Р Е Ш Е Н И Е
№ 26002
гр.Свищов, 21.01.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 21.12.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1021 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. 79 ЗЗД вр. и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, *****,
чрез процесуалния си представител юрк. Д.В.А. твърди, че по повод негово заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс
срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответника възразил в указания срок, поради което е образувано на настоящото
производство.
Твърди, че на 27 септември 2016г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника З.Д.М. бил сключен договор за
потребителски кредит № 2849472. Преди подписването на договора за потребителски
кредит, кредитополучателят е получил Стандартен европейски формуляр, с който му
е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита.
Твърди, че на 01.07.2017 г. е
сключен договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, за което длъжникът е уведомен от първоначалния кредитор по реда
на чл. 99 от ЗЗД.
С Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.01.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, *****
/цедент/ и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, *****/цесионер/ вземането е прехвърлено в полза
н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Твърди, че съгласно сключения
договор за потребителски кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит в общ размер на 2000,00 лева при условия, посочени в договора. Отпуснатата
сума е предоставена в брой като част от допълнителната услуга „Кредит у дома“,
която кредитополучателят доброволно е избрал. Ответника се е задължил да върне
предоставената сума, ведно с начислените договорна лихва и такси, посредством
заплащането на 60 седмични погасителни вноски, 59 от които в размер на 70,01
лева, а последната в размер на 69,86 лева. Първата погасителна вноска била
платима на 06.10.2016г., а последната погасителна вноска – 23.10.2017 г.
Твърди, че ответника е извършвал
плащания по договора в общ размер на 2770,29 лева. Към настоящия момент, след
приспадане на извършените плащания, дължимата главница е в размер на 779,30
лева.
Твърди, че съгласно сключения договор
между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер на 394,51 лева,
представляваща 31,82% годишно. След приспадане на извършените плащания,
дължимата договорна лихва е в размер на 48,92 лв., за периода от датата на първа
вноска 06.10..2016 г. до 23.11.2017 г. - датата на последната вноска.
С подписване на договора, кредитополучателят
се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги.
Същите съставляват: Такса за оценка на кредитното досие, както и Такса за
услуга „Кредит у дома". Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за
оценка на досие е начислена при подписване на договора в размер, посочен в б. Б
от същия, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на кредитополучателя. Съгласно
чл. 25 от договора услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и по желание на кредитополучателя,
като съгласно същата кредитът се предоставя в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на кредитополучателя.
За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора
такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че
30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга такса
„Кредит у дома“ е начислена при подписване на договора в размер, посочен в б. Д
от същия, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай,
начислените такси и комисионни за допълнителни услуги били в размер на 1705,94
лева, като са погасени до размер на 601,94 лева.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 23.11.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и мораторна лихва върху
непогасената главница, в размер на 142,01 лева за периода от 24.11.2017г. -
датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване
на заявлението – 23.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на
сумата от 779,30 лева - главница; 48,92 лева - договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 06 октомври 2016 г. до 23 ноември 2017 г. - датата на
последната вноска по договора; 601,94 лева - такси и комисионни за допълнителни
услуги; 142,01 лева - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
24 ноември 2017 датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до
датата на подаване на заявлението 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа исковата
молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице
процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание
ответника редовно призован, не се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай
съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира,
че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 30.12.2019г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че
налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен.
Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства,
обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и
поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество,
тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение. Следва да се признае,
че по отношение на ищеца съществуват претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на
исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 31,44
лева (тридесет и един лева и 44 ст.) за държавна такса и 50 лева (петдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 31,44 лева (тридесет и един лева
и 44 ст.) за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК. Претендира се възнаграждение в размер на 350 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която урежда заплащането на адвокатско
възнаграждение, което се присъжда в полза на юридически лица и еднолични
търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт гласи, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Съдът намира за справедливо юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв., което ответника следва да
заплати на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на З.Д.М. с ЕГН ********** с настоящ
адрес ***, че дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, *****, със седалище и адрес на
управление ***, п.к. 1527, *****, представлявано от И.Ц.К., следните суми: сумата
от 779,30 лева (седемстотин седемдесет и девет лева и 30ст.) - главница; 48,92
лева (четиридесет и осем лева 92ст.)- договорна лихва за периода от датата на
първа вноска 06 октомври 2016 г. до 23 ноември 2017 г. - датата на последната
вноска по договора; 601,94 лева (шестстотин и един лева и 94ст.) - такси и
комисионни за допълнителни услуги; 142,01 лева (сто четиридесет и два лева и
1ст.) - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 24 ноември
2017 датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на
подаване на заявлението 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.07.2019г.
до окончателното изплащане на дължимите суми, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №510 от 27.09.2019г. по ч. гр. дело
№ 861/2019г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА З.Д.М. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, *****, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1527, *****, представлявано от И.Ц.К., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 31,44 лева (тридесет и един лева и 44
ст.) и 50 лева (петдесет лева) -направени разходи в заповедното производство за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Д.М. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, *****, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1527, *****, представлявано от И.Ц.К., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 31,44 лева (тридесет и един лева и 44
ст.) и 100 лева (сто лева) -направени разходи в заповедното производство за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение..
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: