Р Е Ш Е Н И Е
№121
гр. В., 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.
ЧЛЕНОВЕ:
1. В. М. 2. Д. В.
при участието на секретаря В. У. и след
като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно частно
гражданско дело № 581 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ГТ – в.
и с. т.“ ЕООД, с ЕИК: .., представлявано от Т.И.Й. - управител, в качеството му
на трето лице, против
действията на ЧСИ В. Т. по Изпълнително
дело № 20147240400442/2014 г.,
изразяващи се в отказ да бъде спряно изпълнението.
Излагат се аргументи за незаконосъобразност на действията на ЧСИ Т.,
обективирани в Отговор на подадена молба с вх. № 12033/05.11.2020 г. Иска се от
съда да отмени атакувания акт.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение срещу подадената
жалба от „Т. Б.“ АД. В него се твърди, че жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и се излагат аргументи в тази насока. Същевременно се
излагат доводи и че същата е недопустима.
ЧСИ Т. депозира пред Окръжен съд – В. мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които изтъква
подробни доводи за неоснователност на жалбата.
На основание чл. 437, ал. 2 ГПК съдът е разгледал
постъпилата жалба в открито съдебно заседание.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и изтъкнатите във
възражението аргументи, провери законосъобразността на обжалваното действие,
намери за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 19.08.2013 г. от РС – В. на основание Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 1582 от 2013 г. на ВРС, издаден в
полза на „Т. Б.“ АД срещу „Ф.“ ООД /в несъстоятелност/ и на основание чл. 429,
ал. 3 ГПК срещу Т.И.Й. и Г.И.Й. като ипотекарни длъжници.
Установява се, че учредители на договорната ипотека са
собствениците на ипотекираните земя и сграда - Т.И.Й. и Г.И.Й.. Те са станали
собственици на ипотекираните имоти чрез покупко – продажба на основание
Нотариален акт № 13, т. II, рег. №
2635, н.д. № 168/2009 г. на Нотариус с рег. № 161 от 07.04.2009 г., надлежно
вписан в Службата по вписванията.
С Постановление от 15.06.2015 г. на ЧСИ Т. е наложена възбрана върху процесните
имоти.
Впоследствие ЕТ „Ф.- Г – И. Й." се е снабдил с констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от
01.12.2016 г.
на Нотариус № 029, вписан в Службата по вписванията – В. по отношение на
абсолютно същите имоти ипотекирани в
полза на банката.
След
снабдяването си с посочения по-горе констативен нотариален акт ЕТ „Ф.-Г – И. Й.“' извършил непарична вноска в капитала на „ГТ-В.
и С. Т. ЕООД на абсолютно същите имоти (ипотекираните в полза на Банката земя и
сграда) чрез Дружествен договор посоченият
апорт е вписан в ТР при Агенцията по
вписванията.
Предвид приетото за установено и изложеното в жалбата и възраженията, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът, имайки предвид гореизложеното, намира, че към
момента на налагане на възбраната върху процесните имоти, те са били
собственост на длъжниците по изпълнителното производство Т.И.Й. и Г.И.Й.. В такъв
случай, съгласно чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК жалбата на третото за изпълнението
лице следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ГТ – в. и с. т.“ ЕООД, с ЕИК: . представлявано от Т.И.Й. - управител, в
качеството му на трето лице, против действията на ЧСИ В. Т. по Изпълнително
дело № 20147240400442/2014 г.,
обективирани в Отговор на подадена молба с вх. № 12033/05.11.2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.