Р Е Ш Е Н И Е № 260689
гр. Пловдив, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 11.09.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по
искова молба ЗK „Лев Инс“ АД срещу Община Пловдив, с която е предявен
положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 188.96 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 24.09.2019 г. до окончателното заплащане на вземането, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15047/2019 г. по описа
на Пловдивския районен съд. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба и молба от
20.01.2020 г. са изложени твърдения, че на 23.05.2018 г. в *** С.Д.З.,
управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 280“, с рег. № *** попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила –
спукана предна дясна гума, повредена предна дясна джанта. За ПТП е съставен
Протокол за ПТП. При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил
е бил застрахован с имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в ЗП №***,
със срок на действие от 29.10.2017 г. до 28.10.2018 г. В тази връзка в
застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение
от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***.
Щетата била оценена на сумата в размер на 188.96 лева, която сума ищецът
заплатил на увреденото лице. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в
правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община
Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в
изправност, съответно да сугнализира неизправния участък, в резултат на което
за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват
така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредосното събитие. Прави се възражение за съпричиняване. Оспорва се
механизма на произшествието и наличие на причинно-следствена връзка на щети по
автомобила. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15047/2019
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от последния. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр. с чл.410,
ал.1 КЗ .
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
С Определение от 18.03.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че лек автомобил „Мерцедес Е 280“, с рег. № *** към дата 23.05.2018 г. е имал валидна застраховка при ищеца по силата на застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.10.2017 г. до 28.10.2018 г, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице по щета № *** обезщетение в размер на 188.96 лева.
От представената застрахователна полица № *** /л.6/,
се установява, че между ищеца и С.З., е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, клауза 1, като ищецът, в качеството си на
застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във
връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Мерцедес Е
280“, с рег. № ***. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало
като срочно и валидно за периода 29.10.2017 г. до 28.10.2018 г.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от
нея е посочено, че застраховката покрива риск от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение
на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото /сблъсък с подвижни
или неподвижни обекти по време на движение/, каквото несъмнено е попадането в необезопасена,
отворена шахта на пътното платно –клауза 1 от Общите условия на ищеца /л.16/.
От разпита на свидетеля С.Д.З. /протокол от о.с.з. от
11.09.2020 г. л.62/, се установява, че същият на 23.05.2018 г., управлявайки лек
автомобил „Мерцедес
Е 280“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно. Доколкото пътното платно, по което се е движел свидетелят е
двупосочно, не е успял да избегне дупката, защото е щял да навлезе в насрещното
движение. Свидетелят установява, че се обадил на 112. Установява, че в резултат
от попадането в дупката на пътното платно на лекия автомобил са нанесени щети –
увредени гума и джанта от дясната страна.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел
като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Същия установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на
лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното
платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети.
От представения Протокол за ПТП /л.7/ се установява, че
на мястото на инцидента на 23.05.2018 г. са дошли служители на МВР, които са
отразили наличие на дупка на пътното платно на ул. ***. Констатирани са и вреди
по автомобил „Мерцедес
Е 280“, с рег. № *** – предната дясна гума и джанта. По отношение на тези
обстоятелства протоколът за ПТП има обвързваща съда материална доказателствена
стойност, доколкото отразява факти и обстоятелства, които длъжностните лица
лично и непосредствено са възприели, във връзка със служебните си задължения.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.8/ собственикът на увредения лек
автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ***.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.9-11/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите - предна
дясна гума и изкривена предна дясна джанта, като щетите са оценени в общ размер
на 188.96 лева.
С платежно нареждане от 22.06.2018 г. /л.15/ сумата в
размер на 188.96 лева е платена по сметка на С.Д.З., собственик на
застрахования автомобил с основание номера на щетата *** за автомобил с рег. № ***.
С плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси
платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие,
съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетите по делото САТЕ /л.55/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитания по делото свидетел.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки
по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 207.36 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер.
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В
случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен
размер.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 24.09.2019 г. до
окончателното плащане на вземането.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева –
платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски
които ще се присъдят за заповедното производство са в размер на 75 лева.
Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 25 лева – платена
д.т. /л.49/, 20 лева – депозит за свидетели и 180 лева – САТЕ
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с
чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо
разноски на ищеца в исковото производство в размер на 325 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 ДЪЛЖИ НА ЗK „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата в размер на 188.96
лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, сключена за лек автомобил „Мерцедес Е
280“, с рег. № ***, за имуществени вреди от настъпило на дата 23.05.2018
г. застрахователно събитие - ПТП, изразяващо се в преминаване в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно в района на ***, път стопанисван от
ответника, за които е заведена щета при ищеца с №***,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.09.2019 г. до окончателното
заплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15047/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗK „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата в размер на 75 лева – разноски по ч.гр.д.№ 15047/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд и сумата в размер на 325 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ