РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Сливница , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200573 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Г. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия * № **** от 26.04.2019 г.,
издаден от ОДМВР – С., с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се посочва, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН. Твърди
се, че в ЕФ не е посочено дали техническото средство, с което е заснето
нарушението е от мобилен тип или е стационарно и така не би могло да се
прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че мястото на нарушението не е индивидуализирано в
достатъчна степен. Не е приложен и снимков материал.
В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява
се лично и с адв. К.. Поддържа жалбата и оспорва НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - С., като въззиваема
страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Със
съпроводителното писмо оспорва жалбата.
Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди
доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
1
На 26.04.2019 г., в 10:33 часа, по гл. път ПП-I-8, в района на 40+000 км.,
се движил лек автомобил марка „Фолксваген ”, модел „Пасат“ с рег. № *****
със скорост, посочена в ЕФ от 86 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч. и с
посока на движение според ЕФ от гр. С. към гр. Драгоман. В ЕФ изрично е
вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 26 км/ч. Скоростта е
установена с автоматизирано техническо средство трафик-радар „ТFR1-M”
№508, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета с клип № 2702, където
измерената скорост е посочена на 89 км/ч. След изготвения снимков материал
от техническото средство била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и на собственика на автомобила – П. Г.
А. – законен представител на фирма „С.К.“ ЕООД бил издаден ЕФ Серия * №
**** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.
По делото е представен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № р-5235 от 26.04.2019 г., от което се
установява, че на 26.04.2019 г. автоматизирано техническо средство трафик-
радар „ТFR1-M” №508 е било поставено на място за контрол ПП-I-8 41+000
км. до ресторант „****“ с посока на контролираните превозни средства от гр.
С. към гр. Драгоман при ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с
пътен знак В26. Началото на работа е отбелязано в 09:54 часа с № на първото
изображение 2637 и край на работата в 10:43 ч. с № на последно изображение
2717. Общият брой на установените нарушения е посочен на 81.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на
правилата за движение тип TFR1-M със срок на валидност до 24.02.2020 г. По
делото е представен и протокол № 2-41-19 от 18.03.2019 г., от който се
установява, че мобилната система за видеоконтрол № 508 съответства на
одобрения тип.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което е извършило анализ на приложения снимков материал, се установява,
че в ЕФ неправилно е посочено, че мястото на радара е в обхвата на 41-ви км.
Вещото лице е установило, че описаният в ЕФ ресторант се намира в участъка
на 40-ти км от пътя.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали – писмени доказателства и заключение на
съдебно-техническа експертиза.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и
затова е процесуално допустима.
По същество, съдът намира жалбата за основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните
реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай
обжалвания електронен фиш формално отговаря на посочената разпоредба и
съдържа необходимите реквизити.
От заключението на вещото лице се установява, че мястото на радара е
в обхвата на 40-ти км. от път I-8, а не както погрешно е посочено в ЕФ в
обхвата на 41-ви км. Това несъотвествие води на извод за недоказаност на
извършване на нарушението и се явява основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш. Това неминуемо предпоставя неяснота относно конкретните
параметри на извършеното нарушение и пределите на следващата се за него
отговорност от към фактически обстоятелства.
На следващо място в издадения електронен фиш е описано извършено
от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че същият е управлявал МПС със скорост 86
км/ч при разрешена 60 км/ч. с превишение от 26 км/ч., а в представената по
делото разпечатка от радар № 508 фигурира измерена скорост 89 км/ч и
превишение 29 км/ч. Наказуемото превишение в издадения ЕФ е 26 км/ч,
поради което е налице противоречие между отразените в електронния фиш
обстоятелства на нарушението и представените писмени доказателства за
извършеното нарушение. Независимо, че по-ниската скорост е по-
благоприятна за нарушителя, налице е разминаване между установеното в
разпечатката и описанието на нарушението в ЕФ, което води до ограничаване
правото на защита на нарушителя, тъй като не става ясно изначално по кое
3
нарушение трябва да се търси защита – по описанието в ЕФ или по
разпечатката към него. Това се явява формално основание за отмяна на
процесния ЕФ.
Описаните по - горе съществени процесуални нарушения, допуснати
при издаването на ЕФ са достатъчни за обосноваване на
незаконосъобразността му.
С оглед изложените по-горе съображения, Съдът намира, че ЕФ е
незаконосъобразен и издаден при нарушаване на съществени процесуални
правила и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 300 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото. Наказващият орган е направил възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съда намира за
неоснователно, тъй като възнаграждението е в размер на минималното,
определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш (ЕФ)
серия * № **** от 26.04.2019 г., издаден от ОДМВР - С., с което на основание
чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя П. Г. А. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – С., с адрес гр. С., ул. „Гео Милев“ 71 да заплати
на П. Г. А., ЕГН: **********, съдебен адрес гр. С., бул. „А. С.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. **, сумата от 300 лева – разноски по делото.
4
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5