ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

            Пазарджишкият  районен съд,  Наказателна Колегия, в закрито заседание на двадесети ноември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                

                                 Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА        

 

като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА чнд № 1846/18   по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.234, ал.4 от НПК.

 Образувано е по жалба на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, чрез процесуалния представител против постановление от 24,10,18г. на прокурор при РП Пазарджик за прекратяване на ДП 6/18г. на ОД МВР ПАЗАРДЖИК, водено против Владимир Хараланов за престъпление о чл. 206, ал.1 от НК. 

С жалбата се иска отмяна на постановлението като се атакуват изводите в него, обосновали решението за прекратяване на наказателното производство. Искането е за отмяна на порицавания прокурорски акт. И е основателно.

Решението на наблюдаващия прокурор да финализира наказателното производство, обективирано в прекратителното постановление, е  необосновано, резултат е от един непълен доказателствен анализ и предварително решение, че са изчерпани всички действия по разследването.

 В процесуален аспект разследването е непълно. Прибързан е изводът на прокурора, че процесното престъпление не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. То е резултат от неоснователното лансиране на защитната теза, която е останала непроверена.

 Няма спор, че процесната вещ - лехообразувател от съответната марка и модел, е била получена във фактическа власт на обвиняемото лице  по силата на сключения лизингов договор с дружеството- жалбоподател. Авторът на постановлението е приел, че обвиняемият не е обсебил тази вещ като не я върнал  на собственика - дружеството - жалбоподател след като лизинговият договор е бил прекратен поради изтичане на срока му.  Обосновал е този си извод с „ липсата на доказателства за  извършени разпоредителни действия с вещта и липсата на такива, сочещи отказ да се върне вещта“.  Да, наличните доказателства позволяват такива изводи, но те не са всички, които обезпечава едно пълно и всеобхватно разследване; а  изводите се крепят единствено върху непроверените обяснения на обвиняемия ( в предпроцесно качество- пред св. Чалъков) . 

 Разследването неправилно е било концентрирано само върху събиране на доказателства относно лизинговите отношения между дружеството- жалбоподател и обвиняемото лице, за които доказателства присъстват излишно в поне три екземпляра. Те, на своя ред,  доказват само безспорни факти - сключения договор за лизинг, предоставената процесна вещ - предмет на този договор на обвиняемия, прекратяване на договора поради неизпълнение за погасяване на лизинговите вноски и неизпълнение на задължението на обвиняемия за връщане на вещта.

Въпросът, чрез който ще се реши липсата или наличието на съставомерност на разследваното престъпление е : на какво се дължи невръщането на вещта, доколкото фактът на невръщане е безспорен ?

 Ако вещта не се държи от обвиняемия и това е било факт и към момента на прекратяване на договора, следващият въпрос е на какво се е дължал този факт и има ли съпричастност и каква към него обвиняемия.  Неоснователно е прието в ревизираното постановление, че едва от полицейския служител св. Чалъков обвиняемият бил уведомен ( на 03,11,17г.), че дължи връщане на лехообразувателя и дори спрямо този момент е възприета инкриминираната дата (04,11,18) . Всъщност, по този факт в постановлението е установено противоречие, тъй като:

-І.  една страна ( и въз основа на договора) се приема ( стр. 2 постановлението), че лизингополучателят не е изпълнил задължението си да върне вещта в седмодневен срок от изтичане на договора , тоест от 17,12,16г.( л. 16 - относно уговорения срок на договора ) , когато е изтекъл срока на договора

- ІІ.  от друга страна ( стр. 4 от постановлението) се приема, че едва от св. Чалъков и на 03,11,17  обвиняемият узнал , че следва да върне вещта и поради това следват изводи относно съставомерността на деянието към 04,11,17г.  

При положение, че обвиняемият, лично като представител на юридическото лице - лизингополучател, е подписал договора ( л. 15, гърба и л. 16 и 17 - приложението с уговорения срок ) и той предвижда ( л. 16) срок на действие, след изтичане на който и съгласно чл. 20, ал.1 от който  ( л. 13) лизингополучателят дължи връщане на вещта в тридневен срок при налични основания за връщане, той е бил наясно със задълженията си още към датата на подписване на договора.

 Наистина, за неизпълнение на своите договорни задължения, съконтрахентът понася договорна отговорност ( и такава е реализирана в случая) . Дори да се приеме ( както това е сторил прокурорът), че обвиняемият добросъвестно встъпил в търговските отношения с  дружеството- лизингодател и дори първоначално е бил добросъвестен при изпълнение на паричните си задължения, то от това не следва неизменно добросъвестност при последващотото им неизпълнение и при последващото неизпълнение на задължението за връщане на вещта след прекратяване на договора.  Той следва да понесе и наказателна отговорност, ако продължава да държи вещта при налични и съзнавани от него основания за връщане .

В постановлението е прието, че не е доказано след прекратяване на договора обвиняемият да продължава да държи вещта или да се е разпоредил неправомерно с нея като със своя, но тези изводи  не са резултат  от събрани от едно всестранно и пълно разследване доказателства.

 Въпреки, че не изрично заявено,  тези изводи следват от твърдения на самия обвиняем, които, неизвестно защо, не са били проверени.  Дали невъзможността за изпълнение на погасителния план и невъзможността за връщане на вещта са били обективна въобще не е изследвано. Поддържаната позиция пред св. Чалъков по повод извършената от последния проверка по жалбата на дружеството за невръщане на вещта е „ претърпени загуби от реколти“ , което е отразено дори в декларацията за имотното състояние ( л.112) и последвала кражба на лехообразувателя.  Само като смехотворно ще се определи възприетото безкритично твърдение, че процесната вещ била открадната, но обвиняемият не съобщил никому и конкретно не сигнализирал в полицията, тъй като нямал доверие на тези органи с оглед на предходни негови сигнали ?! При това, задължението за сигнализиране при кражба на вещта следва и от клаузите на самия лизингов договор - чл. 19, ал.6 ( л. 12, гърба). Заявената като открадната лизингова вещ е на стойност почти 20 000 ла., които едва ли са без значение за търговската дейност на едно търпящо загуби предприятие, каквото го представя неговия едноличен собственик и управител?!  

Установения в хода на разследването по отношение тезата на обвиняемия безкритичен подход осигурява твърде сериозен комфорт за неизправния  по отношение на паричните задължения длъжник по лизингов договор -  не плаща, защото няма парични средства, но не връща и лизинговата вещ , защото нея я няма: тоест все основания за неизпълнение , представяни като обективни, но тъкмо тази им характеристика  „обективността“  подлежала на проверка.

Необходимо е ( както следва да е станало ясно) да се проверят голословните до момента твърдения на обвиняемия, които са станали база за фактически и правни изводи в проверявания прокурорски акт. Може и да се прецени, че не е задължителна проверката за финансовото състояние,  въпреки, че като твърдение е част от защитната теза и че директно се опровергава с обезпечените по някакъв начин непрестанните пътувания - през дни до Турция, където обвиняемият има адресна регистрация ( л.120) и до където пътува през ден, два, три (л. 108 и сл.).

Житейски нелогично е обяснението, че вещта била открадната и затова но за това не бил подаден сигнал, тъй като предходни инициативи на обвиняемия не дали резултат ( пред Чалъков) . След привличането като обвиняем,  показанията на Хараланов като свидетел, не следва да се имат предвид, но пък те може да се ползват като отправна точка в проверката на неговите нелогични и дори абсурдни твърдения. Представената като открадната машина( трактор) следва да е била управлявана от лице със съответната правоспособност, за каквото в показанията на Хараланов са налични твърдения. Дори за това лице са депозирани твърдения , че то може първо да е установило кражбата на трактора и да е уведомило обвиняемия. При всички положения, работникът, който е бил натоварен с управлението на тази селскостопанска машина,  следва да е узнал за липсата й в един момент ( а вероятно и не само той ). В тази връзка следва да се изясни кои лица са били ангажирани с работа по селскостопанската техник,а като се имат предвид и възможностите в тази насока данни да предоставят лица от съседните имоти на обработваните от обвиняемия, районния инспектор. За установяване на тези лица и конкретно на тези, които са управлявали процесната машина, е възможна проверка на водената документация в ЕООД-то, наетите лица по трудово или друг вид правоотношение за работа в „базата в Лозен“ ( л.55-56) , изплащани възнаграждения, заплащани върху тях задължителни осигурителни вноски, възможни са справки в НАП за сключени трудови договори; като след установяване на съответните лица следва да се провери кои от тях са имали отношения към процесната вещ и имат ли информация за твърдяната от обвиняемия кражба на същата и въобще за местонахождението й  след пролетта на 2017г., когато се твърди кражба от Хараланов ( л. 56) . А във връзка с последното твърдение - че кражбата е станала през пролетта на 2017г. Само ще се посочи, че договорът е изтекъл, според договореното между страните в него и приетото в постановлението, на  17,12,16г. ( л. 16), а задължението на връщане на вещта поради неизплащане на дължимите лизингови вноски е съгласно чл. 20, ал.1 ( л. 13) в тридневен срок от изтичане срока на договора и налични основания за връщане не вещта - неизплащане на дължимата лизингова сума по договора. 

Разследването в указаните горе насоки ще гарантира неговата всеобхватност и пълнота, която в случая липсва. 

По горните мотиви  и на основание чл. 243, ал.5, т.3 от НПК   Пазарджишкият районен съд :

                                                 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 24,10,18 г.  на прокурор при РП Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДСП № 6/2018 г. на - ОД МВР Пазарджик и връща делото за  изпълнение на дадените указания.  

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пазарджик  в седмодневен срок от съобщаването му ( съобщение до дружеството- жалбоподателя и обвиняемия).

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: