Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
02.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7958/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.С.С. и К.С.М., с която е предявени срещу З.А.
АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 50000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 12.08.2018 г., вследствие на което е
починала С.С.К. – сестра на първия ищец и внучка на втората ищца. Претендира
законната лихва от 31.12.2018 г. и направените по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, осъществило се на 12.08.2018 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на С.С.К. – тяхна сестра
и внучка, с която са били в изключително близки отношения и с която са живеели
заедно до смъртта й. От загубата е понесли неимуществени вреди – болки и
страдания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от приетата комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, че
на 12.08.2018 г. на общински път 1060 км 0 +200 в община Брусарци в района на
ж.п. прелез, е настъпило пътнотранспортно произшествие по следния механизъм: лек
автомобил „Форд” с рег. №******ВА се е движел по път 1060 в дясната пътна лента
със скорост на движение 15 км/ч., приближавайки към ж.п. прелеза при светлинен
сигнал с червена светлина и е излъчван звуков сигнал, за приближаващ влак към прелеза.
Водачът на автомобила не е спрял пред прелеза и е навлязъл в него. Реализирало
се е ПТП. Влакът с предната си част е ударил л.а. Форд в дясната му странична
част в зоната на двете му десни врати. След удара влакът е продължил движението
си в известно разстояние и се е установил, а автомобила е бил отхвърлен напред
по посока на движението на влака и под ъгъл надясно. Преди да се установи
автомобила, тялото на пътничката седяща на предна дясна седалка е изпаднало
върху терена в дясно от релсите. Причина за настъпване на произшествието са
действията на водача на автомобил „Форд” с рег. №******ВА, който в нарушение на
чл.12, ал.5 ЗДвП преминал през железопътния прелез при включен сигнал от мигаща
червена светлина.
Установява
се от комплексната експертиза, че в следствие на удара С.С.К. е получила тежката
гръдна травма с поредни фрактури на ребра в дясно, които счупени ребра за
причинили разкъсване на десния бял дроб и последвалия от това вътрегръден
кръвоизлив, които са пряка причина за настъпилата смърт й. Към момента на
процесната злополука, тя е пътувала на предната дясна седалка в автомобила.
Травматичните увреждания са получени и имат пряка причинна връзка със станалото
ПТП.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице противоправно деяние, извършено на водача на лекия
автомобил „Форд” с рег. №******ВА – в нарушение на чл.12, ал.5 ЗДвП. От представените медицински документи,
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи причинната връзка
между деянието и смъртта на пострадалия пътник С.С.К..
Няма спор между страните, че към
датата на процесното произшествие е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответника и собственика на лек автомобил „Форд” с рег. №******ВА. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на
което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети
лица.
Спорен по
делото е въпросът явяват ли се ищците материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на своята
сестра и внучка.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите
право на обезщетение се включва по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства
и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за действително
претърпени неимуществени вреди.
Съгласно чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на увреденото
лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя
съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета.
Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на
увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или
отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), така и
размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи:
увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца,
съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са
във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с
пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно –
отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на
Върховния съд извежда, че обезщетение не се присъжда единствено при наличие на
трайно влошени отношения. Новият момент е, че се признава по изключение право на обезщетение и за лица извън така
очертания кръг, с които пострадалото лице е създало трайна и дълбока
емоционална връзка, и чиито продължителни болки и страдания е справедливо да
бъдат обезщетени. Основният въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства,
при които лица извън най-близкия семеен кръг, придобиват „по изключение“
правото да бъдат обезщетени. Бабата и дядото, братята и сестрите са сред най-близките
родственици – от втора степен по права и съребрена линия. Обичайно за
българското общество е дори и след напускане на общото семейство (формално
включващо родители и деца до 18-годишна възраст) и създаване на собствени
семейства, родителите да продължават да поддържат близки отношения със
семейството на децата си и да помагат активно в отглеждането на внуците. Ако
това обичайно за обществото ни положение се приемаше от законодателя, съответно
– ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна практика), за достатъчно, за
да обоснове понесени вреди от такова естество, които е справедливо да бъдат
обезщетени, то баба, дядо, съответно – внуци, братя и сестри щяха да бъдат
включени в кръга лица, за които изначално се приема, че имат право на
обезщетение (съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически отношения ги
поставят в идентично положение). След като това не е направено, то следва да се
установят такива отношения между баба и внук и брат и сестра, които са
изключение от обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение.
Следва да се отбележи, че смисълът на ограничаване на кръга лица, имащи право
на обезщетение при смърт, не е за целите на предпазване на имуществото на
делинкванта, а е в закрила именно на най-близките на починалия, понесли
вреди от смъртта му. Това е така, защото ако кръгът не беше ограничен,
обезщетения могат да се присъдят на много лица, страдащи от загубата –
по-близки и по-далечни родственици, приятели, съученици, съседи, които са имали
някаква емоционална връзка с починалия и изпитват страдание от загубата му. В
този случай кредиторите на делинквента биха били неограничен брой лица, а
поради идентичността на вземанията, най-близките (деца, съпруг, родители) не
биха се ползвали с привилегия и биха били поставени пред опасността да не
получат обезщетение или в много ниска степен да удовлетворят вземанията си.
Именно изхождайки от принципа, че селектирането на кръга от правоимащи да
получат обезщетение при смърт е в защита на най-близките, които нормите на
справедливостта изискват да бъдат обезвредени, съдът следва да извърши
внимателен анализ на фактическите твърдения и представените доказателства, за
да обоснове извод налице ли е онова изключение, което дава право на трети лица
да получат обезщетение за неимуществени вреди. Такова изключение би било налице
между например между братя и сестри, когато са единствените живи роднини и
наследници един на друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо
домакинство, между баба и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие
на родителите дядото и бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо
домакинство и осигуряват възпитанието и образованието им, или между приятели,
които поради отчуждение от биологичните си семейства, са в най-тясна връзка помежду
си - споделят общ живот в едно домакинство и са си единствено семейство един за
друг и т.н. Примерите не могат да бъдат изчерпателно изброени, но общият
критерий за изключителност според настоящия състав е, че тези други лица, които
по изключение е справедливо да бъдат обезщетени, в някаква степен са заместили
обичайния най-близък кръг (деца, съпруг, родители) и са били в най-близка
емоционална връзка приживе с починалия – в този случай, макар да не са дете,
съпруг или родител, изключителността на тази най-близка връзка обуславя правото
им да получат обезщетение. Този извод на съда се опира на обстоятелството, че
съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт
право на обезщетение имат само
най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази
постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не са сред
посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право
на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г.
и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка“ т.е. когато
„най-близките на починалия“ са други
лица, извън съпруг, деца, родители.
В този
смисъл се е и съдебната практика, напр. Реш. №1148 от 08.06.2020 г. на САС по
гр.д. №5226/2019 г., което приема, че „… за да възникне активната материална
легитимация на ищеца (внук на починалата при настъпване на процесното
застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи …, че е
той изградил със своята починала родственица (неговата баба) такава духовна и
емоционална връзка, сходна с тази между син и майка, която да е била трайна,
като болките и страданията от загубата на по-възрастната родственица да са с
по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително
дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, напр. когато
отношенията между внук и баба са били сходни с тези, съществуващи между родител
и дете - при смърт на родител (биологичен или осиновител), при лишаване от
родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото
дете (вкл. когато виновно трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка),
продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и
възпитава детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло заместват
родителската грижа и отговорност. Едва в тази житейска ситуация, когато внукът
възприема своята баба като изключително близък човек, на когото основно да е
разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък
родственик би довело до травматични последици в психиката на внука, които би
следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма
на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение -
чрез присъждане на конкретна парична сума.“ Настоящият състав изцяло
споделя посочените съображения.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока емоционална
връзка с починалата, причиняваща продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От
показанията на свидетеля С.В.И.– близка, живееща в съседна къща на ищците, се
установява, че починалата и ищците са имали много близки отношения – живеели са
заедно, в една къща, в едно домакинство. С. е била по-голяма от брат си и се е
грижела за него. Помагала е и на баба си – в ежедневието й, в грижи за здравето
й. След като С. се е омъжила е останала да живее в дома си, заедно със
семейството и брат й и баба й са й помагали в отглеждането на децата й. Двамата
ищци трудно преживяват загубата на починалата – ищецът К. е станал затворен,
разстройва се всеки път като бъде спомената сестра му. Ищцата К. плаче често.
От
представените писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки се
установява, че ищецът К.С. е неженен и единствената му близка роднина е майка
му (баща му е починал през 2010 г.). Ищцата К.М. е вдовица, има син и дъщеря (Т.С.,
майка на починалата С.).
От така
установените факти съдът приема, че ищците и починалата като тяхна сестра и
внучка са имали близки отношения на взаимна обич и уважение, подкрепа и грижа,
живеели са заедно в един дом и в общо домакинство, като починалата е била най-близкото
семейството на ищците – в най-тясна емоционална връзка и физически близко –
изградила е собствено семейство, като е останала да живее в един дом с тях. Грижела
се е за брат си и баба си, а те са й помагали в отглеждането на децата й.
Ищците не са имали други близки семейни членове, освен починалата и майка й
(ищецът С. е неженен, баща му е починал, а ищцата М. е вдовица), като са
живеели заедно с починалата като едно семейство – в един дом, в общо
домакинство. Всичко това води до извод, че са изградили с починалата най-тесните
семейни и емоционални връзки, без да имат друго свое семейство – починалата и
майка й са били единствените им близки роднини, с които са живеели заедно в общ
дом. Ето защо съдът приема, че по делото се установяват особени житейски
обстоятелства, поставили ищците и пострадалата в изключителни отношения,
превишаващи обичайните за степента им на родство и сочещи на изключително силна
привързаност, при която смъртта на единия от родствениците да е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Това води до извод, че в
полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
пострадалата (38 г.), възрастта на ищците (33 и 88 г. към произшествието),
същността на връзката им, невъзвратимостта на загубата, както и
обстоятелството, че ищците не са най-близките родственици на починалата. При
преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на по 20000 лв. за всеки. Съдът споделя виждането, че неимуществените
вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав
приема, че сумата от 20000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От комплексната експертиза и
разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание, се установява, че при
настъпване на произшествието пострадалата е била без поставен предпазен колан,
но и при поставен предпазен колан биха настъпили тежки травми, достатъчни за
настъпване на летален изход. Всичко това води до извода, че по делото не се
установява с категоричност, че наличието на предпазен колан би могло да
предотврати настъпилия летален изход. Ето защо съдът приема възражението за
съпричиняване за неоснователно.
Основателно
е искането на ищците за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, претенцията на ищцата до ответника е получена от последния на 07.12.2018 г. С оглед диспозитивното начало, на ищците
следва да се присъди лихва за забава от момента, от който я претендират –
31.12.2018 г.
По
разноските:
На ищеца К.С. следва да се присъдят направените
разноски за държавна такса и експертиза – в размер на 350
лв.
На процесуалния представител ищците следва да се
присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 1420 лв.,
изчислена съобразно съотношението уважена – отхвърлена част от иска.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, такса и експертизи, съразмерно с отхвърлената част от
иска – сумата от 363 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
– в размер на 1450 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на К.С.С., ЕГН:**********, и К.С.М., ЕГН:**********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от по 20000 лв. за всеки,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 12.08.2018
г., вследствие на което е починала С.С.К. – сестра на първия и внучка на втората
ищца,, заедно със законната лихва от 31.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълните предявени размери от по 50000 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на К.С.С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 350 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН:**********, и К.С.М., ЕГН:**********, да заплатят на З.А. АД, ЕИК:********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 363
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1450
лв., представляваща дължима държавна такса за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: