МОТИВИ към присъда по
НОХД №819/2013г.
Подсъдимият А. *** е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.1-во
във вр. с ал.1 от НК, подробно описано по време,
начин и място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимият нередовно призован не се явява. Видно от изготвена справка от МВР
същият е включен в бюлетина за общодържавно издирване с телеграма №36627/07.10.2013г.
Съдебното следствие е проведено в отсъствието на подсъдимия при условията на
чл.269, ал.3, т.4 от НПК във вр. с чл.94, ал.1, т.8
от НПК. Назначеният процесуален представител адв.А.
изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установява по
несъмнен начин подзащитният му да е извършил деянието,
за което е предаден на съд. Алтернативно моли съда, ако признае А.Т. за виновен
да му наложи наказание, което да е различно от „лишаване от свобода”, като
уважи предявения граждански иск в минимален размер.
Като прецени събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Подсъдимият К. и св.В.И.
се познавали добре, като отношенията по между им били влошени.
На 11.02.2013г. А.Т. се
разхождал в района на „Пазара на производителите” в гр.Кърджали, при което
забелязал св.И., която по същото време продавала ядки на една от масите и
отишла да закупи кафе от павилион, намиращ се в близост. Свидетелката взела
напитката си, като отправяйки се към масата си, била спряна от подсъдимия,
който и препречил пътя и й поискал пари. В.И. му отказала, при което А.К. се
опитал да я удари с юмрук, но свидетелката се отдръпнала и побягнала в обратна
посока. Подсъдимият я последвал, като отправял заплахи по неин адрес, както
следва: „Ще ти счупя главата. Ще те изчакам и ще те хвърля от пасерелката във водата, само да те хвана! Ще те убия, ще те
заколя, от моята ръка ще умреш!”. Същевременно с това псувал и викал на висок
глас. Действията му били възприети от св.Б.Х. и В.Д.. В.И. се отправила към
намиращия се наблизо полицейски инспектор, като разказала на св.В.Г. за случая.
Св.Г. предприел действия по издирването на К., който след установяването му бил
предупреден да не се саморазправя със свидетелката. В.И. изпитала основателен
страх от осъществяване на заканите на подсъдимия, поради обстоятелството, че й
бил известен факта, че А.К. е бил осъждан за предходни престъпления, същият бил
агресивен и отмъстителен, като периодично и отправял заплахи, а освен това били
съседи и отношенията им били обтегнати, тъй като тя и семейството и отказвали
да предоставят на А.Т., пари и хранителни продукти. Вследствие на всичко това
св.И. се взела решение да се премести да живее при своята майка на ул.”Пътя за
Калинка”.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда, след събиране на наличните гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетелите В.И., Б.Х., А.М., В.Г. и В.Д.,
както и материалите по досъдебно производство №329/2013г. по описа на РУП-Кърджали,
всичките във връзка с показанията на А.Т.К., дадени на досъдебното производство.
Съдът не възприема
доводите на защитника на подсъдимия, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. За да е налице деяние по смисъла на чл.144, ал.3 във вр.
ал.1 от НК, трябва деецът да се е заканил с убийство на друго лице, като
заканата следва да бъде изразена по начин, който да възбуди основателен страх
за осъществяването й, като от субективна страна деецът трябва да съзнава
съдържанието на заканата и да се намира в такова психично състояние от което
има вероятност да реализира същата. В конкретният случай тези предпоставки са
налице, респ. подс.К. е извършил действия / опити за
нанасяне на удари/ и закани: „Ще ти счупя главата. Ще те изчакам и ще те хвърля
от пасерелката във водата, само да те хвана! Ще те
убия, ще те заколя, от моята ръка ще умреш!”, спрямо свидетелката И.. Към
датата на извършване на деянието подсъдимият е съзнавал значението на заканата
и е бил в състояние да я осъществи, като действията му са предизвикали
основателен страх у пострадалата за осъществяването им, както предвид
състоянието, в което се е намирал А.К., така и с оглед обстоятелството, че й бил известен факта, че А.К.
е бил осъждан за предходни престъпления, същият бил агресивен и отмъстителен,
като периодично и отправял заплахи, а освен това били съседи и отношенията им
били обтегнати. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите В.И., Б.Х.,
В.Г. и В.Д., като изложеното от св.А.М. е ирелевантно
по делото, предвид факта, че същият не е бил свидетел на действията на
подсъдимия и по негови думи, спорът е възникнал преди да се срещне с А.К..
Предвид горното съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.144, ал.3, предл.1-во във вр. с ал.1 от НК и следва да бъде признат за виновен и
осъден за това, че на 11.02.2013г. в гр.Кърджали, се заканил с убийство на В.С.И.
***, като изрекъл следните изрази: „Ще ти счупя главата. Ще те изчакам и ще те
хвърля от пасерелката във водата, само да те хвана!
Ще те убия, ще те заколя, от моята ръка ще умреш!”, като това заканване би
могло да възбуди у В.С.И. основателен страх за осъществяването му. Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици.
При определяне на
наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата
на чл.54 от НК – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
Обществената опасност на
престъплението е от среден характер;
Обществената опасност на
подсъдимия е висока с оглед на обремененото му съдебно минало и лошите
характеристични данни и сравнително ниска, предвид направените самопризнания на
досъдебното производство, както и тежкото му материално и семейно положение.
При тези данни съдът
намира, че наказанието на подс. А.Т.К. за извършеното
престъпно деяние по чл.144, ал.3, предл.1-во от НК
следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано към минималния размер на предвиденото
в текста на закона /чл.144, ал.3 от НК/ наказание „лишаване от свобода”, а
именно “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което предвид предходни осъждания
на подсъдимия на наказание “лишаване от свобода” и с оглед императивния
характер на чл.66, ал.1 от НК, следва да бъде изтърпяно от А.К. ефективно в
затвор на основание чл.60 от ЗИНЗС, при първоначален “строг” режим на основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
По делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от В.С.И. против А.Т.К. за
сумата от 3 500лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди от престъпното деяние. Съдът счита, че предявеният граждански иск се
явява основателен, но завишен по размер. Подсъдимият е длъжен да обезщети
пострадалия за вредите, причинени в резултата на извършеното от него виновно и противоправно деяние по чл.144, ал.3 от НК и това
обезщетяване следва да бъде в размер на 800лв.
В тази връзка вследствие
на действията на подсъдимия, на ищцата са били нанесени психически травми, като
е била принудена да се премести да живее при своята майка, изпитвала е страх и
несигурност. При така установения интензитет и продължителността на претъпените
душевни болки, естественото на причинените психически увреждания, както и
понесените от ищцата неудобства, не обосноват извод за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 500лв. Не се събраха доказателствата по
отношение на В.И. да са настъпили трайни физически и психически увреждания.
Отчитайки всичко това, съдът счита, че за обезщетяването на пострадалата е
необходима и достатъчна сумата от 800лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Така определеният
размер на обезщетение съответства на причинените увреждания, претърпените
болки, страдания и неудобства, както и е съобразен с критерия за справедливост.
В останалата си част и за разликата до предявения размер от 3 500лв. искът
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Следва подсъдимият да
бъде осъден да заплати на гражданския ищец и направените по делото разноски в
размер на 250лв., както и да заплати по сметка на КРС държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50лв.
Съдът намира, че така
определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, напълно отговаря
на извършеното и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на
закона.
Водим от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
Председател: