлиза на 60782,00 лв. и е равна на стойността на дела.

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на допуснатите до делба недвижими вещи възлиза на 121564,00 лева.

            Стойностите на дял първи и втори (по 1/2 ид. част от допуснатите до делба имоти) са равни, съответстват на по 1/2 от общата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти, поради което не се налага парично уравняване.

 

            ВТОРИ ВАРИАНТ:

            ДЯЛ ПЪРВИ включва:

            1. Имот с идентификатор 54273.30.1 – лозе, с площ 36,432 дка, шеста категория, в местността „Бакраджа” – на стойност 52605,00 лв.;

            2. Новообразуван имот с идентификатор 54273.126.14 (от имот с идентификатор 54273.126.11) – лозе, с площ 3,589 дка, шеста категория, в местността „Корбалар” – на стойност 5219,76 лв.;

            ОБЩА ПЛОЩ на имотите по дял първи – 40,024 дка;

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на недвижимите вещи, съставляващи дял първи възлиза на 57824,76 лв. и е с 2955,78 лв. по-ниска от стойността на дела.

            ДЯЛ ВТОРИ, включващ:

            1. Имот с идентификатор 54273.71.1 – лозе, с площ 31,678 дка, пета категория, в местността „Мешето” – на стойност 51601,00 лв.;

            2. Новообразуван имот с идентификатор 54273.126.15 (от имот с идентификатор 54273.126.11) – лозе, с площ 8,345 дка, шеста категория, в местността „Корбалар” – на стойност 12136,78 лв.;

            ОБЩА ПЛОЩ на имотите по дял втори – 40,025 дка;

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на недвижимите вещи, съставляващи дял втори възлиза на 63737,78 лв. и е с 2955,78 лв. по-висока от стойността на дела.

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на допуснатите до делба недвижими вещи възлиза на 121564,00 лева.

            Пазарните стойности на дял първи и втори (по 1/2 ид. част от допуснатите до делба имоти) не е равна, поради което дял втори следва да бъде осъден да заплати на дял първи, за уравняване на стойностите на дяловете, сума в размер на 2955,78 лева.

 

            Според заключението от 15.03.2019 г. по агротехническата част от назначената по делото комплексна съдебно-агротехническа-икономическа експертиза, общата сума на декларираната пред Изпълнителна агенция по лозата и виното добитата продукция – грозде от процесните имоти през периода 2011 г. – 2018 г. възлиза на 223903,55 лв. по средни пазарни цени на винени сортове, като през 2016 г. същата е на стойност 30691,80 лв. (34102 кг). Общият размер на средните разходи за отглеждане в период на плододаване от поделяемите имоти, изчислен от вещото лице въз основа на технологична карта от Държавна станция по земеделие и цените на средствата за производство за пълния процесен седемгодишен стопански период възлиза на 209057,73 лв., като за стопанската 2015/2016 г. е в размер на 29441,58 лева.

            По делото са приети и заключенията по икономическата част на експертизата – от 16.04.2019 г. и допълнително такова от 14.05.2019 година. Според същите, размерът на действителните разходи, направени за стопанисването по предназначение (отглеждане на сортовете лозя, производството и добиването на плодовете от тях) за 2016 г. се равнява на 44580,64 лв. – направени от трето за делбата лице – ползвател по договори за наем и аренда – „В.И.О.” ООД. Вещото лице е дало заключение и относно положителния финансов резултат от стопанисването на процесните имоти през стопанските 2011/2012 г. – 2017/2018 г. – въз основа на стойностите, посочени в агротехническата част от експертизата – в минимален, среден и максимален размер.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

            Относно способа, по който следва да бъде извършена делбата:

            Не се спори между страните, че делбата следва да бъде извършена съобразно предложения от вещото лице вариант първи за реално разделяне на имотите. Между страните е налице спор за способа, чрез който следва да се разделят имотите – ищецът възразява срещу искането на ответниците за прилагане на възможността един от новообразуваните имоти да бъде поставен в техен дял по реда на чл. 353 от ГПК.

            Съдът счита, че делбата на имотите, обособени в заключението по СТЕ като вариант първи, следва да се извърши чрез съставяне на окончателен разделителен протокол по чл. 350 от ГПК именно въз основа на този вариант и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК. Съгласно чл. 353 от ГПК, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Невъзможността е налице когато не е възможно да се съставят толкова дялове, колкото са съделителите, за да се тегли жребий. Неудобство съществува, когато частите на страните са неравни и при теглене на жребий имотите следва да се раздробят твърде много. Съдът счита, че в конкретния случай цитираните предпоставки не са налице. Становището на пълномощника на ответниците, че тегленето на жребий било неудобно поради притежаване от съделителя Ж.Н. на друг недвижим имот – лозе в съседство с един от новообразуваните имоти по заключението, е неоснователно. В същността си това становище представлява посочване не на имащо горепосоченото правно значение неудобство, а на удобство с оглед стопанисването на еднородни насаждения – последното ирелевантно при определянето на способа за извършване на съдебна делба. В случая, предвид обстоятелството, че дяловете на страните са равни и има достатъчно имоти, както и при направеното основателно възражение срещу разпределянето от съда на имотите без теглене на жребий, единствено тегленето на жребий би осигурило спазването на принципа по чл. 9 от ГПК за равенство на страните-съделители. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният проект за разделителен протокол, съставен въз основа на вариант първи по заключението на съдебно-техническата експертиза следва да бъде обявен за окончателен.

            По искането на съделителя Ж.В. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 93 от ЗС: съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Когато общата вещ не се ползва пряко от един от съсобствениците, а само се добиват ползи от нея, съответна част от тях се дължи на останалите съсобственици, без покана. Понятието „ползи от общата вещ“ по цитирания законов текст включва не само прякото служене с вещта, но и съответните квоти от естествените и гражданските плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Претендирането на добиви от вещта като искане по сметки в делбеното производство включва посочването им по вид и размер, което от своя страна е основанието на иска. В случая ищецът Ж.В. претендира плащане на сума в общ размер 70000,00 лв., представляваща съразмерно с участието му в съсобствеността участие в ползите от общите вещи – 1/2 част от стойността на принадлежащи му добиви – събрани плодове – грозде, през стопанските от 2011/2012 г. до 2017/2018 г. включително. По делото се доказа, че през всички тези години, с изключение на стопанската 2015/2016 г., съсобствените недвижими имоти били предоставяни възмездно от ответниците под наем, респ. под аренда. Предвид съдържанието на конкретните фактически основания по предявеното искане по сметките, с което е въведен предметът на тази претенция – за присъждане на суми, представляващи стойността на добиви – естествени плодове от съсобствените вещи (квалифицирано в доклада по делото във втората фаза на делбата като иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 93 от ЗС), съдът не е сезиран с искане за присъждане на събрани граждански плодове, каквито са доходите от наем/аренда. От значение за основателността на валидно предявения и приет за разглеждане в настоящото производство иск по сметките са количеството и стойността на събраните от съсобствените имоти естествени плодове – грозде, както и разходите, направени за добиването им. Поради липсата на доказателства по делото за обстоятелството, че съделителите Ж.Н. и Н.Н. са получавали и са се разпореждали с естествените плодове от процесните недвижими имоти, представляващи добито грозде през периода на стопанските от 2011/2012 г. до 2014/2015 г., вкл. и от 2016/2017 г. до 2017/2018 години включително, то следва претенцията за частта от плодовете, добивани през тези стопански години, да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Доказа се по делото, а и не е спорно обстоятелството, че през стопанската 2015/2016 г. част от делбените имоти били стопанисвани и обработвани от съделителя Ж.Н.. При установяване на дължимата от ответниците на ищеца сума като полагащо му се участие в ползите от общите вещи за този период, съдът взе предвид декларирания от Н. пред Териториално звено на Изпълнителна агенция по лозата и виното добив от процесните имоти, а именно – общо 34102 килограма. Чрез заключението на вещото лице по агротехническа експертиза се установи, че средната пазарна цена на добитата земеделска продукция (винени сортове грозде) е 0,90 лв. на добит килограм. Или, в случая, за 2016 г. същата възлиза на 30691,80 лева. Ирелевантни за установяване на размера на дължимата от ответниците на ищеца сума са стойностите на минимален, среден и максимален добив, тъй като по така предявения иск следва да бъде установено конкретно добитото количество естествени плодове от конкретните имоти. Ирелевантни за отношенията между съсобствениците са и фактите на заявяване и размерът на получените директни плащания от Държавен фонд „Земеделие“ по заявления за подпомагане по схеми и мерки чрез ДФЗ (субсидии) за стопанисването на поделяемите имоти. Изводимо от общите положения на Закона за подпомагане на земеделските производители, същността на тези плащания е не добив от земеделски земи по смисъла на чл. 93 от ЗС, а целево финансово подпомагане на активни земеделски стопани, действително осъществяващи селскостопанска дейност, предоставяно от държавата въз основа на предвидени в закона специално качество, регистрация и други изисквания, с цел развитието на земеделските и горски стопанства, на тяхното производство, на качеството на продукцията им, опазване на почвеното плодородие и генетичния фонд, повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция и други цели на държавната политика за създаване на условия за развитие на селскостопанското производство.

            Според заключението на вещото лице по агротехническата експертиза, което съдът взе предвид поради съобразяването му с декларираните конкретни добиви и средните пазарни разходи за процесните имоти, а не с такива на трето за делбата лице – арендатор, средната пазарна стойност на разходите за поделяемите имоти през стопанската 2015/2016 г. са възлиза на 29441,58 лева. Тъй като всеки съсобственик участва както в ползите, така и в разходите за имотите, то следва да се приеме, че ползата, получена от ответниците през 2016 г., представляваща разликата между стойността на добитите плодове (30691,80 лв.) и разходите за добиването им (29441,58 лв.), се равнява на 1250,22 лева. Тоест, дължимата от съделителите Ж.Н. и Н.Н., на Ж.В. сума, представляваща съразмерното с частта му участие в ползите от общите вещи – 1/2 част от ползата от пазарната стойност на принадлежащи му добиви от поделяемите имоти – събрани плодове – грозде, през стопанската 2015/2016 г., е в размер на 625,11 лева. При направа на горния си извод съдът не съобрази изследването по икономическата част от експертизата в частта му относно размера на действителните разходи, направени за стопанисването по предназначение на делбените имоти и основаните въз основа на него изчисления, тъй като същото се основава на данни за производствени разходи при стопанисването на имотите, направени от трето за делбата лице.

            Предвид гореизложеното, предявеният иск от Ж.В. срещу Ж.Н. и Н.Н. следва да бъде частично уважен, като последните бъдат осъдени да му заплатят горепосочената сума в размер на 625,11 лева. Претенцията в останалата й част до пълния предявен размер – 70000,00 лв., както и за периодите на стопанските от 2011/2012 г. до 2014/2015 г., вкл. и от 2016/2017 г. до 2017/2018 г., вкл., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            По отношение на възражението на ответниците за погасяване на претенцията по чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 от ЗС по давност, считано до 2015 г., за събраните плодове в периода от 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г., вкл., поради изтичане на давност за предявяване на иска: поради гореизложения извод за частична основателност на този иск, в частност за част от посочения в него период на добиването, непопадащ в периода на твърдяната като изтекла погасителна давност, обсъждането на това възражение се явява безпредметно. За изчерпателност следва да се посочи, че по този иск по сметките се претендира вземане, представляващо пазарната цена на съответната на участието на ищеца в съсобствеността част от действително събрани доходи, като не е приложима никоя от посочените в нормата на чл. 111 от ЗЗД хипотези, предвиждаща сочената във възражението 3-годишна давност. Изискуемостта на вземането между съсобственици за събрани доходи от обща вещ възниква от момента на събирането и на осн. чл. 110 от ЗЗД, се погасява по давност с изтичането на 5-годишен срок (при съобразяване на правилата за евентуално спиране и/или прекъсване на давността).

            Неоснователно е и възражението срещу иска по чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 от ЗС, поради липса на писмена покана от съсобственика-ищец, до съсобствениците-ответници за плащането на стойността на принадлежащата му част от добивите от имотите през процесния период. Изискуемостта на вземането между съсобственици за събрани доходи от обща вещ възниква от момента на събирането само от някои от съсобствениците, без да е необходима покана за изпълнение – по силата на чл. 77, пр. 3 вр. чл. 93 от ЗС.

            По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба за делба:

            На основание чл. 46, ал. 2, пр. 1 от Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 71, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 70, ал. 3, вр. чл. 355, пр. 1 от ГПК, вр. чл. 8, пр. 1 от ТДТКССГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса върху всеки от дяловете по съставения и обявен окончателен разделителен протокол – в размер на по 4 на сто върху стойността на всеки от двата равни по стойност дяла (от по 60782 лв.) – в размер на по 2431,28 лева. Въпросът за събирането на така определените размери на държавна такса следва да бъде решен на основание чл. 355, пр. 1 от ГПК в предстоящото производство по чл. 352 от ГПК – непосредствено след прилагането към делото на изтеглените от всяка от страните талони по жребия.

            По събирането на държавната такса по присъединения в делбеното производство иск по сметките:

            На основание чл. 355, пр. 2 вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът Ж.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., държавна такса върху отхвърлената част от цената на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 от ЗС, в размер на 2775,00 лева. На същото правно основание, ответниците Ж.Н. и Н. Николови, участващи в съсобствеността с общ дял – СИО, следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно държавна такса върху уважената част от цената на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 от ЗС, в размер на 25,00 лева.

            По разпределението на разноските по делото:

            Никоя от насрещните страни не прави искане за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителите следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. В.П..

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 350 от ГПК, ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН съставения и предявен на Ж.Д.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Д.Б. ***, Ж.В.Н. с ЕГН ********** и Н.Я.Н. с ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Р.К. ***, ПРОЕКТ ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ от 23.05.2019 г. по първи вариант от заключение вх. 3473/29.08.2018 г. на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, допълнено с актуализирано Приложение № 3 към него – включващо проверени и приети от Служба по геодезия, картография и кадастър – Шумен проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както следва:

            ДЯЛ ПЪРВИ, включващ:

            1. Новообразуван имот с идентификатор 54273.71.2 (от имот с идентификатор 54273.71.1) по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Мешето”, с площ на ПИ: 15 839 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, пета категория, със съседни имоти: 54273.69.76, 54273.71.3, 54273.95.92 и 54273.70.76 – на стойност 25800,50 лв.;

            2. Новообразуван имот с идентификатор 54273.30.11 (от имот с идентификатор 54273.30.1) по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Бакраджа”, с площ на ПИ: 18 216 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, шеста категория, със съседни имоти: 54273.30.12, 54273.28.1, 54273.28.4, 54273.28.3 и 54273.28.2 – на стойност 26302,50 лв.;

            3. Новообразуван имот с идентификатор 54273.126.14 (от имот с идентификатор 54273.126.11) по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Корбалар”, с площ на ПИ: 5 967 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, шеста категория, със съседни имоти: 54273.130.126, 54273.126.13, 54273.126.15 и 54273.117.118 – на стойност 8679,00 лева.

            ОБЩА ПЛОЩ на имотите по дял първи40 022 кв.м;

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на недвижимите вещи, съставляващи дял първи, възлиза на 60782,00 лв. и е равна на стойността на дела.

            ДЯЛ ВТОРИ, включващ:

            1. Новообразуван имот с идентификатор 54273.71.3 (от имот с идентификатор 54273.71.1) по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Мешето”, с площ на ПИ: 15 839 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, пета категория, със съседни имоти: 54273.69.76, 54273.107.68, 54273.95.92 и 54273.71.2 – на стойност 25800,50 лв.;

            2. Новообразуван имот с идентификатор 54273.30.12 (от имот с идентификатор 54273.30.1) по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Бакраджа”, с площ на ПИ: 18 216 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, шеста категория, със съседни имоти: 54273.28.1, 54273.33.102, 54273.30.2, 54273.30.3, 54273.30.6, 54273.30.7, 54273.30.8, 54273.30.9, 54273.30.10, 54273.28.5, 54273.28.4, и 54273.30.11 – на стойност 26302,50 лв.;

            3. Новообразуван имот с идентификатор 54273.126.15 (от имот с идентификатор 54273.126.11) по кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Осмар, общ. В.П., одобрени със заповед № РД-18-1358/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност: „Корбалар”, с площ на ПИ: 5 967 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, шеста категория, със съседни имоти: 54273.126.13, 54273.117.118, 54273.130.126 и 54273.126.14 – на стойност 8679,00 лева.

            ОБЩА ПЛОЩ на имотите по дял втори40 022 кв.м;

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на недвижимите вещи, съставляващи дял втори, възлиза на 60782,00 лв. и е равна на стойността на дела.

 

            ОБЩАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ на допуснатите до делба недвижими вещи възлиза на 121564,00 лева.

            Стойностите на дял първи и втори (по 1/2 ид. част от допуснатите до делба имоти) са равни, съответстват на по 1/2 от общата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти, поради което не се налага парично уравняване.

 

            ОСЪЖДА Ж.В.Н. с ЕГН ********** и Н.Я.Н. с ЕГН **********   да заплатят солидарно, на съсобственика си Ж.Д.В. с ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 93 от ЗС, сума в размер на 625,11 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и единадесет стотинки), представляваща съразмерното с частта му в съсобствеността участие в ползите от общите вещи – 1/2 (една втора) част от ползата от пазарната стойност на принадлежащи му добиви от допуснатите до делба по гр.д. № 330/2017 г. по описа на Районен съд – В.П. имоти – събрани плодове – грозде, през стопанската 2015/2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част: за периода на стопанските от 2011/2012 г. до 2014/2015 г., включително и от 2016/2017 г. до 2017/2018 години, включително, и за сумата над 625,11 лв., до пълния предявен размер – 70000,00 лв. (седемдесет хиляди лева), като неоснователен.

 

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса върху стойността на всеки от дяловете по съставения и обявен с настоящото решение окончателен разделителен протокол – в размер на по 2431,28 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и един лева и 28 стотинки).

            ОСЪЖДА, на основание чл. 355, пр. 2 от ГПК, ищеца Ж.Д.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., държавна такса върху отхвърлената част от цената на иска с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС, в размер на 2775,00 лв. (две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева).

            ОСЪЖДА, на осн. чл. 355, пр. 2 от ГПК, ответниците Ж.В.Н. и Н.Я.Н. да заплатят солидарно, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., държавна такса върху уважената част от цената на иска с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС, в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на всеки от съделителите, считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова молба (Дв. вх. рег. № 1090, акт № 70, том 2, дело № 566/08.06.2017 г.), да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. В.П..

            Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание – в производство по чл. 352 от ГПК – теглене на жребий.

 

 

                                                                               Районен съдия: