Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр.Варна, 04.05.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание, проведено на 13 март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от
съдия Светослава Колева ВНОХД № 437 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на
чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника
на
подсъдимия Т.Й.Т., ЕГН ********** против присъда № 65/15.10.2019г. по НОХД № 1081/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Развиват се оплаквания за
несправедливост на наложеното наказание, тъй като се оспорват изводите на ОС
Варна относно възприетите за отегчаващи отговорността на подс.Т. обстоятелства.
Според защитата материалният закон бил приложен неправилно касателно
възприетата квалификация „особена жестокост“. Твърди се несправедливост на
наложеното наказание, тъй като не са били отчетени факти, които облекчават
положението на въззивника. Иска се изменение на постановената присъда и
намаляване размера на наказанието, както и намаляване размера на присъдените
обезщетения за репариране на нанесените с деянието неимуществени вреди на
дъщерите на Н.Г..
С атакувания съдебен акт
въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 08.02.2019г. в с.Старо
Оряхово, общ.Долни Чифлик, умишлено е умъртвил Н.Г. Г., ЕГН **********, като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост, поради което и на основание чл.116
ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК първостепенният съд е
определил наказание „Доживотен затвор“, което на основание чл. 58 а, ал. 2 от НК е заменил с
„Лишаване от свобода“ за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, което на основание
чл. 57, ал. 1, т.2, б. „а“ от
ЗИНЗС е
постановил да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание
чл.59 ал.1 от НК ВОС е приспаднал при изпълнение на наказанието „Лишаване
от свобода“, времето през което подс.Т.Й.Т. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 09.02.2019 г., до влизане на
присъдата в сила.
С атакуваната
присъда е била ангажирана и гражданската отговорност на подс.Т.Й.Т., който е
бил осъден да заплати на всеки от гр.ищци - Г.Н.Г., ЕГН ********** и С.Н.М.,
ЕГН **********, сумата от по 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени в резултат деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането.
ВОС на
основание чл.38 ал.1 т.2 от е определил на повереника на гражданските ищци - адв.В.Ж.Ш.
от ВАК, възнаграждение в размер на 1200 лева, което с присъдата е възложил за
заплащане от подсъдимия Т.Й.Т..
Сторените
по делото разноски също са възложени за заплащане от подсъдимия Т.Т., както и
дължимата държавна такса върху размера на уважените граждански искове –
8 000 лева.
В
съдебно заседание въззивникът лично и чрез служебния си защитник – адв.К.К..,
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се искане за
намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
В
съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване,
са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от
първата инстанция наказания за справедливи.
Повереникът
на гражданските ищци изразява становище за неоснователност на оплакването на
подсъдимия и моли въззивната инстанция да потвърди изцяло атакуваната присъда.
В
личната си защита и последна дума подсъдимият Т. заявява, че осъзнава стореното
от него. Моли да бъде намалено наказанието.
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока
за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват
като частично основателна досежно изложените оплаквания за несправедливост на
наложеното наказание.
Преди да изложи съображенията си по съществото на
материално-правния спор, въззивната инстанция следва преюдициално да обсъди
поставения от въззивния прокурор процесуален въпрос относно законосъобразността
към настоящия момент на постановената първоинстанционна присъда в резултат на
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, т.2 от НПК. Проблематиката
в казуса е свързана с настъпилата законодателна промяна в НПК с ДВ бр. 83 от
22.10.2019 г. , когато бе въведена забраната по чл. 369а НПК съкратено съдебно
следствие в случаите по чл. 371, т.2 да не се допуска при умишлено причиняване
на смърт. Същевременно законодателят не даде възможност висящите съдебни
производства да бъдат довършени по стария ред, доколкото не създаде преходна
норма, която да позволи това. Затова и нормата на чл.369а от НПК (като всяка
процесуална норма) има незабавно действие и преурежда всички предстоящи
процесуални действия по незавършили наказателни производства (чл.3 от НПК).
Поначало тези норми нямат обратно действие, освен ако изрично не им е придадено
(обикновено с преходна разпоредба, каквато в случая липсва). Те действат ex
nunc, тъй като се счита, че създават по-съвършена регламентация. В конкретния
случай първоинстанционната присъда е била постановена на 15.10.2019 г., преди
да влезе в сила забраната по чл.369 а от НПК, и затова първата инстанция не е
допуснала каквото и да било нарушение на закона при проведеното съкратено
съдебно следствие. Пред въззивната инстанция стои въпроса дали и към настоящия
момент невлязлата в сила присъда е законосъобразна при новонастъпилите
законодателни промени, в частност относно приложимостта на чл.58а НК? Макар
този проблем да касае приложението на материалния закон и да подлежи на
обсъждане по същество на спора, то тъй като е предопределен от приложимостта на
особеното производство по глава 27, следва да бъде коментиран в тази връзка. Настоящият
състав на въззивната инстанция счита, че отговорът на така поставения въпрос е
положителен. Тук следва да се отбележи, че подобна забрана за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК се въвежда в българския
наказателен процес не за първи път. В периода от 10.04.2009 г. до
09.04.2010 г., включително, действаше забраната по чл. 369а от НПК,
непозволяваща провеждането на съкратено съдебно следствие за престъпления, при
които умишлено е причинена смърт, тежка телесна повреда и когато деецът е бил в
пияно състояние. По този повод ВКС на РБ е постановил Тълкувателно решение № 2
от 19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, където в т.3 изрично е посочил:
„Правният институт по чл. 58а от НК е материалноправен, а не
смесен - материалноправен и процесуалноправен. Нормата регламентира правила за
определяне на наказанието, които са материалноправни и систематичното им място
е в Наказателния кодекс. Аналогично становище и за други материалноправни норми
е изразено в ТР № 1/2010 г. на ВКС. Материалноправният характер на института не
се променя от обстоятелството, че правилата се прилагат при диференцирана
процедура по глава двадесет и седма от НПК.
За всяко престъпление се прилага наказателният закон,
действал към момента на извършването му (чл. 2, ал. 1 от НК).
Материалноправните норми могат да имат обратно (ретроактивно) действие. Този
принцип на по-благоприятен закон е регламентиран в чл.2, ал.2 от НК и се
прилага за престъпления, за които от извършването им до влизане в сила на
присъдата за тях последват различни наказателни закони, един от които е
най-благоприятен за конкретния случай и за конкретния подсъдим.“
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че са
налице основания за разглеждане на материално-правния спор.
Както
вече бе отбелязано, съдебното производство пред първата инстанция е проведено
по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Въз
основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.Т. и пострадалият Н.Г. били съселяни и се
познавали отпреди.
От
лятото на 2018 год. Н.Г. работел като пастир на животни в стопанството на св. М.А..
Всяка сутрин преди да отиде на работа той пиел кафе в магазина на св. И.М.,
като след приключване на работния ден св. А. го връщал с автомобила си в селото
и го оставял отново пред посочения магазин.
Около
17,00 ч. на 08.02.2019г. св. А. отново оставил Н.Г. пред магазина, пред който
имало поставени маси. Той седнал на една от тях и си поръчал ракия. По същото
време, но на друга маса били седнали св. И.Р.и подс. Т. по прякор "Л.",
които пиели бира.
Подсъдимият
споделил на св.Р., че се дразни от присъствието на Н.Г. и че му „има зъб“
отдавна и ще го набие. Около 20,30 ч. при тях пристигнал и св. Ц.И., когото
пострадалият почерпил с бира. Около 21,00 ч. Н.Г. решил да се прибере в дома
си, като преди това си напазарувал от магазина хранителни продукти и помолил
св. Ц.И. да го придружи, тъй като бил употребил значително количество алкохол.
Двамата тръгнали по улицата и стигнали до постройката в която живеел
пострадалият.
Същата
представлявала изоставена тухлена едноетажна сграда в края на с. Старо Оряхово
с обособени три помещения. Пострадалият живеел в средната стая, на която имало
поставени вместо прозорци дървени плоскости, а на вратата имало катинар.
Св. Ц.И.отключил
катинара на входната врата с дадените му от Г. ключове и го поставил да седне
на леглото, след което си тръгнал.
Подс. Т.
около 21,30 ч. също си тръгнал от магазина, като отишъл в дома на сестра си -
св. Е.Й.и на мъжа с когото живеела на съпружески начала - св. Р.. От
поставените под навес в къщата им дърва за огрев той взел един дървен кол с
дължина около 1,50 метра и диаметър 6 см и си тръгнал.
Повлиян
от изпитото количество алкохол, решил да отиде до дома на Н.Г. и да се
саморазправи с него. Причина за това бил възникнал между пострадалия и св. И.Р.преди
дни конфликт за невърнат паричен заем от 10 лв.
Около
22,00 ч. подсъдимият пристигнал до дома на Н.Г. и влязъл вътре през
незаключената входна врата. По това време пострадалият стоял наведен до печката
в стаята. Подс. Т. се приближил в гръб до него и замахнал с носеното
дърво, като му нанесъл няколко удара по гърба, в резултат на което част от
дървото се отчупило. Г. паднал на земята, като се опитал да се защити и издърпа
дървения кол от ръцете на подсъдимия, но не успял. Това още повече разгневило
последния, който се навел над него и започнал да му нанася с юмруци многобройни
и силни удари, по цялото лице и главата.
След
като пострадалият спрял да мърда и да реагира, подсъдимият извлачил тялото му
от къщата и го захвърлил на двора, заедно с част от вещите в помещението.
В
резултат на нанесените му множество удари пострадалият бил в безпомощно
състояние и не издавал никакъв звук. След това подсъдимият започнал да чупи
дървените плоскости по прозорците, като изкъртил и дървената врата, която
захвърлил в стаята, като забил част от дървения кол в нея.
По
същото време св. Д.Т. отивал към дома на сестра си на ул. „Минзухар“ в с. Старо
Оряхово. Движейки се по ул. „Роза“ в с.с., той дочул шум от чупене на дъски,
който идвал откъм края на улицата в посока към лозята. Шумът се повторил 3-4
пъти, през интервали от няколко секунди.
След
като преустановил чупенето на вратите и прозорците подсъдимият си тръгнал, като
отишъл до бензиностанция „Лукойл“ в края на с.Старо Оряхово и си закупил
няколко бири. После се обадил на св. Н.К.с молба да му даде назаем сумата от
10лв., което последния отказал. Тогава подс.Т. се обадил със същата молба на
брат му - св. А.К., който се съгласил. Около 23,00 ч. подсъдимият отишъл до
дома му и взел парите. Св. А.К.забелязал, че дясната му ръка е в кръв, като го
попитал какво се е случило. Той му отговорил, че се е скарал със сестра си,
след което си тръгнал и отново посетил същата бензиностанция, откъдето си
закупил още бира и се прибрал в дома си.
Сутринта
на 09.02.2019 г. около 06.45 ч. св.Т.Т. отишъл до жилището на Н.Г., защото се
притеснил, че последният не го е потърсил да пият кафе преди работа, каквато
уговорка имали обичайно. Като отишъл до постройката свидетелят видял разбитите
прозорци и врата, както и тялото на пострадалия, което било на двора и цялото
му лице било в кръв. Св.Т. проверил дали пострадалият диша и след като не
установил дишане и реакция се обадил на телефон 112, като съобщил за случилото
се и започнал да вика силно за помощ.
На
местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП, като св. Димитров установил настъпилата
смърт на Н.Г..
От
заключението на тройна СМЕ при огледа и аутопсията на трупа на Н.Г. Г.,
са установени следните увреждания:
1.
множество травматични увреждания в областта на главата:
-
счупване на кости на лицевия череп - на горния ръб на дясната очница с оформяне
на отделен фрагмент, многофрагментно на двете ябълчни кости, горната и долната
челюст
-
кръвенист ликвор
-
тежък оток на мозъка с вклиняване
-
кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясно слепоочно и в ляво
теменно-тилно
-
обширно кръвонасядане на меките тъкани на двете бузи
-
ръвоизлив в дясна очна ябълка
-
множество разкъсно-контузни рани, охлузвания, отоци и кръвонасядания по лицето
2.
аспирация /вдишване/ на кръв в дихателните пътища и белите дробове, наличие на
кръв в хранопровода.
3.
травматични увреждания в други части на тялото:
-
кръвонасядания в мускулатурата между двете лопатки и върху тялото на дясната
лопатка
-кръвонасядания
в дясната хълбочна и надхълбочна област, ожулване по ляво коляно, разкъсно-контузни
рани по дясна ръка.
Причина
за смъртта на Г. е механичната асфиксия от аспирация
на кръв в дихателните пътища и белите дробове. Аспирацията е предизвикана от
кръвоизлива от разкъсаните съдове при многофрагментното счупване на кости на лицевия
череп.
Смъртта
не е настъпила мигновено, а в един
по-дълъг период, от порядъка на минути след получаване на травмата. През това
време пострадалият е можел да извършва самостоятелни движения и да се защитава.
От всички установени по трупа наранявания само разкъсно- контузиите рани по
дясната длан биха могли да се приемат като следа от оказана самоотбрана.
Установените
при външния и вътрешен оглед на трупа травматични увреждания са получени по
механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари и триене с или върху
такива предмети. Всички увреждания са с белези за прижизнено получаване.
Намерената
в кръвта и урината на Г. концентрация от съответно 2,9 и 4 %о алкохол
съответства на тежка степен алкохолно опиване в стадий на елиминация.
Състоянието
на трупните изменения отговарят на смърт от второ денонощие.
Между
установените травматични увреждания и смъртния изход е налице пряка причинно-
следствена връзка.
Всички
установени увреждания са получени, основно чрез нанесени силни удари, като с най-голяма
кинетична енергия са нанесените удари по лицето, главата и гърба.
Всяко
едно от нараняванията по тялото на пострадалия е било съпроводено с усещане за
различна по интензитет болка и страдание. Особено изразен болков синдром,
придружен с чувство на задух и безпомощност е изпитвал пострадалия при
аспирацията на собствената кръв в дихателните пътища и белите дробове,при което
смъртта е настъпила мъчително за него .
На
09.02.2019 г. е било извършено освидетелстване на Т.Й.Т. и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, при която са установени следните увреждания:
На
гърба на дясна китка в основата на трети пръст се установява повърхностно
охлузване с размери 5-3 мм. Подобни се виждат в основата на трета фаланга на
четвърти и пети пръст, като същите са с червени корички. Между палеца и
показалеца на лявата ръка се вижда отток приблизително 3-4 см. в диаметър.
Получените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре
отговарят да са получени както е описано в показанията на обв.Т., а именно като
е удрял с юмруци лицето на пострадалия Н.Г.. Същите отговарят да бъдат получени
за времето на 08.02.19 около 22-24 часа.
От
заключението на съдебно-химическата експертиза, се установява, че от
извършените специализирани химически изследвания на предоставените проби и
направените научно-технически справки може да се заключи следното:
1. В предоставената биологична проба - кръв, взета на
09.02.2019 г. в 20:30 ч. от лицето Т.Й.Т., ЕГН **********, не се установява
наличие на етилов алкохол.
2. В предоставените биологични проби - кръв и урина, взети на
09.02.2019 г. в 20:30 ч. от лицето Т.Й.Т., ЕГН **********, не се установява
наличие на наркотични вещества или техни метаболити.
От
заключението на назначената по делото трасологическа експертиза е видно,
че предоставените за изследване ВД 12 и ВД 25, иззети на 09.02.2019г. при оглед
на местопроизшествие - постройка и двор, ситуирани на пресечка на
ул."Минзухар" и ул."Кокиче" в с. Старо Оряхово, община
Долни Чифлик са части от едно цяло дърво.
Видно
от заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства, иззети
при извършен на 09.02.2019г. оглед на местопроизшествие и извършено на
09.02.2019г. претърсване и изземване в жилището на обвиняемия и вещи предадени
с протокол за доброволно предаване от същата дата, е, че при изследването на
представените вещи е установено следното:
Кръвта
по обекти № 1, 3.1, 3.2, 4, 5 и 6 (тампон с обтривка от газова бутилка, парче
дърво с дължина 60 см, парче дърво с дължина 35 см, дясна маратонка, долнище на
анцуг и кожено яке на обв.Т.) и клетъчният материал по обекти № 9, 10, 11 и 12
(обтривки от дясната и лявата ръка и ноктени изрезки от дясната и лявата ръка
на Н.Г. Г.) има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на Н.Г.
Г..
Вероятността
да се установи този ДНК профил, ако кръвта и клетъчният материал са оставени от
някой друг индивид, освен Н.Г. Г. е: 1 на 19 645 000 000 000 000 000 000 000
Тези
резултати представляват категорично доказателство, че кръвта по обекти № 1,
3.1, 3.2, 4, 5 и 6 и клетъчният материал по обекти № 9, 10, И и 12 произхождат
от Н.Г. Г., като за обекти: обтривки от дясната и лявата ръка и ноктени изрезки
от дясната и лявата ръка на Н.Г. Г. не се доказва наличие на клетъчен материал
от второ лице
Клетъчният
материал по обекти №№ 7 и 8 (обтривки с поднокътно съдържимо от дясната и
лявата ръка на Т.Й.Т.) има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК
профила на Т.Й.Т..
Вероятността
да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг
индивид, освен Т.Й.Т. е: 1 на 2 950 000 000 000 000 000 000
Тези
резултати представляват категорично доказателство, че клетъчният материал по
обтривки с поднокътно съдържимо от дясната и лявата ръка на Т.Й.Т., изследвани
като обекти №№ 7 и 8 произхожда от Т.Й.Т., като не се доказва наличие на
клетъчен материал от второ лице в количество, годно за интерпретация.
При
изследването на обект № 2 (парче дърво с дължина 67 см) се установява наличието
на смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол в близко съотношение.
Всички
алели от генотипа на Т.Й.Т. и всички алели от генотипа на Н.Г. Г. присъстват в
ДНК профила на сместа от клетъчен материал
При
наличие на смес от биологичен материал в близко съотношение статистическа
оценка не може да се направи, но наблюдаваното съвпадение е силно
доказателство, че клетъчният материал по обекта представлява смес от биологичен
материал от Т.Й.Т. и Н.Г. Г. в равно съотношение, като не се доказва присъствие
по обекта на такъв от трето лице.
От
заключението на извършената дактилоскопна експертиза съгласно, която
иззетата при извършения оглед на местопроизшествието от 09.02.2019г.
дактилоскопна следа от външна част на дървена врата /ВД№16/ се установява, че е
оставена от дясна длан на Т.Й.Т. с ЕГН **********;
Съгласно
заключението на вещите лица по назначената по делото комплексна психиатрична
и психологическа експертиза, към момента на извършване на деянието на
08.02.2019 год. обвиняемия Т. не е бил в състояние на физиологичен афект, а на
обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Физическото
и психичното състояние на обвиняемия му позволяват да дава годни показания за
факти и обстоятелства, които са от значение за делото, да участва пълноценно в
наказателното производство, като същия не страда от психично разстройство. Не
са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Употребата на алкохол е от типа на битовата злоупотреба.
Същият
интерпретира извършеното деяние в контекста на примитивна, елементарна
самозащита. Емоционално резистентен към случилото се, реагира импулсивно, под
напора на акумулирани вътрешни агресивни импулси. Не успява да осъществява
самоконтрол, като последния е дефицитарен. Под влияние на алкохолно опиянение е
възможно да се прояви спотаявана агресия и същата да бъде реализирана. Обв. Т.
е с ниско ниво на интелект, но не и дефицитарно. Същият е интроверт по природа,
негатавистичен, ситуативно и импулсно реагиращ в различни ситуации, по-често
осмислени от него като фрустиращи. Не е в състояние да бъде емоционално
съзвучен и резониращ, да осъществява хармонични социални контакти и да се
адаптира успешно в социума.
Към
момента на извършване на деянието на 08.02.2019 год. той не е бил в състояние
на физиологичен или патологичен афект.
Физическото
и психичното състояние на обвиняемия му позволява да възприема фактите, които
имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях ,поради
което може да участва пълноценно в наказателния процес .
Видно от гореизложеното е, че
настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна
инстанция фактическа обстановка. Тя е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, призната е от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК и се
установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – протоколи за
оглед на местопроизшествие, препис и албум към него/ т.1, л.3-21/; Протокол за
претърсване и изземване/т.1, л.43-56/;Протокол за оглед на местопроизшествие
/т.1, л.57-64/ и фотоалбум към него; Протокол за освидетелствуване на лице -
препис и албум/ т.1, л.65-71/;Протокол за оглед на местопроизшествие /оглед на
труп/ – препис, албум /т.1, л.72-84/; Протоколи за доброволно предаване и
препис/ т.1, л.85-87/, /т1. л.88-93/; ДНК експертиза /т.1, л.108-120/; КСППЕ
/т.1, л.141-151/; СМЕ за причината за смъртта на пострадалия /т.1, л.152-166/;
СМЕ /167-171/ за наранявания по тялото на подсъдимия; Биологична експертиза
/т.1, л. 172-179/; Дактилоскопна експертиза /т.1, л.180-188/; Трасологическа
експертиза /т.1, л. 189-193/; справка за съдимост /т.2, л.48/; удостоверение за
наследници /т.2, л.24/; протоколи за уведомяване на пострадали /т.2, л.27-30,
33,35,37,/; справки НБД /л.20-32 н.д./; показанията на свидетелите: Н.И.К., Ц.В.И.,
Д.Т.В., И.Д.М., М.А. А., Т. Г. Т., Д.И.С., И.Р.И., Елена Й.Т., И.П. И., А.И. К.,
Д.К. Д., С. Н. М., А.Н. Г., Г.Г. Г., Г. Н. Г. /т.2, л. 1-38/, дадени на
досъдебното производство и приобщени на осн. чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК;
веществените доказателства, събрани на ДП и предявени на подсъдимия в съдебно
заседание, както и обяснения на подсъдим на досъдебното производство.
По категоричен начин е установено, че подсъдимият на
инкриминираната дата в дома на пострадалия в село Старо Оряхово, общ.Долни
Чифлик, Варненска област е нанесъл на Н.Г. Г., ЕГН ********** множество удари с
дървен кол и юмруци, като му е причинил телесни увреждания по почти всички
части на тялото - главата, гръдния кош, корема и крайниците. Пострадалият е бил
повален на земята, когато му е нанесен и удара с юмрук в областта на челюстта.
Именно от заключенията на съдебно медицинските експертизи се установяват всички
области на увреждане по тялото на пострадалия, както и формата на предмета, с
които те са били нанесени. Тук следва да се отбележи, че наведените от защитата
в пледоарията пред ВАС възражения за различен механизма на причиняване на
смъртта – че пострадалият е дразнел въззивника, че е имало вербална провокация,
довела до неговото убийство, са недопустими в проведеното по реда на т.нар.
„съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимия
факти, поради което Варненският апелативен съд поначало не разполага с
правомощия да приема други фактически положения – като напр. нов механизъм на
получаване на смъртоносните наранявания. При избрания от подсъдимия
диференциран ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно
наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе,
но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по
поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и
непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги
доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите
факти, основаващо оплакване от подсъдимия за неразкриване на обективната истина
по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по
чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната
инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който
могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е
постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени
процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на
подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в
обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира
провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи
съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този
смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по
н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н.
д. № 813/2015 г., III н. о., НК
Видно от отразяванията в съдебния протокол за
проведеното на 15.10.2019 г. заседание по НОХД № 1081/19 г. на ВОС , които се
ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.131 НПК за
извършените действия, въззивникът Т. е признал фактите по обвинителния акт,
като преди това съдът му е разяснил правата по диференцираната процедура. Едва
след това ШОС е обявил с определение, че при постановяване на присъда ще ползва
неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите, изложени в
обв.акт. При тези доказателства по делото въззивната инстанция намира, че
волята на подс.Т. е била формирана свободно и без вмешателства. Въззивникът Т.
сам, доброволно, с пълно съзнание за правните последици от неговото изявление
за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК го е
направил, при това двукратно – веднъж в рамките на разпоредителното заседание и
втори път при предварителното изслушване. При вземането на това свое решение
въззивникът е бил подпомаган от служебен защитник. Затова и то се приема от
въззивната инстанция като годно да постави началото на диференцираната
процедура по гл.27 от НПК.
Оттук насетне на преценка подлежи правилността на
решението на първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие” с оглед
наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а именно
дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното
производство. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушения на задълженията
си като е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като
целия събран обилен доказателствен материал, подробно коментирани и от първата
и от настоящата инстанция, безпротиворечиво сочат въззивника като автор на
деянието.
По отношение на квалификацията по т.6 пр. 2 и 3 на
чл.116 от НК:
В практиката си ВКС на РБ приема, че убийството с
особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца,
изразени в ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, а особено мъчителният
начин на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените
удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той
изживява тежки предсмъртни мъки. В друго свое решение (Решение № 86 от
11.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., II н. о.) ВС е доразвил разбирането си, като
е посочил, че ако изживените болки и страдания са повече от тези при
обикновения случай на убийство, то престъплението следва да се квалифицира като
такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия.
За да бъде квалифицирано убийството като извършено с
особена жестокост ВКС е указвал, че е нужно да се съобразят начинът на действие
и характерът на нанесените удари. Например, ако последните са от такъв характер
и са извършени по такъв начин, че не са извън рамките на обикновените случаи на
наранявания, то и убийството следва да се квалифицира като обикновено такова.
Като убийство с особена жестокост следва да се квалифицира само тогава, когато
ударите - един или повече, са нанесени с ярост, са тежки и със силно поразяващо
действие. ВКС приема, че и единственият удар понякога е достатъчен, за да
квалифицира убийство като такова с особена жестокост, щом като е бил толкова
силен, че е пронизал изцяло тялото на жертвата, счупен е изцяло черепът й,
клана и рязана е като животно и пр. Това е така не само защото самите удари са
били тежки и жестоки, но и защото те сами по себе си характеризират дееца като
особено жесток.
От изложеното се вижда, че има съществена разлика
между убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, и убийство с
особена жестокост, и тази разлика съобразно с доказателства в делото и
установената фактическа обстановка трябва да бъде разкривана във всеки
конкретен случай. В някои случаи може убийството да не е извършено по особено
мъчителен начин за убития, защото той може още с първото нараняване да е
починал, но може да е налице убийство с особена жестокост, щом като ударът или
ударите са били особено жестоки и сочат на подчертана ярост и явно изразено
желание за мъст. В конкретния случай въззивникът е нанесъл с ожесточение и
воден от агресивната си готовност, съгласно и заключението на
съдебно-психологичната експертиза, множество удари със сила, причинили и
смъртта на Н.Г.. Пострадалият е изпитвал болки не само в момента на тяхното
нанасяне, а след това, когато е агонизирал, докато подсъдимият го е извлякъл
посред нощ извън помещението и го изврълрир навън. Горното дава основание и на
въззивната инстанция да отхвърли възражението на защитата и да приеме кумулативното
наличие и на двата квалифициращи белега на убийството „особена жестокост” и
„особено мъчителен начин”.
По отношение на оплакването за несправедливост на
наложеното наказание:
При определяне вида на адекватното наказание на
въззивника в конкретния случай първоинстанционният съд е формирал избора си
измежду три алтернативи, посочени в санкцията на чл.116 от НК – „Доживотен
затвор без замяна”, „Доживотен затвор” и „Лишаване от свобода”. По силата обаче
на императивната норма на чл.58а, ал.2 НК, намираща императивно приложение в
процедурата на проведеното съкратено съдебно следствие, наказанието „Доживотен
затвор без замяна” е изключено от санкционните възможности. При проверка
правилността на избора на първата инстанция между останалите две алтернативи,
въззивният съд се ръководи от следните доводи:
На първо място, като всяко престъпление по чл.116 от НК и конкретното разкрива висока степен на обществена опасност. Но наред с
това, то се преценява от съда и като „изключително тежко”. За формирането на
горния извод въззивната инстанция, съобрази и изискванията на чл.38а, ал.2 от НК. Липсата на легална дефиниция за „изключително тежко” престъпление, за
налагане на наказанието „Доживотен затвор” означава, че извън свързаните със
санкцията белези по чл. 93, т. 7 от НК, следва да са налице и други
допълнителни обстоятелства, които да придават изключителност на тежкото
престъпление. Съгласно съдебната практика, тези допълнителни факти и
обстоятелства могат да бъдат от най-разнообразно естество, като например -
многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристични данни
за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледище обема на засегнатите
правно защитени блага, общественият резонанс от престъплението и други подобни.
Допълнителните белези, придаващи изключителност на тежкото престъпление трудно
могат да бъдат предварително фиксирани, поради което бяха предмет и на преценка
в конкретния случай. Според всички обстоятелства, извън квалифициращите такива,
извършеното от въззивника несъмнено е тежко, защото престъплението е извършено
при наличието на два съставомерни квалифициращи признаци – по отношение на
жертвата и един по отношение на дееца - по особено мъчителен за нея начин и при
проява на особена жестокост от страна на дееца. Наличието на посочените белези
от гледище на законовата хипотеза на чл. 116, ал.1 от НК придава на деянието
характеристиката по чл. 93, т. 7 НК на „тежко престъпление”, а в конкретния
случай са налице едновременно две квалифициращи обстоятелства. Това само по себе
си в достатъчна степен характеризира престъплението като изключително тежко.
Извън инкриминацията на деянието е останало обстоятелството, че деянието е било
извършено от въззивника предумишлено – умисълът да се саморазправи с
пострадалия Н.Г. е възникнал при срещата им в селската пивница около 17 ч. на
08.02.2019 г., но към реализацията му въззивникът пристъпва значително
по-късно, след като се снабдява с дървения кол от дома на сестра си и след като
изчаква пияния пострадал да се прибере в дома си и да остане сам. Едва тогава и
под прикритието на нощта (22ч.) подсъдимият нахлува в скромния дом на
пострадалия и по брутален начин прекъсва живота му.
На следващо място личността на въззивника също
разкрива завишена степен на обществена опасност, въпреки чистото му съдебно
минало. Качествата на личността намират проявление и в конкретиката на
престъпната дейност, затова и начинът и средствата на осъществяване на
престъпния състав също имат значение за тази преценка. Въззивникът спорадично е
полагал труд, системно е злоупотребявал с алкохол, проявявал е агресия спрямо
околните -явно не е можел да се социализира и приобщи към обществото, където
насилието е недопустимо и морално укоримо. Подобна проява с демонстрирана
бруталност на деянието в осъществяване на престъпления по Глава втора на НК -
посегателства над най-ценното благо на личността, с оглед техния интензитет,
честотата на престъпните прояви и предвид облика на визираната инкриминирана
дейност в контекста на общата престъпност, навежда на извод за сериозна
социална нетърпимост. Това от своя страна сочи, че при избора на наказанието
измежду предвидените в закона алтернативи „Лишаване от свобода” и „Доживотен
затвор”, следва да се намери баланса между индивидуалната и генералната
превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност. Социалният
отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие
и насоченост на обществената превенция в съчетание с ниската степен на
възможности за ресоциализация на въззивника мотивираха извода на въззивния съд,
че първата инстанция правилно е приела, че спрямо Т.Т. справедливото наказание
е „Доживотен затвор“. Това е така, защото престъплението не се свежда и
изчерпва единствено с акта на нанасянето на конкретното смъртоносно увреждане
на жертвата и не може да се разглежда изолирано от цялостното поведение на
въззивника при и около осъществяването на деянието. Затова от значение е не
само избрания брутален начин и средство за лишаване от живот на Н.Г.. Особено показателно
е поведението на въззивника след деянието – когато просто извлачил и захвърлил
тялото на жертвата си на двора пред дома му, изхвърлил част от покъщината му и
изкъртил вратата на жилището и изпочупил дървените плоскости на прозорците.
Тези прояви действително сочат на допълнително субективно отношение към
жертвата, изразяващо се в пълно безразличие и липса на каквото и да човешко
съчувствие. Казаното по-горе именно мотивира и въззивния съд да приеме, че
осъщественото от въззивника поведение разкрива висока степен на жестокост от
негова страна. Престъплението е извършено от безчовечна личност, лишена от
елементарно осъзнаване на живота извън собствения му такъв като най-висше
благо; индивид с липса на емпатия, което води на извод за неговата висока
степен на опасност и за останалите членове на обществото. Всичко изложено
по-горе не може да бъде противопоставено на евентуално влошено здравословно
състояние, чието единствено проявление датира от 5 годишната му възраст.
По изложените съображения настоящата инстанция намира,
че алтернативата доживотен затвор се явява в случая единствено адекватна на
извършеното, и като такава и най-подходяща като вид наказание. Извод, до който
правилно и логически издържано е достигнал и окръжният съд. С което първият от
трите етапа на определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.2 и 3 НК,
посочени в т. 1. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2015 г., ОСНК, е бил законосъобразно приключен. Навлизайки във втория от
посочените три етапа първоинстанционният съд също не е допуснал нарушение на
закона, тъй като правилно е възприел, че определеното наказание „Доживотен
затвор“ се заменя с наказание „Лишаване от свобода“ от петнадесет до тридесет
години. Първата инстанция обаче е допуснала нарушение при третия етап от
посочените в тълкувателното решение – индивидуализацията на наказанието
„Лишаване от свобода“. Въззивният съд е на мнение, че следва да бъдат отчетени
като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на пострадалия, неговото чисто
съдебно минало, направеното самопризнание още при първия контакт с
правоприлагащите органи. Безспорно са налице и посочените от първата инстанция
отегчаващи отговорността обстоятелства, възприети и от ВАпС при анализа
по-горе. В конкретния случай обаче въззивната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието следва на преден план да се постави
индивидуалната превенция, предвид младежката възраст на подсъдимия, която прави
прогнозите за неговото превъзпитаване и успешно реинтегриране в обществото
благоприятни. С оглед всичко изложено апелативният съд намира наказанието от
двадесет години „Лишаване от свобода“ за напълно справедливо – в този си вид то
е в състояние да изпълни поставените пред наказанието цели на закона, каквото е
било и становището на прокурора, изразено в пледоариите пред първата инстанция.
По отношение оплакването на защитата за завишеност на
присъдените обезщетения по уважените граждански искове
Оплакването е основателно. С атакуваната присъда са
били уважени гражданските претенции на Г.Н.Г., ЕГН ********** и С.Н.М., ЕГН **********
– дъщери на убития Н.Г., като подс.Т.Й.Т. е бил осъден да заплати на всяка от
тях пълната претенция от по 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени в резултат деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането.
Първата инстанция е приела, че Г.Н.Г. и С.Н.М. по
обективни причини не са живеели в едно домакинство с баща си, но поддържали
нормална връзка по телефона. Канили го да живее при тях, но той отказвал,
поради което често го посещавали в дома му. С други думи двете са имали
относително близки отношения с пострадалия, доколкото е било възможно да осъществяват
контакти. Този подход не може да бъде споделен, защото той по същество се
изчерпва единствено с установяването на роднинска връзка между ищците и
жертвата. За да бъде доказан гражданския иск по основание и в пълен размер,
това не е достатъчно. Всяка претенция в наказателния процес, в това число и
тази за репариране на причинените неимуществени вреди, подлежи на доказване.
Наличието на роднинска връзка не освобождава съда от задължението да събере и
обсъди доказателства за съществуването на привързаност и обич между баща и
дъщери, както и за преживените от последните болки и страдания в следствие на
загубата. Съдът е длъжен да определи размера на обезщетението по справедливост,
съобразно доказателствата по делото, а не по принцип, както е сторил в
конкретния случай.
Съдът е игнорирал обстоятелството, че в кориците на
делото се съдържат доказателства за това, че пострадалият е страдал от
злокачествен туморен процес в десния бял дроб с реактивна пневмония в околната
белодробна тъкан с метастази в другия бял дроб и в черния дроб, хипертрофия на
сърцевия миокард, коронаросклероза и генерализирана атеросклезора (виж
заключението на СМЕ, т.1 от дп, л.157). Въпреки влошеното си здраве,
70-годишният Н.Г. е работел като пастир, живеел е сам в изключително мизерни
битови услови (в изоставена незавършена постройка, без ток и вода), лишен от
грижата на близките си хора (в това число и на своите дъщери). Тези
обстоятелства сочат на това, че приживе между жертвата и гражданските ищци не е
съществувала дълбока емоционална привързаност и сърдечна близост, поради което
ВАпС прецени, че окръжният съд неоснователно е присъдил пълния размер на
претенциите на гражданските ищци от по 100 000 лв. Това налага коригиране на
присъдата и намаляване на присъденото обезщетение на по 40 000 лв., което води
и до редуциране на дължимия размер на държавната такса от 4 % на 3 200 лв.
Изложените по-горе съображения мотивират въззивния съд
да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.1 и ал.3 от НПК като измени
проверяваната присъда и намали размера на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ и размерите на присъдените обезщетения и дължимата държавна такса.
Водим от горното Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
I.
ИЗМЕНЯ присъда № 65/15.10.2019г.,
постановена по НОХД № 1081/2019 по описа на Окръжен съд – Варна, като
1.
НАМАЛЯВА срока на наложеното на Т.Й.Т., ЕГН ********** наказание „Лишаване от свобода” на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ;
2.
НАМАЛЯВА размера на присъдените обезщетения
за претърпяни неимуществени вреди от гражданските ищци Г.Н.Г., ЕГН ********** и
С.Н.М., ЕГН ********** от 100 000 лева на 40 000 лева за всяка една
от тях;
3.
НАМАЛЯВА размера на дължимата държавна такса
на 3200 лева;
4.
ОТХВЪРЛЯ гражданските искове за разликата до
100 000 лева
II.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.