№ 2462
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110208843 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0001614 от 06.06.2022г.,
издадено от Д.ИВ.Б. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
гр. София (РД „АА” - гр. София), с което на К. Н. К. на основание чл.93в, ал.17, т.2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл.36, §1, т. (ii) от Регламент
(ЕС) № 165/2014г. му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Жалбоподателят К. Н. К. обжалва Наказателното постановление като твърди,
че то е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на Наказателното
постановление (НП) са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и че
е допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наказващият орган
не бил посочил място на извършване на нарушението. Липсвали и факти, които да
мотивират извод за датата на извършване на нарушението. Жалбоподателят се позовава на
член 34, ал.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и твърди, че държавите – членки не налагат на
водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във
времето, когато не са били в превозното средство. Твърди се, че водачът не е управлявал
превозното средство. Изтъква се, че всяка една дигитална карта, с която се извършва
обществен превоз на товари е поименна и не може да се използва от друг водач, едно
превозно средство можело да се управлява в различен период от различни водачи и не
1
можело да бъде въведена информация в картата на водача, за което К. представя
Удостоверение за дейности. С тези аргументи се иска СРС да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
С писмо с вх. № 145763/13.07.2022г. въззиваемата страна прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По делото има депозирани писмени бележки от К. Н. К. с вх. № 211458 от
07.10.2022г., в които се преповтарят доводите от жалбата и в допълнение се заявява, че
административно – наказващият орган не е взел предвид, че за „без“ документ
законодателят е предвидил санкция в чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Иска
се отмяна на процесното НП.
В производството пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, нито
изпраща представител, който да взема становище по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна Директор на РД „АА” - гр. София също не се явява пред СРС и
не изпраща представител, който да изрази становище по спора.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и след цялостна преценка на
законосъобразното и правилно развитие на административно-наказателното производство,
приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят К. Н. К. работел за „***“ ЕООД с управител П.Н.С.. Според
Удостоверение за дейности (1), издадено по реда на Регламент (ЕО) № 561/2006 R (2) К. Н.
К. бил в отпуск или почивка в периода от 07:20 часа на 05.04.2022г. до 07:19 часа на
21.04.2022г.
На 27.04.2022г. в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, на около 100 метра преди
кръстовището с Околовръстен път, с посока на движение към гр. Ботевград, К. управлявал
влекач „***“ с рег. № **** (собственост на „***“ ЕООД) и полуремарке с рег. № ***
(собственост на „Ен Пи Ес - 2008“ ЕООД), като извършвал обществен международен превоз
на товари от Гърция за България. Около 16.30 часа на 27.04.2022г. на това място той бил
спрян за проверка от свидетелите Г.Д. и Васил СТ. – инспектори в РД „АА” – гр. София.
Свидетелите Д. и СТ. проверили картата на водача и констатирали, че в нея няма записи за
периодите на управление, прекъсвания и почивки за времето от 07:20 часа на 05.04.2022г. до
07:20 часа на 21.04.2022г. (общо 16 дни). По време на проверката К. Н. К. не представил на
проверяващите го лице цитираното по-горе Удостоверение за дейности (1), издадено по реда
на регламент (ЕО) № 561/2006 R (2). Поради това св. Г.Д., в присъствието на св. Васил СТ.,
съставил на К. Н. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 317699
от 27.04.2022г. - за нарушения по чл.36, §1, т. (ii) от Регламент № 165/2014г. Актът бил
връчен срещу подпис лично на К. Н. К. на 27.04.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същите фактически положения като посочените в
него Д.ИВ.Б. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.
2
София издал процесното Наказателно постановление № 42-0001614 от 06.06.2022г., с което
на основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.36,
§1, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на К. Н. К. е наложена „глоба” в размер на 1500
лева.
Наказателното постановление е връчено на К. Н. К. срещу подпис на 22.06.2022г. и е
обжалвано от него с жалба, подадена по пощата на 27.06.2022г. и приета в деловодството на
РД „АА” – гр. София на 28.06.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване - показанията на
свидетелите Д. и СТ., както и писмените доказателства по делото, приети на основание
чл.283 от НПК - Удостоверение за дейности (1), издадено по реда на Регламент (ЕО) №
561/2006 R (2); плик от жалба; извлечение от карта на водача К. К. за април 2022г.;
Международна товарителница; длъжностна характеристика на Г.Д.; Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Заповед № 110/01.04.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, както и АУАН № 317699 от 27.04.2022г.
Показанията на свидетелите Д. и СТ. са информативни, еднопосочни, взаимно
допълващи се, обективни и непредубедени. Поради това и доколкото намират опора в
приложените по длето АУАН, извлечение от карта на водача К. К. за април 2022г. и
Международна товарителница - съдът ги кредитира.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства са обективни,
достоверни и непредубедени. Поради това съдът се доверява и на тях.
Приложените на лист 9 и 10 от делото извлечение от карта на водача К. К. за април
2022г. и Международна товарителница са обективни и достоверни свидетелстващи
документи. Те намират опора в АУАН и в показанията на свидетелите Д. и СТ.. Поради това
СРС ги кредитира и въз основа на тях приема, че в картата на водача К. К. за април 2022г.
няма записи за периода от 07:20 часа на 05.04.2022г. до 07:20 часа на 21.04.2022г. (общо 16
дни), както и че на 27.04.2022г. с влекач с рег. № **** и полуремарке с рег. № *** е
извършван обществен международен превоз на товари от Гърция за България.
Съдът кредитира и АУАН № 317699 от 27.04.2022г., тъй като констатациите в него се
потвърждават от кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Д. и СТ., Международната
товарителница на лист 10 от делото и АУАН № 317699 от 27.04.2022г. се налага изводът, че
К. К. като водач на влекач „***“ с рег. № **** и полуремарке с рег. № *** на 27.04.2022г. е
извършвал обществен международен превоз на товари от Гърция за България и на
проверяващите служители от РД „АА“ – гр. София е предоставил карта на водача с
липсващи данни за времето от 07:20 часа на 05.04.2022г. до 07:20 часа на 21.04.2022г.
Съдът се доверява и на приложените по делото длъжностна характеристика на Г.Д.,
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
3
технологии и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, тъй като това са взаимно обусловени
писмени доказателства, които разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. От длъжностната характеристика на лист 11-15 от делото се установява, че
св. Г.Д. има право да съставя Актове да установяване на административни нарушения, а от
Заповедите на лист 16-18 от делото се доказва, че Д.ИВ.Б. /като Директор на РД „АА” –
гр.София/ има право да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
На лист 6 от делото е приложено Удостоверение за дейности (1), издадено по реда на
Регламент (ЕО) № 561/2006 R (2). То е обективно и достоверно писмено доказателство,
което намира опора в приложеното на лист 9 от делото извлечение от карта на водача К. К.
за април 2022г. Поради това СРС кредитира това удостоверение и съответно приема, че за
времето от 07:20 часа на 05.04.2022г. до 07:19 часа на 21.04.2022г. жалбоподателят К. е бил
отпуск или почивка.
Копието на плика на лист 8 от делото съдържа достоверна дата на пощенското
клеймо на пратката. Поради това СРС кредитира и това писмено доказателство и съответно
приема, че жалбата е била подадена по пощата на дата 27.06.2022г.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, СРС формира до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок; изхожда от лице, оправомощено да
обжалва въпросното Наказателно постановление и е насочена срещу административен акт,
подлежащ на проверка по съдебен ред пред СРС. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Доколкото в Акта и в НП е записано, че водачът управлява МПС, оборудвано с
дигитален тахограф, на дата 27.04.2022г. и представя карта № 0000000003TSSO на водача за
дигитален тахограф (в която липсват данни за периодите за управление, прекъсвания и
почивки за времето от 07:20 ч. на 05.04.2022г. до 07:20 ч. на 21.04.2022г.), то съдът приема,
че се твърди процесното нарушение да е извършено на 27.04.2022г. Актът е съставен на
същия ден – 27.04.2022г. Наказателното постановление е издадено на 06.06.2022г. Поради
това съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Поради това изготвянето на
Наказателното постановление след 1-месечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН в случая не е
съществено процесуално нарушение.
В хода на служебната проверка, направена от съда се установи, че Актът и НП
4
изхождат от оправомощени за това лица – съгласно посочените по-горе мотиви за
компетентността на актосъставителя и на Директора на РД „АА“ – гр. София.
Настоящият съдебен състав счита, че АУАН № 317699 от 27.04.2022г. е съставен при
спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Изрично в Акта е посочено, че св. СТ. е
присъствал при установяване на нарушението, извършване на нарушението и съставянето на
Акта. От съдържанието на Акта следва, че и К. К. е присъствал лично при съставянето на
Акта и е получил екземпляр от него срещу подпис на 27.04.2022г. Спазени са и
изискванията на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Въпреки това, обаче, съдебният състав счита, че в Акта и в НП има несъответствие
между словесното и цифровото описание на нарушението. Първо с думи и в Акта, и в
Наказателното постановление е посочено, че водачът управлява МПС, оборудвано с
„дигитален тахограф“, но същевременно нарушението е квалифицирано по чл.36, §1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014г., който се отнася до управление на превозно средство, на което
е монтиран „аналогов тахограф“. Управлението на МПС с „дигитален тахограф“ е посочено
в чл.36, §2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., но тази норма липса като правна квалификация
в Акта и в НП. На второ място – в Акта и в Наказателното постановление с думи е записано,
че водачът „представя карта“, като тази карта е посочена с номер и е уточнено, че е карта на
водача за дигитален тахограф. Същевременно изпълнителното деяние на нарушенията по
чл.36, §1, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. се изразява в непредставяне на карта на
водача. Това е още един пример за разминаване между словесно и цифрово описание на
нарушението. На трето място – ако липсата на данни за периодите на управление,
прекъсвания и почивки в картата на водача може да се приравни на липса на вписване в
картата на водача чрез ръчно въвеждане на данни по смисъла на чл.34, §3, б. „б“, вр. §5, б.
„б“, т.(iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., то нарушението е следвало да се квалифицира по
чл.36, §2, т. (ii), вр. чл.34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г., но при изричното
текстово отбелязване (което в случая липсва) дали водачът е представил формуляр,
свидетелстващ за действията му във времето, когато не е бил в превозното средство.
Доколкото такива факти и такава правна квалификация в АУАН и в НП липсва – също се
стига до извода за разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението, а
от там и за нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Гореизложеното означава, че административно – наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, водещо до неяснота на административно –
наказателното обвинение. Това винаги възпрепятства правото на защита на наказаното лице
и представлява основание за отмяна на НП на формално основание – без да е необходимо
спорът да се разглежда по същество. В случая това се явява и невъзможност поради
съображения, посочени по-долу.
От Удостоверение за дейности (1), издадено по реда на Регламент (ЕО) № 561/2006 R
(2) на К. Н. К. следва, че той е бил в отпуск или почивка в периода от 07:20 часа на
05.04.2022г. до 07:19 часа на 21.04.2022г. Поради това е следвало да има ръчно въвеждане на
данни по смисъла на чл.34, §3, б. „б“, вр. §5, б. „б“, т.(iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.,
5
което означава, че относимата санкционна норма е чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, която е
специална спрямо чл.93, ал.2 от ЗАвПр, на който се позовава жалбоподателя в писмени
бележки с вх. № 211458/07.10.2022г. Същевременно, доколкото с Акта и Наказателното
постановление на жалбоподателя не са били предявени факти, относими към правилното
решаване на спора, съдът не може за първи път с настоящото решение да признае К. за
виновен за това, че не е представил на проверяващите лица ръчни записи в картата на
водача, нито може за първи път с настоящия съдебен акт да му се вмени нарушение по чл.36,
§2, т. (ii), вр. чл.34, §3, б. „б“, вр. §5, б. „б“, т.(iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и да му се
наложи административно наказание на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, тъй като К. не
се е защитавал срещу подобни факти и правна квалификация от началото на
административното производство. Същевременно жалбоподателят не може да бъде признат
за виновен и за нарушението по чл.36, §1, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. (вписано
като правна квалификация в АУАН и НП), тъй като от Акта и показанията на свидетелите Д.
и СТ. се доказва, че управляваното от жалбоподателя МПС на 27.04.2022г. е било
оборудвано с дигитален (а не с аналогов) тахограф и К. е представил своята дигитална карта
на водача пред проверяващите го служители от РД „АА“ - гр. София. Гореизложеното
показва, че именно допуснатото в АУАН и НП несъответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението от една страна дава основание за отмяна на НП на
формално основание, а от друга страна не позволява на съда да приеме, че конкретното
административно – наказателно обвинение (с правната квалификация, посочена в АУАН и
НП) е доказано.
Водим от изложеното съдът прие, че атакуваното Наказателно постановление следва
да бъде отменено. Въпреки този изход на делото, доколкото жалбоподателят нито е поискал
присъждане на разноски, нито е доказал да е сторил такива, съдът не следва да възлага в
тежест на органа, издал процесното НП, заплащането на разноски по делото, тъй като няма
доказателства такива да са направени от страна на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001614 от 06.06.2022г., издадено от
Д.ИВ.Б. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, с
което на К. Н. К. на основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл.36, §1, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6