Присъда по дело №3500/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	72
Дата:	18 октомври 2021 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия:	Венета Димитрова Иванова

Дело:	20202120203500
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 72
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
СъдебниВ.Х.И.

заседатели:Н.М.С.
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
и прокурора Мариана Георгиева Калудова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20202120203500 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. В. Т., ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр.
Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.
**************************************, със средно образование, разведен, работи като
шофьор на линейка, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2018 г. в гр. Бургас, ж.к.
„И.“ пред *********** се заканил на К. К. М., род. на ******** г. с убийство, казвайки й:
„Ще те убия“, „Ще те разчленя, „Ще те потроша“, като това заканване би могло да възбуди у
М. основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал.
2, т. 6 НК - от служител в организация, която извършва охранителна дейност, поради което и
на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието 8 /ОСЕМ/
МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия Т. В. Т., ЕГН ********** да заплати
на К. К. М., род. на ******** г. сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща
претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на
1

деянието – 10.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
сумата над 4000 лева до пълния му предявен размер от 15000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. В. Т., ЕГН ********** да заплати на К. К. М., род. на
******** г. сумата от 800 лева, представляваща направени разноски по делото за изплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Т. В. Т., ЕГН **********, да
заплати в полза на ОД на МВР – Бургас по сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата от
1169.28 лева /хиляда сто шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща разноски на Досъдебно производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. В. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – Бургас сумата от 160.00 лева /сто и шестдесет лева/, представляваща държавна такса за
уважения граждански иск, както и да заплати сумата от 5 лева /пет лева/, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Окръжен съд - Бургас в 15-
дневен срок от днес.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Председател: /п/
Заседатели:
1./п/
2./п/
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 72 от 18.10.2021 г. по НОХД № 3500/2020 г. по описа
на БРС, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Т. В. Т. , ЕГН:
**********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен
адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“ ********************, със средно образование, разведен,
работи като ****************, неосъждан е повдигнато обвинение за това, че на 10.02.2018
г. в гр. Бургас, ж.к. „И.“ пред *********** се заканил на К. К. М. , род. на ******** г. с
убийство, казвайки й: „Ще те убия“, „Ще те разчленя, „Ще те потроша“, като това заканване
би могло да възбуди у М. основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено
от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК - от служител в организация, която извършва охранителна
дейност - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че от събраните на
досъдебно и съдебно производство доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание 1 година „лишаване от
свобода“, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от
три години. Намира предявеният граждански иск за основателен, като относно размера на
обезщетението предоставя преценката на съда.
Частният обвинител и граждански ищец – К.М. чрез повереника си адв. Д. пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Намира обвинението
за безспорно доказано. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер,
както и претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. пледира за оправдателна присъда, като намира,
че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. В тази връзка счита, че
предявеният граждански иск не следва да бъде уважаван.
Подсъдимият Т. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т. В. Т. , ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“
********************, със средно образование, разведен, работи като ****************.
От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.
Подсъдимият Т. В. Т. и свидетелката К. К. М. сключили граждански брак на
******** г., като по време на брака, на ******** г. се родил синът им – К. Т. Т.. С Решение
№ 1005/21.06.2016 г. по гр.дело № 2808 по описа на РС-Бургас за 2016 г., гражданският брак
бил прекратен, като родителските права по отношение на роденото от брака дете били
предоставени на майката К.М., а за подсъдимия като баща на детето съдът определил режим
за лични контакти с детето. По време на брака подсъдимият многократно осъществявал
актове на домашно насилие спрямо свидетелката К.М., изразяващи се както под формата на
психически, така и на физически тормоз. По тази причина свидетелката К.М. посещавала
личния си лекар, включително имала и издадени от съдебен лекар медицински
удостоверения за нанесените й от подсъдимия наранявания. По време на брака между
1

подсъдимия и свидетелката К.М. възниквали множество семейни скандали, в които
подсъдимият посягал физически на пострадалата. Включително в семейните караници били
въвлечени и родителите на М., които ставали свидетели на упражняваното от подсъдимия
насилие спрямо К., като дори възникнал инцидент между бащата на М. и подсъдимия, при
който бащата на М. след поредния нанесен побой на дъщеря му, нанесъл на подсъдимия
прободна рана с нож. Възникналите във връзка с този инцидент отношения били решени
доброволно от страните със спогодба.
В периода от 08.01.2007 г. до 26.02.2019 г. подсъдимият изпълнявал длъжността
„охранител“ в организация, извършваща охранителна дейност. Съгласно трудов договор №
1/08.01.2007 г. Т. бил назначен на длъжност „охранител“ към „*********“ ООД. На
29.07.2014 г. с допълнително споразумение към трудов договор № 1/08.01.2007 г., сключено
между А.Т.С. – управител на „************“ ЕООД и обв. Т.Т., трудовото правоотношение
с охранителна фирма „*********“ ЕООД преминало при непроменени условия към
охранителна фирма „*************“ ЕООД, поради вливане на първото във
„*************“ ЕООД е Решение № 11/15.12.2007 г. на СТС. Със Заповед № 3-00623 от
26.02.2019 г. на управителя на „*************“ ЕООД трудовото правоотношение с Т.Т.
било прекратено.
След прекратяване на брака пострадалата М. заживяла с детето при своите родители в
гр. Бургас, ж.к. „И.“ ****, като от месец ноември 2016 г. до август 2019 г. живеели в дома на
свидетеля П.Р., находящ се в гр. Бургас, ж.к. „З.“.
Съгласно съдебното решение за развод, с което било утвърдено споразумение между
съпрузите, подсъдимият имал право на лични контакти с детето всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, с приспиване. На 10.02.2018 г.,
денят бил събота, подсъдимият имал рожден ден. Пострадалата трябвало да предаде детето
на подсъдимия за осъществяване на личния му режим с детето, като уговорката била
подсъдимият да вземе детето пред **** в ж.к. „И.“ – адреса на свидетелката К.М. – майка на
пострадалата. В този период пострадалата живеела заедно с детето в дома на свидетеля П.Р..
Сутринта на 10.02.2018 г. пострадалата започнала да подготвя детето за срещата с баща му,
като както пострадалата, така и детето били притеснени от предстоящата среща. Около 8:30
часа тръгнали за мястото за срещата, която била в 9:00 часа. Пристигнали пред ***** в ж.к.
„И.“ и изчакали до 9:30 часа, като през това време подсъдимият нито се появил, нито се
обадил. М. заедно с детето се върнали в дома на свидетеля Р.. Тъй като детето било
разстроено от случилото се, М. и Р. решили да го закарат до магазин „Джъмбо“. Тръгнали с
автомобила на пострадалата. По време на пътуването подсъдимият позвънил на
пострадалата, като М. включила на високоговорител телефона и свидетелят Р. чул
разговора. Подсъдимият започнал да обижда М. и да й отправя закани, че ще я убие, ще я
разчлени и й казал да дойде на уговореното място, за да му предаде детето. Пострадалата
обърнала автомобила на паркинга на „Джъмбо“ и тръгнали в посока ж.к. „И.“, като по пътя
свидетелят Р. слязъл на автобусна спирка. Пострадалата и детето пристигнали пред ***** в
ж.к. „И.“. Там ги чакал подсъдимият, който бил паркирал служебен автомобил на
охранителното дружество. След като видял М. и детето подсъдимият слязъл от автомобила,
бил облечен в служебна униформа и започнал да крещи срещу М., че ще я убие, че ще я
разчлени, ще я потроши. Отправените от Т. заплахи спрямо пострадалата били възприети от
свидетелката К.К., която работила в закусвалня, намираща се срещу блока на свидетелката
Красимира Михайлов в ж.к. „И.“. Пострадалата заедно с детето набързо се качили в
апартамента на майка й - свидетелката К.М., като пострадалата била уплашена, а детето
плачело. Същевременно подсъдимият започнал да звъни по телефона на пострадалата.
Първоначално тя не вдигала телефона, но при повторно обаждане отговорила в
присъствието на свидетелката К.М., като подсъдимият продължавал да заплашва
пострадалата, че ако не му даде детето ще я убие, ще я разчлени. Пострадалата позвънила на
работодателя на подсъдимия и разказала за действията му в работен ден със служебния
2

автомобил. След това пострадалата сигнализирала на телефон 112 и на място пристигнали
полицейски служители - свидетелите Д.Й. и М.Ч.. Първоначално свидетелите разговаряли с
подсъдимия, който бил във видимо спокойно състояние. Впоследствие пред блока слязла и
пострадалата с майка си. Същевременно на мястото дошъл и свидетелят Ч.Ч. – приятел на
подсъдимия, който по предварителна уговорка с подсъдимия е трябвало да вземе детето, тъй
като подсъдимият е на работа и да го заведе при майката на подсъдимия. М. показала на
полицейските служители бракоразводното решение, като им обяснила, че няма против да
даде детето на подсъдимия, но предложила свидетелите Й. и Ч. да се качат в апартамента и
да говорят с детето, дали иска да отиде при баща си. Полицейските служители се качили
заедно с М. и майка й в апартамента, и разговаряли с детето, което категорично отказало да
отиде при баща си. Междувременно К. споделила на полицаите, че подсъдимият я
заплашвал и че била много изплашена. Й. и Ч. отново слезли пред блока и обяснили на
подсъдимия, че детето не желае да слезе и да тръгне с него. Свидетелят Ч. съставил срещу
подсъдимия предупредителен протокол да не отправя закани и заплахи срещу К.М., след
което си тръгнали. Подсъдимият също напуснал мястото.
Във връзка със случилото М. подала молба за защита от домашно насилие, като била
издадена заповед с мерки за защита срещу подсъдимия за нея и за детето К. Т. Т..
На 12.02.2018 г. пострадалата посетила личния си лекар – свидетеля С.М., като се
оплаквала от силен стрес. След извършен преглед свидетелят М. поставил диагноза –
тревожно разстройство и предписал на пострадалата успокоителни таблетки. На
пострадалата бил извършен и неврологичен преглед, тъй като се оплаквала от безсъние,
общо напрежение и главоболие. Последвало посещение и при психиатър, който констатирал
тревожност у пострадалата с множество невротични оплаквания, поради което на М. било
предписано лечение с антидепресанти.
По делото в досъдебно производство е била изготвена комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която става ясно, че към
10.02.2018 г. пострадалата М. не е страдала от психично заболяване, както и че след
деянието на 10.02.2018 г. М. се е намирала в посттравматично стресово разстройство.

По доказателствата:
В случая по делото са налични множество доказателства, които подкрепят
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото производство. В тази връзка
съдът не сподели изложената от защитника теза за недоказаност на вината на подсъдимия.
По делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на
процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият
Т. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид
събрани по делото писмени и гласни доказателства. На първо място до категоричен извод за
реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, и поддържани от
обвинението са свидетелските показания на пострадалата К.М.. Свидетелката подробно
излага обстоятелствата за случилото се на 10.02.2018 г. Показанията на пострадалата М. са
подробни и последователни, и напълно разкриват фактическия състав на престъплението, за
което е обвинен Т.. Свидетелката изцяло пресъздава развилите се събития, като показанията
й са категорични и без противоречия. Фактите, които излага са хронологично следващ един
друг и оформят цялостната фактическа обстановка, която съдът прие за безспорно
установена по делото. Недвусмислено и изчерпателно М. проследява в разказа си пред съда
всяко действие, което се е осъществило на 10.02.2018 г. при срещата и с подсъдимия и
преди това. В показанията си М. изрично посочва заплашителните реплики отправени от
подсъдимия спрямо нея, а именно „Ще те потроша, ще те убия, ще те разчленя.“
3

Показанията на пострадалата са логични и се подкрепят от другия събран по делото
доказателствен материал.
Изречените от подсъдимия заплахи срещу М. са били възприети от свидетелката К.К.,
която по това време се е намирала в близост до мястото на деянието. В проведения пред
настоящия съдебен състав разпит свидетелката К. даде противоречиви показания относно
някои обстоятелства, а за други отговори, че не си спомня, за които е давала показания пред
друг съдебен състав при предходно разглеждане на делото, и в досъдебно производство, а
именно какви точно заплашителни реплики е отправил подсъдимият по отношения на М. и
къде се е намирал подсъдимият когато е отправял заплашителните реплики. По тази причина
показанията на свидетелката, дадени пред друг съдебен състав в съдебно заседание от
12.05.2021 г. и в досъдебно производство бяха прочетени и приобщени към
доказателствения материал по надлежния ред, като свидетелката изцяло потвърди
прочетените от съда нейни показания. Свидетелката К. посочва, че е видяла М. заедно с
детето на паркинга да вървят към блока, а след тях вървял подсъдимият, който заплашвал
М., че ще я убие, ще я разчлени. Защитникът на подсъдимия поставя под съмнение
достоверността на дадените от К. показания, като мотивира тезата си с близки приятелски
отношения между пострадалата и свидетелката К.. Дори да се приеме, че М. и К. са в близки
лични отношения, това обстоятелство само по себе си не води до категоричен извод, че К.
не дава верни показания. Единствено близкият контакт между М. и свидетелката К., за съда
не е основание да не се дава вяра на показанията на К.. В случая от значение за съда е
обстоятелството, че на 10.02.2018 г. сутринта свидетелката се е намирала в близост до
мястото на деянието (била е на работа в обект срещу *****), като този факт е безспорно
установен по делото и лично е възприела случващото се между пострадалата и подсъдимия,
като свидетелката К. се е намирала извън търговския обект, в който е продавала. В
действителност свидетелката К. сама посочва в показанията си, че познава К. и знае за
проблемите с мъжа й, и по тази причина, като ги е видяла излязла отвън да види какво става.
Фактът, че К. има предходни възприятия за влошените отношения между пострадалата и
подсъдимия, не поставя под съмнение изложените от нея показания и за съда няма
съмнение, че свидетелката лично е чула и възприела изречените от подсъдимия заплахи
срещу М., а именно, че ще я убие и ще я разчлени. Съдът напълно кредитира показанията на
К. и наличието на противоречие в показанията й дадени пред друг състав и в досъдебното
производство, както и липсата на спомен за някои обстоятелства, съдът отдава на изминалия
продължителен период от време между отделните разпити, а не на възможността
свидетелката да дава неверни показания, които да я объркват и да разколебават тяхната
категоричност. Достоверността на показанията на свидетелката К. би била компрометирана
единствено, ако заявените от нея факти останат изолирани и непотвърдени от нито едно
друго събрано по надлежния ред доказателство. Освен показанията на пострадалата М. в
подкрепа на показанията на К. са и показанията на свидетелите К.М. и П.Р.. Двамата
свидетели не са присъствали в момента на първоначалната среща между пострадалата и
подсъдимия, но в показанията им се съдържат данни, които потвърждават изложените от
пострадалата и свидетелката К. показания.
От разпита на свидетеля П.Р. се установява, че подсъдимият е заплашвал
пострадалата с думите, че ще я убие, че ще я разчлени, както и отправял обидни реплики на
10.02.2018 г. преди срещата пред ***** в ж.к. „И.“. Свидетелят заявява, че след като
подсъдимият не е отишъл да вземе детето според уговорката, пострадалата се прибрала
заедно с детето и за да се успокоят от неприятната случка, решили да отидат до магазин
„Джъмбо“. Р. посочва, че докато са пътували в автомобила подсъдимият се обадил по
телефона на пострадалата и разговорът се провел на високоговорител, при което свидетелят
лично чул подсъдимият да обижда и заплашва пострадалата. От своя страна свидетелката
К.М. също дава показания за това, че подсъдимият е заплашвал пострадалата по телефона на
10.02.2018 г., след като вече са се срещнали пред ***** в ж.к. „И.“. След като по делото
4

има събрани категорични доказателства, че подсъдимият е заплашвал пострадалата преди да
се видят пред ***** на 10.02.2018 г. и след като са се видели, съвсем логично и
последователно би било да се приеме, че при осъществения личен контакт лице в лице,
подсъдимият отново е отправил заплашителни реплики срещу пострадалата М..
Отново следва да се обсъди възражението на защитата, че показанията на
пострадалата се подкрепят единствено от свидетели, които са част от семейството й.
Житейски погледнато и като се има предвид същността на повдигнатото обвинение -
оправяне на заплахи между бивши съпрузи, съвсем закономерно и логично е свидетели на
влошените отношения между бившите съпрузи да са техни близки приятели и роднини. Това
само по себе си не означава, че тези свидетели (майка, човек, с когото се обитава едно
жилище) не биха могли да дадат обективни и верни показания за конкретни факти. Отново
трябва да се отбележи, че съдът би поставил под съмнение достоверността на показанията
на тези свидетели и би приел, че те са заинтересовани от делото, само ако показанията им се
опровергават от събрания доказателствен материал. В случая това не е така. Не е налично
нито едно доказателство, от което да се установява, че на срещата пред ***** в ж.к. „И.“
между подсъдимия и пострадалата, подсъдимият не я е заплашвал с думите, че ще я убие, ще
я потроши и ще я разчлени. Показания за случилото се на паркинга пред ***** в ж.к. „И.“
дава и свидетелят Ч.Ч. – приятел на подсъдимия. От разпита му обаче и от показанията на
свидетелите К.М. и К.М. се установява, че свидетелят Ч. е пристигнал на мястото едва след
като пострадалата М. се е качила в апартамента на майка си заедно с детето, т.е. свидетелят
не е присъствал, когато М. и детето са пристигнали пред блока и са се видели с подсъдимия.
В тази връзка показанията на Ч. не внасят никакво съмнение относно факта, че когато
подсъдимият е видял М. на 10.02.2018 г. пред ***** в ж.к. „И.“ е отправил заплашителни
реплики спрямо нея, като е изрекъл думите „ще те убия, ще те разчленя, ще те потроша“.
Като свидетели са разпитани и пристигналите на място полицейски служители – Й. и
Ч., изпратени по подаден от пострадалата сигнал на спешен телефон 112, за съдържанието
на който разговор е била изготвена техническа експертиза. В действителност от показанията
на свидетелите Д.Й. и М.Ч. се установява, че когато са отишли на адреса подсъдимият е бил
спокоен и не е имало пререкания между подсъдимия и пострадалата в тяхно присъствие. И
двамата свидетели обаче посочват, че К. е била превъзбудена и нервна. В показанията си,
дадени на досъдебно производство, приобщени по надлежния ред чрез прочитането им (на
л. 110 гръб от ДП) свидетелят Ч. споделя, че пострадалата е заявила, че се страхува от
подсъдимия, защото я заплашва и се страхува за живота си, като по тази причина свидетелят
Ч. съставил срещу подсъдимия предупредителен протокол. Така изложените от
полицейските служители показания допълнително допринасят за затвърдяване на извода на
съда, че Т. е заплашил на 10.02.2018 г. пострадалата К.М.. В подкрепа на този извод са и
косвените доказателства, които дават сведение за психическото и емоционално състояние на
М. след случилото се. На първо място са показанията на свидетеля д-р С.М. личен лекар на
М., който споделя, че пострадалата го е посещавала с оплаквания на нервната система, които
са възникнали след оправени от бившия й съпруг (подсъдимия Т.) заплахи за живота й.
Показанията на свидетеля М. се потвърждават от налични писмени доказателства –
амбулаторни листи, видно от които първият (л. 74 от ДП ) е от дата 12.02.2018 г. – два дни
след деянието (10.02.2018 г.) или първият работен ден след случилото се, тъй като както
стана ясно 10.02.2018 г. е било събота. Видно от посочения амбулаторен лист свидетелят М.
е поставил диагноза на пострадалата тревожно разстройство, което безспорно свидетелства
за преживян стрес, най-вероятно причинен от отправените към нея на 10.02.2018 г. заплахи
от подсъдимия.
На следващо място от изготвена на досъдебно производство комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза се установява, че към 10.02.2018 г. пострадалата
не е страдала от психично заболяване, както и че същата е била способна правилно да
възприема факти и да дава достоверни показания. Вещите лица обаче дават заключение, че
5

непосредствено след деянието пострадалата се е намирала в състояние на остра стресова
реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство, като може да се търси
причинно-следствена връзка между отправените закани и наличието на тревожно
хиподепресивен синдром при пострадалата. Съдът напълно кредитира изготвеното
комплексно заключение, изготвено от компетентни специалисти в областта - психиатър и
психолог, които са извършили едно обстойно изследване и подробно са обсъдили
релевантните факти и обстоятелства за експертизата, като са достигнали до заключение,
което напълно кореспондира на констатациите в обстоятелствената част на експертизата.
По делото е разпитана и свидетелката Д.Ч. – социален работник, която обаче не дава
показания за случилото се на 10.02.2018 г., а излага в разпита сведения единствено за
подадени сигнали от подсъдимия и пострадалата във връзка с отглеждането на тяхното дете,
което отново свидетелства за наличие на конфликт между подсъдимия и пострадалата.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено съдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти. Единствено в обясненията на подсъдимия се съдържат данни за
различна фактическа обстановка и най-вече подсъдимият отрича да е изрекъл
заплашителните реплики срещу К.М.. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено
средство са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на
доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи
наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Обясненията на подсъдимия
остават изолирани от събрания доказателствен материал и по тази причина съдът не ги
кредитира. Както в досъдебно производство, така и в съдебно не се събраха доказателства,
които да подкрепят защитната теза на подсъдимия, че не е заплашвал М.. Точно обратното
събрани са множество доказателства (писмени и гласни), обсъдени по-горе в изложението,
които категорично оборват твърденията на подсъдимия, че не е извършил процесното
деяние.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод за виновността на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 10.02.2018 г. в гр. Бургас, ж.к.
„И.“ пред ***** подсъдимият е отправял заплашителни реплики срещу К.М., а именно, че
ще я убие, ще я разчлени, ще я потроши. Пострадалата К. лично е възприела отправените
заплахи, като подробно излага обстоятелствата, при които са се осъществили.
От обективна страна с оглед безспорно установените по делото факти е налице и
следващият обективен елемент, а именно да е налице възможността заканването да възбуди
основателен страх у пострадалия за осъществяването му. В изготвеното комплексно съдебно
- психиатрично и психологично заключение вещите лица посочват, че отправените от
подсъдимия заплахи срещу М. биха могли да възбудят у нея основателен страх за
осъществяването им. Изводът на съда за наличието на този признак от обективна страна на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК се базира и на други събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетелите К.М., К.М., П.Р., С.М. категорично се установява, че
многократно дори почти ежедневно докато са били женени подсъдимият Т. е упражнявал
физическо насилие спрямо К., при което са й били причинявани от подсъдимия множество
6

наранявания. Включително на пострадалата е било издадено съдебномедицинско
удостоверение (л.69 от ДП) за нанесен побой на К. от Т. на 24.02.2015 г. В показанията си
пострадалата К. дава сведения за конкретни актове на насилие, извършени спрямо нея от Т.,
които безспорно навеждат, че абсолютно възможно е отправените от Т. на 10.02.2018 г.
заплахи срещу К. да я уплашат и тя да се страхува, че може да бъдат осъществени.
Свидетелката посочва, че е имало случаи, в които подсъдимият започнал да я души, да я
дере с нокти по тялото, да я провесва от осмия етаж на жилищния блок, в който са живеели
като семейство. Посочените системни прояви на физическо насилие от страна на
подсъдимия спрямо К. са от естество да формират в съзнанието на пострадалата уплаха за
живота й. Тук следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989
г. по н. д. № 47/89, ОСНК за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо
деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши
убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. По тази причина този факт не
беше изследван от настоящия състав.

На следващо място от обективна страна е налице и квалифициращият белег на
деянието, а именно, че е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК - от служител в
организация, която извършва охранителна дейност. От събрания съвкупен доказателствен
материал категорично се доказва, че на 10.02.2018 г. подсъдимият е бил на работа, като е
упражнявал трудова дейност в охранително дружество. От показанията на свидетелите К.М.,
К.М., К.К., Д.Й., Ч.Ч. и от обясненията на подсъдимия се установява, че на 10.02.2018 г.
подсъдимият е бил със служебна униформа и е управлявал служебен автомобил на
дружество, извършващо охранителна дейност, с който е пристигнал на паркинга на **** в
ж.к. „И.“.
Деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал 1 НК е било извършено от подсъдимия Т. и от
субективна страна, при форма на вина „пряк умисъл“. Подсъдимият напълно е съзнавал, че
изричайки репликите „Ще те убия, ще те разчленя, ще те потроша“ срещу М., същият
отправя към нея заплаха за живота й. Също така подсъдимият е бил наясно, че заканата му с
убийство е била възприета от пострадалата, тъй като е изречена в нейно присъствие, както и
че може да се възбуди страх у М. за осъществяването на заканата. Отделно от това
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият Т. В. Т. за виновен в
извършване на престъплението чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до 6 години.
Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението
на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определено
съобразно чл. 54, ал. 1 НК. При определяне на размера на наказанието „лишаване от
свобода“ настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство необремененото съдебно
минало на подсъдимия, който не е осъждан. По делото няма данни за наличие на отегчаващи
вината обстоятелства. При отчитане на всички посочени по-горе обстоятелства съдът
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, като
наказание в този размер ще способства за реализиране на предвидените в чл. 36 НК цели.
По отношение на изпълнение на наказанието в случая съдът приложи разпоредбата
7

на чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. Към датата
на извършване на процесното деяние подсъдимият не е бил осъждан. Наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане
целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите. По делото пострадалата М. е предявила граждански иск в размер на
15000 лева, който е приет за разглеждане от съда.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че на 10.02.2018 г.
подсъдимият е отправил заплахи към пострадалата изричайки репликите „Ще те убия, ще те
разчленя, ще те потроша!“ От тези закани за живота на пострадалата безспорно от
доказателствения материал се установява, че са настъпили негативни последици за нейното
психическо и емоционално състояние. По делото е изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която категорично дава заключение, че
случилото се на 10.02.2018 г. е довело до развитието на посттравматично стресово
разстройство у М., както и че може да се търси причинно-следствена връзка между
отправените закани и наличието към момента на освидетелстването тревожно
хиподепресивен синдром при К.М.. Следователно настъпилите за М. неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК,
извършено от подсъдимия са съставомерни и подлежат на обезщетяване от Т.. За
преживените от М. емоционални и психически травми от отправените й заплахи от
подсъдимия са налични и писмени доказателства по делото (амбулаторни листи), от които
се установява, че веднага след инцидента на 10.02.2021 г. пострадалата е посетила личния си
лекар на 12.02.2021 г., като й е била поставена диагноза тревожно разстройство, за
лечението на което е била предписана терапия с медикаменти. Впоследствие около 6, 7
месеца по-късно (месец август и септември) пострадалата е била преглеждана от невролог и
психиатър, като отново е била поставена диагноза генерализирана тревожност и на М. са
били предписани антидепресанти. Данни за влошеното психическо състояние на М. след
случилото се на 10.02.2018 г. са налични и в показанията на свидетелите К.М. и П.Р..
Свидетелката К.М. споделя, че след заплахите от подсъдимия пострадалата е била
изплашена и се е сринала психически. Свидетелят Р. заявява, че М. заеквала и цялата
треперела когато се върнали с детето след случилото се на 10.02.2018 г.
При така установените по делото обстоятелства настоящият състав уважи предявения
граждански иск за обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
НК от пострадалата неимуществени вреди до размера от 4000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието - 10.02.2018 г. до изплащане на сумата, като отхвърли иска до
пълния предявен размер от 15000 лв. Относно размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и прие, че сумата от 4000
лв. се явява съразмерна и съответна на претърпените от тъжителката неимуществени вреди,
поради което е и справедлива.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото обвинение,
същият беше осъден да заплати на пострадалата М. деловодни разноски в размер на 800
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
В тежест на подсъдимия бяха възложени и разноските от досъдебното производство в
размер на 1169.28 лева. Отделно от това подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на
РС- Бургас сумата от 160 лв., представляваща държавна такса за уважената част от
8

гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала: /п/
КС

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
9