№ 418
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110210032 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. П. Т., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 21-4332-005663/26.03.2021 г., издадено
от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.
В жалбата се твърди неправилност на наказателното постановление и се
моли за неговата отмяна. Поддържа се, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в
непосочване ЕГН на свидетелите и тяхното качество. Оспорва се
твърдението, да е осъществено ПТП, както и участник в него да е била
жалбоподателката. Непосочване на конкретните щети, настъпили вследствие
на ПТП се твърди съществено да опорочава НП. Жалбоподателката посочва,
че автомобилът, с който се твърди да е реализирано ПТП е снабден с
парктроник, камера и система за автоматично спиране при опасност от удар.
Счита, че не е изследвано дали твърдяното ПТП е в причинно–следствена
връзка с неосъществен контрол. По отношение нарушението по т. 2 от НП се
поддържа непълно и неясно описание в НП, тъй като извършване на
1
нарушението по чл. 123, ал.1 т.3 б „В“ се предпоставя от причинена
имуществена вреда, а такава не е описана в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят – ХР. П. Т., редовно призована не
се явява. Представлява се от адв. Д., която акцентира върху показанията на
свидетеля Б., че водачът на автомобила, предизвикал ПТП е мъж, а не жена.
По отношение нарушението по т.2 от НП излага аргументи, сходни с
изложените в жалбата. Счита, че НП следва да се отмени.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 07.12.2020 г. в гр. София, ж.к. „Дружба“, пред бл. 281А на
„Цариградски комплекс“ бил паркиран лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“ с рег. № *********, ползван от свидетеля ИВ. ПЛ. Д.. На същата дата
около 15:00 часа неустановен по делото водач направил опит да паркира
управлявания от него лек автомобил „Фолксваген“, модел „Т Рок“ с рег. №
******* в близост до автомобила на свидетеля Д.. При опита си да паркира
автомобила неустановеният водач ударил със задната част на лекия
автомобил „Фолксваген“, модел „Т Рок“ с рег. № ******* предната част на
автомобила на свидетеля Д.. В резултат на ПТП били причинени щети по
предната декоративна решетка на автомобила на Д.. След удара
неустановеният водач не спрял и не слязъл от автомобила, за да установи
вредите.
Свидетел на случилото се станал АЛ. АЛ. Б., който сигнализирал с ръце
на неустановения водач, който обаче не спрял, а потеглил и се отдалечил в
неустановена посока. Свидетелят Б. се приближил до ударения автомобил и
видял, че не предното му стъкло е оставена бележка с телефонен номер.
Същият позвънил на номер и разказал на свидетеля Д. какво е видял, като му
посочил и регистрационния номер на автомобила, който е реализирал ПТП.
Свидетелят Д. пристигнал на мястото на инцидента, изчакал известно
време, но тъй като участващия в ПТП водач не се появил, сигнализирал
контролните органи за настъпилото ПТП. На място бил изпратен екип на
ОПП- СДВР, част от който бил свидетелят ЦВ. ИВ. И. – младши
автоконтрольор при ОПП – СДВР, който съставил протокол за ПТП.
На 25.02.2021 г. Янислав Петков Тотев попълнил декларация, в която
посочил, че автомобилът „Фолксваген“, модел „Т Рок“ е негов, но се
управлява от съпругата му Х.Т.. На 02.03.2021 г. жалбоподателят Х.Т.
попълнила декларация, в която посочила, че не си спомня и не е участвала в
ПТП.
На същата дата - 02.03.2021 г. свидетелят ЦВ. Х. ЦВ. – мл.
автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателката и в нейно
присъствие акт за установяване на административно нарушение №
770516/02.03.2021 г. за нарушения на чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал.1 т.3 б. „В“
ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателката, която го
подписала без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 26.03.2021 г. началник сектор
към ОПП - СДВР издал обжалвано наказателно постановление. Препис от
същото бил връчен на жалбоподателката на 28.06.2021 г., а на 01.07.2021 г.
2
била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите ИВ. ПЛ. Д.,
АЛ. АЛ. Б., ЦВ. ИВ. И., ЦВ. Х. ЦВ., както и приобщените по надлежния ред
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: протокол за ПТП и скица, справка-
картон за водач за Х.Т., декларация от Янислав Тотев и Х.Т., заповед №
8121к-13312/28.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и
заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, договор за финансов лизинг и история на техническо обслужване на
МПС.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка по
делото са показанията на свидетеля АЛ. АЛ. Б. – очевидец на процесното
ПТП досежно механизма на реализиране на ПТП и данни за водача, който го е
причинил. От показанията на свидетеля се установи, че лекият автомобил
Фолксваген е ударил със задната си част автомобила на свидетеля Д..
Свидетелят Б. е категоричен, че водачът на автомобила, който е причинил
ПТП е бил мъж. Съдът намери показанията на свидетеля за обективни и
добросъвестно депозирани, поради което им се довери изцяло. Съдът намери
за лесно обяснима липсата на подробен спомен у свидетеля Б. относно
марките и моделите на участващите в ПТП автомобили предвид изминалия
значителен период от време от датата на ПТП до датата на депозиране на
показанията на свидетеля, още повече, че същият не е пряко засегнат от
събитието и не си е поставял за цел да запаметява детайли около него.
Свидетелят обаче е посочил регистрационния номер на причинилия ПТП
автомобил на свидетеля Д., който го посочил на контролните органи.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля ИВ. ПЛ. Д.. Макар
свидетелят да не е очевидец на ПТП, същият пресъздаде пред съда както свои
лични възприятия относно полученото телефонно обаждане от свидетеля Б. с
информация за реализираното ПТП, така и относно състоянието, в което се е
намирал автомобила му, а именно с видими щети в предната част. Посоченото
съответства на отразеното в протокола за ПТП, видно от който са
констатирани щети по предната декоративна решетка на автомобила на
свидетеля Д..
Съдът кредитира и показанията на полицейските служители ЦВ. ИВ. И.
и ЦВ. Х. ЦВ., всеки от които разказа за собствените си действия във връзка с
реализираното ПТП. Свидетелят И. е посетил мястото на ПТП и е съставил
протокола за ПТП по данни на свидетеля Д., а свидетелят Ц. е съставил
АУАН изцяло на база наличните по преписката материали, без да е посещавал
мястото на ПТП.
Съдът се довери и на писмените доказателства – заповед № 8121к-
13312/28.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и заповед
№ 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, от
които извлече информация относно материалната компетентност на
актосъставителя и АНО (първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да
издава НП).
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
3
преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт (наказателно постановление), в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 2.6. на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор в ОПП - СДВР /който е издал обжалваното НП/, а по
силата на т. 1.3 от цитираната заповед актосъставителят, в качеството си на
младши автоконтрольор, е оправомощен да съставя актове за установяване на
нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че не всяко неспазване на изискванията на
процесуалния закон представлява основание за отмяна на НП, а само тези
нарушения, които са толкова значими, че са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Имайки предвид така направеното уточнение съдът счете
възраженията изложени в жалбата срещу процесуалната годност на АУАН за
неоснователни. На първо място изискването на посочване ЕГН на
свидетелите /чл. 42, т.1 в редакцията в сила към датата на съставяне на
АУАН/ е въведено с оглед тяхното индивидуализиране по несъмнен начин,
като така се обезпечи възможността същите да бъдат установени и разпитани
в хода на съдебното производство. Невъзможността да бъдат установени и
разпитани свидетелите по АУАН /ако е счетено, че такава необходимост е
налице/ всъщност препятства доказателствената дейност на АНО, тъй като
същият ще бъде значително затруднен в доказване на обвинителната теза. Ето
защо, макар и да е налице неспазване изискването на закона за посочване в
АУАН на ЕГН на свидетелите, правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено, още повече, че същият нито е поискал установяването на тези
свидетели, нито разпита им пред съда.
Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че в АУАН не е
посочено качеството на свидетелите, вписани в акта. Напротив, в същия ясно
е вписано, че и двамата свидетели са свидетели при съставяне на акта /а това
обстоятелство се установи и от разпита на актосъставителя ЦВ. Х. ЦВ./.
Спазено е изискването на чл. 40, ал.3 ЗАНН и АУАН е съставен в присъствие
на двама други свидетели /тоест такива, които не са присъствали при
извършване или при установяване на нарушението/, поради което съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, свързано с
изискването за участие на свидетелите в процедурата по съставяне на АУАН.
По отношение описанието на нарушението по чл. 123, ал. 1 т.3 б. „в“ от ЗДвП
съдът ще вземе отношение по – нататък в решението.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не се
установи жалбоподателката Х.Т. да е извършила вменените й нарушения. От
4
разпитаните по делото четирима свидетели единствено свидетелят А.Б. е
очевидец на ПТП. Същият е категоричен, че водачът на джипа, който е
ударил автомобила на свидетеля Д. е бил мъж, което категорично изключва
жалбоподателката като пряк участник в ПТП, респ. извършител на вменените
й нарушения. Не може да бъде доказателство в обратната посока
декларацията от Янислав Тотев, в която същият посочва, че автомобилът е
негова собственост, но се управлява от съпругата му Х.Т., тъй като
посоченото изявление не е обвързано с конкретна дата. Ето защо и доколкото
не се установи жалбоподателката да е управлявала автомобила, с който е
причинено ПТП, то наказателното постановление следва да се отмени. Наред
с посоченото са налице и допълнителни основания за отмяна на
наказателното постановление, което се изразяват в следното: Както
актосъставителят, така и АНО са приели, че причина за реализиране на ПТП е
неупражняване на достатъчно контрол от страна на водача върху
управлявания автомобил, което представлява нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП.
От показанията на свидетеля-очевидец Б. обаче се установява, че водачът,
причинил ПТП е ударил със задната част на автомобила си предната част на
автомобила на свидетеля Д. тоест ПТП е реализирано при движение на заден
ход. При такава хипотеза обаче причина за ПТП е неспазване разпоредбата на
чл. 40 ал. 1 и/или ал. 2 ЗДвП, съгласно която преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
По отношение нарушението на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП:
Съобразно описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП и
касаещо нарушението под номер 2 на жалбоподателя е вменено, че „напуска
местопроизшествието и не уведомява компетентните органи на МВР”. Съдът
намира, че така направеното описание на нарушението от фактическа страна е
неясно и същото не осъществява самостоятелен състав на административно
нарушение.
Избраната от актосъставителя и АНО пестелива формулировка според
настоящия състав не е в достатъчна степен пълна и ясна, което накърнява
правото на защита на санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране
на фактическите рамки на вмененото му нарушение. Крайната лаконичност
на описаното нарушение от своя страна също така е и пречка за съда да
провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване на съдебен контрол
за законност и правилност на издаденото НП в тази му част, доколкото в
съдебната фаза на производството следва да бъде установено съответствието
на твърденията, изложени в НП с обективната действителност и
доказателствената съвкупност.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците в
ПТП, като първото задължение за водач, който е участник в ПТП е да спре, за
да установи вредите (ал.1 т.1). В зависимост от вида на причинените вреди -
пострадали хора или само имуществени вреди законът предписва определено
поведение на участниците. Безспорно по делото беше установено, че след
5
реализиране на ПТП неустановеният по делото водач изобщо не е спрял, за да
установи причинените в следствие на ПТП вреди, с което от обективна страна
е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП. Такова
нарушение обаче не е описано нито в АУАН, нито в НП. АНО е
квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 б.
„В” от ЗДвП. Цитираната правна норма се прилага в хипотеза, в която
водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени единствено
имуществени вреди и между участниците в произшествието не е налице
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Едва при
осъществяването на тези факти възниква задължение за участниците в ПТП
да не напускат местопроизшествието, да уведомят контролните органи на
МВР и да изпълняват дадените им указания. Такива факти обаче /че се
причинени само имуществени вреди, че липсва съгласие между участниците в
ПТП/ изобщо не са изложени нито в АУАН, нито в НП.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло
еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал.1 от
ЗДвП, тъй като от израза „напуска местопроизшествието” не става ясно дали
водачът изобщо не е спрял, или е спрял, установил е причинените щети и
след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. „Б” или т. 3 б. „В” не е
останал да изчака пристигането на контролните органи. На следващо място
задължението за уведомяване на органите на МВР е предвидено както в т.2 б.
„а” на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т.3, б. „в”, но това задължение е
обусловено от различни предпоставки – вид на вредите, съгласие на
участниците за обстоятелствата, довели до ПТП - ясни и точни твърдения за
които в АУАН и НП не са изложени. Посочената лаконичност на описанието
на нарушението от фактическа страна и несъответствието на изложеното с
дадената правна квалификация представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което представлява още едно основание за отмяна на
обжалваното НП в тази му част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2 т.1 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-005663/26.03.2021 г.,
6
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на
жалбоподателя ХР. П. Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя ХР. П. Т.,
ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7