РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500081 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въвзивна жалба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България против решение № 335/04.11.2022г. по гр.д.№
1890/2021г. на РС- гр.Карлово, с което е прогласен за нищожен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS -***** от 10.07.2019 г., сключен между жалбоподателя и
въззиваемия Ф. М.. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 200 лева, недължимо платена по същия договор за потребителски
паричен кредит, както и да му заплати съдебни разноски. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че договорът е
обективиран на хартиен носител с шрифт на текста 12, но при принтирането му шрифтът е
намалял до 11.7. Неспазването на изискването за минимален размер на шрифта било
незначително и необосновавало недействителност на договора. Твърди се също така, че са
спазени всички изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора, включително и
относно ГПР. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.
От въззиваемия Ф. Н. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В частност се твърди, че
изискването за минимален размер на шрифта е формално и нарушаването му при всяко
положение обосновава недействителност на договора.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1890/2021г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова
молба от Ф. М. против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 10.07.2019г. ищецът- въззиваем в настоящето
производство, сключил договор за потребителски паричен кредит № PLUS -
1
*****/10.07.2019г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по силата на
който му била предоставена сумата от 6000 лева, със срок за връщане от 24 месеца. В
договора била посочен обща стойност на плащанията в размер от 9081,84 лева, в която сума
се включва главницата и месечните погасителни вноски. Отделно от тях в договора за
потребителски кредит било предвидено еднократно да бъдат заплатени „такса ангажимент”
в размер от 210,00 лева и „Застрахователна премия” в размер от 806,40 лева. По договора Ф.
М. заплатил сумата от общо 6200 лева. Твърди се, че договорът за потребителски е
недействителен поради неспазване на редица разпоредби от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а именно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като текстът на договора
бил изписан с шрифт по- малък от 12 pt.; разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от поради липса на
посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент; разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не било ясно по какъв начин е формиран посочения ГПР от
42,38%. Не било ясно също така по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от 9081,84 лева и какви вземания се включват в нея. Не били посочени условията за
издължаване, като липсвал погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. На следващо място, незаконосъобразно било
уговореното еднократно възнаграждение за „такса ангажимент” в размер от 210,00 лева и
т.нар. „Застрахователна премия” в размер от 806,40 лева, тъй като се касаело за услуги,
които са свързани с усвояване и управление на кредита.
С отговора на исковата молба ответникът исковете са оспорени като неоснователни.
Твърди се, че исковата молба по съществото си била бланкова, с със стандартни оспорвания,
които не кореспондират със съдържанието на сключения между страните договор.
Заверено копие от договор за потребителски паричен кредит № PLUS -
*****/10.07.2019г. е налице на л.9 и сл. по първоинстанционното дело. Видно от
съдържанието на същия, предоставения кредит в размер от 6000 лева, е следвало да бъде
върнат на 24 равни месечни вноски от по 378,41 лева. Налице е погасителен план, в който,
освен падежните дати на погасителните вноски и техния размер, е посочен и остатъчния
размер на главницата, поради което е налице възможност да бъде пресметнато каква част от
вноската е предназначена за погасяване на главницата и каква- за погасяване на
възнаградителната лихва в размер от 32,03 % годишно / така например след плащане на
първата погасителна вноска остатъчната главница е в размер от 5869,70 лева; разликата до
6000 лева е в размер от 130,30 лева; остатъкът от вноската в размер от 248,11 лева е
предназначен за погасяване на възнаградителната лихва/. В договора е предвидено
кредитополучателят еднократно да заплати застрахователна премия в размер от 806,40 лева,
както и такса ангажимент в размер от 210 лева. Тези суми не са включени в посочената
обща стойност на плащанията в размер от 9081,84 лева, която се равнява на сбора от 24- те
месечни погасителни вноски.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии и таксите, изрично са посочени като част от общия разход по кредита. Съгласно §1,
т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. Както беше посочено по- горе, в потребителски
паричен кредит № PLUS -*****/10.07.2019г. посочената обща стойност на плащанията /
обща сума, дължима от потребителя/ включва само главницата и възнаградителните лихви,
но не и таксата и застрахователната премия. При това положение както отразената обща
2
стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за
потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за
задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Видно от приетото по
първоинстанционното дело заключение по СИЕ, изготвено от вещо лице инж.Р. М., при
отчитане на застрахователната премия и такса ангажимент като част от общия разход по
кредита ГПР е в размер от 59,47 %, а не 42,38%, колкото е отразен в договора.
Не е спазено и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за изписване на текста на договора с
размер на шрифта не по-малък от 12. От приетото по делото на РС- гр.Карлово заключение
по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.А. К., се установява, че в текста на договора е
използван серифен шрифт от типа на „Гарамонд“ и навсякъде в текста на „Условия по
договора“ размерът на шрифта е 11,7 pt.. Изискването за минимален шрифт е императивно и
неспазването му както и на това по чл.11, т.10 от ЗПК, обосновават, съобразно с
разпоредбата на чл.22 от същия закон, недействителност на договора за потребителски
кредит. Недопустимо е, чрез тълкуване на смисъла на една императивна разпоредба, да бъде
изключено точното й приложение. Без особено голямо усилие може да бъде разчетен и текст
с размер на шрифта 11,5, но това не означава, че ако текстът на договора за потребителски
кредит е изписан с такъв шрифт, смисълът на закона е спазен и не е налице нарушение на
изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други
разходи по кредита. От заключението на вещо лице инж.Р. М. се установява, че такса
ангажимент, явяваща се недължима, е платена от въззиваемия / приспадната е от отпуснатия
му кредит/. От същия е претендирано връщане на недължимо платена сума в размер от 200
лева и толкова са му присъдени. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено изцяло, като в полза на пълномощника на въззиваемия, адв.С. П., бъде
присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 794,08 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 335/04.11.2022г. по гр.д.№ 1890/2021г. на РС-
гр.Карлово, с което е прогласен за нищожен договор за потребителски паричен кредит №
PLUS -***** от 10.07.2019г., сключен между жалбоподателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България и въззиваемия Ф. Н. М., и жалбоподателят е осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 200 лева, недължимо платена по същия договор за
потребителски паричен кредит.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, да заплати на от адвокат С. Ж. П., със служебен
адрес: адрес: гр. *****, сумата от 794,08 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3