Решение по дело №75/2017 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

31.07.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2017                     Град В.П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                     четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) юни                                           Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 75 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ответницата след развода и  иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца. Исковете са предявени от Х.М.Я. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.В.П. от ШАК срещу Р.А.Я. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр.В.П., ул.“М.Б.“№15, вх.2, ет.3, ап.40 и гр.В.П., ул.“Й.О.“№3.

В исковата молба ищецът, твърди че с ответницата са сключили брак на 25.01.2008 г. След сключване на брака, двамата са живели в разбирателство и полагали общи грижи за семейството. От брака си имали родено едно дете *** – роден на *** г. В началото отношенията им били  нормални, но преди около година от датата на предявяване на иска отношенията им се влошили, като от около 7-8 месеца са във фактическа раздяла. Роденото от брака им дете *** останало да живее при ответницата. В исковата молба се твърди, че към настоящият момент, бракът между страните съществува само формално и поради продължителната фактическа раздяла не може да бъде заздравен. Моли бракът между страните да бъде прекратен поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, като родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката. Предлага конкретен режим на лични контакти с детето. Счита че съобразно нуждите на детето и възможностите на ищеца следва да му бъде определена месечна издръжка в размер на 120.00 лв. Не се противопоставя ответницата да запази брачното се фамилно име, ако желае това. Счита, че семейното жилище находящо се в гр.В.Преслав, ул.“Х.Б.“№16 следва да бъде предоставено за ползване на него, тъй е придобито по време на брака и към настоящият момент ответницата живее трайно с детето чужбина.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощник. Поддържат изложеното в исковата молба, но правят изменение в искането си по отношение на родителските права на роденото от брака дете, като ищецът моли същите да бъдат предоставени на него, като на ответницата да бъде определен режим на лични контакти, както и да заплаща месечна издръжка определена от съда.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответницата,  е депозирала писмен отговор, с който не  оспорва, че бракът е изпразнен от съдържание и че страните са във фактическа раздяла от около година и поради настъпилото отчуждение ищецът е напуснал семейното жилище, находящо се в Кралство Нидерландия, гр.Ротердам, ул.“Боелстраат“№4С, п.к. 3081 ТН. Това било семейното им жилище, а не твърдяното от ищеца в гр.В.Преслав. Детето им *** също било родено в Кралство Нидерландия на 16.05.2011 г. Към настоящият момент ответницата с детето живеели в семейното жилище в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, което било под наем и само тя заплащала наема, т.к ищецът го е напуснал. По отношение на соченото от ищеца жилище в гр.В.Преслав, ул.“Х.Б.“№16, закупено по време на брака, заявява че същото е закупено единствено с нейни средства и въпроса за приноса на съпрузите следва да се разглежда в отделно производство. Счита, че предвид че не следва да се разглежда въпроса за вината за разстройството на брака. След прекратяване на брака моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, както и ползването на семейното жилище в гр.Ротердам, в което и живее с детето. Поради изложеното счита, че претенцията на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище за неоснователна, още повече на жилище, което не е било ползвано като семейно. По отношение на издръжката счита, че предложената от ищеца издръжка е недостатъчна и счита че следва да бъде определена такава в размер на 150.00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на отговора на исковата молба. Предвид на изложеното от ищеца, че работи в чужбина и предвид липсата на алиментни задължения към други лица претендираната издръжка нямало да бъде непосилна за него. Ответницата по първоначалните искове в срока за отговор предявява насрещен иск за издръжка за минало време за периода от 03.04.2016 г. до 03.04.2017 г./датата на депозиране на отговора/  в размер на 150.00 лв. месечно или общо в размер на 1800.00 лв. с правно основание чл.149 от СК. Като обосновава претенцията си с обстоятелствата, че единствено тя се е грижила в този период за детето и ищецът не е давал средства за издръжка. След прекратяване на брака ответницата желае да запази брачното си фамилно име Я..

В съдебно заседание пълномощникът на ответницата, поддържа изложеното в отговора и претенцията за издръжка за минало време. 

Ищецът, счита иска за издръжка за минало време за неоснователен и недоказан, т.к е давал средства за издръжката на детето и след фактическата раздяла между страните.

 Дирекция "Социално подпомагане" - гр.В.П., редовно призовани, не изпращат представител, депозирали са писмено становище по делото.

 Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

 От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №4 от 25.01.2008 г. от Община В.П., се установи че страните са сключили граждански брак на 25.01.2008 г. в гр.В.П., като съпругата е приела фамилното име на съпруга Я.. От брака си имат родено едно дете *** – роден на *** г., видно от удостоверение за родствени връзки изх.01/04.01.2017 г., изд. от Община В.Преслав. От депозираното по делото писмо от Д“СП“-В.Преслав се установява, че детето *** се намира в Кралство Нидерландия, където се отглежда от майката, подпомагана от бабата по майчина линия.

  От гласните доказателства - показанията на водените от ищеца свидетели: Х. ***/сестра на ищеца/ и А.М /първи братовчед на ищеца/, се установи, фактическата раздяла между съпрузите и че майката се грижи за детето след раздялата, като са му осигурени много добри условия на живот, както и че са задоволени всичките му потребности. Майката е подпомагана в грижите за детето от бабата по майчина линия. Бащата не е прекъсвал контактите си с детето. Майката не е създавал пречки за провеждане на личните контакти между детето и бащата. Жилището в което са живели съпрузите и в което и към настоящият момент живеят майката и детето се намира в Кралство Нидерландия. Според свидетелите на ищеца не е възможно възстановяване на брачната връзка между страните.

  От гласните доказателства - показанията на водените от ответницата свидетели: А. М ./първа братовчедка на ответницата/ и А. ***/вуйчо на ответницата/, се установи, фактическата раздяла между съпрузите и че майката се грижи за детето след раздялата, като са му осигурени много добри условия на живот, както и че са задоволени всичките му потребности, като майката е подпомагана в грижите за детето от бабата по майчина линия. Майката не е създавал пречки за провеждане на личните контакти между детето и бащата. Жилището в което са живели съпрузите и в което и към настоящият момент живеят майката и детето се намира в Кралство Нидерландия.

 При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

 Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК. Предявен е и насрещен иск по чл.149 от СК.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

 Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

 Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответницата не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. От пролетта на  2016 г. съпрузите са във фактическа раздяла. Тези обстоятелства говорят за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

 Ищцата претендира предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете. Водещ критерий в това производство е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид и възрастта на детето, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му, полаганите непрекъснати грижи от страна на майката и възможността роднините да й помагат чрез полагане на непосредствени грижи, както и възможността за задоволяване, както на материалните, така и на духовните потребности на детето, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на детето. Предвид изложеното, възрастта на детето и поддържането на връзките с бащата, които не са прекъснати, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 12.00 часа в  неделя, с преспиване при бащата, по три дни през Коледните и Новогодишни празници по споразумение между родителите, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като детето следва да бъде вземано от бащата и връщано по местоживеене. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

 Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, местоживеенето му, както и с възможностите на родителите. Не се събраха доказателства за получаваните към настоящият момент доходи от майката. За бащата също няма данни какви доходи получава в чужбина, поради което и съдът приема за база на техните доходи минималната работна заплата, установена за страната към настоящият момент – 460.00 лв./ ПМС №22/26.01.2017 г.за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната/. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца. Има данни че и двамата родители реализират доходи в Кралство Нидерландия без да може да бъде определен конкретен размер. Съдът намира, че месечната издръжка заплащана от бащата в полза на детето, като следва да бъде в размер на 150.00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.02.2017 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща на детето чрез майката.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149 ОТ СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал издръжка за минал период. Даваните средства от него чрез подаръци или други не са средства за издръжка. Предвид установеното по делото – че бащата от момента на раздялата между родителите през 2016 г. не е предоставял средства за издръжка на детето,  следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 03.04.2016 г. до 08.02.2017 г., включително. Относно размера й съдът прие за основателен претендирания размер по 150.00 лв. месечно или общо в размер на 1500.00 лв. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на детето от датата на предявяване на иска, поради което иска за издръжка за минало време следва да бъде уважен за период от десет месеца,за останалият период до една година следва да бъде отхвърлен, кано неоснователен.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

 Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. От свидетелските показания на всички разпитани свидетели се установи че съпрузите са живели след сключване на брака до момента на фактическата раздяла в Кралство Нидерландия. Ответницата сочи и конкретен адрес Кралство Нидерландия, гр.Ротердам, ул.“Боелстраат“№4С, п.к. 3081 ТН.

Предвид, предоставянето на родителските права на майката, настоящото местожиеене на майката и детето, съдът намира, че ползването на семейното жилище в Кралство Нидерландия, гр.Ротердам, ул.“Боелстраат“№4С, п.к. 3081 ТН, следва да бъде предоставено на съпругата, като констатира че съпруга го е напуснал.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

 Предвид работоспособната възраст на ищеца и ответницата, съдът счита че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

 Предвид направеното от съпругата искане и извършената промяна във фамилното й име след сключване на брака, както и съгласието на съпруга, съдът намира, че следва ответницата да запази брачнатата си фамилия – Я..

На основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., от която ищеца и ответницата следва да заплатят по 25.00 лв. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка, включително и за минало време в общ размер на 266.00 лева, съобразно уважената част от исковете.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК брака между Х.М.Я. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.В.П. от ШАК срещу Р.А.Я. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр.В.П., ул.“М.Б.“№15, вх.2, ет.3, ап.40 и гр.В.П., ул.“Й.О.“№3, сключен на 25.01.2008 г. в гр.В.П., обл.Шумен, с акт за граждански брак №0004/25.01.2008 г. на Община В.П., обл.Шумен, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете *** *** Я. род. на *** г. с ЕГН ********** на майката Р.А.Я. с ЕГН **********, при която определя местоживеенето му.

 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакт на бащата Х.М.Я. с ЕГН ********** с детето *** *** Я. род. на *** г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 12.00 часа в  неделя, с преспиване при бащата, ежегодно по три дни през Коледните и Новогодишни празници по споразумение между родителите, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като детето следва да бъде вземано и връщано от бащата по местоживеене на детето.

 ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, Х.М.Я. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето *** *** Я. род. на *** г. с ЕГН ********** в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител Р.А.Я. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 09.02.2017 г., с падеж пето число на месеца, за който издръжката се дължи, до настъпване на основание за изменение или прекратяването й.

ОСЪЖДА Х.М.Я. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете *** *** Я. род. на *** г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Р.А.Я. с ЕГН **********, сумата от 1500.00 лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща издръжка за периода от 03.04.2016 г. до 08.02.2017 г., включително, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на осн.чл.149 от СК.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.

След прекратяване на брака ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в Кралство Нидерландия, гр.Ротердам, ул.“Боелстраат“№4С, п.к. 3081 ТН, на жената Р.А.Я. с ЕГН **********, като констатира, че мъжа Х.М.Я. с ЕГН ********** го е напуснал.

 ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Я..

 ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

 ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК Х.М.Я. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лева по иска за развод и държавна такса върху определените издръжки в общ размер на 266.00 лева/двеста шестдесет и шест лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 6, т.2 от ТДТСГПК Р.А.Я. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лева по иска за развод.

 ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

                             

 

                                                                               Районен съдия: