Мотиви по н. о. х. д. № 72
по описа на районен съд Костинброд за 2019
година
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт от 17.05.2019 г., изготвен от
прокурор при Районна прокуратура Костинброд, и внесен по реда на чл. 248а, ал.
1 от НПК, с който е повдигнато обвинение на лицето
Д.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование,
безработен,
за това че: В периода от 08.01.2018 г. до
02.10.2018 г. в гр. Годеч, обл. Софийска, при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е управлявал различни моторни превозни средства, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателни постановления на Началник РУ- Сливница за
същото деяние както следва:
На 08.01.2018 г., около 14:30 часа по ул.
„Бригадир“ в гр. Годеч, Софийска област, с посока на движение от ул.
„Г.С.Раковски“ към ул. „Софийско шосе“, е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 Д” с регистрационен номер: С
1940 ВА, без свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 17-0344-000840/15.11.2017 г. на Началник РУ Сливница, влязло в
сила на 19.12.2017 год. и с Наказателно постановление
№17-0344-000846/15.11.2017год. на Началник РУ- Сливница, влязло в сила на
19.12.2017 г. за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление.
На 02.10.2018 г. около 16:45 часа по ул.
„Бригадир“ в гр. Годеч, с посока на движение от ул. „Никола Вапцаров“ към ул.
„Г.С.Раковски“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Митсубиши”, модел „Паджеро” с peг. № СА 2965 ВХ, без свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 17-0344-000840/15.11.2017
год. на Началник РУ-Сливница, влязло в сила на 19.12.2017 г. и с Наказателно
постановление № 17-0344-000846/15.11.2017 г. на Началник РУ-Сливница, влязло в
сила на 19.12.2017 г., за управление на моторно превозно средство, без
съответно свидетелство за управление.
Престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК,
Преди даване
ход на съдебното следствие от страна на подсъдимия и неговия защитник e направено искане за разглеждане
на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като е изразено съгласие да не се разпитват
свидетелите, посочени в приложението на обвинителния акт, а именно: Е.В.Г.; М.М.З.;
А.Д.М.; И.Т.Т. и А.Р.Ц..
След преценка , че разпитите на тези свидетели
са извършени в хода на досъдебното производство при условията и по реда,
предвидени в НПК с протоколно определение е одобрено съгласието на подсъдимия и
е постановено протоколите за разпит на тези свидетели да бъдат приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Обвинението
се поддържа в съдебна фаза от прокурор И. при РП Костинброд. Иска признаване на
подсъдимия за виновен и определяне на наказание при превес на обстоятелствата,
отегчаващи отговорността, а именно над средния размер.
Твърди,
че подсъдимия е неправоспособен от 17.03.2014 г., когато е изтекъл срока на
валидност на издаденото му в предходен момент свидетелство за управление. Счита
обвинението за доказано от обективна и субективна страна, като се позовава на
показанията на свидетелите, установили управление на моторно превозно средство
от подсъдимия на датите, посочени в обвинението, както и наказването му по
административен ред за също такива деяния с наказателни постановления, издадени
от РУ на МВР Сливница, които подсъдимия
е отказал да получи, след прочитането им от свидетелите М. и М. ***, при
опитът за връчване от тяхна страна.
Относно
субективната страна прокурорът се аргументира със знанието на подсъдимия, че
двукратно през 2015 г., с отделни
присъди му е налагано наказание именно за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, а така също е знаел за санкционирането по административен ред, след като се
е запознал със съдържанието на наказателните постановления, прочетени му от
свидетелите М. и М..
Като отегчаващи вината
обстоятелства обвинението изтъква многобройните случаи, в които подсъдимият
е извършвал нарушения, за които е бил
санкциониран по административен ред. Изтъкват се и многократните му осъждания
за различни по вид престъпления, при което преобладаваща част от тях са за
престъпни деяния, свързани с управление на МПС.
Изразява становище, че
отегчаващите вината обстоятелства характеризират подсъдимия като лице с трайни
нагласи за нарушение както на правилата за движение, така и за несъобразяване с
правовия ред.
В
хода на наказателното производство подсъдимия се защитата от упълномощен
защитник – адвокат К.Г. от САК. В хода на съдебните прения защитникът иска
оправдаване на подсъдимия Д., като алтернативно иска налагане на минимално
наказание, в каквато насока претендира и преквалифициране на деянието по чл.
343в, ал. 1 от НК, за което да бъде наложено наказание „пробация“ предвид
смекчаващите вината обстоятелства.
Изразява
становище, че подсъдимия е невиновен по повдигнатото обвинение, като твърди, че
подсъдимият е правоспособен водач. Позовава се на противоречиво описание в
цитираните от обвинението наказателни постановления, в които е описан като
„неправоспособен водач“, а в другото, че не представя свидетелство за
управление, „което е било отнето“. В същата насока защитата изтъква и
отбелязване в наказателните постановления, както и в допълнително представено
/от защитата, с което е санкциониран за това, че не носи свидетелство/, че
подсъдимият „има 39 контролни точки“. Позовава се и на отбелязване от страна на
длъжностно лице при ОД на МВР, че наказанията „лишаване от права“ са изтърпени
от подсъдимия до 10.08.2017 г. С тези аргументи защитата прави извод, че двете
постановления са неотносими към конкретното обвинението.
Защитата
оспорва и редовността на влизане в сила на наказателните постановления за
предходно санкциониране на подсъдимия по административен ред като се твърди
недостоверност на свидетелските показания в тази насока. Позовава се на
противоречия на тези показания по въпроса колко наказателни постановления е
следвало да бъдат връчени, както и местонахождение на подсъдимия в този момент
на адрес, различен от описания от свидетелите.
По отношение
на смекчаващите вината обстоятелства изтъква значителен период от време от
предходните осъждания, получаването на ново свидетелство – съответно поведение
на съблюдаване на нормите за поведение, както и семейните затруднения, свързани
с продажба на единственото му жилище и необходимостта да се полагат грижи за
близък роднина.
В хода на
досъдебното производство, както и по време на съдебното следствие подсъдимия Д.
на дава обяснения.
В хода на
съдебните прения подсъдимия не взема становище по фактите, като се присъединява
към изложеното от неговия защитник. При упражняване на правото си на последна
дума иска да бъде оправдан.
След преценка на всички събрани
доказателства съдът приема за установено следното:
Подсъдимия Д.В.Д.
е осъждан общо десет пъти в периода 2003
– 2016 г. за различни по вид престъпления, извършени самостоятелно или в
съвкупност, в това число четири пъти за престъпления против собствеността,
двукратно за престъпления по чл. 343б от НК и пет пъти за престъпления по чл.
343в /в хипотези на ал. 1 и ал. 2/. За извършени престъпления против
собствеността, двукратно на подс. Д. са налагани наказания „лишаване от
свобода“, изпълнението на които е отложено на основание чл. 66 от НК, а именно:
Със споразумение в сила от 05.12.2011 г. по НОХД № 617/2011 г. по описа на РС
Сливница за деяние, извършено в периода 25-26.10.2011 г., както и със
Споразумение в сила от 15.04.2014 г. по НОХД № 300/2013 г. по описа на РС
Костинброд за деяние, извършено на 20.09.2011 г.
Подсъдимият Д.
е придобил правоспособност за управление на МПС преди 1992 г., когато е
придобил специфична категория, като са налице данни за издадени свидетелства
през 1998 г. – валидно до 28.01.2008 г., през 2004 г. – валидно до 17.03.2014
г., както и дубликат на 23.11.2018 г. – валидно до 23.11.2023 г.
Подсъдимият е
санкциониран многократно за извършени нарушени на правилата за движение –
издадени са общо 93 бр. наказателни постановления в периода 1998 -2018 г. за
различни по вид нарушения.
С наказателно
постановление № 17-0344-000840, издадено на 15.11.2017 г. подсъдимия е наказан
по административен ред за това, че на 07.11.2017 г. управлява МПС по ТП 8103 в
района на разклон за с. Липнинци без да е правоспособен водач. Наказателното
постановление е в сила от 19.12.2017 г., като му е наложено административно
наказание „глоба в размер на 300 лева.
С наказателно
постановление № 17-0344-000846, издадено на 15.11.2017 г. подсъдимия е наказан
по административен ред за това, че на 07.11.2017 г. управлява МПС по ТП 811 в
района на 7-ми км. Посока гр. Сливница без да е правоспособен водач. Наказателното
постановление е в сила от 19.12.2017 г., като отново му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 300 лева.
На 08.01.2018
г., около 14.30 часа в гр. Годеч, подсъдимия Д. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ с peг. № С 1940 ВА по ул. „Бригадир“ в посока от ул. „Софийско шосе“
към ул. „Г.С.Раковски. В срещуположна посока се е движел патрулен автомобил при
РУ на МВР Годеч, управляван от свидетеля Е.В.Г., в който се е намирал и
свидетеля М.М.З., и двамата изпълняващи задълженията си по охрана на
обществения ред на територията на гр. Годеч. Свидетелите Г. и З. са подали
звуков и светлинен сигнал, при което автомобилът, управляван от подс. Д. е
продължил движението си, отклонявайки се наляво по улица без изход. Свидетелите
Г. и З. са последвали автомобила, управляван от подсъдимия, който е спрял в
близост до края на улицата, намиращ се в близост до пл. „Свобода“ в гр. Годеч.
Служителите на
РУ на МВР Годеч са наблюдавали през цялото време автомобила, спирането и излизането на подсъдимия от него,
след което са извършили проверка, при която подсъдимият не е представил
свидетелство за управление, а след справка и установяване, че свидетелството на
подсъдимия е със статус „невалиден“ са му съставили АУАН, препис от който му е
връчен надлежно.
На 02.10.2018
г. подсъдимият е управлявал лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № СА 2965 ВХ
в гр. Годеч, по ул. „Н.Й.Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Мерудая“ към
автогарата. В същата посока се е движел и патрулен автомобил при РУ на МВР
Своге, в който са се намирали свидетелите И.Т.Т. и А.Р.Ц., изпълняващи в този
момент служебните си задължения по охрана на обществения ред. Свидетелите Т. и Ц.
са разпознали автомобила, управляван от подсъдимия, след което с намерение да
го спрат за проверка са подали светлинен и звуков сигнал, на което автомобилът,
управляван от подсъдимия е ускорил скоростта на движение и е завил по ул.
„Бригадир“. Без да губят от поглед автомобила, управляван от подсъдимия
свидетелите са го последвали като лекият автомобил е спрял на ул. „Бригадир“ в
близост до вход за паркинг на търговски субект. При извършената проверка
подсъдимият е представил документ за
самоличност – лична карта, след което на място е пристигнал и свидетеля А.Д.М. ***,
конкретно в отдел „Пътна полиция“, който е установил, че подсъдимият е
неправоспособен водач, за което му е съставил АУАН, препис от който е връчен на
подсъдимия.
Описаните
факти съдът установи безпротиворечиво от показанията на свидетелите Е.В.Г.; М.М.З.; А.Д.М.; И.Т.Т. и А.Р.Ц.,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК; от показанията на свидетеля П.А.М.; от
приложените писмени доказателства - АУАН от 08.01.2018 г.; АУАН от 02.10.2018
г.; НП № 17-0344-000846 от 15.11.2017 г.; НП № 17-0344-000840 от 15.11.2017 г.;
Справка по картон на водача от 26.11.2018 г.; Справка за съдимост.
При описаните обстоятелства, от правна
страна може да се направи извод, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено
при условията на продължавано престъпление, с каквото обвинение е ангажирана
отговорността му. С две отделни деяния, извършени на 08.01.2018 г. и на
02.10.2018 г. подсъдимият Д. е осъществил поотделно състава на идентични
престъпни деяния по чл. 343в, ал. 2 от НК, като отделните деяния са извършени
са през непродължителен период от време – 10 месеца, при идентични фактически
обстоятелства и еднородност на вината, като второто деяние се явява от
обективна и субективно страна продължение на предшестващото.
Осъществени
са обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 и в
двата случая, включени в продължаваното престъпление. Без съмнение на 08.01.2018 г. и на 02.10.2018 г. подсъдимият Д.
е извършвал действия по управление на моторно превозно средство, като и двата
случая това е било пряко установено от свидетелите по делото, които са
възприели това обстоятелство.
От
обективна страна несъмнено е установен факта, че подсъдимия Д. не притежава
правоспособност да управлява моторно превозно средство, след като издаденото му
свидетелство за управление е с изтекла валидност на 17.03.2014 г. Законодателят
изрично е предвидил определен срок на валидност на свидетелството за управление
и възможност да бъде издадено ново такова след изпълнение на изискванията на
закона, а именно подаване на съответното заявление и представяне на
доказателства, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност,
посочени в нормативните актове, определящи редът за придобиване на
правоспособност, за издаване на свидетелства за управление и отчет на водачите.
Свидетелството
за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност
за управление на МПС – чл. 50 от Закона за българските лични документи, като
изтичането на 10-годишния срок на валидност в конкретния случай довежда до
нередовност на документа по смисъла на § 1, т. 2, б. „ж“ на същия закон,
съответно липсва правоспособност за подсъдимия Д. да управлява моторно превозно
средство, поради неосъществяване на удостоверителната функция на документа.
Определянето на срок на валидност /различен за различните категории МПС и за
лицата с трайни увреждания – чл. 51 от ЗБЛД/
и необходимостта от представяне на доказателства за физическата годност
при издаване на СУМПС /след изтичане на срока на валидност/ дават основание да
се да се тълкува волята на законодателя именно в посочения смисъл, че с
изтичане срока на валидност един водач губи своята правоспособност до момента,
в който удостовери по съответния ред физическата си годност.
Предвид
това съдът приема, че считано от 17.03.2014 г. подсъдимия е неправоспособен,
съответно носи административна и наказателна отговорност за управление на моторно
превозно средство.
Не
могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че подсъдимият е
правоспособен водач, съответно, че деянието е несъставомерно от обективна
страна, позовавайки се на различни отбелязвания в писмени документи.
Отбелязването в наказателните постановления, включително и на описаните
по-горе, че подсъдимият има необходимия брой контролни точки не го определя
като правоспособен водач, след като задачата на този вид отбелязвания и
принципно на системата за отчитане на точки, съответно отнемането им при
конкретно изброени по вид нарушения в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. не е
свързана с придобиване и загубване на правоспособност при изтичане срока на
валидност на свидетелството за управление. Последица от отнемането на всички
контролни точки е загубване на правоспособност – чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, но в
конкретния случай не става въпрос за загубване на правоспособност на това
основание, а до липсваща такава, поради което не може да бъде преквалифицирано
деянието като престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, в каквато насока има
алтернативно искане на защитата.
Налице
е и третият обективен признак на престъпното деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, а
именно деецът да е наказван по административен ред за същото деяние. С
цитираните по-горе наказателни постановления - НП № 17-0344-000846 и НП №
17-0344-000840, и двете, издадени на 15.11.2017 г. подсъдимият е бил санкциониран по административен ред за
управление на моторно превозно средство без да е правоспособен водач. Наказателните
постановления са влезли в сила на 16.12.2018 г., след като са били връчени на
подсъдимия на 08.12.2018 г. от служители на РУ на МВР Годеч – свидетелите М. и М.,
и не са били обжалвани в предвидения седмодневен срок. Неоснователни са
възраженията на защитата, отнасящи се до свидетелските показания на тези лица,
след като последователно, безпротиворечиво и подробно свидетелите описват
отиването си до дома на подсъдимия с цел връчване на наказателни постановления,
както и отказът от негова страна на получи екземпляри от тях. Без да е било
необходимо свидетелите М. и М. са прочели на подсъдимия съдържанието на
наказателните постановления, след което от негова страна е деклариран отказ да
ги получи.
Връчването
на наказателните постановления се извършва срещу подпис от нарушителя – чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН, като за неуреденото с този закон, отнасящо се до връчване и
призоваване, се прилагат правилата на НПК – чл. 84 от ЗАНН. Съгласно чл. 180,
ал. 4 от НПК, при отказ на получателят да се подпише се прави надлежна бележка
за това, която се подписва от едно присъстващо лице. Възможността със
свидетелски показания да се установяват всякакви факти и обстоятелства, дава
основание на съда да счита, че наказателните постановления са връчени редовно
на подсъдимия, макар и отказът му да не е удостоверен с надлежна бележка /върху
НП/, подписана от присъстващ свидетел. Основанията за това са показанията на
свидетелите М. и М., на които е било възложено връчването на наказателните
постановления и описанието на горепосочените обстоятелства – отиването им до
дома на подсъдимия, откриването му и неговият отказ да получи наказателните
постановления, след като е бил запознат с тяхното съдържание. Обстоятелствата
са описани от св. М. в нарочна докладна записка по случая /л. 46/, като всичко
изложено дава основание на съда да счита, че НП № 17-0344-000846 и НП № 17-0344-000840,
и двете, издадени на 15.11.2017 г. са надлежно връчени на подсъдимия на
08.12.2017 г. при отказ от негова страна да получи екземпляри от тях.
Противоречието
между докладна записка и показания на свидетелите М. и М., отнасящо се до броя
на наказателните постановления, които са искали да връчат на подсъдимия не дава
основание за разколебаване в доверието, което съдът отдава на гласните доказателства,
установени от подробния разпит на посочените свидетели в хода на съдебното
следствие.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в настоящото производство
няма възможност за каквато и да е ревизия или инцидентен контрол над административно-наказателната
процедура, осъществена с посочените наказателни постановления - ТР № 1/2016 г.,
поради което са без значение констатираните от съда обстоятелства – влизане в
сила на наказателните постановления на дата, различна от посочената от административно-наказващият
орган /при връчване на 08.12.2017 г. НП влиза в сила на 16.12.2017 г., а не
както е посочено в самите НП и по обвинение – 19.12.2017 г./, несъответствието между
НП и АУАН /л.45 и 49/ относно дата на извършване на нарушението, както и
противоречието между фактическо описание на административното нарушение в НП –
управление с отнето свидетелство, и санкционирането му за управление без да е
правоспособен /л.44/.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, след като формалния
характер на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК изисква представи и
съзнание за осъществяване на обективните признаци, а именно, че управлява МПС
без да има право за това, че е санкциониран по административен ред за такова
деяние, както и че не е изтекъл едногодишен срок от това санкциониране.
Несъмнено тези обективни обстоятелства са били известни на подс. Д., тъй като
характерът им изисква съзнание за наличието им – подсъдимото лице знае, че няма
право да управлява МПС, след като не е правоспособно, поради изтичане срока на
валидност на издаденото му до този момент СУМП на 14.03.2014 г., както и знае
че е санкциониран по административен ред за такова деяние, тъй като на 08.12.2017
г. са му връчени НП № 17-0344-000846 и НП № 17-0344-000840, и двете, издадени
на 15.11.2017 г., с които е санкциониран за управление на МПС без да е
правоспособен, а така също му е известно, че не е изтекъл едногодишен срок от
санкционирането му по административен ред за същото деяние.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да признае подсъдимия Д.В.Д. за виновен по
обвинението,
че
в периода от 08.01.2018 г. до 02.10.2018 г. в гр. Годеч, обл. Софийска, при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, е управлявал различни моторни
превозни средства, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателни
постановления на Началник РУ- Сливница за същото деяние както следва:
На
08.01.2018 г., около 14:30 часа по ул. „Бригадир“ в гр. Годеч, Софийска област,
с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Софийско шосе“, е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е
220 Д” с регистрационен номер: С 1940 ВА, без свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 17-0344-000840/15.11.2017 г.
на Началник РУ Сливница, влязло в сила на 19.12.2017 год. и с Наказателно
постановление №17-0344-000846/15.11.2017год. на Началник РУ- Сливница, влязло в
сила на 19.12.2017 г. за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление.
На
02.10.2018 г. около 16:45 часа по ул. „Бригадир“ в гр. Годеч, с посока на
движение от ул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Г.С.Раковски“, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Митсубиши”, модел „Паджеро” с peг. №
СА 2965 ВХ, без свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 17-0344-000840/15.11.2017 год. на Началник РУ-Сливница, влязло
в сила на 19.12.2017 г. и с Наказателно постановление №
17-0344-000846/15.11.2017 г. на Началник РУ-Сливница, влязло в сила на
19.12.2017 г., за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление. Престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
При определяне на наказанието съдът
отчита наличие на отегчаващи вината обстоятелства, а именно предходните
осъждания, в това число и за идентични престъпни деяния, както и многобройните
нарушения на пралата за движение, за извършване на които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред,
които определят завишена степен на обществената опасност, характерна за
личността на подсъдимия. В същата насока като смекчаващи обстоятелства съдът
отчита факта, че подсъдимият е трайно безработен и няма известен източник на
доходи, липсата на имущество и преди всичко факта, че единственото жилище,
регистрирано като негова собственост е продадено на публичен търг на
колекторска фирма. Макар и да няма конкретни доказателства следва да бъде
отчетно като смекчаващо вината обстоятелство и заболяване на близък роднина, за
който подсъдимият полага грижи.
Изложените
отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, преценени в съвкупност, дават основание на съда да счита,
че справедливото наказание, което да понесе подсъдимият, отговарящо адекватно
на обществената опасност на деянието, която не е по-висока от обичайната за
този вид престъпни деяния, с изключение на факта, че престъплението е
продължавано, както и обществената опасност, разкривана от личността на
подсъдимия е в рамките на размера между минимума и средния размер, и за двете
кумулативно предвидени наказания, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от
една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева.
Поради
това съдът наложи на подсъдимия Д.В.Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година и шест месеца и „глоба“ в размер на 700 лева.
По
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ не може да се обсъжда прилагане
на института на условното осъждане, след като двукратно /групирани по реда на
чл. 25 от НК/ на подсъдимият Д. е налагано наказание „лишаване от свобода“,
като последиците от тези осъждания не са заличени.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите
са изготвени на 30.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: