Решение по дело №11852/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261621
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330111852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

261261                              10.12.2020 година                         град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11852 описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3 е предявил против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” 1, представлявана от к.И.Т., искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 832,87 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско +” за причинени на лек автомобил марка „БМВ ”, модел „318Д”, с рег. **** вреди, собственост на Г.С.З., настъпили в резултат на паднал клон от крайпътно дърво на 24,09,2017 г. в гр. П., на ул. ***** ПТП, лихва за забава в размер на 24,06 лева за периода от 22,02,2019 г. до 05,06,2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2019 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 24.09.2017 г. в гр. Пловдив, на ул. **** е настъпило ПТП, при което върху лек автомобил марка „БМВ ”, модел „318Д”, с рег. ****, собственост на Г.С.З. и управляван от същия, като в резултат на това на лекия автомобил са причинени вреди. Собственикът на увредения автомобил имал сключен договор с ищеца застраховка „Каско +”, обективирана в  полица ****, със срок на валидност от 15,05,2018 г. до 14,05,2019 г.  След като бил уведомен за настъпилото ПТП ищецът образувал преписка за щета **** от 25,09,2018 г. Застрахователят определил обезщетение в размер на 832,87 лв., като от тази сума застрахователят изплатил на Технокар ООД- сервизът, който отремонтирал автомобила на 28,11,2018 г. с преводно нареждане за групово плащане. Твърди се, че общината, като собственик на общинските улици, е длъжна да ги  ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура. На 28,01,2019 г. на ответника били изпратена регресна покана.  Претендират се и разноските в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Установява се от представената застрахователна полица № ****  от 14,05,2018 г., че между ищеца и собственика на лек автомобил с марка „БМВ ”, модел „318Д”, с рег. ****  е сключен договор за автомобилна застраховка “Каско + ” на процесния автомобил за срок от 15.05.2018 г. до 14.05.2019 г., застрахователната премия по който договор е разсрочена на четири вноски.

От представения по делото протокол за ПТП № ****/ 24.09.2018 г. се установява, че на съответната дата 24.09.2018 г. около 21.30 часа при движение направо в гр. П. на ул. **** на  лек автомобил с марка „БМВ ”, модел „318Д”, с рег. **** пада клон от крайпътно дърво и нанася материални щети по процесния автомобил.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 1409,17 лв. Между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка.

Видно от приложеното по делото уведомление за щета от 25,09,2018 г. и ликвидационен акт по щета **** по преписка ****  от 25.09.2018 г. се установява, че е определено  обезщетение в размер на 832,87 лв. Сумата е изплатена от ищеца на 28.11.2018 г. по банков път, видно от представеното преводно нареждане на Технокар ООД, което дружество е извършило ремонт на процесния лек автомобил.

От изпратената регресна покана до ответника се установява, че същата е получена от ответника на 08.02.2019 г. по пощата с обратна разписка.

Разпитан е като свидетел водачът на процесния л.а. Г.З., от който се установява, че както се е движил по ул. Оборище до автосервиз А., един клон е паднал върху управлявания от него автомобил. Бил е доста голям. Инцидентът е станал по тъмно. Дошла е пожарна, полиция. Клонът от дървото е паднал върху предната част на колата.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на З., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила, които безпротиворечиво се установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано.  Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както и техния размер.

По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна полица, че към 24.09.2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.

По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско +” ищецът е изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.

Според разпоредбата на  чл. 410, ал.1, т. 2  от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите- чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

По делото се установи, че причината за увреждането е падане на клон от дърво върху процесния автомобил. За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да бъде установено под чий надзор се намира увреждащата вещ, респ. кой е неин собственик. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, а според ал. 4 на същия член, посочените озеленени площи, собственост на държавата и общините, са публична собственост. Доколкото в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС е предвидено, че общинска собственост са имотите, определени със закон, а и след като не са наведени доводи в обратен смисъл от страна на ответника, то следва да се направи обоснован извод, че собственик на процесното дърво е Община Пловдив.

Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на платеното- 832,87 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.07.2019 г.

Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. Общината е получила регресната покана на 08,02,2019 г., видно от наличната по делото обратна разписка и доколкото на страната е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то тя е изпаднала в забава, считано от 22.02.2019 г. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 22.02.2019 г. до 05.06.2019 г. Така претендираната лихва за забава следва да се уважи изцяло в размер на 24,06 лева, изчислен на основание чл. 162 от ГПК.

 

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 100 лева, депозити за вещо лице-  150 лв., депозит за свидетел – 15 лева и 360 лв. за адвокатско възнаграждение адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от к.З.Д., да заплати на „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 832,87 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско +” за причинени на лек автомобил марка „БМВ ”, модел „318Д”, с рег. **** вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 24.09.2018 г. в гр. П. на ул. ****, вследствие падане на клон от крайпътно дърво, собственост на Община Пловдив, обезщетение за забава в размер на 24,06 лева за периода от 22,02,2019 г. до 05,06,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от к.З.Д. да заплати на „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б, направените по делото разноски в размер на 625 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.              

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                             

                                                       СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ