О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 166 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 89960/04.12.2019 г.,
депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
действащ чрез адв. Л.М., срещу Решение № 4874 от 13.11.2019
г., постановено по гр.д. № 10594/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, XLVI-ти съдебен състав, с което, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че М.Г. Сидерова, ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Ц.Д. не
дължи на въззивника, сумата в
размер на 2 480.33 лева, представляваща служебно начислена
сума за ел. енергия за периода от 20.02.2017г. до 19.02.2018г. за абонатен
номер ********** и клиентски номер ********** и обект на потребление ж. к.
„Трошево“, ул. “Фантазия“, бл. 76, вх. Г, ет. 6, ап. 70.
В срока по чл. 263 от
ГПК е постъпил отговор с вх. № 96299/23.12.2019
г. от въззиваемата страна М.Г. Сидерова, ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Ц.Д..
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и
отговора:
Въз
въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество ел.енергия, защото е налице неправомерно
вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър
и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната
в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради
което се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е
родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско
измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Поддържа се, че
е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал .1 от ЗЗД да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се
за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение
и присъждане на разноски.
Сочи се, че липсва правно основание за прилагане на корекционната
процедура, доколкото последната предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Поддържа
се, че процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради което и
информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Твърди се, че
проверка чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможността да упражни
контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИККЕ. Излага се още, че не е
доказано по несъмнен начин, реално доставеното количество електроенергия. Сочи се, че липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на
правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на въззивника да
фактурира допълнително начислените количества енергия, включително по аналогия
с правни норми обективирани в други нормативни актове.
Страните не са
обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 89960/04.12.2019 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., срещу
Решение № 4874 от 13.11.2019 г., постановено по гр.д. № 10594/2019 г. по описа
на РС-Варна, ГО, XLVI-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
166/2020 г. на
ОС-Варна за 11.03.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.