О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№110
гр. Пазарджик, 12.03.2020г.
ОКРЪЖЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
като
разгледа докладваното от младши съдия Росица Василева в.ч.гр.д. № 165 по описа
на Окръжен съд-Пазарджик за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5551/01.11.2019г.
по описа на Районен съд-В., подадена от А.А.Б.,
с адрес: ***, Д.А.М., с адрес: ***, Х.А.А., с адрес: ***, А.Ю.А., с адрес: ***,
М.Ю.А., с адрес: ***, Ю.Ю.А., с адрес: ***, всички чрез адв. И.П.,***, против Определение № 890/22.10.2019г., постановено по гр. дело №
428/2018г. по описа на Районен съд-В., с което е спряно производството по делото на
основание чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК.
В
частната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че районният съд
неправилно е спрял производството по делото давайки вяра на документ,
удостоверяващ смъртта на лицето Х.Й., издаден на чужд език, без да е регистриран
в база данни „Население“ в Р. България и
без да е придружен от официален превод на български език, извършен от фирма,
която е легализирана в Министерство на външните работи на Р. България за
извършване на преводаческа дейност, върху който да е поставен апостил от Министерство на външните работи. Сочи се, че
съдът следвало да задължи сестрата на починалата Х.М.Й. да представи
удостоверение за наследниците й. На следващо място, първата инстанция трябвало
да уведоми ищците, че могат да поискат да бъдат снабдени със съдебно
удостоверение, посредством което да се снабдят с удостоверение за родствени
връзки на лицето Х.М.Й. и по този начин да обезпечат правоприемството в
процеса, а не да се спира производство по делото. Сочи се, че ищците са затруднени
да представят удостоверение за наследници от регистъра на населението в
Р.България, защото в този регистър лицето се води живо. Прави се искане съдът
да отмени процесното определение.
Препис от частната жалба е
изпратен на ответните страни. Отговор е депозиран само от ответницата М.А.С.,
която счита частната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
След като прецени
твърденията на страните и относимия към обжалването доказателствен материал, въззивният съд намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 428/2018 г. по описа на
Районен съд – В.
е образувано по искова молба на А.А.Б., Д.А.М., Х.А.А.,
А.Ю.А., М.Ю.А. и Ю.Ю.А. против Х.М.Й., Н.М.Е., А.М.Й.,
Е.М.Г., М.А.С., М.А.М., А. Д. М., Х.А.И., А.И.М., М.М.М., А.М.Д., А.М.С., Х.И.М.,
Ф. И. В., Е.И.Е., А.И.С., А.А.С., А.А.С., М.А.С., И.А.Р., Ф.М.А., И.М.М., М. Ю.
А., Е.Ю.А., Х.А. В., И.А.В., А.А.М., М.С.М., И.С.М., А.С.А., за делба на съсобствени недвижими имоти.
По
делото е получено съобщение, обективирано в уведомление с вх. № 5837/04.12.2018г.
от Кметство Света Петка, общ. В., че ответницата Х.М.Й., ЕГН ********** е починала. Във връзка с това по Разпореждане
от 06.12.2018 г. на Районен съд-В. е изготвена по служебен път справка от НБД
„Население“, от която е установено, че няма данни за смъртта на лицето Х.М.Й.,
с ЕГН **********, но същата е с настоящ адрес в Турция, считано от 18.05.2004
г.
Съобразявайки депозираните отговор на искова молба с
вх. № 6107/20.12.2018г. от М.А.С. и
отговор на исковата молба с вх. № 6108/20.12.2018 г. от ответниците Ф. И.
В., М.А.М., А.М.Й., Н.М.Е., И.А.Р., А.А.С., Ф.М.А., А.М.С., А.А.М. и А.С.А. и посоченото
от ответниците, че по делото не са конституирани и призовани наследниците на
лицето Х.М.Й., районният съд с Разпореждане от 25.09.2019 г., отново е изискал
справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., от която не са установени данни
за смъртта на Х.Й.. Поради това районният съд с Разпореждане от 25.09.2019 г. е
указал на ответниците да представят доказателства за твърдяното от тях
обстоятелство, а именно, че Х.Й. е починала.
Към молба с вх. № 5249/21.10.2019г. ответницата М.А.С.
е представила акт за смърт, издаден от Община Сюлейманпаша, област Текирдаг,
Турция, видно от който лицето Х.М.Й., род. на ***г., е починала 31.03.2018 г. Съобразявайки датата
на смъртта на Х.М.Й. и
обстоятелството, че исковата молба е подадена на 26.03.2018 г., районният съд
правилно е приел, че същата е починала в хода на процеса. Поради това
контролираната инстанция е счела, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.
1, т. 2 ГПК и е спряла производството по делото до отстраняване на пречките за
движението му.
Въз
основа на изложените фактически данни, които се установяват от приложените по
делото доказателства, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК съдът спира производството в случай на смърт на някоя
от страните.
Участието на правосубектни
и процесуално правоспособни страни в исковото производство е абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост. Поради това в случаите, в
които е настъпила смърт на някоя от страните по делото, съдът е длъжен да спре
производството и да предприеме действия за конституиране на нейните наследници.
Когато
български гражданин е починал в чужбина, неговата смърт се установява с акт,
съставен съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР), от
съответните български дипломатически или
консултски представители или от чуждестранни местни органи по гражданското
състояние – арг. чл. 69-72 от ЗГР.
В конкретния казус от
твърденията на ответницата
М.С. и от представените по делото писмени
доказателства - акт за смърт на турски език, издаден от Община Сюлейманпаша,
област Текирдаг, Турция, с официален превод на български език от заклет
преводач М.Б. към преводаческа агенция „М.“ ООД – гр.В., се установява, че ответницата Х.М.Й. е починала на 31.03.2018г. По делото не са
установени нейните наследници, в т.ч. техните точни имена и адреси, с оглед конституирането им като страни в процеса. Съдебната делба
е особено исково производство, при което трябва задължително да вземат участие
всички лица, които имат права в съсобствеността. Поради това са
налице процесуални пречки за движението на делото, които докато
не бъдат отстранени производството следва да бъде спряно.
Районният съд правилно и законосъобразно
е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и в
съответствие с разпоредбата на чл. 230 от ГПК е указал на ищците, че следва в шестмесечен срок от получаване на
съобщението за постановеното определение за спиране на производството да
представят удостоверение за наследници на ответницата Х.М.Й., да посочат адреси за призоваването им, с оглед
конституирането им като страни по делото или да вземат мерки за назначаване на
управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на
чл. 48 ГПК,
както и че при неизпълнение на указанията в срок делото ще бъде прекратено.
Не могат да бъдат споделени доводите на частните жалбоподатели, че
доколкото представеният акт за смърт не е регистриран в база данни „Население“ в Р. България и не е придружен от
официален превод на български език, извършен от фирма, която е легализирана в
Министерство на външните работи на Р. България за извършване на преводаческа
дейност, върху който да е поставен апостил от Министерство на външните работи, то съдът не е
следвало да спира производството по делото.
Представеният
по делото превод на акт за смърт на Х.М.Й. е извършен от преводач М.И.Б. към
преводаческа агенция „М.“ гр. В.. При извършена служебна проверка в сайта на
Министерство на външните работи въззивният съд установи, че преводачът М.И.Б. е
включена в списъка на заклетите преводачи. Заклетият преводач е преводач, който
отговаря на изискванията и е одобрен от Консулски отдел на МвНР за извършване
на официални преводи към определена агенция. Заклетият преводач може да
извършва официални преводи на официални документи. Преводът на акта за смърт на Х.М.Й. е официален превод, тъй като е
направен на фирмена бланка с печат на преводаческа агенция „М.“ ООД и
удостоверен с подписа на заклетия преводач М.И.Б. към агенцията.
Въззивната
инстанция счита, че от представения по делото на турски език акт за смърт на Х.М. ***, Турция, придружен с официален превод
на български език, безспорно е установен фактът на смъртта на посоченото лице и
тъй като няма данни за наследниците й, районният съд правилно е спрял
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Изводите на
настоящата съдебна инстанция съвпадат с изводите на Районен съд – В., поради
което обжалваният съдебен акт следва да се потвърди.
Мотивиран
от гореизложеното, Окръжен съд - Пазарджик
О
П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 890 от 22.10.2019г. на Районен съд-В., постановено по гр. д. № 428/2018г. по описа
на Районен съд-В., с което производството по делото е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Определението
може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.