№ 1360
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110114877 по описа за 2022 година
Предмет на делото, са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу „******“
на Област София , обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установени на вземанията предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.01.2022г. по ч.гр.д.№
67726/2021г., в размер на 1329,14 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гАДРЕС, аб. № ***** /
инсталация ********** , в периода от 01.12.18г. до 22.11.21г., 32,16лева –
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.1018г.- до 31.10.19г. , ведно със законна лихва върху главниците за
периода от 26.11.21г. до изплащане на вземането, сумата от 304,46лв.-
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 01.12.18г.-
31.10.19г., както и сумата от 7,63лева –мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 01.12.18г. до 22.11.21г. , с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е подал възражение, поради което на заявителя и ищец в
настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него
настоящите искове за установяване на вземанията.
Ищцовото дружество сочи, че е доставяло топлинна енергия до
процесния имот, който се използва за стопански нужди, но между него и
1
собственикът му не е бил сключен договор за подобна доставка, поради което
предвид ползването на топлинната енергия от ответника, последният
неоснователно се е обогатил за сметка на дружество, предвид което дължи
плащането на стойността на енергията, която е получил без основание.
От страна на ответника в законоустановения срок, постъпи отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни.Поддържа, че през процесния период имотът не е ползван и е
бил необитаем, както и че не е получавал покана за сключване на договор и
няма основание за претендиране на сумите.Сочи, че не е имало основание за
начисляване на фактури, както и че такива не са издавани .Оспорва
сключването на договор с фирмата за дялово разпределение, както и иска за
лихва. Релевира възражение за давност.Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцовото дружество , чрез процесуален
представител поддържа предявените искове.
С писмена молба по делото е ангажирал становище за допусната
техническа грешка в исковата молба по отношение адреса на имота, като се
касае до имот , представляващ ап.48, находящ се в гр. АДРЕС .
Ответникът не изпраща процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите на чл. 55 –
58 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Общият
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва
следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия.
От представения по делото Акт за частна държавна собственост /л.18-
19/ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот,
представляващ ап.48, находящ се в гр. АДРЕС , аб. №*****. Няма данни по
делото за процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде
предоставяна топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ от момента, в който ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, между страните е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответникът, в
качеството на собственик на имота /респ. на потребител на топлинна енергия/,
има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна
енергия в процесния имот. По силата на общите условия, които обвързват
ответника, тъй като е потребител на топлинна енергия /макар и не за
стопански нужди/, той следва да заплаща и стойността на предоставената от
третото лице помагач услуга дялово разпределение. При наличието на
възможност за топлопреносното предприятие да защити правото си с
искове за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната
претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като
резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли - по делото
се доказва наличието на основание за извършеното разместване на
имуществени блага - договор между страните, възникнал по силата на чл.
153 ЗЕ, поради което предявеният въз основа на извъндоговорен източник
иск е неоснователен.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало
претендираното срещу ответника вземане. Искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Доколкото съдът не достигна до
извод за наличие на главен дълг, то неоснователна е и акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** срещу
****** на Област София, ЕИК ****** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1329,14лева , представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода 01.10.2018г.- 30.04.20г. до имот с аб. №
*****, представляващ ап.48 в гр.АДРЕС , ведно със законна лихва за периода
от 26.11.21г. до изплащане на вземането, сумата от 304,46лева ,
представляваща мораторна лихва за периода 01.12.18г.- 22.11.21г., 32,16лева
, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за
3
периода от 01.10.18г. до 31.10.19г., ведно със законна лихва за периода от
26.11.21г. до изплащане на вземането, сумата от 7,63лв., представляваща
мораторна лихва върху цена на услуга дялово разпределение за периода
01.12.18г.- 22.11.21г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.20г. по ч. гр.д. № 67726/21г. по
описа на СРС, 69с-в..
Решението е постановено при участието в процеса на „Техем
Сървисис“ЕООД , като трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4