Р Е Ш
Е Н И Е
№ 796/18.12.2017 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Щиляна Манахилова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1845 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск от Х.М.Д. с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по
съдебен ред /ЗУТОССР/
срещу Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково.
Ищецът твърди, че през периода от 01.10.1974 г. до 24.09.1975 г. и от 01.10.1977 г. до 31.12.1980 г. работил по трудово правоотношение на пълен
работен ден на длъжността „монтьор“ в ТКЗС с. Силен, общ. Стамболово, обл. Хасково, т.е. общо четири години,
два месеца и двадесет и четири дни, като от 25.09.1975 г. до 30.09.1977 г. отбил редовната си военна служба. Трудовото му възнаграждение било изплащано от касиера на ТКЗС срещу подпис, но не по ведомост. На 04.05.2010 г. подал заявление до ТП на
НОИ – гр. Хасково
да му бъде издадено удостоверение за трудов стаж УП-13, положен в ТКЗС с. Силен, общ. Стамболово за посочения по-горе период, но му било отказано, тъй като
липсвала
информация за Х.М.Д. в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. В тази връзка му било издадено
удостоверение № АС-2368/19.05.2010 г.,
че работил като монтьор в ТКЗС с. Силен, общ. Стамболово общо 6 месеца
за периода от 01.01.1980 г. до 30.06.1980 г. Предвид
изложеното се иска се съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е полагал труд като „монтьор“ в ТКЗС с. Силен, общ. Стамболово, обл. Хасково през периода от 01.10.1974 г. до 24.09.1975 г. и от 01.10.1977 г. до 31.12.1980 г. при пълен работен ден.
Ответникът не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде допустим така предявеният иск,
съобразно чл. 5 ЗУТОССР е
необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж.
В настоящия случай е налице втората хипотеза,
доколкото осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, а в представеното и
неоспорено удостоверение № АС-2366/19.05.2010 г.
на Н-к сектор администрация „Архивно стопанство“ при
РУ„СО" гр. Хасково се
сочи, че там липса информация за ищеца за процесния период. Следователно, по делото са
ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в
специалния закон абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на така предявения иск. Предвид изложеното
същият следва да бъде разгледан по същество.
В удостоверение № АС-2368/19.05.2010 г. от РУ„СО" гр. Хасково е отбелязано, че за периода м.01.1980 г. до м.06.1980 г. ищецът е работил на длъжността „монтьор”
в ТКЗС с. Силен,
като в предадените документи липсват данни за отработени дни и изплатени
възнаграждения за м.10 – м.12.1977 г., за както и за 1978 г. и за 1979 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Г. Г. и Г. Я. П. за
установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства. Показанията им са
записани подробно в протоколите
за съдебни заседания, проведени на 30.10.2017 г. и на 11.12.2017 г. /л. 18 и л. 23 по делото/, поради
което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,
че предявеният иск е неоснователен.
По делото не са представени документи, които могат
да бъдат ценени като писмени доказателства по смисъла
на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР,
обосноваващи вероятността
на претендирания трудов стаж на ищеца,
както и допустимостта за установяването му със свидетелски
показания. Това е така, защото в
цитираната разпоредба са предвидени императивно
предпоставките, на които те трябва да
отговарят, а именно да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на
стажа. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени в т. 9 на ППВС № 8/1963 г., където по въпроса се препраща към Тълкувателно
решение № 59 от 1.VI.1962 г. по гр.д. № 54/1962 г., ОСГК. В
съответствие с посочените законова
норма и задължителна съдебна практика следва да се
приеме и че представеното удостоверение № АС-2368/19.05.2010 г.
от РУ„СО" гр. Хасково не съставлява
такова писмено доказателство, доколкото не изхожда от предприятието, в което е работил ищеца и не е
съставено по време на полагане на трудовия му стаж, поради което не установява вероятност
да е полаган труд при този работодател. Освен това, то не попада са сред примерно
изброените в чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 8 ЗУТОССР, а и не би могло
да се разглежда като друг документ по смисъла
на т. 9. При това
положение съдът намира, че не следва
да се обсъждат и да се ценят показанията на разпитаните свидетели, които в
случая се
явяват недопустими. В този смисъл са и Решение № 1443 от 10.01.2009 г.
по гр. д. № 4775/2007 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 401 от 22.02.2016 г. по гр.
д. № 228/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др. Следователно, по делото липсват допустими
доказателства, от които да се установи положен трудов стаж от Х.М.Д. през периода от 01.10.1974 г. до 24.09.1975 г. и от 01.10.1977 г. до 31.12.1980 г. на длъжността „монтьор“ в ТКЗС с. Силен, общ. Стамболово, обл. Хасково.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Въпреки този изход на делото на ответника не
следва да се присъждат разноски с оглед липсата на изрично и своевременно
заявена искане за това, а и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР. Съгласно чл. 9, ал. 1 от с.з. по делата за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси, поради което такива не
следва да се възлагат на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.М.Д., ЕГН ********** ***
срещу Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Хасково,
адрес: гр. Хасково, ул. ”Георги Кирков” № 30, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт гр. Хасково, че Х.М.Д. е полагал труд като „монтьор“ в ТКЗС с. Силен, общ. Стамболово, обл. Хасково през периода от 01.10.1974 г. до 24.09.1975 г. и от 01.10.1977 г. до 31.12.1980 г. при пълен работен ден.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.