РЕШЕНИЕ
Номер 260105 28.08.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На девети юли двехиляди
и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа
докладваното от съдията
АНД номер 1040 по описа за 2020
година
намира и приема за
установено следното:
Производството е по реда на
чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление НП № 1273/17.10.2019г. на Зам.Кмет „Обществен ред“ при Община Пловдив, с
което на М.Н.А., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за нарушение по чл.4а, ал.2, вр. с чл.43,
ал.4 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията
на гр.Пловдив.
Жалбоподателят
А. моли Съда да отмени наложената му глоба по съображения, подробно изложени в
жалбата и съдебно заседание.
Въззиваемата
страна – Община Пловдив, чрез писмено становище намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА
Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество последната е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.09.2019
год. около 11.35ч било констатирано от свид.Й.Ч. като служител в ОП Общинска охрана
- Пловдив, че МПС с рег. №***е паркирано в зоната на знак В-27на бул.Хаджи
Димитър в близост до № 53 в гр.Пловдив. Ето
защо бил съставен фиш № ********* от същата дата, с който била наложена глоба в
размер на 20 лева и залепен на моторното превозно средство. С оглед оспорването
му от жалбоподателя срещу последния за горното бил съставен АУАН № 040345/30.09.19г.,
а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.
Разпитан
в с.з. като свидетел съставителя на акта, а и на фиша – Й.Н.Ч., извършил
проверката в качеството си на охранител към ОП „Общинска охрана“ Пловдив. След
като установил, че автомобилът е паркиран неправилно, той съставила фиша за
нарушение по чл.4а от Наредбата и го залепил на страничното стъкло, тъй като го
нямало водача наблизо. По този начин фишът бил връчен надлежно. В същият обаче
липсвали имена на лицето извършило нарушението, защото самия свидетел нямал
тези данни. В последствие не се установи на нарушителя да е изпращан друг фиш
съдържащ тези имена, макар такъв да е приложен по делото. След оспорване на
фиша обаче, свид.Ч. съставил и констативния акт за горното деяние.
Горното
се установява от разпита на посочения свидетел Й.Н.Ч., които Съдът кредитира
като обективни и логични, така и от приложените по делото писмени документи –
фиш, АУАН, заповед. Същественото в настоящия казус обаче е, че на практика актосъставителя
Ч. не е възприел кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка се
установява кой е собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил
нарушението, което му е вменено. Разбира се чл.188 ЗДвП допуска на собственик
да се наложи наказание за извършено с неговото МПС нарушение, но би следвало
това изрично да се посочи в правораздавателния акт, докато в настоящия казус на
фиша е даден вид, че собственикът лично е извършил нарушението. Нещо , което не
бе доказано по делото. Не се споделя от настоящата инстанция тезата на
въззиваемата страна, че тежестта на доказване кой е управлявал МПС-то в
процесния случай била на собственика. Законодателят не е въвел подобно
изключение. Само е посочено, че може да бъде санкциониран, но не като
извършител на самото нарушение, а за неправилно паркиране на собственото му
МПС, и не като личен извършител на нарушението. Последното е от съществено
значение, защото се отразява на характеристиката на водача на МПС. Всъщност
подобна презумпция бе въведена с новелата на чл.187а ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Видима е разликата със съдържанието на чл.188 от с.з., според който собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Следователно в настоящия казус собственикът отговаря за
това, че неговото МПС е паркирано неправилно, а не че той лично е сторил това.
В противен случай законодателя би ползвал изрично подхода приложен в чл.187а ЗДвП, с който безспорно е въведена една оборима презумпция.
На следващо място следва
да се посочи, че настоящата инстанция намира за недопустимо и санкционирането
по реда на чл.4а вр. с чл.43, ал.4 от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив на водачите, доколкото посочената
наредба би следвало да урежда само състави на нарушения, които липсват в ЗДвП,
а случая не е такъв. Общината би следвало по реда на тази наредба да контролира
специално изградените зони, които са вън от обхвата на ЗДвП, а не повтаря вече
съществуваща нормативна уредба от по-горен ранг.
С оглед гореизложеното
процесното НП следва да бъде отменено.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №
1273/17.10.2019г. на Зам.Кмет „Обществен ред“ при Община Пловдив, с което на М.Н.А.,
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20
/ двадесет / лв. за нарушение по чл.4а, ал.2, вр. с чл.43, ал.4 от Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред ПАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.